Сюзън Елизабет Филипс
Сияйна звезда (17)

17

Питиетата в спортния бар бяха евтини, туристите — малобройни, а местните не се интересуваха от жената, седнала в ъгъла и втренчила се невиждащо във футболния мач върху телевизионния екран, който се играеше някъде по света. Беше два сутринта. Няколко мъже я приближиха, но Пайпър ги бе изгледала с такива празни очи, че те бързо я оставиха сама.

Тя беше достигнала дъното и сега правеше това, което всички нещастни детективи правеха, когато се издънят. Напиваше се.

Никога не биваше да взема пръстена му. И нямаше да го направи, ако беше достатъчно умна, за да измисли друг план. Но тя не беше достатъчно умна — не и толкова, колкото Куп. Страхотен детектив се извъди, няма що. И ето я сега, седнала в бара, давейки глупостта и некадърността си в алкохол.

Пресуши и третата си чаша. Поръча четвърта. Наливаше се с коктейл олд фешън, без черешка, без резенче портокал, само чист бърбън с двойна доза битер.

Дюк Дъв никога не би направил нещо толкова малоумно. Но Дюк беше професионалист, докато тя си оставаше аматьор.

Новото й питие пристигна. За миг се замисли, че започва да вижда двойно, но въпреки това отпи от течността. Ледените кубчета изтракаха в чашата, когато столът до нея изскърца върху дървения под. Тя не вдигна глава.

— Изчезвай.

Позната ръка — позната ръка, без пръстен — тръшна бутилка бира „Сам Адамс“ върху масата. Още една грешка от нейна страна — да попита портиера на хотела къде се намира най-близкият евтин бар.

Пайпър се втренчи във футболния мач.

— Аз не съм отборен играч — рече накрая, съвсем леко заваляйки думите.

— Вече забелязах. — От думите лъхаше враждебност.

Върху чашата й се мъдреше ярко петно от червило, което не беше нейно. Тя отпи от другата страна.

— Не знам как да бъда такъв.

— Ти си сама срещу света, така ли?

— Винаги е било така. — Пайпър пъхна показалец в питието и разбърка ледените кубчета. — Днес яко сгафих.

— Тотално.

— Не си търся извинение, ако т’ва си мислиш. Направих нещо глупаво, защото не ми хрумна нищо по-добро. Ще намеря начин да ти се реванширам.

Той задраска с нокътя на палеца си по етикета на бутилката, раздирайки го надве.

— Ти сама го каза. Не си отборен играч.

Пайпър не можеше да издържа повече и се надигна, за да отиде до тоалетната. Когато се олюля, той улови ръката й и я бутна отново да седне на стола.

— Не бъди мил с мен — избухна. — Аз се издъних и го зная.

— Аха, издъни се. — Челюстта му се стегна, както когато беше ядосан. — Ето кое е най-важното, за да бъдеш лидер: да разбереш, че може би невинаги знаеш кое е най-доброто за отбора.

— Точно в момента знам единствено, че имам клиент, или по-точно имах, който е заплашван, а аз нямам представа от кого.

Това не беше най-страхотният начин да си запази работата — работа, която тя не заслужаваше — и той не се впусна да я разубеждава. Вместо това бутна назад стола си.

— Връщаш се в хотела.

 

 

Той трябваше да се отърве от нея. Куп знаеше как да вземе решение, след като прецени всички възможности и пречки, и ходом да начертае нова стратегия на играта, но Пайп бе захвърлила целия предварителен план на боклука, а това означаваше, че тя беше вън от играта.

Колелата на „Боинг-747“ докоснаха асфалта на пистата на летище „О’Хеър“, но тя не се събуди. Тя беше импулсивна, но не беше глупава и трябваше да предвиди реакцията му — трябваше да знае, че той не може да я задържи при себе си. В живота му нямаше място за синеоки безразсъдни детективки, които действаха необмислено винаги когато им скимнеше.

При все това, въпреки че не можеше да се осланя на преценката й, той й вярваше, както никому другиму досега. Никой, с когото бе работил до момента, не се бе грижил толкова за неговото добруване. Разбира се, съотборниците и треньорите му бяха загрижени, но те имаха задни мотиви. От друга страна, Пайпър щеше да го защитава по своя си изчанчен начин, дори да не й плащаше и пукната пара. Защото така беше устроена. Вярна докрай. И тъкмо дотам бяха стигнали. До края.

