Каролайн Линдън
Изкушение в Бат (19)

Деветнадесета глава

На другия ден Мама изрази желание да посети Пъмп Рум^[1]. По разни причини Кейт още не беше ходила там и бе любопитна да види известните в цяла Англия минерални извори. За голямо задоволство на майка й залата бе препълнена с хора от светското общество на Бат. Кейт прекъсна разговора си с лейди Дийн, също новодошла в града, и отиде да вземе две чаши с минерална вода.

— Скъпа лейди Джерард! — забеляза я госпожа Уудфорд, влачейки адмирала зад себе си. — Какво щастие да ви видя!

— Здравейте, как сте? — Усмихната, Кейт направи реверанс. — Това е първото ми посещение в Пъмп Рум.

— Първото! Боже! Ние идваме всяка сутрин, заради здравето на адмирала.

— Идваме заради обществото — обади се самият адмирал, слаб закален мъж с остри очи. По нищо не личеше да се нуждае от лековитата вода.

— Глупости — възрази жена му. — Идваме заради водата. О, лейди Джерард, подписахте ли се в книгата за посетителите? Трябва да го направите! Всеки се подписва. Това е регистърът на Бат.

— Както казах — промърмори адмиралът, — обществото.

Жена му завъртя очи и хвана Кейт здраво за ръката.

— Да видим кои са пристигнали напоследък. Сестра ми разчита на мен да й докладвам, откакто сър Филип заяви, че няма нужда от водата, а Барбара, разбира се, никога не би признала своята слабост. Ето, тук. — Тя обърна страницата, без да крие интереса си. — О, лейди Хърст е пристигнала! Но ти трябва да се срещнеш нея, скъпа. Тя е малко ексцентрична, но много забавна. Имала е петима съпрузи — да знаеш само какви пикантни истории разказва! — Госпожа Уудфорд се разкикоти, отгръщайки следващата страница. — А, и господин Уестли! Той е много глупав мъж! Ако някога ви покани на танц, непременно му откажете. Аз не бих приела. Ушите ви няма да се възстановят с дни.

— Катрин, скъпа, забрави ли за мен? — Неочаквано майка й изникна до нея. — Нали отиде за вода?

— Да, Мама, но срещнах моята съседка, госпожа Уудфорд, и спрях да я поздравя. — Кейт се обърна към госпожа Уудфорд, която се преструваше, че не подслушва. — Госпожо Уудфорд, позволете да ви представя майка си, госпожа Холенбрук. Мама, това е съседката ми. Семейство Уудфорд живее точно срещу нас на Куинс Скуеър. Сестра й — лейди Дарби живее в къщата до нас.

Оглеждайки се любопитно, двете дами се поклониха една на друга.

— Приятно ми е да се запознаем. — Майка й излъчи една от прекрасните си, твърде замечтани усмивки.

— На мен също — извика госпожа Уудфорд. — Моята сестра и аз ви завиждаме, мадам! Имате такава фина и прекрасна дъщеря. Тя освети Куинс Скуеър като слънце.

— Нима? — Майка й се обърна и я погледна изненадано. — Винаги е била изключително тихо дете.

— О, вие нямате никакви причина да се оплаквате — бързо уточни госпожа Уудфорд. — Лейди Джерард е безупречна дама! Толкова светска, така приятелски настроена и така очарователно влюбена в съпруга си. — Тя се изкиска и хвърли поглед към Кейт, което я накара да се изчерви. — Той е голям щастливец, че я има.

— О, да — промърмори Мама. Изглеждаше шокирана. — Беше пълна изненада за всички, когато се ожениха. Той е от семейство Дърам, нали разбирате. Катрин е израснала в Съсекс, близо до резиденцията на херцога, но никога не съм и мечтала, че един от синовете му ще благоволи дори да я погледне.

— Пет! Той е много умен, този капитан Де Лейси. Прилича на моя съпруг — адмирала… А къде ли изчезна той? — Госпожа Уудфорд протегна врат, но съпругът й се отдалечаваше. — Отново е с госпожа Торп, положително си говорят за крикет. — Тя махна усмихнато. — Но аз съм сигурна, че капитан Де Лейси може да разпознае един скъпоценен камък, когато го види. Особено днес, когато изглеждате толкова красива в розово, скъпа! — Тя намигна на Кейт, която й се усмихна благодарно в отговор.

Мама огледа тъмно розовата рокля на дъщеря си със сянка на скептицизъм и съмнение.

— Ти си претърпяла голяма промяна, Катрин. Никога преди не си носила розово.

— Харесва ми, Мама.

— Разбира се, скъпа. Просто този цвят е за млади дами.

При лекото подчертаване на думата „млади“ госпожа Уудфорд присви очи. Погледна към Кейт, която се опитваше да се усмихне, все едно думата не означаваше нищо. Кора я бе убедила, че розовото е прекрасно и тя го харесваше. Майка й просто не бе свикнала да я вижда облечена така.

