Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (14)

14

Ерик извади пистолета си, а Куп хукна към коридора. Пайпър ги последва. Надникна над рамото на Куп и видя Логан свит на пода, със затворени очи, напълно неподвижен. Джейда стоеше на прага на апартамента си, с разрошена коса, единият крачол на карираната й пижама бе вдигнат до коляното, а оранжево-синият пластмасов пистолет висеше отстрани.

— Убих го — рече момичето.

По коридора отдолу затрополяха стъпки и Тони изкрещя от подножието на стълбите.

— Куп! Можеш ли да слезеш долу? Някой се е обадил на имиграционните служби. Събрали са персонала в кухнята и проверяват зелените карти.

Куп вдигна големите си ръце.

— Страхотно. Това е просто страхотно! Ще се погрижите ли за хлапето поп звезда, докато се оправя с имиграционните? — Погледът му се стрелна между Ерик и Пайпър, сетне се спря обратно на Ерик. — Искаш ли да дойдеш с мен? Може да се нуждая от надежден свидетел в своя полза.

— Чудесна идея — въодушеви се Пайпър.

В компанията на униформен полицай никой нямаше да се заяжда с Куп. Тя беше двойно по-доволна, че Тони бе проверил зелените карти на всички служители, преди да бъдат назначени, но това я накара да се запита кой точно се бе обадил на имиграционните власти.

Ерик прибра пистолета си в кобура, наведе се да вземе куршума от пластмасовия пистолет и погледна към Джейда.

— По-добре да го дам за балистична експертиза.

Очите на Джейда се разшириха от ужас. Той се ухили и й подхвърли куршума. Пайпър се усмихна. Може би все пак щеше да преспи с него.

Докато Куп и Ерик изчезваха надолу по стълбите, Логан се размърда и погледна към Пайпър.

— Шъ съ повойш ли на моа самолет?

— Съжалявам, пилоте, но трябва да работя.

— Яко — изломоти той, отпусна глава на пода и затвори очи.

— О, боже! — изписка Джейда. — Това е Логан Стрей!

— Де да го беше разбрала, преди да стреляш — въздъхна Пайпър. — Посред нощ е!

— Нещо ме събуди, а убийците на Пий са много находчиви. — Тя коленичи на пода до Логан. — О, боже, не мога да повярвам, че това е Логан Стрей! Бях влюбена в него.

Майка й се появи на прага. Лъскавата, разрошена от съня коса се стелеше по раменете й, а разкопчаните копчета на горнището на пижамата разкриваха грациозната й шия с цвят на топъл карамел. Кара, с лишеното от грим лице и женственото тяло, беше много по-съблазнителна от дузина накипрени моделки. Пайпър се радваше, че Куп беше долу.

— Джейда, какво правиш там? — възкликна Кара.

Пайпър не виждаше смисъл да издава момичето.

— Съжалявам. Ние вдигнахме прекалено силен шум и сме я събудили.

Джейда внимателно избута пластмасовия пистолет под крака си, където майка й не можеше да го види.

Пайпър сведе поглед към Логан.

— Така и така двете сте будни, бихте ли ми помогнали да го преместим?

— С удоволствие! — откликна Джейда.

Трите успяха да вкарат Логан обратно в апартамента и го стовариха върху дивана на Пайпър. Тя измъкна една кофа изпод кухненската мивка и я сложи до него за всеки случай.

Джейда се надвеси над него.

— О, боже, ако му прилошее, някой трябва да го наблюдава. Може ли аз да го наглеждам? Моля те, Пайпър! Ще спя в креслото. Може ли, мамо? Моля те!

— В никакъв случай.

Пайпър знаеше колко много Джейда искаше да се впише в новата среда и си помисли колко много щеше да я издигне това в очите на съучениците й.

— Аз нямам нищо против, Кара — рече тя. — Аз ще наглеждам нея. А и това е възможност, която се пада веднъж в живота. Джейда ще може лично да види какви опасности крие славата.

Кара се поколеба, сетне се замисли и явно стигна до същото заключение като Пайпър.

— Ако ти създава проблеми, веднага я изпрати у дома.

