Даниел Стийл
Наградата (9)

8

Пътуването до Ню Йорк за снимките на „Вог“ през юни беше зашеметяващо. Помощничката на мадам Сесил замина с Гаел, за да й помага, а и да се увери, че с момичето всичко е наред. Някои от манекенките правеха глупости, когато получеха такава възможност като пътешествието до Ню Йорк, но Гаел беше изключително благоразумна, отначало дори доста смутена и объркана.

Взеха полет на „ПанАм“ от Париж, първа класа. Стюардесите бяха в елегантни сини униформи и приличаха на манекенки. Грижеха се прекрасно за пътниците и щедро наливаха шампанско. Пътуването продължи четиринайсет часа. Кацнаха на летище „Ла Гуардия“ и отседнаха в хотел „Уолдорф Астория“ на Парк авеню.

Ървинг Пен, един от любимите фотографи на „Вог“, бе нает за снимките. Главната редакторка, Една Улман Чейс, беше в студиото и през повечето време ги наблюдаваше. Тя бе изключително доволна и лично звънна на Кристиян Диор, за да му каже, че Гаел има прекрасно лице, свежа невинност и проницателен поглед. Невероятна комбинация от красота и изящност, а дрехите й стояха великолепно, благодарение на перфектното й тяло и късата сексапилна руса коса. Момичето следваше указанията с лекота, а снимките се получиха точно такива, каквито очакваха.

Сътрудниците на „Вог“ я водеха всеки ден на вечеря, по приеми, запознаваха я с прочути хора и други манекенки. След кошмарните военни години Гаел имаше чувството, че е попаднала в рая. Получи много предложения от различни агенции за модели, които искаха да я представляват, а редакторите от „Вог“ я окуражаваха да приеме да работи в Ню Йорк. Бизнесът в американския град вървеше с други темпове, страната не бе пострадала като Европа, която бе съсипана и бедна. Но Гаел искаше да се върне в Париж, бе лоялна към Лелонг и Кристиян Диор, когото безкрайно уважаваше. Секретарката на мадам Сесил бе впечатлена от безукорното й поведение. Добрите маниери, достойнството и отличното й възпитание й служеха добре и я правеха идеален партньор за съвместна работа. Всички бяха възхитени от нея.

Една вечер две от по-младите редакторки във „Вог“ я заведоха на частен купон в клуб „Сторк“. Те често получаваха покани, в които ги молеха да заведат манекенки на бляскавите светски събития. Приемът в „Сторк“ беше в чест на премиерата на филм на Рита Хейуърт. Хъмфри Богарт също щеше да присъства. Гаел беше във възторг от предложението. Носеше сексапилна рокля от бял сатен, почти без гръб, но с висока яка, и каскада от перли, избрани лично от господин Диор. Богарт беше с красивата Лорън Бакол, за която се бе оженил само преди две седмици. Медиите ги определяха като двойка от приказка. Присъстваха много важни хора. А господин Диор харесваше идеята Гаел да бъде забелязана на международната сцена. Мадам Сесил предварително одобряваше всяко място, което Гаел посещаваше. Предстоеше да се появи на корицата на „Вог“ през септември и искаха дотогава да е звезда. Това можеше да им осигури чудесна реклама и внимание от страна на медиите за ателието на Лелонг и Кристиян Диор. Гаел бе вече част от маркетинга им, както и останалите известни манекенки преди нея, но в нея имаше нещо специално. Притежаваше дълбочина и изключително лице. А гримът, прическата, красивите дрехи допълнително го подчертаваха.

Войната в Тихия океан почти бе приключила и всички в Ню Йорк бяха в превъзходно настроение. Гаел и двете редакторки пристигнаха в клуба заедно с помощничката на мадам Сесил, а пресата полудя, когато видя френската красавица. Направиха й безброй снимки, интересуваха се коя е новата зашеметяваща хубавица. На партито се появи и един от най-прочутите ергени в Ню Йорк. Робърт Бартлет. Изглеждаше много елегантен, във фрак и бяла папийонка. Беше важен инвестиционен банкер и не бе тайна, че е страшно богат. Най-красивите жени в града редовно се появяваха подръка с него. Тази вечер обаче беше сам. Той незабавно забеляза Гаел, проправи си път сред тълпата и срещна погледа й, докато чакаше пресата да сложи край на суматохата около нея. Една от редакторките каза на Гаел кой е, още преди да я заговори.

