Ане Холт
Смърт в сянка (8)

Послеслов на авторката

В началото на лято на 2010 година ежедневникът „Верденс Ганг“ публикува поредица от статии на тема насилие върху деца — похвален труд на журналистките Ане Виндинг и Таня Ирен Берг. Тази вестникарска поредица ме доведе до решението най-сетне да засегна проблема в художествено произведение. От години го исках, но все не намирах сили да го осъществя.

Трудно е да се намери точна статистика колко деца стават жертви на домашно насилие. От една страна, голяма част от случаите изобщо не биват оповестявани — по съвсем обясними причини. Многото източници, които проверих (няма да ги изреждам поименно, за да не пропусна някой), дават обаче основания да се предположи, че само в Норвегия става дума за хиляди деца. Някои твърдят, че броят им надвишава 20 000. Част от тези деца умират от травмите, нанесени им от техните родители или попечители. Малцина извършители биват осъдени — доказва го и гореспоменатата поредица от статии.

Въпреки че проведох предварителната работа върху романа главно в интернет, бих искала да изтъкна като мой главен източник на вдъхновение документалния роман „Мисля, че се досещаш и сам“ от Юн Гандал (издателство „Каге“, 2010 г.). В книгата се разказва историята на осемгодишния Кристофер Йерща Киле, убит през 2005 г. Разтърсваща илюстрация на пробойните в системата на редица нива. Възприемам тази книга и като навреме размахан предупредителен показалец, насочен към всеки от нас: децата търпят насилие, защото ние го допускаме. Защото не искаме да повярваме. Защото е по-просто да отвърнем глава. Тази книга е сред най-важните, които съм чела през живота си. Благодаря на автора, че я е написал.

Пределно ясно е, че Сандер Мор не е Кристофер Йерща Киле. Образът на Сандер е плод на въображението ми, фикция, като всички мои литературни герои.

Докато работех над романа си, за първи път се възползвах от Туитър, за да провеждам необходимите ми подробни справки. Благодаря на всички. Ще спомена само един адрес: @aslakgatas (Аслак Боргерсрю, музикант и компютърен експерт). През последния ден от изчитането на ръкописа ми той ме спаси от грешка по отношение на IP адресите. Навярно в текста тук-таме се срещат някои неточности; отговорността за тях е изцяло моя. До следващия път ще гледам да се усъвършенствам в извличането на полза от контактите си в Туитър!

Както винаги, Юхане и Тине проявиха невероятно много търпение към чепатия ми характер — търпение, което не заслужавах. От време на време забягвах в Ларвик, за да ги щадя.

Благодаря ви, скъпи мои момичета.