Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (11)

Десета глава
Пълен срив

Неделя, 19 ноември

16:30 ч. Обратно в моя апартамент. Току-що се прибирам от къщата на Марк. Ама какво беше това, което се случи?

Чаках изнервена на прага на Марк, но този път той ми отвори вратата в съвършено непривичен вид. Беше небръснат, бос, по дънки и мръсен тъмен пуловер, а в ръката си държеше отворена бутилка червено вино.

— Може ли да вляза? — казах накрая.

Той сякаш се стресна от въпроса ми.

— Да, да, разбира се, влизай.

Отиде в кухнята и директно се насочи през френските прозорци към градината, като дълбоко поемаше въздух през носа си.

Ахнах. Навред цареше хаос в бохемски стил. Струпани купчини пране, кутии от храна за вкъщи, празни винени бутилки, запалени свещи и… ама това наистина ли бяха ароматни пръчици за горене?

— Какво става? Защо е толкова разхвърляно? Къде е чистачката?

— Пуснах всички във ваканция. Не са ми нужни. О! — В очите му се появи безумно пламъче. — Ела да погледнеш.

Поведе ме към дневната.

— Провалих се в работата си — съобщи небрежно с разговорен тон.

— Сериозно ли? — смаях се и огледах безукорната преди дневна. Подовете бяха голи. Всички мебели бяха покрити с изцапани с боя чаршафи, а самата боя беше в метални кутии, пръснати навред.

— Да. Освобождаването на Фарзад няма да се състои. Петгодишен труд отиде на бунището. Провалих се в живота си. Провалих се в интимните си връзки. Провалих се като човек и като личност. Но пък поне мога да рисувам.

Дръпна чаршафа от гигантско платно и засия насреща ми в очакване.

Беше абсолютно ужасно. Приличаше на картина, която може да си купиш в „Улуърт“, или на онези, подпрени на парапети из Хайд Парк. Беше нещо като залез и мъж галопираше на кон през вълните, а на брега беше захвърлена рицарска броня.

— Как ти се струва?

Спасена бях от звъненето на телефона ми. Погледнах го: Даниъл Сбърканяка, не отговаряй. Бързо го изключих.

— Предполагам, че беше Клийвър, нали? Всеки път, като се опитам да сторя нещо добро, нещо жизнеутвърждаващо, той цъфва и всичко разваля. Честност, упорит труд, почтеност в отношенията — излиза, че са безсмислени. Чар и известност, само това се цени. Грижи ли се той за теб?

— Не!

— Значи, не ти е в помощ? Пари ли ти трябват?

Отиде до един буркан и взе да вади отвътре банкноти от по двайсет лири.

— Ето, вземи, много пари са, вземи колкото искаш. На мен нищо добро не ми донесоха.

— Не ти искам парите! Не съм някаква самотна майка златотърсачка, която идва да те изнудва да й плащаш. Как смееш?! — Тръгнах към външната врата. — И за твое сведение не съм с Даниъл Клийвър.

— Не си ли?

— Не. Сама ще се справя с всичко.

 

 

18:15 ч. Оох! Току-що погледнах съобщението от Даниъл.

ДАНИЪЛ СБЪРКАНЯКА, НЕ ОТГОВАРЯЙ

Моя най-скъпа, прескъпа и пр., и пр. Получих съобщението ти. На драго сърце ще помогна и пр. Днес работя, но ще ти звънна по-късно.

Гледай „Новини от света на изкуството“ довечера в 18 ч.

Д х

Е, това вече на нищо не прилича. Бясна съм. Тук става дума за бебе. И двамата правиха секс с мен, а нито единият не си носеше кондом. Да вървят да се гръмнат дружно.

18:16 ч. Още сърдита се помотах с дистанционните на телевизора и най-сетне открих „Новини от света на изкуството“ точно във възловия момент. На екрана показваха като въведение снимка на Даниъл, щракната в студиото. Изглеждаше леко объркан, не както обикновено невъзмутим и бляскав, но все пак излъчваше самодоволство и оптимизъм.