— Добре дошла в Ню Йорк — усмихна й се той широко и й подаде чаша шампанско.

Тъкмо бе научил, че тя е нова манекенка от Париж. Бартлет поздрави любезно редакторките от „Вог“, моделите бяха любимото му занимание. Смятаха го за гений на Уол Стрийт, а красивите жени бяха негово хоби, както и колекционирането на модерно изкуство. Притежаваше една от най-значимите колекции в Съединените щати.

Гаел му благодари учтиво за шампанското, а той се опита да завърже разговор на френски. Каза й, че бил в Париж преди няколко седмици и съжалява, че не са се запознали тогава.

— Доставя ли ви удоволствие да работите с Кристиян Диор? — попита той.

Очите й заблестяха, когато чу въпроса. Бартлет си помисли, че у нея има нещо трогателно, което кара хората да искат да я защитят. Тя му отговори на английски, че обича работата си, а господин Диор е много мил човек. Благодарение на Айви, Гаел вече се справяше с английския много добре, а акцентът й звучеше много секси. Той знаеше, че акулите скоро щяха да се хвърлят след нея. Хора, които искаха да я експлоатират по безброй начини, макар че ателието на Люсиен Лелонг се ползваше с добра репутация.

— Те са тук, за да ви предпазват от мъже като мен — погледна той към жените, които я придружаваха, а Гаел се засмя.

Бартлет притежаваше безукорни маниери на истински джентълмен.

— Не ми се виждате опасен — отвърна тя с детска усмивка.

— Това само показва колко сте невинна. От Париж ли сте?

— Не. От малък град близо до Лион.

— Ясно. Внимавайте в големия град, независимо дали става дума за Париж или Ню Йорк. Къде бяхте по време на войната? — попита той с интерес.

— У дома, с родителите ми.

Не му каза, че вече нямаше семейство и бе съвсем сама в света.

— Нещата още не са се нормализирали съвсем — отбеляза той. — Но ми се струва, че страната ви започва да се съвзема.

Окупацията бе приключила преди десет месеца и постепенно всичко идваше на мястото си, въпреки преживяното. Бартлет знаеше, че Париж бе жив и интересен град дори по време на Окупацията и германците се бяха възползвали добре от това красиво място.

— Живеехме тежко по време на войната, почти нямахме храна, а и немците бяха брутални.

Тя се поколеба за миг, после добави:

— Убиха баща ми, защото участваше в Съпротивата.

— А вие участвахте ли? — прямо попита Бартлет, но тя не отговори на въпроса му.

Темата бе прекалено сериозна и тя не искаше да я захваща. А и какво можеше да му каже? Да сподели, че бе транспортирала еврейски деца към тайните квартири? Или че бе спасила откраднатите от нацистите картини с помощта на коменданта, настанен в дома й? Истината бе прекалено лична, за да я обсъжда с непознат. Беше сложно за обяснение и прекалено болезнено, както повечето преживявания по време на войната. Не беше споменавала за това дори на момичетата, с които живееше, макар те да бяха чули слуха, че е била обвинена за колаборационистка. Гаел не се опита да се оправдава. Повечето истински изменници бездруго отричаха енергично, с изключение на Коко Шанел, която очевидно не се интересуваше какво говорят за нея. Беше независима жена и не обръщаше внимание на мнението на хората, но Гаел не беше като нея. Не желаеше да обяснява миналото си на Робърт Бартлет. Той разбра и смени темата.

— Колко дълго планирате да останете в Ню Йорк? — попита той.

— Заминавам след два дни — отговори тя.

— Толкова скоро? — разочаровано изсумтя Бартлет.

— Бих искал да ви покажа града и някои от любимите ми нощни клубове.

Гаел предположи, че той е в края на четиридесетте, но беше красавец и изглеждаше страхотно. Танцуваха на препълнения дансинг, а след това редакторките настояха да си тръгнат. Гаел не видя Бартлет сред множеството в залата и не успя да се сбогува с него. Той я потърси по-късно, но не успя да я намери.