— Говорих с лейди Диън, Катрин, и тя спомена, че графинята на Суинтън е пристигнала наскоро в Бат. Граф Суинтън, мисля, има далечна връзка с твоя съпруг. Трябва да ги посетиш. — Мама сияеше, все едно току-що бе сложила в краката на Кейт голяма награда.

— Никога не съм го чувала да говори за лейди Суинтън, но ще го попитам, Мама.

— О, лейди Суинтън, знам я. Арогантна и прекалено надута — обърна се госпожа Уудфорд към Кейт, но всъщност гледаше Мама.

— Сигурно ще бъде очарована да се срещне с новата си родственица — усмихна се Мама на госпожа Уудфорд. — Семейството е много важно нещо, нали знаете.

— Ако капитанът желае да я посети, ще го направим, разбира се — отвърна Кейт. — Но в противен случай не желая да се натрапвам.

— Напротив, трябва да го направиш на всяка цена, Катрин — настоя майка й. — Тя се движи в най-отбраните кръгове на обществото.

Кейт искаше да потъне в земята от срам. Майка й бе такъв ужасен сноб — което бе повече от странно, след като самата тя бе дъщеря на барон и вдовица на търговец. От изражението на госпожа Уудфорд тя разбра отлично какво имаше предвид майка й. Неочаквано почувства прилив на гняв. Госпожа Уудфорд може да не беше светска дама и съпругът й нямаше титла, но те бяха мили и сърдечни и се отнесоха приятелски с нея, когато не познаваше никого тук. Тя вирна брадичка.

— Аз се движа в много добри кръгове, Мама. Госпожа Уудфорд стана моя близка приятелка само за няколко седмици. Тя и адмиралът ни посрещнаха много мило с Джерард. — Нарочно използва малкото име на съпруга си, неспособна да устои на желанието си да покаже своята интимност с него.

Съседката й се усмихна в отговор, с лек намек за гордост и одобрение.

— Най-добрите среди, както винаги съм казвала, са онези, в които е пълно с добри събеседници, без значение на ранга и титлата им — добави тя.

— Напълно съм съгласна — усмихна й се в отговор Кейт.

— Просто бих желала да не пренебрегваш задълженията си, Катрин — обади се майка й, кокорейки се изненадано. — Дори ти да не се интересуваш от ранга, това няма да навреди на семейството на съпруга ти.

Кейт се съмняваше, че Джерард ще бъде много разстроен, ако не посетят лейди Суинтън. Досега нито веднъж не бе споменал името й. Изглежда предпочиташе компанията на своя боен другар лейтенант Картър, както и тя.

— Смея да кажа, че скоро ще се срещнете с лейди Суинтън — обади се госпожа Уудфорд. — Тя е прекалено надута, но посещава „Асембли Румс“, особено когато има концерт. Графинята много обича опера.

— О! — засмя се Мама с леко пренебрежителна нотка. — Не допусках, че познавате лейди Суинтън! Простете ми, госпожо Уудфорд.

— Познавам почти всички в Бат и повечето в Самърсшър. Живяла съм тук през целия си живот, прекарах последните четиридесет лета в Бат. — Тя кимна сериозно. — За толкова много време човек се среща с всички, неизбежно е.

Повечето хора в Самърсшър? Без да се замисли Катрин попита:

— Срещала ли сте някога джентълмен на име Уилям Огилви?

Госпожа Уудфорд сви вежди.

— Не е изключено. Едва ли съм го срещала, но преди години имаше един мошеник, един разбойник с това име в Бат. Не много почтен човек, скъпа; мисля, че се опитваше да продаде акции от една търговска компания или някаква друга измама. Но това трябва да е било… Боже, преди десетилетия! Вие не сте били родена. Лейди Дарби навярно ще си спомни по-добре. Това е единственият Огилви, когото си спомням.

Може би беше същият човек. Кейт се усмихна, за да скрие вълнението, което направо бълбукаше в нея.

— Благодаря. Много ми помогнахте.

— Ти какво общо имаш с подобен човек, Катрин? — възкликна укорително майка й.

— Вероятно нищо, Мама — отвърна спокойно тя.

А може би нещо жизненоважно. Реши да научи повече от лейди Дарби.

В този момент адмиралът се върна, за да вземе жена си и след учтивото представяне и още по-учтивото разделяне, Кейт остави на майка си да я отведе към извора.

— Не знам какво става с теб, Катрин — с раздразнение отбеляза тя: — Интересуваш се от някакъв разбойник, а отказваш да посетиш семейни родственици. Някога беше толкова послушно дете.

Някога. Катрин взе две чаши с минерална вода и подаде едната на майка си.

— Чувствам се по-уверена в себе си, Мама.

— Това не е привлекателно качество за една жена — смъмри я тя. — Не мога да те позная. Какво е станало с теб?

Кейт отпи от топлата, силно миришеща вода, и изведнъж се почувства по-здрава. Остави чашата, пренебрегвайки укорителния й поглед. Някога щеше да изпие безропотно цялата чаша, за да й угоди. Сега просто се усмихна.

— Виновен е Бат.