Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (8)

8

След много препирни, Пайпър се сдоби с тъмновишнева плетена рокля с дълги тесни ръкави, чийто подгъв едва стигаше до коленете. Отпред беше изрязана по врата, но с достатъчно дълбоко деколте на гърба, за да бъде подходяща за нощен клуб. Куп настоя да добави към гардероба си оскъдна кобалтовосиня, плътно прилепнала рокля от ликра, която би била подходящо облекло за улична жрица, ако не беше дългата, прозрачна наметка. Един поглед върху етикета бе достатъчен да й замае главата.

— Щях да си купя петнайсет рокли от „Н & М“ за цената на една от тези.

— Голямата ти грешка е, че не го накара да ти купи още няколко — заключи Хийт, когато излязоха на улицата в ранния слънчев октомврийски следобед.

Мъж на средна възраст, излизащ от „Старбъкс“, забеляза Куп и му извика:

— Хей, Куп! Ти си най-добрият!

Куп махна на мъжа.

— Пайпър има нужда от обувки — обяви Чемпиън.

— Ще трябва да ги пише на моята сметка, защото повече нямам сили да издържам оплакванията й. — Куп се държеше, сякаш тя не стоеше до него. — Никога не съм срещал жена, която с такава неохота харчи пари.

Тя въздъхна.

— За разлика от вас, богатите момчета, аз трябва да се връщам на работа.

— Не забравяй коя е истинската ти работа — предупреди я Куп. — И следващия път, когато закъснееш, ще ти удържа от заплатата.

— Да, сър. — Тя ги заряза и се отправи към паркинга.

 

 

Двамата мъже я съпроводиха с погледи, докато се отдалечаваше. Хийт поклати глава.

— Тя няма представа, нали?

— Не. — Куп нямаше намерение да говори повече.

Те минаха покрай бутик за мъжка мода, на чиято витрина беше изложен панталон в жизнерадостно каре, в който нямаше да го видят и мъртъв. Падналите пожълтели листа придаваха ведър вид на черно-белия навес на магазина. Още листа лежаха върху тротоара като ръждиви петдесетдоларови банкноти.

— Тя като че ли ти влиза под кожата — отбеляза Хийт. — Сигурно заради страхотните й крака.

Заради целия проклет пакет. Извивките на Пайпър си бяха точно по местата, без нищо излишно, всичко в нея беше стегнато и балансирано. Но най-вече заради очите й. И нейната непочтителност. И онази безумна почтеност, скрита зад нахаканото й поведение.

— Тя ми напомня на Анабел — рече Хийт. — При първата ни среща.

Куп знаеше какво има предвид. Анабел притежаваше същата искряща жизненост. Но между двете жени имаше огромна разлика.

— Анабел е мила и сладка, а Пайпър е усойница.

— Очевидно не си прекарвал достатъчно време в компанията на жена ми. — Хийт погледна към сутиена и бикините, красящи витрината на бутика за луксозно бельо „Ейджънт Провокатор“.

— Добре че двете никога не са се срещали — промърмори Куп.

— Мисля, че би било забавно.

Куп потръпна. Харесваше Анабел, но не обичаше навика й вечно да си пъха носа в неговите връзки.

— Постарай се това никога да не се случи.

— Нищо не ти обещавам, приятел. И за протокола… Защо в действителност искаше да дойда тук?

Отговорът на Куп се забави малко повече от необходимото.

— Точно заради това, което казах. Ти имаш повече опит с женските дрехи.

Хийт нямаше да постигне толкова много в живота си, ако беше глупак, и Куп очакваше той да заяви, че всичко това са празни приказки, но агентът му само пусна питонската си усмивка.

— И тя никога не е била по страниците на списание „Пийпъл“ — рече той. — Това става все по-интересно. — Шляпна Куп по рамото и отново насочи вниманието си към сутиена и гащичките на витрината на магазина.

— Пич! — Двама тийнейджъри, които би трябвало да са на училище, изтичаха през улицата, за да го поздравят с плясване на длани.