На следващия ден Гаел получи в хотела три дузини червени рози. На картичката пишеше: „Докато се срещнем отново. Робърт Бартлет“.

Гаел бе впечатлена. Никога преди никой не й бе изпращал цветя.

— Той плейбой ли е? — попита тя една от редакторките на „Вог“ следобед.

Не беше съвсем сигурна какво означаваше това, а младата жена се засмя.

— Да, такъв е.

— А какво точно означава това? — напрегнато я погледна Гаел.

— Означава, че излиза с много красиви жени. Актриси, манекенки, светски дами. Разведен е и е смятан за страхотна партия. Преуспял мъж. Не мисля, че скоро ще се ожени отново. Забавлява се прекалено много.

Навремето Бартлет бе женен за прочута дебютантка от известно семейство. Тя бе на половината на възрастта му, бракът им продължи няколко години и наскоро се разведоха в Рино. Вестниците бяха пълни с истории за тях. Бившата му съпруга получи огромно състояние от него, както и елегантната им къща в Ню Йорк, и вече бе сгодена за друг.

— Трябва да внимаваш с мъже като него, Гаел — предупреди я редакторката.

Милионерът притежаваше безукорни маниери, жените го харесваха, а той се отнасяше с тях като джентълмен и бе изключително щедър. За младо провинциално момиче като нея Робърт Бартлет определено не беше подходящ и Гаел го знаеше. А и бе достатъчно възрастен, за да й е баща. Не беше имала приятел, само няколко леки флирта в училище, а след началото на войната въобще не мислеше за любов. Внимателно избягваше немските войници, за разлика от местните момчета. А и беше едва на двайсет години. Разполагаше с време и досега не се нуждаеше от мъж. Имаше много работа, макар че успешната й кариера като модел можеше да промени това. Всички бяха виждали момичета като нея, които внезапно се превръщаха във фокус за всеки актьор и плейбой по света. Но Гаел още бе невинна и й личеше. Робърт Бартлет също го бе забелязал, намираше го за интересно.

Вечерта, преди да отпътува, той й се обади в хотела, докато си събираше багажа. Покани я да пийнат в бара, но тя му отказа. Неподатливостта й също бе нещо ново за него. Обикновено жените бяха тези, които го преследваха. Той й пожела приятно пътуване и обеща да й звънне следващия път, когато посети Париж. Тя предположи, че това няма да е скоро.

През юли Гаел бе заета с новата колекция на Диор и с няколкото снимачни сеанса, които мадам Сесил й бе уредила по инструкции на господин Диор. Работеше толкова много, че едва се виждаше със съквартирантките си. През август ателието затвори за един месец и всички отидоха на почивка. Гаел остана сама в апартамента. Нямаше планове и не желаеше да се прибира у дома. Отпътуването й оттам бе прекалено потискащо и унизително и не искаше да се връща в замъка. Смяташе някой ден да го продаде, но засега не се нуждаеше от пари.

Войната свърши през август, с бурни празненства по целия свят. Гаел се наслаждаваше на тихия и спокоен месец в града, когато всички бяха заминали някъде. Разхождаше се из Булонския лес и градините на Тюйлери. Посети Версай, където не беше ходила преди, Живерни и Малмезон, дома на императрица Жозефин. Беше в ролята на туристка и това страшно й допадаше. В края на месеца момичетата се прибраха и всички се заеха с работа.

Корицата на „Вог“ се превърна в сензация и Гаел стана изключително търсена. Не й оставаше време да си поеме дъх. Навърши двайсет и една през ноември и на другия ден й съобщиха, че отново заминава за Ню Йорк и нови снимки за „Вог“ с Ървинг Пен, млад фотограф на име Ричард Ейдън щеше да я снима за корицата на „Харпърс Базар“.

Тя се замисли дали да пише на Робърт Бартлет, за да му съобщи, че заминава за Ню Йорк, но реши да не го прави. Струваше й се прекалено нескромно, а и вероятно щеше да е достатъчно заета, за да се видят.