Проблеми? Как би могла да създаде някакви проблеми? — помисли си Пайпър, но не го каза на глас.

Тя нямаше да позволи на Джейда да спи в една стая с Логан, дори и поп звездата да беше в несвяст, и отпрати момичето в спалнята си. Клубът беше затворен, затова нямаше смисъл да слиза долу. След като изми лицето си и се преоблече в анцуг, младата жена се сви удобно в креслото във всекидневната.

Струваше й се, че току-що е затворила очи, когато тънък слънчев лъч, последван от леко почукване по вратата я събудиха. Пайпър отлепи с мъка клепачи. В другия край на стаята Логан Стрей лежеше по корем, а кракът му висеше от края на дивана, допирайки килима. В спалнята Джейда все още спеше.

Вратът й се бе схванал и изпука, когато се надигна от креслото. Проклинайки неканения посетител от другата страна на вратата, тя се запрепъва по килима.

В стаята се втурнаха две жени с искрящи очи и жизнерадостни усмивки. Едната държеше картонена табла с кафета, а другата кутия с понички. Пайпър се вкопчи в дръжката на вратата, за да не падне.

— Мъртви сте.

— Добро утро и на теб.

— Как влязохте? — изръмжа Пайпър.

— Като почистващ персонал. — Джен остави кутията с поничките на плота, а Амбър последва примера й с кафето.

— Изчезвайте.

— Не мога — заяви Джен. — Тъпия задник ме покани на среща.

Амбър изпухтя възмутено.

— И тя смята да отиде, а ти знаеш, че той ще й каже, че трябва да преспи с него, ако иска да си запази работата.

— Вероятно. — Джен отвори капака на кутията и извади една поничка.

Пайпър се прозина.

— Колкоечасът? — изфъфли нечленоразделно.

— Осем — осведоми я Амбър, — и ти винаги си будна по това време.

— Не и когато почти не съм мигнала през цялата нощ!

В този момент Логан се претърколи и тази част от него, която все още не беше на пода, се озова там. Но не се събуди.

— Това е Логан Стрей! — изуми се Джен. И после, след дълга пауза, додаде: — Жив ли е?

Пайпър се свлече отново в креслото.

— Предполагам.

— Ако си го убила, ще ти помогнем да скриеш трупа.

— Аз знам кой е Логан Стрей! — Амбър го изрече с такъв ентусиазъм, сякаш току-що се бе сетила за отговора във финалния кръг на „Стани богат“.

Някой почука на вратата.

— Кога най-сетне всички ще си тръгнете и ще ме оставите на мира? — изкрещя Пайпър.

Но Джен вече бе отворила вратата и Бърни връхлетя вътре. Късата й коса приличаше на оранжев гейзер, изригнал около лицето й, а изпод една стара жилетка на Хауард се подаваха розовите крачоли на анцуг.

— Знаех си! Всички сте се събрали тук, за да заговорничите зад гърба ми! — Забеляза Логан на пода. — Не е ли малко млад за теб, Пайпър?

Пайпър зарови лице в шепи.

— Моля ви, някой ще ме убие ли?

Бърни се извъртя към Амбър.

— Ти стоиш зад тази тайна среща. Мислиш, че съм твърде стара, за да проумея това, което виждат очите ми. Не след дълго ще се опиташ да ме натикаш в старчески дом.

Пайпър скочи към таблата с кафетата.

— Успокой се, Бърни — намеси се Джен. — Престани да се заяждаш с Амбър.

— Аз?! Защо не й кажете тя да престане да е толкова злобна към мен?

Може би беше заради кафето или захарта от поничките, но Амбър, като Тоска, готвеща се да се хвърли от кулата, се изправи в цял ръст и пристъпи напред.

— Никога не съм била злобна към теб, но от първия ден, когато се запознахме, ти се държиш или сякаш не съществувам, или си откровено…

— Ти ме нарече госпожо Берковиц!

— … или си откровено груба. Аз съм възпитана да уважавам възрастните хора, но…

— Ето на̀! — Бърни насочи обвинително показалец срещу тях. — Чухте ли я какво каза? Чухте ли я как ме нарече?

