Дейвид Балдачи
Абсолютна памет (40)

40

Автомобилът на Джеймисън се оказа толкова малък, че не успя да побере Декър. В крайна сметка демонтираха предната седалка и той се намести на задната, като простря дългите си крака на освободеното място.

Седеше със затворени очи и ръце, скръстени върху огромния му корем. Отбиха се в хотелската му стая, където той напъха чисти дрехи в платнена торба. Вече знаеше, че Джеймисън винаги държи пътна чанта в миниатюрния багажник на колата си.

— Стандартна процедура за всеки репортер — уведоми го тя.

Когато потеглиха, Джеймисън го погледна притеснено в огледалото.

— Съжалявам, че предпазният колан не стига до задната седалка — каза тя.

— Гледай да не катастрофираме — отвърна Декър, без да отваря очи. — Ще се превърна в огромен снаряд, по-голям от колата ти. Убеден съм, че не искаш да видиш ефекта от масата на задника ми, умножена по ускорението.

Джеймисън насочи вниманието си към пътя. Вече повече от три часа пътуваха по междущатската магистрала. Намираха се в Индиана. Оставаха им още четири часа път.

— Резервирах стаи по интернет — уведоми го тя. — В „Камфърт Ин“ в покрайнините на Чикаго. Няма да изкара банковата ми сметка на червено. — Обърна се и го погледна. — Още не си ми казал къде отиваме.

— Казах ти. Броктън, Илинойс. Предградие на Чикаго, на трийсетина километра южно от него. Не бива да се бърка с Броктон, Илинойс, селце с триста жители в окръг Хаос.

— Има окръг с подобно име? Сериозно ли говориш?

— Не съм го кръстил аз.

— Добре, но не си ми казал къде точно в Броктън отиваме.

— На адреса, който Леополд ми е оставил.

— Номер седемстотин и единайсет, но на коя улица?

— Името на улицата е „Малард две хиляди“.

— В Илинойс няма улица с подобно име. Проверих вече.

— Има улица с подобно име, но звучи другояче.

— Не разбирам.

— Името е кодирано, Джеймисън. Опитай се да разгадаеш кода.

Изминаха няколко минути.

— Добре, предавам се. Не ме бива в решаването на кръстословици.

— Името на улицата е „Дъктон“. А сега го раздели на срички. Едва ли ще те затрудни. Вярвам в теб.

Джеймисън съсредоточи вниманието си върху пътя.

— Дък-тон. По дяволите! — възкликна тя минута по-късно. — Малард е зеленоглава патица, дък. А две хиляди фунта са горе-долу един тон. Дък-тон.

— Поздравления, току-що издържа изпита за младши детектив.

— Но какво се намира на „Дъктон“?

— Място, което наричах свой дом.

Тя го погледна през рамо, но Декър бе зареял поглед навън.

— Твой дом?

— По-късно, Джеймисън. Сега просто карай. Не забравяй, че нямам предпазен колан.

Тя се обърна сърдито напред, натисна рязко педала на газта и се усмихна доволно, когато чу главата му да се удря в страничната колона в резултат на рязкото ускорение.

Отбиха от магистралата, за да заредят, да обядват и да ползват тоалетна.

Джеймисън си поръча чийзбургер, пържени картофи и бира, а Декър — голяма пица и кока-кола.

Той погледна чинията й и отбеляза:

— Мислех, че си падаш по здравословното хранене. Въпреки китайската храна снощи.

Тя отхапа от чийзбургера и остави по брадичката й да потече мазен сос, преди да го избърше.

— Обзалагам се, че мога да изям повече от теб.

— В някой друг живот.

— Какво очакваш да откриеш на това място… на улица „Дъктон“?

— Ако все още е там. Позвъних на номера, който имам, но явно са го сменили. А телефоните им ги няма в указателите.

— Но какво е това място, Декър? Ти го нарече свой дом!

— Там изследват хора като мен — преглеждат ги, бодат ги с игли, пъхат им разни неща.

Джеймисън остави бургера.

— Където са събрали всички онези гении? Ъъъ… института?

— Саванти, аутисти, хора със синдром на Аспергер, със синестезия или хипертимезия.

— Хипер… какво?

— Тимезия. На гръцки хипер означава „свръх“, а тимезия се превежда като „памет“. Свържи ги заедно и ще получиш мен. Същинската хипертимезия означава почти перфектно запаметяване на миналото ти. Аз я притежавам, но в допълнение към нея не мога да забравя нищо, което съм видял, прочел или чул. Абсолютна памет във всяко едно отношение. Нямах представа, че мозъкът ми е толкова голям. Очевидно използвам по-голяма част от него в сравнение с останалите хора, но само заради онзи страховит сблъсък на стадиона.

— А синестезията какво представлява?

— Виждам цветове там, където другите не ги виждат. В числа, места, предмети… Явно мрежите от неврони, свързани с когнитивните възприятия, са дали накъсо при травмата.

— Оценявам, че ми разказваш всичко това, но съм изненадана. Мислех те за по-затворен.

— Аз съм затворен. Не съм споделял тези неща с никого, освен с жена ми.

— Защо тогава ми ги разказваш? Ние почти не се познаваме.

Преди да отговори, Декър отхапа парче пица „Пеперони“ и отпи голяма глътка кока-кола.

— Преследваме заедно убийци, отговорни за смъртта на много хора, включително на федерален агент. Смятам, че след като рискуваш живота си, трябва да знаеш цялата истина.

Джеймисън остави бургера си.

— Като те слушам, излиза, че съм доста по-смела, отколкото съм всъщност — отбеляза тихо тя.

Той изяде още няколко парчета пица и изпи колата си до капка.

— Да се надяваме, че грешиш.