За своя изненада го срещна още първата вечер в града, на прием в „Делмоникос“. Беше голям благотворителен бал, където от „Вог“ искаха тя да присъства. Носеше великолепна бледорозова рокля откутюр, изработена от Диор. Видя Робърт Бартлет в компанията на Ингрид Бергман, която предизвикваше страхотна сензация. Той успя да дойде и да поздрави Гаел, а по-късно и танцува с нея. Докато танцуваха, госпожица Бергман си тръгна с друг, но това не разочарова Бартлет.

— Ние сме само приятели и тя ме помоли да я доведа тук тази вечер.

Той бе изкарал бурна връзка с млада дама от хайлайфа предишното лято, но Ингрид Бергман, макар и красива, не беше по неговия вкус, той се интересуваше много повече от Гаел. Неочаквано Гаел срещна на партито Били Джоунс, военнопленника, с когото се бе запознала в Париж преди завръщането му у дома. Придружаваше го хубаво тексаско момиче. Каза й, че е сгоден и обеща да й се обади, когато посети Париж.

На следващия ден Робърт отново й изпрати цветя. Този път текстът в картичката гласеше: „Страшно се радвам, че си пак в града. Робърт“. По-късно й се обади да я покани на вечеря в „21“. Тя се поколеба, но прие, а от „Вог“ нямаха нищо против. За нея бе добра реклама да я видят из града с известния ерген.

Прекараха чудесна вечер, отидоха на танци и към три сутринта той я върна в хотела с лимузината си. На другия ден нямаше ангажименти и можеше да поспи. Робърт я покани отново на следващата вечер, но й предстояха снимки за „Харпърс Базар“, които обикновено продължаваха до късно, и й се наложи да му откаже. Гаел остана в Ню Йорк една седмица и успяха да обядват заедно преди заминаването й.

Бартлет заговори за брака си и разочарованието си от него. Гаел бе впечатлена от това, че той обвиняваше себе си не по-малко от бившата си съпруга. Сподели, че тя била разглезена млада жена и очаквала от него стил на живот, който бил прекален. Той пък искал семеен живот, от какъвто тя не се интересувала, предпочитала купоните всяка вечер.

— Но пък щом исках семеен живот, просто трябваше да се оженя за друга — призна грешката си той. — Знаех каква е, още преди да се оженим. Достатъчно стар съм, за да съм наясно с нещата, а очаквах тя да се промени.

Той замълча за минута, после продължи:

— Притиснах я да роди бебе, което не искаше. Не беше готова за деца, а бебето бе родено с тежко сърдечно увреждане. Почина след три месеца. Мислех, че бившата ми съпруга е виновна за това, тъй като не спазваше никакъв режим, когато беше бременна. Вероятно не е вярно, но тогава така мислех. Беше трагедия и за двама ни и никога не се съвзехме. Разделихме се шест месеца по-късно, а тя отиде в Рино за развода. Съжалявам, че я изтормозих с бебе, което само аз исках. Тя копнееше за бляскав живот, а аз — за деца.

Гаел бе трогната, че Робърт споделяше най-съкровените си тайни с нея.

— Ужасно е да го призная — добави той, — но съжалявам за бебето повече, отколкото за нея. Беше красиво малко момиченце — каза Робърт и докосна ръката й.

— Ще имаш други деца някой ден — опита се да го успокои тя. — Просто не е било писано.

— Може и така да е. Бившата ми съпруга вече е сгодена за друг. Той е по-възрастен от мен и има деца на нейната възраст. Не мисля, че иска други, а тя не би опитала отново да роди. Преживя тежка травма.

После той смени темата и я разпита за плановете й, когато се прибере в Париж. Тя вече имаше ангажименти за снимки и пътуване до Лондон за корицата на английския „Вог“. Гаел се радваше на кариерата си. И защо не? Беше млада, красива и се забавляваше след тежките години на войната.