Самолетът спря до изхода и тя се размърда. Това, че беше неин любовник, още повече усложняваше положението. Куп знаеше, че авантюрата им е грешка, но въпреки това се беше впуснал презглава в нея. Сега трябваше да прекъснат отношенията си и да я уволни.

И преди беше вземал трудни решения, но никога толкова тежки като това.

* * *

КАКВО Е ПОЛАЗИЛО КУПЪР ГРЕЪМ?

Хлебарки! Хиляди гадинки са плъзнали из „Спирала“ — новия нощен клуб на бившия куотърбек на „Старс“. „Те са навсякъде — осведоми ни доверен източник, желаещ да остане анонимен. — Никога не съм виждал подобно нещо!“

Клубът ще остане затворен, докато унищожителите се опитват да премахнат вредителите, но дали клиентите ще се завърнат, е доста спорно. Може би „Спирала“ ще се преименува на „Спиралата на смъртта“?

Новината беше навсякъде в интернет. Пайпър седеше зад бюрото в офиса си, заровила пулсиращата си глава в шепи. Смътно помнеше, че миналата нощ се бе строполила върху дивана в хотелската стая, ала съвсем ясно си спомняше напрежението помежду им на път за летището. Двамата почти не си проговориха.

Искаше й се той да я бе уволнил още докато бяха в самолета, за да приключат с това, но той не го бе направил. Тъй като бяха любовници, щеше да го стори по-деликатно. Навярно щеше да й каже, че може да остане известно време в апартамента. И със сигурност щеше да й даде щедро обезщетение. Повдигаше й се само при мисълта за великодушието му.

Младата жена се плесна по бузата — много лоша идея, имайки предвид ужасния й махмурлук. Докато той не я уволнеше, тя имаше работа и щеше да продължи да я върши до горчивия край. Дължеше му това, дори повече.

Онлайн клеветите, нападението, срязването на гумите и дронът. Не се връзваха. И кой се беше обадил на имиграционните — и дали това изобщо имаше връзка с всичко останало? Колкото до хлебарките… Тони беше казал на служителите на „Спирала“, че клубът ще бъде затворен за поправка на климатичната инсталация, така че сведенията за нашествието на хлебарките не бяха изтекли от персонала. Куп беше преместил Кара и Джейда в хотел, докато не преминеше действието на дезинфекционния препарат. Те знаеха истината, но знаеха и как да си държат устите затворени. Някой от фирмата за унищожение на вредители лесно би могъл да се раздрънка, но Пайпър смяташе, че е много по-вероятно този, който е пуснал хлебарките, да е раздухал историята.

Тя беше стигнала до задънена улица и нямаше представа накъде да поеме, освен да се увери, че клубът ще разполага с по-надеждна система за видео наблюдение. Обади се на Тони, за да поговорят по въпроса. Ако това се беше случило миналата седмица, тя щеше да говори директно с Куп, но не беше.

Остатъкът от съботата и неделята минаха без обаждане от Куп. Тя не можеше да се върне в апартамента, докато продължаваше действието на препаратите, така че се налагаше да спи на дивана в офиса си не само защото не желаеше да притеснява Джен или Амбър, но и защото беше твърде потисната, за да бъде сред хора.

Благодарение на листовките, които беше разлепила, в понеделник й се обади една подозрителна съпруга и на следващия ден Пайпър имаше неприятната задача да потвърди съмненията на жената. Дюк беше прав. Щом една съпруга е решила да наеме детектив, значи тя вече знае истината.

Да помага на другите, би трябвало да е частично лекарство за депресията, затова тя се опита да помогне на някого, чиито инициали не бяха К. Г. Замисли се за проблемите на Джен с Тъпия задник и няколко часа се порови из тъмните кътчета в интернет, ала не откри нищо интересно.

Настъпи срядата и се обади собственикът на фирма за почистване на климатични инсталации. Бил чул, че Пайпър е много добра в разобличаването на некадърни служители, твърдящи, че са се контузили по време на работа, но всъщност са изпечени лъжци. Типът не й вдъхна доверие по телефона, но тя все пак отиде до Роджърс Парк, за да се срещне с него. По обратния път й се обади Тони и й съобщи, че клубът отваря същата вечер и иска тя да е на линия.

— Ти говори ли с Куп за това? — попита го Пайпър.

— За кое?

— За връщането ми в клуба.

— И защо да не се връщаш?

— Няма значение. Аз ще говоря с него.