Куп се зарадва на прекъсването. Поканата Хийт да дойде, докато пазаруват с Пайпър, имаше обратен ефект. Той бе толкова сигурен, че агентът му ще се отегчи. Не че Хийт щеше да го покаже — беше прекалено хитър за това — но през цялото време щеше да си разменя есемеси и това щеше да му е достатъчно. Да види Шерлок през циничния поглед на агента си, щеше да го накара да се осъзнае. Щеше да си спомни всички жени, по-красиви, по-изискани, каквито всъщност харесваше и които бяха част от неговия свят. Вместо това мобилният телефон на Хийт остана в джоба му. Но пък и агентът му харесваше наперени, непредсказуеми жени с остър език. Анабел беше потвърждение за това. Те двамата — сватовницата и спортният агент — бяха пример за любовна история като по учебник.

Куп отлично знаеше как изглеждат жените, тръгнали на лов, как се държат, как ухаят, а Шерлок не отговаряше на нито една от тези характеристики. Тя не желаеше да го сваля. Искаше единствено работата, която й даваше, и щом Куп изгубеше този коз, той нямаше да бъде по-важен за нея от всички онези дрехи, които й бе купил.

Случаят изискваше внимателна стратегия, нещо, в което той беше много добър.

 

 

Тази вечер Пайпър бе облякла кобалтовата рокля — четвъртата й нощ на работа в клуба — но вместо тоалетът да я накара да се слее с модната тълпа, той привличаше повече внимание, отколкото й се искаше. Двама мъже й предложиха да я почерпят с питие, а ФейРоуЗет, гостуващият в клуба диджей, й даде знак да отиде при него по време на почивката.

ФейРоуЗет — с истинското име Джейсън Шмид — приличаше на покрита с татуировки европейска футболна звезда. Куп беше умен бизнесмен. Разбираше, че той е примамката, привличаща клиентите при първото им посещение, но самият клуб трябваше да ги накара да дойдат отново, затова той наемаше най-добрите диджеи да поддържат интереса, както и добре изглеждащи мъже за обслужващ персонал. Където бяха жените, мъжете щяха да ги последват.

— Искаш ли да се позабавляваме, след като приключа с работата тук? — ФейРоуЗет подпря длан на стената зад нея.

— Благодаря, но сериозно… — Тя го изгледа с искрени очи, надявайки се да си е придала полусрамежливо изражение. — Ти си прекалено горещ за мен.

— Това означава, че ще мога да те стопля по-бързо.

Пайпър превъзмогна вродената си склонност да отрязва безцеремонно мъжете.

— Аз съм прекалено несигурна. — Стисна приятелски ръката му, мушна се под нея и се отдалечи.

Тази нощ Пайпър остана в мазето на „Спирала“ зад огромния бойлер, на същото място, където бе чакала през последните две нощи. Над главата си чуваше как персоналът затваря клуба за през нощта — или по-скоро рано сутринта, тъй като минаваше три. Прозина се. Тя бе разтървала две биещи се жени в дамската тоалетна; бе дебнала безполезния охранител Дел; беше се погрижила да извика такси на няколко много пияни жени. Но след пет часа трябваше да е пред хотел „Пининсула“, за да откара една от по-възрастните принцеси до кабинета на пластичния й хирург, и искаше да си легне.

Шумът от стъпки пропъди сънливостта й. Тя надникна иззад бойлера и видя една фигура в ботуши с високи тънки токчета и дебели платформи да носи раница надолу по стълбите. Същата раница, с която Тейлър всяка вечер идваше на работа. Жената се огледа, сетне прекоси мазето и се насочи към килера с напитките.

Ключалката беше сменена и сега имаше само два ключа — единият беше в Куп, а другият — в Тони, управителя на клуба, почтен мъж, който вече бе спечелил доверието на Пайпър. Тъкмо неговият ключ по молба на Пайпър бе останал през последните две нощи уж нехайно захвърлен върху бюрото му.

Издрънча ключалка. Пайпър вдигна фотоапарата, нагласи фокуса и щракна.

Две вечери по-късно Тейлър бе изхвърчала от клуба. Тя и гаджето й Кийт, бившият барман, въртяха малка далавера на черния пазар, като продаваха най-скъпите напитки от „Спирала“. Пайпър работеше за Купър Греъм от шест дни, а вече си бе заслужила заплатата.

Около единайсет часа Диъдри Джос влезе в клуба заедно с Ноа. Куп сигурно я бе очаквал, защото се появи почти веднага и я поведе към ВИП салона. Но Ноа Паркс забеляза Пайпър и не ги последва.