Гневният изблик на кротката и възпитана Амбър представляваше разтърсваща гледка.

— Независимо от възрастта ти, няма извинение за расовите ти предразсъдъци!

Бърни се изду възмутено.

— Какви расови предразсъдъци? Престани да сменяш темата. И как можеш да говориш за уважение след начина, по който се отнасяш към мен?

Джен все още изглеждаше шашната, но Пайпър започваше да схваща.

— Отнасяла съм се към теб единствено с уважение! — избухна Амбър.

— Все едно съм с единия крак в гроба. Ти това ли наричаш уважение? Подскачаш пред мен, отваряш ми вратите… тичаш да ми донесеш вестника през зимата, защото си мислиш, че съм прекалено немощна, за да си го взема сама… Мислиш, че не забелязвам какво правиш, но аз все още имам очи и виждам. Пайпър не се държи така. Нито пък Джен. Това ли е уважение?

Устата на Амбър се затвори, останала без думи. Джен избухна в смях.

Тук все някой трябваше да се държи като възрастен и Пайпър предположи, че се налага да се нагърби с тежката задача.

— Амбър — подхвана, насилвайки се да бъде търпелива. — Бърни не те мрази и в червата, защото си корейка…

— Какво общо има това, че е корейка? — възмути се Бърни.

— Тя те ненавижда, защото си възпитана да уважаваш възрастните хора — довърши Пайпър. — Каквато тя е.

— Това не беше необходимо — подсмръкна Бърни. — И аз не я ненавиждам.

Пайпър възнагради Бърни с противно сладникава усмивка.

— Бърни е прекалено стара, за да се промени, и не си прави труда да обясни какво я притеснява, затова оттук нататък не проявявай загриженост към нея и не й прави услуги. Или по-точно казано, бъди колкото се може по-груба и нелюбезна с нея. Тогава може би ще те оцени така, както те ценим двете с Джен.

— Не разбирам защо казваш всичко това — измърмори Бърни. — Амбър е умно момиче. Тя знае.

— Не знаех! — избухна Амбър. — Как бих могла?

Бърни нацупи устни.

— Не ми харесва да се чувствам стара.

— Добре — отсече Пайпър, — защото се държиш като петгодишна.

Уважителното корейско възпитание на Амбър отново надигна глава.

— Пайпър, не бива да казваш… — Усети се и пое дълбоко дъх. — Бърни, от сега нататък, можеш сама да си вземаш вестника.

Куп влезе през отворената врата. Отмести поглед от жените към мъжа, прострян на пода.

— Той още ли е жив?

— Нямам представа — отвърна Пайпър и додаде: — Ти изобщо спиш ли някога?

— Провери ли му пулса?

— Не ми пука особено. — Пайпър се озърна. Сега в дома й имаше четирима възрастни натрапници, наблъскани в малката й всекидневна, една тийнейджърка, която още спеше в леглото й, и за капак изпаднал в несвяст рок идол лежеше на пода. — Дявол да ви вземе! Всички се измитайте от тук!

— Истински Сърдитко^[1] — отбеляза Куп.

Бърни застана до него.

— Купър! Господин Греъм! Надявах се, да ви видя. В колата си имам почти половин килограм домашно приготвени целувки. Смятах да ги оставя на Пайпър, но сега мога лично да ви ги дам.

Логан избра точно този момент да се претърколи, изгледа ги и повърна.

Джен беше най-близо до него, но закъсня с кофата.

Изнизаха се дълги секунди, преди Куп да погледне към Пайпър.

— М-да… — изрече бавно. — Навярно ще трябва да ти увелича заплатата.

Бърни направо примря от възторг и притисна длани към страните си.

— О, Пайпър! Обожавам живота ти!

 

 

Същия следобед Пайпър откри една приятелка на Тейлър и узна от нея, че тя е заминала за Вегас, за да постъпи на работа в едно от казината. Приятелката нямаше представа къде е Кийт, знаеше само, че Тейлър е скъсала с него, защото бил „загубеняк“. Пайпър възнамеряваше да провери историята, но й се струваше правдоподобна и Тейлър се придвижи към дъното на списъка й със заподозрени.