 

 

Същата вечер тя откри Куп в офиса му в „Спирала“. Не виждаше смисъл да се преоблича в работните си дрехи за клуба, затова беше по дънки и торбест сребристосив пуловер, като един вид защитна броня.

Той седеше зад бюрото, скръстил глезени върху плота, лениво подхвърляйки в ръце топка за софтбол. Всички светлини бяха угасени, с изключение на лампата върху бюрото, хвърляща сянка върху лицето му. Когато тя влезе, той вдигна глава, сетне отново насочи вниманието си към топката.

Пайпър събра цялата си смелост.

— Престани да се държиш като страхливец и приключвай с това. Знаеш, че трябва да ме уволниш, и ще ти бъда благодарна, ако го направиш сега, за да не се пека повече на бавен огън.

Куп прехвърли топката от дясната в лявата си ръка.

Тя вкопчи пръсти в маншетите на пуловера си.

— Знам, че е прекалено да те моля за това, но бих искала да остана още малко в апартамента. Обещавам, че изобщо няма да ме виждаш.

Той отново подхвърли топката.

— Ще предам файловете си на този, когото наемеш на мое място — продължи Пайпър. — И е по-добре наистина да побързаш, Куп, защото тази история не е приключила.

Възнамеряваше да продължи да рови по случая дори и след като той я уволнеше. Дължеше му отговори. И пръстена на Суперкупата…

Той спусна крака на пода, но каквото и да се канеше да каже, беше прекъснато от нахлуването на Джейда в офиса, този път без пластмасовия пистолет.

— Мама претърпя злополука! — изкрещя тя. — В болницата е!

Куп се изстреля от бюрото.

— Къде е тя? Какво се е случило?

— Не знам — разхлипа се Джейда. — Обади ми се сестрата от Спешното. Ами ако тя умре?

Куп грабна якето си.

— Да вървим.

 

 

Взеха сонатата й, защото Куп бе дал на някого аудито си за вечерта. На Кара.

Откриха я с интравенозна система и прикачена към монитор. Къдравата й тъмна коса се бе разпиляла като килната корона около превръзката на главата, лявата й китка и ръката също бяха превързани. Двама полицаи стояха отстрани до леглото й.

Джейда изтича при майка си. Кара потръпна от болка, когато привлече дъщеря си към гърдите си.

— Всичко е наред, бебче, всичко е наред. — Над главата на Джейда Кара видя Куп и лицето й се сгърчи. — Потроших колата ти, Куп. И то след всичко, което направи за мен.

— Не се тревожи за колата — успокои я Куп. — Важното е ти да си добре.

Кара зарови пръсти в косата на Джейда.

— Изобщо не биваше да я вземам. Мислех, че съм много внимателна.

— Колите са заменяеми — махна с ръка Куп, — но не и ти.

Полицаите правеха всичко по силите си, за да запазят професионално самообладание в присъствието на Купър Греъм в стаята. По-високият от двамата се извърна към него.

— Жената каза, че сте й позволили да вземе вашата кола.

Куп кимна.

— Нейната не искаше да запали, а вечерта щях да бъда в клуба, затова не се нуждаех от аудито.

— Моят професор покани неколцина студенти от курса в дома си в Уодхърст — обясни Кара, — а на мен наистина много ми се ходеше. Ако си бях останала у дома… — Погледна отново към Куп. — Извинявай.

— Повече никакви извинения. Нали за това имам застраховка.

— Разкажете ни отново какво си спомняте — намеси се вторият полицай.

— Пътят беше тъмен и нямаше голямо движение. — Кара се извърна към Купър. — Не съм карала с превишена скорост. Кълна се.

— Виждал съм те как шофираш — насили се да се усмихне Куп. — Вярвам ти.

— Видях светлини на фарове зад мен, но не обърнах особено внимание. Всичко се случи толкова бързо. Светлините приближиха и аз намалих, за да ме задмине колата. Той ме изпревари и… Сигурно е угасил фаровете си, защото всичко потъна в мрак. Колата му кривна и удари аудито отстрани. Беше силен удар. Аз… изгубих контрол. Колата поднесе и аз се ударих в нещо. В какво съм се ударила?

— В електрически стълб — осведоми я по-високият полицай.

Ръката на Кара се стрелна към бузата й.

— Който и да ме е ударил, дори не спря, за да види дали съм добре.

Пайпър и Куп се спогледаха и Пайпър се приближи до леглото.

— Ти каза „той“. Успя ли да видиш шофьора?