— А сега — подхвана водещата, — един бивш шеф от сферата на издателската дейност, станал впоследствие водещ на телевизионно предаване за пътешествия, а след това на програма за културни събития, като през цялото това време не е преставал да бъде безотказен магнит за жените. Бракониер, превърнал се в пазач на дивеча. И употребявам думата „бракониер“ в най-широкия й смисъл…

Изредиха се кадри на Даниъл с различни жени, след което показаха Даниъл в студиото, седнал на стол и вече силно разгневен.

— Даниъл Клийвър излиза с опит за „сериозен роман“. Том О’Шей! Уил Шарп! Вие самите сте романисти и, то се знае, изтъкнати критици. Дайте бърз отзив, как ви се струва на вас?

— Това е възможно най-тъпата и нечетима бълвоч, на която съм имал злощастието да се натъкна някога — отсече Том О’Шей.

— Уил?

Критиците, седнали от двете страни на водещата, изглеждаха силно угрижени.

— Това е една словоблудствена, оварварена, макаронична, семантично неразчленима профанация…

— Би ли го превел, Уил — помоли водещата.

— Съвършено нечетим — заяви Уил Шарп.

— Да чуем откъс от романа и сами да преценим — обяви водещата.

Превключиха на клип с Даниъл пред библиотечни рафтове да чете със сериозен тон от „Поетиката на времето“:

„Ветровете разкъсваха с писъци дяволския покров и птиците отдолу бяха онемели. Вероника се разкрачи широко. Нахвърлихме се един на друг в прилив на първична страст. Очите й бяха огромни.“

В студиото се раздаде пръхтящ смях. Камерата показа как Том О’Шей и Уил Шарп се кискаха неудържимо, а Даниъл се гърчеше неспокойно, притиснат между тях и водещата.

 

 

18:30 ч. Олеле, боже! Шум от ключ в ключалката на външната врата. Може би крадци?

— Куку! — Майка ми. Бях забравила, че съм й дала резервния ключ. — Здравей, душичке — рече мама, която нахлу вътре натоварена с пазарски пликове. — Слагай бързо чайника на печката!

Мислите ми запрепускаха.

— Те са наелектризирани, те са смъртоносни…

— Отидох да пазарувам в „Дебнъмс“, та се отбих в сектора за бременни и… ти да видиш!

Тя извади гигантска рокля за бременни в стила на покойната принцеса Даяна, когато беше в очакване на принц Уилям, от времето на масовото убеждение, че коремът трябва да се крие, а не да се пръска с изкуствен тен и да се разголва на корицата на „Венити Феър“.

— Ето за това става дума — разпери я тя пред мен. — Ще си много по-прилична в нещо, което те покрива изцяло, така ще изглеждаш…

— Дебела? — довърших вместо нея.

— Е, мамчето е трупнало няколко килца, а? Аз, естествено, никога не съм имала този проблем. Лекарят ми казваше да ям крем нишесте и малеби, че да сложа малко месце върху кокалите си.

— Бебето иска да папка.

— Той казва: не аз съм лаком за всичката тази храна, а мама.

— Мамо, престани. Защо вечно искаш да ме накараш да се чувствам виновна, че правя нещо нередно? Защо все настояваш да промениш гардероба ми?

Тя се тръшна на канапето и избухна в плач.

— Мамо, какво се е случило? — Спуснах се към нея и я прегърнах.

— Ами цялата история около бебето. То се знае, искам да съм ти подкрепа, мила, но толкова ли не можа и това да направиш като нормалните хора? Настана пълен безпорядък. Пълен. А толкова си мечтаех да седна до кралицата.

— Хайде, успокой се — казах и я потупах по ръката. — Но защо е толкова важно за теб да седнеш до кралицата?