Същата вечер в клуба тя изхвърли две участнички в шумен ергенски купон, смъркащи линии кокаин в дамската тоалетна. Още лъжи за клуба бяха цъфнали онлайн и нямаше нужда Куп да й напомня, че репутацията на „Спирала“ трябва да бъде безупречна.

Джоуна я спря, докато излизаше от дамската тоалетна.

— Къде беше снощи?

С всичко, което се бе струпало на главата й, тя съвсем беше забравила за твърде неразумната и прибързана покана от нейна страна да се срещнат в задната уличка.

— Бях малко заета да дундуркам нашата гостуваща поп звезда.

Той се ухили самодоволно.

— Няма нищо. На никого няма да кажа, че те е хванало шубето.

— Забележително. Все едно съм се върнала назад във времето и съм попаднала в някой епизод на „Голямото междучасие“.

Той я изгледа неразбиращо. Тя се замисли дали да му обясни, но й се стори прекалено сложно, затова се насили да избере по-трудния, но по-почтен път.

— Признавам. Ти си по-голям и по-силен.

— Дяволски си права, такъв съм.

Цъфналата му отново самодоволна усмивка беше повече, отколкото можеше да понесе.

— Но аз съм по-умна и по-бърза.

— Как ли пък не!

— В такъв случай предполагам, че трябва да разберем дали е така, нали? — Ненавиждаше се заради това. Защо просто не можеше да си тръгне? Не. Не и тя. Тя беше неспособна да обърне и другата буза^[2].

— Нямам намерение да съсипвам още една рокля, така че, след като клубът затвори, дай ми няколко минути, за да се преоблека.

Той не вярваше, че Пайпър ще се появи, но грешеше. Тя щеше да бъде там и само мисълта за това я депресираше. Не защото се боеше да се изправи срещу него. Срещата или щеше да мине добре, или нямаше. А защото все още изпитваше онзи непреодолим импулс да доказва, че е по-добра от мъжете. Дори и на кретен като Джоуна. Благодаря ти, Дюк.

Това, че обвиняваше за комплексите си бащата, който я беше обичал, въпреки че й бе забранил да показва каквато и да било слабост, а в същото време я задушаваше с прекаленото си закрилничество, я караше да се чувства още по-зле. Кога щеше да порасне достатъчно, за да не гледа на всичко в живота като изпит, който трябва да издържи, за да докаже способностите си? За нещастие, днес не беше този ден, защото сама се бе натикала в ъгъла — отново — и беше емоционално неспособна да не довърши започнатото.

След като клубът затвори, Пайпър се преоблече в дънки и маратонки, нахлузи тениската на „Беърс“ и изпълнена със себеотвращение, заслиза по стълбите. Надникна през вратата и огледа уличката, за да се увери, че колата на Куп я няма, и чак тогава пристъпи навън.

Джоуна вече беше там, застанал до кофата за боклук, и пушеше пура в компанията на Ърни и Брайън, най-добрите му приятели сред охранителите. Тя им махна.

— Здрасти, Джоуна. Виждам, че си довел подкрепление.

Той не беше очаквал тя да се появи и пурата потрепна в ъгълчето на устата му. Приятелчетата му изсумтяха презрително.

— Не съм изненадана, че не искаш да се изправиш сам срещу мен. — Звучеше точно като единайсетгодишното момиченце, което някога се беше сбило с Дуган Финки, задето бе вдигнал тениската й. Дуган беше два пъти по-едър от нея и здравата я преби, но повече никога не докосна нито нея, нито тениската й.

Джоуна беше изправен пред истинска главоблъсканица. Тъй като тя беше жена, не можеше да се нахвърли отгоре й, както му се искаше. Единственото, което направи, беше да хвърли пурата и да надене заплашително изражение върху лицето си.

Тя вярваше в честната игра и изпита съжаление към него. Приближи го и с усмивка на лице подпря длани върху гърдите му, преметна крак зад неговия и го събори на земята.