— Не. Дори не съм сигурна, че беше мъж. Това е второстепенен път и нямаше много улични лампи. Беше прекалено тъмно, за да се види каквото и да било.

Пайпър погледна към Куп, който й метна предупредителен поглед да си държи устата затворена. Полицаите трябваше да узнаят за нападенията над него, но сега тя беше по-разумна, отколкото преди няколко дни, и смяташе първо да говори с него.

Полицаите продължиха да разпитват Кара, но освен смътното описание, че колата била голяма — може би дори пикап — тя не знаеше нищо повече.

Щяха да я задържат в болницата до следващия ден и Пайпър й каза, че тази вечер ще спи в техния апартамент, за да не остава Джейда сама.

Куп трябваше да се върне в клуба за отварянето му след историята с хлебарките и Пайпър го последва в коридора. Звъненето на болничните звънци, бибипкането на мониторите, миризмата на антисептици и болест пробудиха спомена за онези ужасни седмици, преди Дюк да умре.

— Утре те искам в клуба — заяви Куп.

Тя се отърси от спомените.

— Аз… още ли съм на работа?

— Ти си единственият бодигард жена, който имам — рече той мрачно.

Тя не питаше за това и той го знаеше. Избегна ловко една количка с храна.

— Ще последвам съвета ти да бъда отборен играч — заяви с твърда нотка в гласа.

Куп се насочи към асансьора.

— Радвам се да го чуя.

— Давам ти шанс да ми кажеш защо не биваше да говоря с полицаите за нападенията над теб, преди да го направя.

Той тикна пръст в бутона на асансьора.

— Това ми звучи по-скоро като ултиматум, отколкото като готовност да бъдеш отборен играч.

— Стъпка по стъпка.

Той си пое дълбоко дъх.

— Имах достатъчно злепоставяща публичност с нашествието на хлебарките. Не искам и това да е по всички челни страници на вестниците.

— Разбирам. Но аудито е с тъмни стъкла. Шосето също е било тъмно. И двамата знаем, че ти си бил мишената тази нощ.

Той стисна челюсти.

— Трябваше да го предвидя. Вместо това й дадох да ползва колата ми. Ако бях помислил малко… — Вратите на асансьора се отвориха. — Не замесвай полицията. Това е заповед.

Вратите се плъзнаха безшумно между тях.

 

 

На следващата сутрин Пайпър закара Джейда на училище, после се обади на Ерик. Той все още не беше схванал, че тя няма желание да се среща с него, и се съгласи да я отведе до паркинга, където бяха откарали аудито на буксир. Докато снимаше следите от черна боя, оставени от мистериозното превозно средство, Пайпър беше наясно, че инцидентът с Кара беше причината Куп да не я уволни. Всъщност не знаеше дали той не възнамеряваше да я държи на работа само като охранител. Не че това имаше някакво значение. Сега нищо не можеше да я накара да се откаже от по-нататъшно разследване.

Ерик подпря лакът върху незасегнатия покрив на аудито, утринното слънце се отрази от слънчевите му очила тип „авиатор“.

— На „Кларк“ има един нов италиански ресторант, който ми харесва. Какво ще кажеш да отскочим до там?

Той беше добър човек и заслужаваше да е честна с него.

— Не мога да излизам с теб, Ерик.

— Леле…

— Аз съм идиотка, ясно ли е? Вместо да съм привлечена от стабилен, прекрасен мъж като теб, аз се забърках с… — Стабилен, прекрасен мъж като Купър Греъм… — … с някого другиго. Всичко приключи, но се нуждая от малко време. Както казах, аз съм идиотка.

Той присви очи срещу утринното слънце.

— Купър Греъм. Знаех си.

Тя преглътна.

— Ти сериозно ли мислиш, че той ще се заинтересува от мен?

— Защо не?

Сега не му беше времето да се впуска в обяснения, че мъжете са привлечени от нея само защото тя е от тяхната порода.

— Ще те запозная с някого другиго.

Насъбраха се твърде много удари по мъжкото му его.

— Нямам нужда някой да ме запознава с жени.

— Включително и с Дженифър Маклийш, любимата метеороложка на Чикаго?

— Познаваш ли я?

— Аха. — Щеше да се наложи да убеждава Джен, но двамата можеха да си паснат. — Обаче ние с теб можем от време на време да си помагаме. Не си ли съгласен?

— И как по-точно?