Той искрено съжаляваше, когато се сбогуваха, а тя се почувства по-близка с него от преди. Обеща й скоро да дойде в Париж. Гаел го чувстваше като добър приятел. Говореха си дълго за изкуство. Робърт бе пътувал из цяла Франция и познаваше добре страната й. Тя все още не бе споделила с него преживяванията си през войната, смяташе, че са прекалено лични. Но се наслаждаваше на компанията му, а и той очевидно обичаше да прекарва време с нея. Вечерта преди заминаването й той й изпрати красива вечерна чантичка от „Картие“. Беше от черен сатен с рамка от злато и слонова кост и малка диамантена закопчалка. Впечатляващ подарък. Влюби се в чантичката и веднага я показа на съквартирантките си, когато се прибра в Париж. Разказа им подробно за Ню Йорк. Завиждаха й за невероятните възможности, които получаваше, но Гаел бе толкова мила и добра, че всички я обичаха. Едно от момичетата, Хуана, се бе върнало в Бразилия, а новото попълнение бе сладка италианка от Милано, която всички харесваха. Атмосферата в апартамента напомняше за ученически пансион. Петте момичета бяха млади и щастливи заедно. Джована, новата италианка, им разказа за ужасите на войната, които прозвучаха по-страшни от преживяното във Франция. И двамата й братя бяха убити. Разплака се, когато им разказа за тях, а момичетата я прегърнаха и успокоиха.

Две седмици преди Коледа Робърт Бартлет се обади на Гаел от хотел „Риц“. Беше в Париж на път за Лондон.

Вечеряха в „Ле Пре Кателан“, един от най-добрите ресторанти в Париж, в Булонския лес. Животът й тук не бе така динамичен както престоя в Ню Йорк. Не й предстояха много ангажименти и тя се наслади на две тихи вечери с него и приятна разходка покрай Сена в събота следобед. Бартлет я заведе на вечеря в „Ле Волтер“, малко елегантно бистро, едно от любимите му места в Париж. Беше великолепно, макар че почти не опита храната. Господин Диор не искаше манекенките да надебеляват и държеше на безупречните им фигури. За Гаел това не беше проблем. По време на войната бе свикнала да преживява със съвсем малко храна.

— Какво ще правиш по Коледа? — попита я той небрежно след вечеря.

Гаел се загледа през прозореца, после реши да му каже истината.

— Нищо. Ще остана тук. Цялото ми семейство си отиде през войната. Някои от момичетата ще се приберат у дома, но аз обичам да съм сама в апартамента, когато в Париж е тихо. Остава ми време за четене и скитане по музеите. Никога не разполагам с време за това, когато работя.

Бартлет се изненада, когато разбра, че Гаел няма никакви роднини. Никога преди не го беше споменавала. Той също нямаше с кого да прекара Коледа. Родителите му бяха починали преди няколко години, а той бе единствено дете.

Робърт се поколеба за миг преди да й зададе въпрос, който можеше да й се стори прекалено нагъл.

— Би ли искала да дойдеш в Сен Мориц с мен? — предпазливо попита той. — В отделни стаи, разбира се — бързо добави той.

Винаги се отнасяше много почтително с нея и уважаваше консервативните й възгледи. В нея нямаше нищо предизвикателно, независимо колко бе красива.

— Обещавам да се държа прилично — добави той, а тя се засмя и каза, че ще си помисли, макар да не се чувстваше удобно да замине с него.

Робърт бе известен женкар, но сега настояваше, че е различно. Искаше да прекара Коледа с нея и обичаше Сен Мориц от дете.

Гаел реши да обсъди проблема с момичетата. Всички те смятаха, че трябва да замине, но тя не беше сигурна. Не знаеше и дали господин Диор щеше да одобри това. Робърт много й харесваше, но никога преди не бе ходила никъде с мъж, а това й се струваше сериозна стъпка. Но му вярваше, че ще се държи като джентълмен. Той я покани отново, когато й звънна да се сбогуват, преди да замине за Лондон. Звучеше толкова мило и искрено, че Гаел спонтанно прие поканата. Но след като затвори телефона, тя се паникьоса. Робърт щеше да остане в Лондон една седмица. Каза й, че ще се видят в Париж на двайсет и трети декември, за да отлетят заедно за Женева.

Гаел се колеба цяла седмица. В един момент решаваше да му се обади и да откаже, в следващия се вълнуваше и искаше да замине. Обичаше да е с него, но не искаше да рискува. Харесваше й идеята за пътуването, но се страхуваше.