Проклинайки, той тутакси се изправи на крака, побеснял от ярост, и се приготви за атака. Тя събра сили, за да поеме удара, но преди той да я достигне, приятелите му скочиха и сграбчиха ръцете му.

— Не го прави, Джей.

— Не можеш да я удариш!

Джоуна се извиваше, опитвайки се да се отскубне от хватката им.

— Пуснете ме! Ще й откъсна главата!

— Опитай де! — предизвика го тя.

От устата му изригнаха още ругатни и обиди и тъй като той не можеше да я достигне, не беше честно тя да продължава да го дразни, затова заприглася на яростните призиви към приятелите му да го пуснат. Те бяха толкова улисани да си крещят един на друг, че никой от тях не чу изскърцването на спирачките, нито забеляза теслата, спряла в уличката.

Тъкмо когато Джоуна успя да се освободи, Куп се хвърли между тях.

— Какво, по дяволите, става тук?

Той не дочака отговор. Вместо това замахна силно, уцели Джоуна отстрани по брадичката и го запрати върху кофата за боклук.

— Уволнен си, кучи сине! И никога повече не желая да виждам физиономията ти наоколо!

— Тя започна всичко! — изкрещя Джоуна и се хвана за челюстта.

Притокът на адреналин, клокочещ в нея, започна да отслабва, оставяйки я уморена и обезсърчена.

— Може да се каже, че аз го започнах — призна Пайпър.

Куп се извъртя кръгом и се втренчи в нея. Когато най-сетне заговори, всяка дума летеше като ракета земя-въздух.

— Може да се каже, че ти си го започнала? — изригна той.

— Аз първа го ударих.

Ърни и Брайън кимнаха задружно.

— Наистина тя първа го удари, шефе.

— Аз не умея много да се владея — поясни Пайпър, сякаш това не беше кристално ясно. — И ще ти бъда благодарна, ако не уволняваш Джоуна.

Веждите на Куп се изстреляха опасно нагоре.

— Ще му бъдеш благодарна? — потресе се Джоуна, напълно шашнат.

— Поне не заради мен — уточни тя.

Куп още повече побесня.

— Може би вместо него трябва да уволня теб? Защото е напълно ясно, че не може да бъдеш оставена без надзор.

— С цялото си уважение, но не съм съгласен… — намеси се Ърни. — Тя много облекчава работата ни.

За неин пълен шок, Джоуна заговори, макар че продължаваше да се държи за брадичката:

— Онзи ергенски купон тази вечер. Двама от участниците създаваха неприятности и тя се погрижи за това.

Куп сякаш всеки момент щеше да експлодира.

— Всички вървете по дяволите!

Тя беше готова на драго сърце да се подчини.

— С изключение на теб. — Пръстът му сочеше към слепоочието й. — Не мърдай от мястото си.

Остави я да чака, докато тримата мъже побързаха да се качат на колите си и да потеглят. Чак тогава сграбчи ръката й и я повлече към колата си.

Тя се опита да се възпротиви.

— Навярно ще е по-добре, ако сега се прибера в апартамента ми.

— Идваш у дома. — Той сложи ръка върху темето й, сякаш беше ченге, и я натика на пасажерската седалка на теслата. — Не желая Джейда и Кара да чуват писъците ти.

Нещата не изглеждаха добре.

Той потегли рязко надолу по улицата, изпод гумите се разхвърча чакъл. Дори когато беше спокоен, Куп беше агресивен шофьор, а тъй като в момента далеч не беше спокоен, представляваше същински дявол на колела. Докато вдъхваше миризмата на кафявото му велурено яке, Пайпър мислено изреждаше всичките си недостатъци. Беше незряла, непрофесионална и импулсивна — опасни качества за един детектив. И всичко това само защото явно не беше пораснала достатъчно, за да загърби завинаги комплексите си от детството. Куп имаше пълното право да й е бесен.

Слава богу, районът зад гаража му беше чист и не дебнеха никакви хищници, с изключение на него самия. Когато тя не слезе достатъчно пъргаво от колата — и защо да бърза? — той я извлече насила. Щом краката й стъпиха на асфалта, той я притисна към колата и прокара ръце по тялото й, докосвайки щателно всяка част, която искаше да докосне, здраво стиснал челюсти, сякаш бяха от закалена стомана.

