Лусинда Райли
Сестра на бурята (50) (Историята на Али)

Благодарности

Бях едва на пет, когато баща ми се върна от посещение в Норвегия с дългосвиреща грамофонна плоча на сюитата „Пер Гинт“ на Григ. Тя наистина се превърна в саундтрак на детството ми, а татко непрестанно възхваляваше красотата на северната страна, най-вече на живописните фиорди. Беше категоричен, че ако някога ми се удаде шанс, трябва да я посетя. По една ирония на съдбата Норвегия беше първата държава, от която ме поканиха на книжно турне. Спомням си как седя в самолета с насълзени очи на път към върха на света, както я наричаше той. И аз като Али имах чувството, че следвам стъпките на покойния си баща. От онова ми първо пътешествие съм посещавала Норвегия многократно и също като татко се влюбих в нея. Затова и не се колебах много къде да се развива действието във втората книга от поредицата за Седемте сестри.

„Сестра на бурята“ е базирана на истински исторически събития и пословични норвежки фигури, най-изтъкнати от които са Едвард Григ и Хенрик Ибсен, макар че съм обрисувала техните персонажи в книгата с помощта на въображението си, а не на истински факти. За написването й се впуснах в сериозни проучвания, за които безкрайно ми помогнаха множество прекрасни хора. Някои от тях дори присъстват като самите себе си в книгата ми и съм им благодарна, че ми позволиха да използвам реалните им имена.

Приятелите ми от „Капелен Дам“, фантастичното издателство, отговорно за „Буреносната сестра“, бяха така добри да ме запознаят с много от хората, с които трябваше да се консултирам. Затова първото (и най-голямо) благодаря е посветено на Кнут Гьорвел, Йорид Матиасен, Пип Хален и Мариане Нилсен.

В Осло: Ерик Едвардсен от музея „Ибсен“, който ми показа оригиналните снимки от продукцията на „Пер Гинт“ и ми разказа за „гласа в сянка“ на Солвейг, чиято истинска идентичност е неизвестна до ден-днешен. Тази загадка беше ключът към историята ми от „миналото“. Лард Ройде от Музея в Осло ми описа подробно цялата историческа картина на живота в Норвегия през 70-те години на 19 век. От Елзе Росенквист и Кари-Ан Педерсен от „Норск Фолкемусеум“ в Олсо научих много за традиционните облекла, имена, транспортни средства и обичаи от същата епоха. Отправям благодарности и към Бьорг Ларсен Риг от „Капелен Дам“ (който ми предостави дисертацията си върху отводнителната и водопроводната инсталация на Кристиания през 1876 г. не само от служебен дълг!). Към Хилде Стокласа от „Осло Круиз Нетуърк“ и специално към персонала на „Гранд Хотел“ в Осло, които ме хранеха и пояха по всяко време на денонощието, докато пишех първата чернова на книгата си.

В Берген: Задължена съм на Йон Рулестад, който ме запозна с Ерлинг Дал, бившият уредник на музей „Едвард Григ“ в Тролдхауген в Берген. Ерлинг е най-изтъкнатият биограф на Григ и носител на наградата „Григ“. Двамата със Сигурд Сандмо, настоящият уредник на музей „Григ“, не само ми предоставиха пълен достъп до дома на Григ (дори ми позволиха да седна пред рояла на Григ!), но и ме запознаха надълго и нашироко с живота и личността му. Ерлинг ме запозна с Хенинг Молснес от Бергенската филхармония, който ми обясни как се управлява един оркестър и ме запозна с историята на филхармонията във военните години. Метте Омвик пък ми разказа подробно за Националния театър в Берген.

Освен това Ерлинг ме запозна с прочутия норвежки композитор Кнут Ваге, който ми описа процеса на оркестриране в миналото. Благодарна съм и на персонала на бергенския хотел „Хавнеконторе“ за грижите им по време на престоя ми.

В Лайпциг: Множество благодарности на Барбара Виерман от Университета по музикално и театрално изкуство в Лайпциг и на невероятната ми приятелка Каролине Шатке от „Едишън Петерс“, чийто баща, Хорст, ни събра по една трогателна случайност.

Не съм морско чедо, затова по всички мореплавателски въпроси се консултирах с Дейвид Бевърли, а в Гърция — с Йована Никис и Костас Гекас от „Сейл ин Грийк Уотърс“. Бих искала да благодаря за помощта в проучването ми на персонала от Кралския лондонски яхтен клуб и Кралския океански състезателен клуб в Каус. Също така на Лиза и Манфред Рицлер, които ме изведоха на разходка с яхтата си „Сънсийкър“ и ми показа на какво е способна.

Държа да благодаря и на личната ми асистентка Оливия, както и на трудолюбивия ми редакторски и проучвателен екип, състоящ се от Сюзън Мос и Ела Мичълър. И на трите им се наложи да работят извънредно, докато се борехме не само с поредицата „Седемте сестри“, но и с пренаписването и редактирането на предишни мои книги.

На трийсетте ми международни издатели от целия свят — най-вече на Катрин Ричардс и Джеръми Треватан от „Пан Макмилан“ Великобритания, Клаудия Негеле и Георг Раухлайн от „Рандом Хаус“ Германия, и Питър Борланд и Джудит Кър от „Атриа“ САЩ. Всички ме подкрепят невероятно и с готовност приеха предизвикателството — и вълнението — покрай издаването на поредица от цели седем книги.

Благодаря на прекрасното ми семейство, което е толкова търпеливо с мен, докато прекарвам дните си с неизменните ръкопис и химикал. Без Стивън (който играе ролята и на мой агент), Хари, Бела, Леонора и Кит това писателско пътешествие не би имало смисъл. Майка ми Джанет, сестра ми Джорджия и Жаклин Хеслоп, и едно специално благодаря на Фло, вярната ми спътница в писането, която за огромна жалост загубихме през февруари. Също така на Рита Калагейт, Жоао де Деус и всичките ми невероятни приятели от „Каса де Дом Инасио“ от Абадиания, Бразилия.

И последно на ВАС, читателите ми, чиито любов и подкрепа ме вдъхновяват, докато странствам до четирите края на света и чувам вашите истории. Карате ме да осъзная, че никой от сюжетите ми не може да се сравнява с удивителното, неописуемо приключение на живота.