Бартлет се върна в уречения ден в Париж и я взе от апартамента. Въпреки колебанията, Гаел бе събрала багажа си и бе готова, когато той се появи с ролс-ройс с шофьор, който ги откара до летището за краткия им полет до Женева. Робърт забеляза нервността й и бе много нежен и мил с нея. С позволението на господин Диор Гаел бе взела назаем късо самурено палто от новата му колекция. Друг ролс-ройс с шофьор ги чакаше в Женева, за да ги откара до Сен Мориц, където Бартлет бе резервирал два апартамента в хотел „Палас“.

Гаел се почувства като Пепеляшка, когато видя стаята си. Робърт беше поръчал да я напълнят с бели рози и орхидеи, а в сребърен съд се изстудяваше бутилка шампанско, което той отвори веднага след пристигането им. Бартлет беше помислил за всичко.

Вечеряха в основния ресторант. Робърт познаваше повечето от гостите на хотела, които идваха да го поздравят на масата, и разбира се, да видят кой го придружава.

— Често ли идваш тук? — попита тя притеснено, продължаваше да се чувства неудобно от това пътуване.

Беше сигурна, че ако родителите й бяха живи, щяха да са шокирани. Но пък той бе съвсем почтителен и тя се чувстваше в безопасност с него. А и животът й сега бе толкова различен от времето, когато родителите й бяха живи. Тогава тя беше дете в един затворен свят, а сега водеше бляскав живот. Беше добро момиче и Робърт също го знаеше.

Той я целуна леко по устните, когато я изпрати до стаята й, и си тръгна в мига, когато тя отвори вратата. Не искаше да я притиска да прави нещо, за което не беше готова. Беше й уредил урок по ски на другия ден, който тя очакваше с нетърпение. Обичаше компанията на Робърт и го чувстваше все по-близък.

Той самият беше добър и опитен скиор. Имаше среща с приятели, за да карат заедно, но не остави Гаел сама докато не се увери, че инструкторът й беше достатъчно добър. Отнасяше се с нея като грижлив баща и я глезеше, когато можеше. Тя пък му беше купила кашмирен шал от „Ерме“, за който даде едноседмичната си заплата. Искаше да му благодари с нещо за щедрото пътуване.

Гаел хареса урока по ски. Робърт обядва с нея, а после се върна на пистата. Тя реши да се разходи из града и да разгледа магазините. Имаше елегантни бутици и красиви бижутерски магазини, а хората в елитния курорт бяха страшно шикозни, вечер носеха смокинги и официални рокли. Тя беше взела назаем няколко вечерни рокли от ателието, но не притежаваше собствени бижута. Майка й никога не беше носила скъпи неща, защото не бяха подходящи за провинциалния им живот. Гаел си спомни, че госпожа Фелдман имаше красив диамантен пръстен и смарагдена гривна, подарени от съпруга й, но градчето им беше малко и никой не носеше нищо бляскаво, дори да притежаваше много пари като семейство Фелдман. По местните стандарти той беше богат човек, но цялото му състояние бе изчезнало. Също както с останалите еврейски семейства, които бяха депортирани, банковите им сметки и цялото имущество бяха конфискувани. Гаел бе чувала много подобни истории.

Вечеряха в елегантен ресторант, а после Робърт я заведе обратно в хотела и си размениха коледните подаръци. Той хареса шала и веднага го сложи върху смокинга си. Подаде й дълга тясна кутийка от „Картие“ с красива диамантена гривна. Гаел се изненада. Гривната беше изящна, подходяща за младо момиче и отиваше на красивите й дрехи. Тя погледна Робърт притеснено. Подаръкът беше прекалено скъп, при това от мъж, когото едва познаваше. Диамантените гривни не влизаха в плана. Беше й неудобно да я задържи. Това бе подарък, който мъж прави на съпругата или любовницата си, а тя не беше нито едно от двете.

— Робърт, не мога да я приема. Това е прекалено голям подарък — възрази тя, но той настоя.

Каза й, че е просто коледен подарък, който бе поръчал да изработят за нея. Искаше да й подари нещо деликатно и красиво, като самата нея. А и беше свикнал жените да очакват скъпи подаръци от него. Дори не му бе хрумнало, че тя може да се притесни.

— Искам да приемеш подаръка — каза той и я целуна по бузата. — От Дядо Коледа е. А той страшно ще се натъжи, ако не го приемеш. Също и аз — усмихна се Робърт.