При все че Диъдри бе заменила строгия черен работен тоалет с невероятна черна тясна рокля, обсипана с мъниста, Ноа все още носеше консервативен делови костюм и вратовръзка.

— Изненадан съм да те видя тук — рече той, оглеждайки новата тъмновишнева рокля на Пайпър.

— Куп ме назначи да поддържам уебсайта му.

Ноа я изгледа смразяващо.

— Сигурен съм, че вече си му казала за кого си работила.

— Обещах поверителност и се придържам към това — отвърна тя кратко.

— Да не би да твърдиш, че не си му казала?

— Точно това твърдя. И моля те, напомни го на Диъдри, когато следващия път се нуждае от частен детектив.

Той отпи от чашата си и я изгледа замислено.

— Впечатляващо.

Скоро след това тя зърна Джоуна да се мръщи насреща й от другия край на дансинга. Подозираше, че изражението му щеше да се вкисне още повече, ако узнаеше, че тя възнамеряваше да издейства уволнението на приятелчето му Дел. От самото начало нещо в държанието на Дел я бе направило подозрителна и съмненията й се потвърдиха по-рано вечерта, когато той дежуреше на входа и тя го забеляза да взема подкуп под формата на пликче с бял прах от един пиян мъж, който искаше да влезе.

Пайпър се качи горе, за да провери ВИП салона. Ноа се бе присъединил към Диъдри и Куп, но вниманието на футболиста бе изцяло съсредоточено върху Диъдри. Той не беше разказал подробно на Пайпър за франчайза с нощните клубове, който смяташе да разработи, но тя го познаваше достатъчно добре, за да предположи, че отказът на Диъдри да вземе окончателно решение за финансирането го подлудяваше — не че го показваше. Друг мъж на негово място щеше да ухажва други фирми, но Диъдри имаше завидна репутация на блестяща бизнес дама, а Куп, верен на себе си, искаше да работи само с най-добрите.

Той се засмя и се наклони по-близо към Диъдри. Като се остави настрана бизнесът, Куп искрено я харесваше. Пайпър усети бодване на ревност. Не защото той харесваше жената в нея. Не, изобщо не беше заради това. Разбира се, че не. Пайпър ревнуваше единствено, защото Диъдри притежаваше всичко: суперуспешен бизнес, огромна банкова сметка, красота, самоувереност… И защото Куп толкова очевидно я харесваше.

Искаше й се да се цапардоса с нещо тежко по главата. Тя ревнуваше! Ревнуваше, защото искаше Куп да харесва и нея. Абсурдна реакция. Куп беше неин работодател и единственото, което имаше значение, бе, че харесваше начина, по който тя си вършеше работата.

Благодарение на Дюк, с годините Пайпър беше усъвършенствала умението да елиминира емоциите, които я караха да се чувства неудобно, и сега погреба себеотвращението си с две топли фъдж браунита от кухнята.

Най-после Диъдри и Ноа си тръгнаха. Пайпър си проправи път през салона към дансинга, където пулсиращите светлини отразяваха върху стената тълпата от тела, извиващи се като спирали под ритъма на техно музиката, миксирана от ФейРоуЗет. Куп беше наблизо, заобиколен от обичайната си тълпа.

Як мъжага с бандитски вид, с аксесоари на „Гучи“ — тя зърна логото върху колана му — правеше всичко по силите си да притисне Куп до стената. Не беше обикновен фен. Този тип беше пиян и войнствено настроен. Освен това беше висок колкото Куп и с двайсетина килограма по-тежък. Размахваше възбудено ръце, а от лазерните светлини на клуба лицето му менеше цвета си от синьо в червено, до зелено. Тя се огледа за някого от охраната. Както обикновено, никой не се виждаше наоколо. Съжалявайки, че не може да смени сандалите с високи токчета с удобни равни обувки, тя си запроправя път сред танцуващите тъкмо когато грамадата от мускули стисна юмрук и се наклони към Куп.

Куп сложи ръка на гърдите му. На типа това не му хареса. Ръката му замахна, готова за удар. Пайпър се хвърли напред и я сграбчи, преди да се е стоварила върху набелязаната цел. Премести тежестта си, заби лакът в слънчевия му сплит и го просна на пода.