— Не си въоръжена?

— Исках да му дам урок, а не да го убия.

Ръцете му се плъзнаха от вътрешната страна на бедрата й, сетне се придвижиха от дупето към талията. Явно остана доволен и я побутна към вратата на гаража.

— Да вървим.

— Виж, Куп… Разбирам, че си ядосан, и не те обвинявам…

— О, не. Не съм ядосан. Аз съм много повече от това. — Стисна отново ръката й, не й причиняваше болка, но я държеше като в менгеме, от което нямаше измъкване.

Твърде скоро се озоваха в жилището му, но след като я доведе тук, той явно не беше сигурен какво да прави с нея. Идеален момент да се спусне към кухнята.

— Гладен ли си? Ще ти приготвя омлет.

— Не съм гладен — отвърна той замислено. — Опитвам се да реша дали да действам грубо, или кротко.

Тя вдигна ръка.

— Аз гласувам за кроткото.

— Ти нямаш право на глас. — Куп метна велуреното яке върху облегалката на дивана. — И така, за да е пределно ясно… Ти започна боя, така ли?

— Технически.

— Технически?

— Има и предистория, но…

— И ти си решила, че най-добрият начин да се справиш със ситуацията е да се изправиш срещу бивш лайнбекър на „Клемсън“ в задната уличка на клуба? Правилно ли съм разбрал?

— Ако отстъпиш дори на сантиметър пред един грубиян…

— Това правило важи, когато си на дванайсет!

Преди тя да признае, че има право, той пристъпи към нея.

— Ако си имала проблеми с Джоуна, трябваше да дойдеш при мен.

Внезапно тя се разгневи не по-малко от него.

— Аз сама решавам проблемите си.

— Дявол да го вземе, вече не. Или ще уволня задника ти от клуба, или… или… — Изглежда, му беше трудно да измисли нещо по-страшно, макар че да бъде уволнена оглавяваше нейния списък с бедствия. — Или ще го… нашляпам.

— Не говориш сериозно.

Наглецът сякаш наистина се потопи в размисъл.

— Да — рече замислено. — Предполагам, че съм съвсем сериозен. — Една от дългите му ръце се изстреля, сграбчи я за талията, повдигна я във въздуха и я понесе към дивана. След секунди я обърна по корем в скута си.

Пайпър примигна.

Дланта му се стовари тежко върху най-закръглената част на дупето й.

Цялата й кръв нахлу в главата.

— Ау! О, боже! Ти се шегуваш с мен!

Последва още едно силно плясване.

— Да имаш чувството, че се шегувам? — Пляс.

— Имам чувството, че си си изгубил ума.

— Никога не съм се чувствал повече с ума си. — Пляс. Пляс.

— Това е нарушение на толкова много закони. Дори не знам откъде да започна. Оох! Да, знам! Ще се обадя на адвоката ми.

— Ти нямаш адвокат. — Още едно плясване. — Освен това не можеш ли да четеш? Напоследък грубият секс е на мода.

— Само между зрели хора, по взаимно съгласие. Престани! Приличам ли ти на съгласна?

— Ако не беше, вече щях да съм пльоснат по задник на пода.

Вярно беше. Тя едва ли можеше да се нарече безпомощна. Последва поредното плясване, сетне тя скръцна със зъби.

— Не искам да те нараня.

— Ти се грижи за себе си.

Още едно шляпване. И тогава ръката му застина. Дланта му се обви около пламтящото й дупе. Задържа се. Разтри го.

— Купър Греъм! Ти ме опипваш!

— Определено няма такова нещо. — Ръката му се плъзна между краката й и я потърка през плата, а в гласа му прозвучаха дрезгави нотки, които я накараха да отмалее от желание. Първо се беше държала детински, а после си бе позволила да се възбуди от номерата на един първобитен варварин. Тя беше безнадеждна. И въпреки всички лекции, които си бе изнесла, не й пукаше.

— Грешката е моя — призна тя с глас не по-малко хриплив от неговия.