Беше сигурен, че Гаел не бе от жените златотърсачки. Точно обратното. Не очакваше нищо от него и дори му се наложи да я моли, за да приеме подаръка. Стана й неудобно, че му бе подарила само шала. Легна си с гривната и му звънна в стаята. Още не бе сигурна дали трябва да я приеме, независимо колко я харесваше.

— Чувствам се неудобно да я приема — каза тя виновно, като дете, отворило чужд подарък, който искаше да задържи. — Чувствам се и странно в същото време — добави тя.

— Защо пък странно? — учуди се той.

— По време на войната нямахме почти нищо за ядене. Живеехме в слугинските стаи на тавана, а немците се бяха нанесли в нашите стаи. Майка ми отказа да напусне тавана, когато те си заминаха. Смяташе, че къщата й е била омърсена. А сега съм тук с теб, посещавам елегантни ресторанти, ям каквото си поискам, отседнала съм във великолепен хотел и нося диамантена гривна. Трудно е да си представя, че съм същият човек, но сега това е животът ми. Струва ми се, че всичко е нереално и ще изчезне, а аз ще остана до тиквата, облечена в парцали и с две бели мишки до мен. Не се смятам за принцеса, а ти би трябвало да си тук с някоя филмова звезда, не с мен.

— Точно това обичам у теб, Гаел. Ти си истинска. Не желая да съм с филмова звезда, особено пък на Коледа. Искам да съм с теб. Никога не съм познавал жена като теб, нито съм изпитвал нещо подобно. Аз също нямам семейство и може би ни е било писано да сме заедно. Искам да те защитавам и да се грижа за теб. Харесвам всичко, което правя, но и на мен ми се струва нереално. А това е съвсем истинско. Не желая да съм тук с никоя друга.

Гаел се трогна от думите му. Тя също харесваше Робърт, но гривната все още й се виждаше прекалено скъп подарък, а консервативните й родители никога не биха се съгласили тя да го приеме, ако не беше омъжена или сгодена. Не искаше нищо от него, освен да са заедно. Подобно преживяване бе ново за Робърт и я правеше още по-специална в очите му.

На следващия ден отидоха на разходка с шейна, после се отбиха до църквата, където Гаел се помоли за Ребека. Робърт забеляза сериозното й изражение, предполагаше, че скърби за хората, които бе загубила и силно й липсваха. Не му разказа за Ребека, защото историята беше твърде болезнена. Следобед, когато отидоха на разходка, тя му призна, че несправедливо е била набедена за колаборационистка. Не искаше Робърт да го чуе от друг.

— Комендантът, който живееше в дома ни, ми даваше допълнителна храна за майка ми и нашата икономка реши, че правех нещо лошо с него, което не бе истина. Обръснаха ми главата, разхождаха ме из улиците и ме замеряха с боклук. Никога вече не искам да се върна там, а и нямам причина. Само къщата, но тя е затворена.

Гаел не му обясни, че става дума за замък от шестнайсети век, който бе един от най-големите в района и заобиколен с огромно имение. Беше скромно момиче и не обичаше да се хвали. А и се чувстваше предадена от съселяните си.

Робърт потръпна, когато си представи какво й бяха причинили. Не можеше да понесе мисълта за това и й вярваше, че обвиненията бяха фалшиви. Гаел беше честна жена и прояви истинска смелост, когато му разказа всичко. Стана му жал за нея. Искаше да изтрие всичките й лоши спомени. Не му беше разказала много за болезнените си преживявания през войната, но той разбра достатъчно. Въпреки всичко в душата й нямаше гняв, горчивина и желание за отмъщение. Беше забележително момиче. Робърт забеляза тъгата в очите й и я прегърна нежно. Заля я вълна от спокойствие. Присъствието му сякаш компенсираше всичко случило се.

Прекараха великолепна седмица заедно и двамата не искаха да се разделят, когато ваканцията свърши. Диамантената гривна никога не слезе от ръката й. Той пък всеки ден носеше шала от „Ерме“. Харесваше го, а и жестът й го трогна.

През последния им ден в Сен Мориц валеше силен сняг. Гаел носеше голяма кожена шапка и изглеждаше прекрасно. Тя бе първата жена, която не се опита да го заведе на пазар. Преди да влязат в хотела, той я целуна, по-страстно от преди. Беше се държал безукорно през цялото време, което я накара да го заобича още повече.