— Ще означава, че имам някаква тежест като човек, ако съм редом с кралицата. Никога не съм имала тежест. А работих за селото упорито наред с всички през целия си живот на омъжена. Приготвях печива, туршии и какво ли не и щеше да е…

— Като да си столетница?

— Ама каква столетница, душичке?

— Не, имах предвид някакъв значим обект. Нещо като Пътеводителя на кралицата, да речем. Все едно да ти сложат официален печат, че си стойностна?

Тя кимна и избърса очите си.

— Адмирала каза, че местата на масата на кралицата ще се определят чрез гласуване. Много се надявах да можеш да изясниш кой Е бащата. Може би бебето е на Марк и би било толкова чудесно за всички нас, ако… Ще го направиш ли, скъпа? И ще дойдеш ли на събранието за посещението на кралицата на двайсет и осми?

— Мамо, утре сутринта имам важно съвещание в службата. Трябва да лягам да спя.

— Добре, и без това ми е време да се връщам при татко ти. Ще дойдеш на двайсет и осми, нали, мила?

— Ще се опитам.

— И ще носиш роклята?

Телефонът милостиво зазвъня.

— Ще трябва да вдигна, сигурно е по работа — казах. — Довиждане, мамо.

Тя ме дари с бърза целувка и се понесе навън, като ми остави роклята.

 

 

21:00 ч. Телефонно обаждане от Даниъл.

— Господи, Джоунс, гледа ли онази кървава баня? От самото начало си беше опит за атентат. Житейската цел на Уил се изчерпва с това да докаже, че е изчел от кора до кора „Оксфордски речник на неразбираемите отмрели дълги думи, с които да бъдат шашвани хората“. Колкото до другия, ръководи го чиста завист, Джоунс, зеленоокото чудовище. Въобще нямат никакво разбиране за концепцията…

 

 

В девет и половина Даниъл още продължаваше монолога си.

— Цялата тази история с бебето напълно ме извади от релси. Можех да ги разгромя лесно, ако бях във върхова форма. „Поетиката на времето“ не може да бъде представена в десетсекунден клип и от двама зле настроени наглеци. Този роман ще зададе тона, навсякъде се говори за него. Но сега ми предстои да изтърпя критиките. Губят всякаква мярка и…

Чу се сигнал за получено съобщение.

МАГДА

Аудрона постъпва на работа като проектант на нови пропелери за Еърбъс. Нямам си бавачка. Помощ! Може ли да ти звънна?

Това съобщение беше последвано от друго.

ТОМ

Спретнахме си лют скандал с Шацър, Тя твърди, че СЪМ ужасен човек. Такъв ли съм? Може ли да ти се обадя?

 

 

23:20 ч. Тъкмо приключих телефонните разговори с всички и дойде съобщение от Марк.

МАРК ДАРСИ

Какво е мнението ти за картината ми?

Понеделник, 20 ноември

Студиото на „Гледай, Британия“. Седях изтощена в контролната кабина на студиото и гледах Миранда — безукорна в кремавия си костюм с панталон — да интервюира новия министър за семействата. Нищо у нея не подсказваше, че се е чукала с типа, когото беше срещнала в Хакни, през целия предишен следобед и през нощта.

— Вижте, Миранда — говореше със сериозен тон министърът за семействата, — ако искаме да дадем на децата най-добър шанс в живота, трябва да са налице правилните структури: здрави и надеждни традиционни семейства, двама уверени и способни родители, етика на отговорност, възпитавана от най-ранна възраст.

Нещо у мен се прекърши.

— Наскоро да сте били на среща? — изрекох в слушалката на Миранда.

— Господин министър, наскоро да сте били на среща? — повтори като папагал Миранда.

— Ъ-ъ… женен съм от петнайсет години, така че…

— Именно! — казах в слушалката. — Там царят жестоки закони. Води се война. Мъжете са самовлюбени и сбъркани. Имате ли представа колко ТРУДНО е да накараш някой дори да ти пусне ЕСЕМЕС, след като си преспала с него…

— Именно! — подхвана Миранда. — Мъжете са самовлюбени и сбъркани. Имате ли представа колко ТРУДНО е…

Пери Кампос ми изтръгна микрофона.