Танцуващите се разпръснаха. Изпускайки вонящ облак от алкохолни изпарения и хъркайки задавено в опит да си поеме въздух, поваленият тип направи опит да се надигне. Подгъвът на роклята й се разпра, когато Пайпър го възседна. Тя зърна за миг смаяното изражение върху лицето на Куп, преди да се появят Джоуна и Ърни и да закрият гледката й. Охранителите погледнаха надолу към нея, сякаш тя беше виновна за всичко.

— Махнете го от тук — нареди Пайпър.

Джоуна й метна изпепеляващ поглед, но двамата с Ърни отведоха безмозъчната грамада.

Една от сервитьорките се спусна към нея.

— Добре ли си?

— Разбира се, че е добре — разнесе се гневният глас на работодателя й. — Тя е Човекът от стомана.

Дотук с благодарността.

ФейРоуЗет превключи на есид техно. Една силна ръка я хвана под мишница и я отведе не особено нежно от дансинга. Докато Куп я водеше през тълпата, тя осъзна, че полата на роклята й се е скъсала отстрани, разкривайки част от демодираните й бели бикини.

Той я насочи през кухнята и после през вратата, водеща към задния коридор. Чак тогава пусна ръката й. Тя вече го познаваше достатъчно добре, за да предугади какво следваше, и нямаше намерение покорно да седи и да чака, затова първа се нахвърли върху него.

— За разлика от охраната ти, нямам намерение да стоя със скръстени ръце и да наблюдавам как нападат работодателя ми.

Лицето му почервеня заради потъпканото му его.

— Не бях нападнат и никога повече не се опитвай да ме защитаваш.

— Някой е длъжен да го прави. — Тя беше професионалистът в случая и се насили да запази спокойствие. — Твоите охранители трябва да стоят по-близо до теб. Онзи пияндур беше готов да те фрасне с юмрук.

— Което никога нямаше да се случи.

— Може би не. А може би да.

— Назначих те да наблюдаваш персонала, а не мен.

Двамата стояха толкова близо, че тя усети уханието на праха за пране, носещо се от блузата му.

— Наясно си, че този разговор нямаше да се състои, ако бях мъж.

— Но не си. И не ми излизай със сексистки номера!

— Когато е нужно, ще го правя. — Начинът, по който се извисяваше над нея, й пречеше да запази самообладание. — Ако някой от бодигардовете ти беше дръпнал онзи тип от теб, което е малко вероятно да се случи, тъй като всички са прекалено заети да се свалят с клиентките, изобщо нямаше да го направиш на въпрос.

Той присви очи — предпазливо — и тя си помисли, че го е поставила натясно, ала Куп нямаше намерение да се предава толкова лесно. Вместо това пристъпи още по-близо до нея, така че тя усети топлината на тялото му през тънкия плат на съдраната си рокля.

— Нямам нужда да бъда спасяван от никого.

Професионализмът й се изпари. Сега Пайпър беше не по-малко ядосана от него.

— Нима? А ако са двама срещу един? Тогава какво ще направиш?

— Особено тогава — изрече той с нещо, наподобяващо презрително изсумтяване.

Сега бяха толкова близо един до друг, че носовете им се допираха. Или по-точно, щяха да се допират, ако тя беше с една глава по-висока.

— Ами ако са трима срещу един?

— Мога да се грижа за себе си.

Пайпър нямаше намерение да отстъпи.

— Ами ако нападателят е въоръжен? Тогава какво ще направиш? — Тя изду гърди и за нещастие, зърната й докоснаха неговите гърди.

Той се извиси още по-високо, притискайки я още повече към себе си.

— Имам по-добър въпрос: ти какво би сторила?

— Аз съм обучена! Ти не си.

— Ти си трън в задника — изръмжа той.

И без никакво предупреждение я привлече към себе си, сведе глава и устните му се прилепиха върху нейните.

Пайпър беше толкова шокирана, че ахна и разтвори устни, а той тутакси се възползва и впи своите в нейните.

Целувката му бе завладяваща. Покоряваща. Страстна и настойчива. Ръката му се стрелна към цепнатата отстрани рокля. Докосна голата кожа на бедрото й, пръстите му я изгаряха като пламъци. Всяка клетка от тялото й се събуди. С пълна сила. Както когато на разсъмване петелът закукурига от покрива или слънцето блесне високо в небето… толкова напълно събудена.

