Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (13)

Дванайсета глава
Да тръгнеш от малкото към голямото

И тогава се залових да мътя. През остатъка от ноември, през декември и януари мътих.

Мътих и по време на Коледа. Никъде не отидох, нищо не купих, просто мътих, гледах телевизия през целия ден и говорих по телефона. Никакъв Графтън Ъндъруд. Никакъв бюфет с къри от пуйка. Никакви изтезания относно интимния ми живот. Не, не, категорично не. Беше прекрасно.

С бебето в мен беше толкова по-лесно да казвам „не“, понеже не се чувствах егоистка, а имах усещането, че го върша за него.

Понеделник, 15 януари

15:00 ч. Татко се отби, за да вземе количката „Бъгабу“, подарък от Магда, и да я откара в техния гараж.

— Сега ти е нужно повече пространство. Когато се появи бебе, е същото като с малко котенце — вещите около него създават повече грижи, отколкото самото бебе. Слагай го да спи до теб, сменяй му памперса и го храни и друго не ти трябва. Как е Марк впрочем?

— Все така налудничав. Казах му да престане да се обажда. Даниъл е същият. Картини, романи, не мога да ги търпя.

Татко каза, че може да ми помогне с малко пари. Отказах, защото знаех, че и те са донякъде притеснени. Странно е с какво спокойствие приех изгубването на работата си. Може би съм като упоена от бебето, но пък имам известни спестявания: не достатъчни да платя ръчно рисувани фризове по стените в детската стая като Магда, или да купувам кошчета с балдахин, или по-голям апартамент, който да побере количката „Бъгабу“. Но имам достатъчно пари да си плащам ипотеката няколко месеца и не много, с които да живея. От друга страна, икономисвам СЕРИОЗНО от вино и цигари. Също така бих могла да си намеря работа като журналист или публицист на свободна практика, след като се почувствам малко по-добре. Или дори като телемаркетинг агент. Ще имитирам индийски акцент и ще се правя, че съм в Мумбай! А може да последвам примера на онези момичета, които се преструват на осемнайсетгодишен модел, и да припечелвам от порноразговори с мъже онлайн.

Има толкова неща, които плачат за почистване и излъскване. Направо не е за вярване. Всичко, към което погледна, има нужда от търкане. Мръсотия! Прекарах целия днешен ден до идването на татко в чистене на шкафове. Изпитах огромно удовлетворение.

Чудно как, когато свих съществуването си само до мен и бебето, животът ми стана простичък и щастлив. Не е нужно да се тревожа за социални ангажименти или за това кой с кого се е скарал. Всяка сутрин закусвам с кафе и шоколадов кроасан в „Раулс“ зад ъгъла и чета „Малка книга с инструкции на Буда“ или „Очаквай неочакваното“. Вземам решения да ям храни от междинни категории и ходя на йога за бременни, където се старая да не пръцкам. После се залавям с шкафовете и чистенето и хапвам печен картоф със сирене. От време на време ходя на контролни прегледи при доктор Роулингс. Тя намира, че всичко при мен върви много добре, и сподели, че по нейно мнение бащите могат да бъдат ужасна досада.

Постепенно всичките приятели свикнаха с новия ми режим. Миранда обикновено се отбива в неделя на връщане от клуб и носи закуска, понякога придружена от някой сладък пиян младеж. Том винаги идва във вторник, рано привечер, защото има клиент, който живее близо до мен. Шацър ме посещава в събота за брънч да ми разкаже поредната шибана мамка й и простотия.

Мама преобърна цялата си кампания по посока на приобщаване и се е сближила с двамата гейове, които живеят в къщата зад тази на викария. Новият й маниер сега е да пуска в телефонен разговор изказвания от сорта „Толкова модерно е да има двама бащи. Случайно един от тях да е чернокож, а, мила?“.

Магда прескача от време на време с по нещо за бебето, което е прекрасно. Обаче не спира да опява: „Опасявам се, че ще ти е много трудно да се справяш сама занапред, Бридж“. После хлипа по повод изневерите на Джереми. Но не ми пречи, давам си сметка, че от мен не се иска нищо, освен да я изслушам.

Всичко е толкова хубаво сега, защото, както татко казва: „То идва отвътре, не отвън“.