Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (64)

63

Ваната е зад главната хижа, насред гората на дървена платформа. По пътя натам срещам хлапета с мокри коси, които се прибират в стаите си преди вечерния час. Вечерният час е в единайсет, а вече е единайсет без петнайсет. Не е останало много време. Надявам се Питър още да е там. Не искам да изгубя кураж. Ускорявам крачка и тогава го виждам: сам във ваната, отметнал глава назад, със затворени очи.

— Здравей — казвам му и гласът ми отеква в гората.

Отваря очи. Поглежда нервно над рамото ми.

— Лара Джийн! Какво правиш тук?

— Дойдох да те видя. — Дъхът ми излиза на бели облачета. Започвам да свалям ботушите и чорапите си. Ръцете ми треперят, но не от студ. Притеснена съм.

— Ама… какво правиш? — Гледа ме, сякаш съм откачена.

— Влизам! — Трепереща, разкопчавам якето и сядам на пейката. От водата се вдига пара. Потапям крака и сядам на ръба на ваната. Много е горещо, но е приятно. Питър още ме гледа предпазливо. Сърцето ми препуска лудо и е трудно да срещна очите му. Никога не съм била толкова изплашена.

— По въпроса, който повдигна… хвана ме неподготвена, затова не знаех какво да кажа. Но… е, аз също те харесвам. — Получи се толкова вяло и неуверено, че ми се прииска да започна отначало и да го кажа твърдо и гладко. Опитах отново, по-силно: — Харесвам те, Питър.

Той примигва и внезапно изглежда по-малък.

— Не ви разбирам вас, момичетата. Тъкмо реша, че съм те разбрал, и после… после…

— И после? — Стаявам дъх и го чакам да отговори. Толкова съм притеснена; не спирам да преглъщам и сама се чувам. Дори дишането ми се струва много силно, дори пулсът ми.

Гледа ме толкова напрегнато, че зениците му са разширени. Взира се в мен, все едно никога не ме е виждал.

— А после не знам.

Мисля, че спирам да дишам, когато той казва „не знам“. Толкова ли прецаках нещата, че вече не знае? Не може да свърши сега, не и когато най-сетне намерих кураж. Не мога да го позволя. Сърцето ми бумти сякаш с милион трилиона удара в минута, когато се примъквам към него. Свеждам глава и притискам устни в неговите, усещам го как подскача от изненада. И тогава отвръща на целувката ми, с отворена уста, с меки устни, отначало съм притеснена, но после той притиска ръка към тила ми, гали косата ми и аз вече не съм така нервна. Хубаво е, че съм седнала, защото коленете ми омекват.

Той ме придърпва във водата и сядам в горещата вана, нощницата ми подгизва, но не ми пука. Не ми пука за нищо. Не съм знаела, че целуването може да е толкова хубаво.

* * *

Притискам ръце към тялото си, за да не могат струите да повдигнат нощницата ми. Питър е обхванал лицето ми с длани и ме целува.

— Добре ли си? — шепне ми.

Гласът му е различен: накъсан и напрегнат, някак уязвим. Не звучи като Питър, когото познавам; не е спокоен, отегчен или развеселен. Сега ме гледа така, че разбирам, че ще направи всичко, което поискам — какво странно и мощно усещане.

Прегръщам го през врата. Харесва ми хлорният мирис на кожата му. Мирише на басейн, на лято, на ваканции. Не е като по филмите. А по-хубаво, защото е истинско.

— Докосни пак косата ми — казвам му и устните му леко се извиват.

Навеждам се към него и го целувам. Той започва да прокарва пръсти през косата ми и ми е толкова хубаво, че не мога да мисля. По-хубаво е, отколкото да ти мият косата във фризьорски салон. Прокарвам ръце по гърба му и по гръбнака, той потреперва и ме притиска към себе си. Момчешкият гръб не е като момичешкия — по-мускулест е, някак по-солиден.

Между целувките той казва:

— Минава вечерният час. Трябва да се прибираме.

— Не искам. — Искам само да стоя тук, с Питър, в този момент.

— Аз също, но не искам да си имаш неприятности — казва той.

Изглежда угрижен и това е толкова сладко.

Нежно докосвам бузата му с опакото на дланта си. Гладка е. Мога да гледам лицето му с часове, толкова е красиво.

Когато се изправям, веднага започвам да треперя. Изстисквам водата от нощницата си, Питър изскача от ваната, взема кърпата си и ме завива с нея. Започва да суши краката и ръцете ми. Сядам да си сложа чорапите и ботушите. Накрая той ми облича якето и ме закопчава.

После хукваме към хижата. Преди да тръгне към коридора на момчетата, а аз към момичетата, ме целува още веднъж и аз имам чувството, че летя.