— Влюбен съм в теб, Гаел — призна той смутено.

Снегът се спускаше красиво наоколо и той копнееше времето да спре. Не искаше да я оставя на другия ден. После реши да я попита за онова, което го тревожеше от известно време.

— Аз съм на четиридесет и девет години. Двайсет и осем години по-стар от теб. Това притеснява ли те?

— Ни най-малко — сериозно отговори тя, после прошепна тихо, докато той я прегръщаше. — Аз също те обичам.

Още не бяха любовници, но сърцата им вече бяха свързани. И двамата бяха влюбени. Гаел беше благодарна, че той не опита да я вкара в леглото си. Не беше само физическо привличане. Нещо могъщо ги привличаше един към друг и ставаше невъзможно да му се устои.

— Никога не съм мислил, че отново може да поискам да имам дете, след като момиченцето ми умря — тихо каза Робърт. — Но ако ще имам, искам да е от теб.

Думите му я накараха да си спомни за бебетата, които бе откарала в безопасност по време на войната, но не му го каза. Просто стана сериозна и тъжна, което го учуди.

— Ако имах деца, щях да искам да са в безопасност — тъжно каза тя. — А не живеем в безопасен свят.

Войната го беше доказала, особено в Европа. Ами ако се случеше отново? Тя никога не би дала детето си в ръцете на непознати, които да го отведат на безопасно място, както стана със стотиците, спасени от нея. Нямаше представа как майките им бяха успели да се разделят с тях. Но жените просто нямаха избор, искаха да спасят живота на децата си, това беше най-важното. И сега хлапетата бяха живи благодарение на саможертвата на майките им.

— Ще живееш в безопасен свят с мен — прошепна той.

Копнееше да й осигури спокоен и хубав живот. Тя бе преживяла прекалено много през войната и бе много по-смела, отколкото той подозираше. Робърт я прегърна и влязоха в хотела.

На следващия ден се върнаха в Париж и той я остави пред апартамента. Вечерта отлиташе за Ню Йорк, където му предстояха важни срещи на другия ден.

— Прекарах великолепно — каза тя, когато се целунаха, а той й се усмихна.

— Ще имаме нови прекрасни моменти.

Гаел заминаваше за нови снимки в Ню Йорк в края на януари и той нямаше търпение да я посрещне там. Тя също се вълнуваше, беше свикнала с него. Никой от двамата обаче не знаеше какво им предстои, а тя бе наясно колко несигурен може да е животът.

Портиерът качи куфарите й горе, а момичетата запищяха, когато видяха ръката й.

— Получила си диамантена гривна! — въодушевено извика Айви, а Джована се разбъбри енергично на италиански.

— Опитах се да му я върна, но той не я прие — срамежливо обясни Гаел, а останалите заявиха, че е луда.

Всички смятаха, че да я задържи е правилното решение. И тя се радваше, че я бе запазила. Имаше особено значение за нея след всичко, което с Робърт бяха споделили.

Той й звънна от летището преди самолетът му да излети и тя отново му благодари за пътуването. Беше вълшебно и много повече, отколкото й се струваше, че заслужава. Никой нямаше право на такъв лукс и разкош, но тя се бе наслаждавала на всяка минута от него, а той нямаше търпение отново да я поглези.

— Ще ми липсваш, Гаел — сериозно каза той по телефона.

— И ти на мен. Но ще се видим в Ню Йорк след няколко седмици — напомни му тя.

Дотогава и двамата щяха да са доста заети. Гаел трябваше да се подготви за януарските ревюта на откутюр, безкрайно дългите проби преди тях и няколкото снимачни сеанса за „Диор“.

— Грижи се за себе си — нежно каза той.

— Ти също — отвърна тя с обич.

След минута затвориха. Гаел се усмихна, когато забеляза проблясването на диамантената гривна на ръката си. Помисли си колко странно нещо е животът. Отново се сети за Ребека и си каза, че сега трябва да живее и заради нея.

Самолетът излетя от летище „Орли“ и Робърт осъзна, че бе оставил сърцето си в Париж, при една чаровна и смела французойка от Лион.