Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (11)

10

Марго казва, че предпоследната година в гимназията е най-важна, най-натоварена, толкова важна, че всичко останало в живота зависи от нея. Затова предполагам, че би трябвало да приключа с всички четива за удоволствие, преди тя да започне официално следващата седмица. Седя на стълбите пред вкъщи и чета романтичен шпионски роман от осемдесетте, който купих за седемдесет и пет цента от разпродажба „Приятели на библиотеката“.

Тъкмо стигам до най-интересното (Кресида трябва да съблазни Найджъл, за да се добере до шпионските шифри!), когато Джош излиза от дома си, за да вземе пощата. Вижда ме; вдига ръка, сякаш да ми помаха, без да идва, но после все пак тръгва.

— Здрасти, хубава пижама — казва той, докато върви по алеята.

Дрехата е избеляло светлосиня на слънчогледи и се връзва на врата. Взех я от магазин за старомодни вещи със 75 процента отстъпка. И не е пижама.

— Това е дреха за слънце — казвам му и се връщам към книгата си. Опитвам се леко да скрия корицата с ръка. Последното, което ми трябва, е Джош да ми се подиграва, че чета боклуци, когато просто се опитвам да се насладя на един спокоен следобед.

Усещам, че ме гледа, скръстил ръце, чака.

Вдигам глава.

— Какво?

— Искаш ли довечера да гледаме филм в „Бес“? Дават някакъв на „Пиксар“. Може да вземем Кити.

— Разбира се, пиши ми съобщение, когато решиш да тръгнем — отвръщам и отгръщам страницата. Найджъл тъкмо разкопчава блузата на Кресида и тя се чуди кога сънотворното, което е пуснала в мерлото му, ще се задейства, като едновременно с това се надява ефектът да не е така бърз, защото Найджъл всъщност се целува доста добре.

Джош посяга надолу и опитва да види книгата. Аз плясвам ръката му, но не и преди да е прочел на глас:

— „Сърцето на Кресида запрепуска, когато Найджъл плъзна ръка по бедрото й.“ Какво четеш, за бога?

Бузите ми пламват.

— О, я млъквай.

Той отстъпва и се хили.

— Тогава те оставям с Кресида и Ноел.

Викам след него:

— Найджъл е, за твоя информация!

* * *

Кити полудява от радост, че ще излизаме с Джош. Когато той моли момичето на щанда да сложи масло върху пуканките (на дъното, по средата и отгоре) и двете кимаме одобрително. Кити сяда между нас и се смее така силно, че рита с крака във въздуха. Тя е толкова лека, че седалката постоянно се свива. С Джош се споглеждаме, усмихнати, над главата й.

Когато ходехме на кино с Джош и Марго, тя винаги сядаше в средата. За да може да шепне и на двама ни. Не искаше да се почувствам изолирана, защото тя е с момче, а аз — не. Беше толкова внимателна в това отношение, че отначало се притеснявах да не усети нещо от преди. Но тя не е мнителен човек, който ще настоява да научи истината. Тя просто е една много добра голяма сестра. Най-добрата.

И все пак понякога се чувствах изолирана. Не в романтичен смисъл, а в приятелски. С Джош винаги сме били приятели. Но когато той прегръщаше Марго, докато чакахме на опашка за пуканки или в колата, когато си шепнеха тихо, аз се чувствах като дете на задната седалка, което не може да чуе за какво говорят възрастните, и донякъде имах усещането, че съм невидима. Те ме караха да искам да има и аз с кого да си шепна на задната седалка.

Сега ми е странно да съм на предната седалка. Отзад гледката не е толкова различна. Всъщност всичко изглежда хубаво, нормално и същото, а това е успокоително.

* * *

Крис ми се обажда по-късно вечерта, докато си лакирам ноктите на краката в различни оттенъци на розовото. При нея е толкова шумно, че трябва да крещи:

— Познай!

— Какво? Едва те чувам! — Тъкмо лакирам кутрето си в розово ала плодов пунш, наречено „Уцели ме с най-добрия си изстрел“.

— Чакай. — Тя отива в друга стая, защото става по-тихо. — Сега чуваш ли ме?

— Да, много по-добре.

— Познай кой е скъсал.

Минавам на светлорозово, което прилича на бяло с капчица червено.

— Кой?

— Джен и Кавински! Тя го разкарала.

Ококорвам се.

— Еха! Защо?

— Явно е срещнала някой от университета във Вирджиния, нали работи там като домакинка. Гарантирам ти, че е мамила Кавински цяло лято. — Някакво момче я вика и тя казва: — Трябва да вървя. Сега е мой ред на боче. — Крис затваря, без да се сбогува, както винаги прави.

Всъщност се запознах с нея покрай Дженевив. Те са братовчедки: майките им са сестри. Крис се отбиваше понякога, когато бяхме малки, но с Джен никак не се разбираха дори тогава. Все се караха чия Барби ще свали Кен, защото имаше само един Кен. Аз дори не се опитвах да се боря за него, макар че технически беше мой. Е, на Марго. В училище някои хора дори не знаят, че те са братовчедки. Изобщо не си приличат: Джен е дребна, с добре оформени ръце и слънчеворуса коса с цвят на маргарин. Крис също е руса, но перхидролено, и е по-висока, с широки рамене на плувкиня. Все пак между тях има нещо общо.

Крис доста се раздивя през първата година в гимназията. Ходеше на всяко парти, напиваше се, движеше с по-големи момчета. Тогава един голям от отбора по лакрос разправяше на всички, че била правила секс с него в мъжката съблекалня, и това изобщо не беше вярно. Дженевив накара Питър да го заплаши, че ще му нарита задника, ако не каже на всички истината. Реших, че е много мило от нейна страна да направи това за Крис, но Крис настояваше, че го правела само защото не искала хората да си мислят, че е роднина на курва. След това Крис спря да се подвизава така, или по-скоро продължи, но с хора от друго училище.

Все още обаче има репутацията от първата година. Държи се, сякаш не й пука, но аз знам, че й пука, поне мъничко.