Сподави въздишката си. Беше така приятно да усеща прегръдката му. Да вкусва сладостта му. Ръката му се плъзна по-нагоре под роклята. Коляното му се притисна между краката й. Тя искаше това. Искаше го толкова силно, че бе готова да забрави всичко и да се отдаде. Искаше го…

— Не! — Пайпър го блъсна яростно в гърдите. — Отдръпни се!

Беше бясна на него, но още повече на себе си.

— Ако отново се опиташ, ще се озовеш на пода… като пияния си приятел. — Извъртя се и хукна нагоре по стълбите.

 

 

Куп се потеше като след цял ден усилени тренировки. Какво, по дяволите, се бе случило? Да не би да се превръщаше в поредния мерзавец, който си мислеше, че след като играе футбол, има правото да напада жени? Облегна се на стената, усети, че му се гади, докато се опитваше да се окопити. Винаги жените го целуваха, а не той тях. Те се повдигаха на пръсти, обвиваха парфюмираните си ръце около шията му, разтваряха устни и ги впиваха в неговите.

Той полудяваше. Това беше единственото обяснение. Всички му казваха, че след като се оттегли от активния спорт, ще има проблеми с приспособяването, но Куп никога не бе очаквал нещо подобно. Той беше два пъти по-едър от нея и без значение за колко корава и непобедима се смяташе Ши-Ра, Принцесата на Силата^[1], той можеше да я смаже.

Господи, колко беше бясна. Трябваше да го изрита здравата в топките.

Но не го бе направила.

Защото беше бясна, но не се страхуваше от него. Ако се чувстваше застрашена, дори съвсем малко, сега той щеше да се превива надве, стиснал чатала си.

Или може би той просто си търсеше извинение за отвратителното си поведение. Начин да се почувства добре, въпреки това, което бе направил. Но нямаше нищо добро в това, да се нахвърлиш върху беззащитна жена.

Която не беше беззащитна. Ни най-малко. При все това…

Мамка му.

Харесваше му Пайпър да е около него. В същото време ненавиждаше тя да е около него. Пречеше му да се съсредоточи. Но пък вършеше страхотна работа и той би бил пълен мръсник, ако я уволни заради това, което току-що се бе случило, особено след като вината беше единствено негова.

Трябваше да измисли друг начин да се справи с нея — начин, който нямаше да го изхвърли от играта.

 

 

Четири часа по-късно мобилният й телефон иззвъня, призовавайки я да се яви пред хотел „Пининсула“ малко по-рано от уречения час. По пътя до там тя надуваше клаксона срещу всеки, който й се изпречеше на пътя. Защо Куп я бе целунал така? Защото тя печелеше спора им, ето защо, а той не можеше да се примири със загубата. Абсолютно силова игра. А още по-вбесяваща беше нейната реакция. Разбира се, че той я е забелязал. Сега трябваше да се старае два пъти по-усърдно, за да е сигурна, че Купър Греъм никога вече нямаше да се сдобие с по-голямо надмощие над нея, отколкото вече имаше.

Един от служителите я посрещна на входа на „Пининсула“ с новината, че принцеса Кефая искала да се срещне с нея. Пайпър не можеше да си представи защо.

По-възрастна слугиня я очакваше във фоайето и двете се отправиха към асансьорите. Когато слязоха от тях, жената я поведе през преддверие, облицованото с черен мрамор, към просторна всекидневна с големи ъглови прозорци. Наоколо нямаше и следа от стотиците пазарски торби от набезите им из магазините. Пайпър бе узнала, че всички покупки се държаха в отделен апартамент, за който се говореше, че струва на кралските гости около хиляда долара на вечер.

Принцеса Кефая излезе от една от свързаните стаи. Въпреки че бе още рано, тя носеше разкошна пурпурна туника, която се стелеше на елегантни дипли, достигащи до средата на бедрата й, обути в лъскав сив панталон. Елегантни широки златни гривни обвиваха китките й, а в гарвановочерната й коса проблясваха диамантени обици.

Файза пристъпи в стаята след нея. Пайпър я бе зърнала само за кратко след срещата им през първия ден от работата й като шофьор на кралските особи, но често мислеше за нея. Файза застана до вратата, забила поглед в килима. Какво ли беше всеки ден да се събуждаш без надежда за по-добро бъдеще?