— Приключи някак, Бриджет се е смахнала. Мини на следващия сегмент.

Ала Миранда продължаваше:

— … след като си преспала с него…

— Казах ПРИКЛЮЧИ!

— Господин министър, благодаря ви, ще трябва да спрем дотук — додаде невъзмутимо Миранда. — А сега! — Тя се завъртя и втренчи гневен поглед право в камера три. — Те са малки, те са компактни убийци и са НАВРЕД ПО МАГАЗИНИТЕ.

По екрана бързо се занизаха кадри с линейки, болници, повръщащи хора и пилета.

Миранда вдигна очи към мен от стола си в студиото, протегна ръце напред и изрече само с устни:

— Къде е, мамка му?

— Джордан! — просъсках. — Реквизитът!

Джордан, един от младоците с кокче, се оказа още по-фатален и от Джулиан. Новинарските клипове всеки миг щяха да свършат, когато Джордан пропълзя в студиото и подаде реквизита на Миранда.

— ЯЙЦА! — заяви тържествуващо Миранда в точния момент и вдигна нагоре малко кафяво яйце, което мигом се счупи в ръката й и потече по кремавия й костюм.

— Те са чупливи, те са лепкави — импровизирах отчаяно.

— Те са чупливи, те са лепкави — заповтаря Миранда.

— Направо като за коледен гирлянд от лампички — смучех си от пръстите. — Джордан. Къде е яйчарят, по дяволите?

— Направо като за коледен гирлянд от лампички. Къде е… — започна Миранда.

— Скромното яйце може да изглежда безвредно, но грози да ви изпоцапа — впуснах се в свободни интерпретации в слушалката. Нови открития сочат, че яйцата са заплаха, която може да е… Джордан, сложи веднага на стола експерта по яйцата… по-сериозна, отколкото досега се е… Добре, той е тук! Миранда върни се към сценария.

Обърнах се и видях, че очите на Пери Кампос пробиваха дупки в мен.

— Ти си заплахата! — процеди тя. — Яйцето трябваше да е сварено. Искам те в офиса си веднага след предаването. Махни интервюто за яйцата. Отегчително е. Зарежи Нигерия и мини направо на модната линия бански костюми на Лиз Хърли.

 

 

19:00 ч. Тоалетните на „Гледай, Британия“. Седя изнемощяла на тоалетната чиния с ръка върху корема си. Всичко върви наопаки. Очаква се едно бебе да донесе радост и щастие в света, а всички наоколо ми са в пълна криза.

19:01 ч. Трябва да успокоя бебето, че всичко е наред. Макар и да не е.

19:02 ч. Спокойно, миличък, с теб ще сме си тип-топ. Съжалявам за тази бъркотия, но ти си кротувай там вътре и се кефи, а аз ще се погрижа да си в пълна безопасност.

19:03 ч. О, боже. Нищо не е наред. Ама никак не е наред. Едно след друго валят съобщения.

МИРАНДА

Уволнени ли сме?

ШАЦЪР

Бридж, имах жесток скандал с Том. Може ли да говорим?

МАГДА

Бридж, не само че останах без бавачка, ами току-що открих извлечението на Джереми от кредитната карта и е пълно със сметки от хотели и от магазина за бельо „Ажан Провокатор“. Би ли ми се обадила?

ДАНИЪЛ СБЪРКАНЯКА, НЕ ОТГОВАРЯЙ

Джоунс, обади ми се, моля те. Ако не беше това с бебето, щях да съм способен да се защитя. Ти ме съсипа. Сега ми дължиш подкрепа.

ПЕРИ КАМПОС

Бриджет, къде си, мамка му? Бързо в офиса ми!

19:10 ч. Мисля, че е най-добре да позвъня на татко.