Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (66)

65

Хората започват да се качват в автобуса. Усещам, че ме гледат, и затова съм извърната към прозореца. Прокарвам пръст по ръба на запотеното стъкло. Прозорецът е студен и оставям следа.

Крис се плъзга до мен и казва тихо:

— Хм, току-що чух нещо много интересно.

Отвръщам вяло:

— Какво си чула? Че снощи с Питър сме правили секс в горещата вана?

— О, господи! Да! Добре ли си?

Усещам стягане в гърдите. Ако си поема дълбоко дъх, със сигурност ще заплача отново.

Затварям очи.

— Не сме правили секс. Кой ти го каза?

— Чарли.

Питър идва по пътеката. Спира до нашата седалка.

— Хей, защо не се върна на масата? Всичко наред ли е? — Навежда се през седалката и ме гледа, загрижен, в очите.

Казвам тихо:

— Всички говорят, че сме правили секс в горещата вана.

Той изстенва.

— Хората трябва да си гледат тяхната работа. — Но изобщо не звучи изненадан.

— Значи, вече знаеш?

— Някои от момчетата ме питаха за това сутринта.

— Но… откъде им е хрумнало? — Започва да ми се гади.

Той свива рамене.

— Не знам, може би някой ни е видял? Не е вярно.

Стискам устни. Не мога да се разплача сега, защото, ако започна, никога няма да спра. Ще плача чак до дома и всички ще ме видят, а няма да го понеса. Впервам поглед някъде над рамото му.

— Не разбирам. Защо си ми ядосана? — Той още е объркан.

Хората започват да се провират зад него. Искат да си седнат на местата.

— Хората те чакат — казвам му аз.

— Крис, може ли да си седна на мястото? — пита я той.

Крис ме поглежда и аз клатя глава.

— Вече е моето място, Кавински — казва тя.

— Стига, Лара Джийн. — Докосва ме по рамото.

Отдръпвам се рязко и той отваря, смаян, уста. Хората ни гледат, шепнат и се подсмихват. Питър се озърта през рамо, лицето му е зачервено. Накрая тръгва надолу по пътеката.

— Добре ли си? — пита ме Крис.

Усещам, че очите ми отново се пълнят.

— Не, не съвсем.

Тя въздъхва.

— Не е честно за момичето. На момчетата им е лесно. Сигурна съм, че сега всички го поздравяват и го тупат по гърба, задето е такъв жребец.

Подсмърчам и питам:

— Мислиш ли, че той е казал на всички?

— Кой знае?

По бузите ми се стичат сълзи и Крис ги бърше с ръкава на пуловера си.

— Може да не е бил той, но това няма значение, Лара Джийн, защото дори да не е разпространил слуха, се съмнявам, че се опитва да го опровергае, ако ме разбираш.

Поклатих глава.

— Опитвам се да кажа, че със сигурност отрича с крива усмивка. Така правят момчетата като него. Обичат да изглеждат като мъже, всички други момчета да им се възхищават. — И добавя с горчивина: — Загрижени са повече за своята репутация, отколкото за твоята. — Поклаща глава. — Но стореното — сторено. Просто трябва да държиш главата си изправена и да се преструваш, че не ти пука.

Кимам и рукват още сълзи.

— Не спирам да ти повтарям, че той не е стока. Остави го на Джен. — Разрошва косата ми. — Какво друго можеш да направиш, хлапе?

Дженевив се качва последна в автобуса. Бързо изправям гръб, бърша очите си и се стягам. Но тя не тръгва веднага към мястото си. Спира при Бети Морган и й шепне нещо на ухото. Бети ахва, извръща се и поглежда право към мен.

О, господи!

С Крис гледаме как Дженевив върви от място на място.

— Кучка! — ахва Крис.

Сълзите изгарят очите ми.

— Ще се опитам да поспя.

Облягам глава на рамото й и плача. Тя ме прегръща плътно.