Ръката му се пъхна под тениската й и палецът му погали малките издутинки на гръбнака й. Спря се при сутиена.

— Имаш прекалено много дрехи върху…

Пайпър не знаеше дали той й бе помогнал, или тя сама се бе надигнала, но след секунда се озова в скута му. Възседна го, а коленете й се забиха в меките възглавници от двете страни на бедрата му.

Ръцете му се сключиха около кръста й. Тя обви нейните около врата му и се взря в това грубо изсечено лице.

— Наистина ли правим това?

Челото му се сбръчка.

— Така изглежда.

И на нея й изглеждаше така.

— Ами принципите ти? Аз все още съм твоя помощничка.

Той се наведе и захапа долната й устна.

— Ти не си помощничка. Ти си пречка.

Пайпър притисна устни в трапчинката на брадичката му.

— За какво?

— За вътрешния ми покой.

Това беше нещо, което тя определено разбираше.

Куп докосна с устни нейните.

— Ами твоите принципи?

— Във временен отпуск са — промърмори младата жена.

Той намери ъгълчето на устата й.

— Никога досега в живота ми не съм удрял жена. Дори не съм си го и помислял. По дяволите, беше страхотно.

Тя устоя на желанието да разтрие изтръпналото си дупе.

— Изобщо не ме заболя.

Той се отдръпна назад и тя видя потъмнелите му от страст златистокафяви очи.

— Още съм ти бесен — пророни Куп.

— Разбирам. — Пайпър срещна погледа му, без да трепне. — Ако това е някаква утеха, аз съм още по-бясна на себе си.

Може би това го удовлетвори, защото той приближи устни към шията й.

— Обещаваш ли повече да не се биеш с никого от мъжете ми?

Тя наклони глава, за да му осигури по-лесен достъп.

— Обещавам. — Освен ако те не бдят над теб.

Той я свали от скута си.

— Добре. Да свършваме с това.

Тя вече бе свършена. Безпомощна и безразсъдна. Посегна към края на суичъра и го издърпа през главата му.

Не им отне много време, за да се озоват отново на дивана, и двамата голи. Дори краткото прекъсване, докато той си слагаше презерватива, не потуши желанието й. Тя го искаше — искаше да прави с този мъж мръсен секс без никакви задръжки. И може би, може би искаше да го накара да изгуби контрол като миналия път.

Но той не играеше играта по нейните правила.

— Дръж ръцете си по-далеч, лейди — изръмжа Куп, когато тя се протегна към него.

— Ти също — върна му го тя. — Не. Почакай. Можеш да ме докосваш където поискаш.

И той го направи.

Тя го възседна, откривайки се за интимния натиск на пръстите му. Очите му сега бяха още по-тъмни, изгарящи от желание, но погледите им не бяха преплетени. Това бе интимност, която нито един от двамата не желаеше.

Пайпър сведе устни към неговите, задълбочавайки целувката — целувка, която я завладяваше все повече и повече. Ръката му се зарови в косата й, приковавайки главата й. Устни, зъби, езици се преплитаха и сражаваха. Тя плъзна ръка надолу, за да го обхване, но той не й позволи. Бутна я назад върху възглавниците и притисна разтворените й бедра. После впи поглед в женствеността й, която тя тъй охотно му предлагаше, и я завладя.

Натискът на пръстите му в бедрата й, сладката нега на устата, дразненето, мъчението…

А после изоставянето. Жестокото, грубо изоставяне… докато се наместваше.

Този път не можеше да сгреши силния, сладко болезнен тласък. Пръстите й се забиха в гърба му, вече хлъзгави от потта. Възхитителната тежест на тялото му, притиснато към нейното. Дълбокото, безмилостно проникване.

Пламтящи фойерверки изригнаха в съзнанието й. Ярки спирали, завихрени в лудешки водовъртеж, се въртяха все по-бързо и по-бързо, докато избухнаха в съвършено съзвездие.

Той се движеше с пълна сила. Пайпър отметна глава и отново извика. Бедрата му се притиснаха по-надълбоко. Застинаха.

Най-накрая… Мълчалив вой на извития му врат. Стегнати мускули. Продължително потръпване на тялото му.