— Ти ли си шофьорът, който работи за американския футболист? — попита принцесата.

— Да.

— Моят брат, Негово Височество принц Амушир, е в града. Той е фен на американския футбол. Довечера ще доведеш работодателя си да се срещне с него. Негово Височество е отседнал на единайсетия етаж.

— Не мога да го направя.

Принцесата не беше свикнала някой да й отвръща, че нещо не може да бъде направено, и веждите й се извиха нагоре.

— Файза! Ти лично ще уредиш нещата с тази жена шофьор и ще се погрижиш всичко да бъде наред.

Файза кимна, без да вдига глава, и поведе Пайпър от апартамента към асансьора. Веднага щом вратите се затвориха, Пайпър вдигна ръце.

— Файза, не мога да накарам Куп да направи каквото и да било, най-малко пък това.

— Но принцесата заповяда — отвърна Файза настойчиво.

— Явно принцесата ще остане разочарована.

Файза сбърчи чело.

— Не можеш ли да го убедиш?

— Тук е Америка — рече Пайпър колкото можа по-внимателно. — Знам, че ти е трудно да го разбереш, но ние не се интересуваме от желанията на чуждестранните принцеси.

Пайпър наблюдаваше как върху лицето на Файза се смениха различни изражения — от отчаянието през страха до примирението. Пайпър не можеше да го понесе.

— Вината не е твоя. Ще се върна и ще обясня.

Момичето я изгледа тъжно.

— Не си създавай излишни главоболия. Това е мой проблем. Ако не бях споменала на приятелката ми Хабиба, че ти работиш за известен американски футболист, нищо от това нямаше да се случи. Хабиба не е искала да ми навреди, но говори прекалено много.

— Но ти ще бъдеш наказана. — Пайпър знаеше, че това е истина, и несправедливостта я вбесяваше. Още повече се ядоса, когато вратите на асансьора се разтвориха и на ярката светлина във фоайето тя забеляза нещо, което й бе убягнало досега. Тъмнопурпурният хиджаб на Файза не скриваше докрай синината върху бузата й.

Гняв закипя в гърдите й. Двама бодигардове със сурови изражения на лицата стояха до асансьора. Тя сграбчи ръката на Файза.

— Не се чувствам добре. Помогни ми да отида до тоалетната.

Момичето я изгледа загрижено, но бе свикнало да се подчинява и мигом поведе Пайпър покрай бодигардовете, които не им обърнаха внимание, през фоайето към дамската тоалетна. Вътре нямаше никой.

— Кой те удари? — попита Пайпър настойчиво. — Принцесата ли го направи?

Файза докосна бузата си.

— Не. Беше Ая. — Неприязънта, с която изрече името, бе достатъчно красноречива. — Ая отговаря за прислугата на Нейно Височество. Тя държи работата да се върши бързо, а аз бях твърде бавна.

— И принцесата й позволява да удря останалите слуги?

— Тя не забелязва.

— А би трябвало! — Двете бяха сами, но Пайпър машинално снижи глас. — Твоята леля в Канада… Ще ти позволи ли да останеш при нея, ако успееш да се добереш до там?

— О, да. Тя ми го е казвала. Всеки път когато идваме в Америка, аз мечтая да отида при нея, но това е невъзможно. Няма начин да стигна до там, но дори и да се осмеля… ако ме заловят… — Тъмните й очи бяха пусти като на старица, взираща се в смъртта. Тя поклати глава при безсмислеността на всичко това. — Трябва да намеря щастието си във вярата, че моята khala ме носи дълбоко в сърцето си.

— Това не е достатъчно. — Кралското семейство заминаваше утре вечер. Пайпър се поколеба. — Ами ако има начин да… да те заведа в Канада?

Това беше лудост. Пайпър нямаше представа как да измъкне Файза от работодателите й и да я преведе през границата.

Лицето на Файза представляваше калейдоскоп от емоции, в който се редуваха надежда и отчаяние. Отчаянието бързо надделя.

— Бих направила всичко за това, но е невъзможно, скъпа моя приятелко. Любезността ти означава много за мен.

Любезността не беше достатъчна. По целия обратен път Пайпър обмисляше как да помогне за бягството на Файза. Нямаше да е никак лесно да я изведе от страната. Но може би имаше начин.

Нуждаеше се само от малко помощ…