И после — тишина.

Двамата утихнаха. Когато отново можеше да диша, тя се размърда, за да се намести по-удобно, но постигна само това, че и двамата се озоваха на пода.

Останаха да лежат там няколко минути, обърнати настрани, притиснати между дивана и малката масичка за кафе. Пръстът му обхождаше гърдите й, които бе пренебрегнал, докато беше зает с други части на тялото й.

— Тясна си като девица.

— Отдавна не бях правила секс. — Тя сгуши глава в извивката на ръката му и се покори на неизбежното. — Това не бива да пречи на работата ни.

— Абсолютно не бива — заяви той дори по-пламенно от нея.

— Защото, ако това…

— Няма. Ние сме прекалено умни, за да го допуснем. И двамата знаем, че трябваше да се случи. Сега ще го изживеем докрай.

— Любовници в леглото — уточни тя. — Бизнес партньори извън него.

— Не бих могъл да го формулирам по-добре. — Куп се подпря на лакът. — Споменавал ли съм колко много те харесвам? Когато не ми иде да те удуша.

Тя се усмихна.

— Аз също те харесвам. През повечето време, макар че това при мен се случва рядко. Твърде критична съм към твоя пол.

Той пощипна зърното й.

— Съдейки по това, как крещеше, мисля, че моят пол се справи доста добре.

— Определено по-добре от последния път.

— Няма да ми позволиш да го забравя, нали?

— Не съм чак толкова добра. — Тя подръпна силно кичур от косата му. — По-добре не се опитвай отново да ме възпитаваш с плесници по дупето, защото втори път няма да се измъкнеш безнаказано.

— Ще го запазя като скъп спомен.

Пайпър плъзна пръсти надолу по твърдите мускули на ръката му.

— Трябва да знаеш, че обикновено не съм такава егоистка. Вярвам, че човек трябва да даде, за да получи.

— Ще трябва да го докажеш. — Той зарови лице във врата й. — Хайде да се пъхнем под душа, за да видя дали не говориш само празни приказки.

— Толкова скоро?

— Аз съм супертрениран спортист. Притежавам сили, надхвърлящи тези на простосмъртните мъже.

Пайпър определено не можеше да оспори това. Той й помогна да стане от пода и двамата се отправиха към стълбите, но преди да стигнат горе, тя трябваше да се увери, че всичко помежду им е изяснено.

— Съгласни сме, нали? Никакви игрички. Ще правим секс, докато не се отегчим един от друг или докато някоя ослепително красива филмова звезда не реши да прибави към колекцията си с трофеи и един куотърбек.

Той се ухили и стисна дупето й.

— Договорихме се. И никакво чукане с онзи твой приятел, ченгето.

— Не и докато не приключа с теб.

Душкабината беше четири пъти по-голяма от нейната баня. Мраморните стени, безбройните дюзи и подвижните душове се превърнаха в площадка за сексуални игри за изобретателната двойка. Каквато те наистина бяха.

— Ти определено не си егоистка — промърмори Куп по някое време по-късно, докато се облягаше на стената, за да си поеме дъх.

Не съм егоистка, но може би съм глупачка — помисли си младата жена. Побърза да пропъди мисълта. Тя най-после знаеше какво прави. Беше определила границите и беше напълно откровена за желанията си. А най-важното: осъзнаваше ограниченията, когато ставаше дума за връзка с богат, знаменит сексуален бог, мъж толкова далеч от нейния свят, че двамата почти не обитаваха една и съща планета. Тя не беше нито красива, нито изтънчена светска дама. Не се интересуваше от дрехи или грим и не умееше да отмята коса, дори и да е половин метър дълга. В нея го привличаше новото преживяване. А новото по дефиниция беше временно състояние.

Пайпър им даваше най-много две седмици, преди да се разделят. И това я устройваше. Две седмици вълшебен секс беше перфектно. Но докато се увиваше с огромната кърпа за баня, върху едно ъгълче в сърцето й се спусна сянка, предчувствие, че когато сексът приключеше, тя ще е загубила приятел. Един от най-добрите приятели, които някога бе имала.