Надяваше се, че правилно е разгадала амбициозния му характер.

— Аз съм обикновена гражданка. Мога напълно законно да посещавам места, недостъпни за един полицай, а това някой ден може да ти бъде полезно.

Той я слушаше внимателно.

— Може би.

— Бих искала да мога от време на време да ти се обаждам. Например този инцидент… Притеснявам се за Куп.

Ерик не беше само хубавец. Имаше и мозък.

— Смяташ, че който е направил това, е целял да нарани Куп?

— Изчаквам, докато събера повече факти, преди да направя окончателно заключение. — Нямаше намерение да изчаква много дълго.

— Интересно. — Той пъхна палец в колана си. — Що се отнася до онази среща с Дженифър Маклийш…

 

 

Бившият служител от фирмата за почистване на климатични инсталации, когото Пайпър трябваше да разследва, живееше с приятелката си и малкото им бебе в дома на нейните родители. Пайпър проследи семейството до ресторанта от веригата „Браунс Чикън“, но когато влязоха вътре, тя започна да се притеснява за Куп. В момента според неговия график трябваше да е във фитнес залата. График, който дори малоумник вече щеше да е научил. Тревогата й надделя и тя се върна забързано в колата.

Теслата му беше на паркинга пред залата. Тя извади от багажника счупената бебешка количка, която някой бе зарязал до тротоара, и въпреки раздрънканите й колела, я затика по отсрещната страна на улицата. Когато Куп излезе, Пайпър наблюдаваше отражението му върху витрината на музикалния магазин. Номерът с количката имаше ефект и той не й обърна внимание.

Тя го проследи до дома на Хийт, без да й пука дали я бе забелязал. След като той влезе вътре, където беше в безопасност, Пайпър се върна при обекта си на разследване в Саут Сайд и откри семейството в близкия запуснат парк. Само майката разнасяше детето и играеше с него, но това можеше да бъде единствено доказателство, че обектът на Пайпър е нехаен баща. Въпреки това инстинктът й подсказваше, че раната на мъжа е истинска, и не след дълго, когато детето тупна на земята, той го вдигна, но после се хвана за гърба.

Както подозираше тя от самото начало, собственикът на фирмата за почистване на климатични инсталации беше гадняр, който никак не остана доволен от доклада й, нито от единствената снимка, която бе успяла да направи. Тя спокойно можеше да протака, възползвайки се от подозрителността му, но като печена бизнес дама — каквато тя не беше — Пайпър го убеди, че само ще си харчи напразно парите.

 

 

Няколко часа по-късно тя взе Кара от болницата и я закара в апартамента им, където приготви вечеря за всички. Два анкерпласта бяха заменили превръзката около главата, а ръката й беше само навехната, но не и счупена. Можеше да пострада много повече.

Докато вечеряха, Джейда разказа за домашното задание, което подготвяше за секс трафика на деца. Кара не остана особено доволна, като узна, че учебната програма в енорийското училище на дъщеря й включваше най-отблъскващата страна от уличния живот, но Джейда продължи да обяснява:

— Знаеш ли, че в Съединените щати има момичета, по-малки от мен, които…

Кара се протегна и отметна кичур коса от бузата на Джейда.

— Да не говорим за това по време на вечеря.

— Но, мамо… — Кафявите очи на Джейда блеснаха възмутено. — Някои от тези момичета са изнасилвани по няколко пъти на ден от различни възрастни мъже, но когато дойдат полицаите, арестуват тях за проституция. Момичета на моята възраст!

Пайпър беше чела за секс трафика на деца и намираше темата за толкова потискаща, че я бе изтикала в едно затънтено кътче на съзнанието си. Но като видя възмущението и гнева на това петнайсетгодишно момиче, се засрами от безразличието си.

Джейда спря да се храни.

— Те са жертви на ужасно сексуално насилие и е страшно несправедливо да ги арестуват. Смятаме да напишем писмо до Конгреса.

— Браво на вас! — похвали я Пайпър.

Кара стисна ръката на дъщеря си.

— Аз също ще напиша писмо.

След вечеря Пайпър се преоблече за работа. Боеше се да се върне в „Спирала“, страхуваше се от всичко, което щеше да я приближи до Куп и до уволнението й. Колкото и да го заслужаваше…

Клубът беше претъпкан. Куп и Тони се бяха постарали всячески да заличат лошата публичност заради нашествието на хлебарките — предлагаше се изобилие от висококачествени напитки, освен това се предвиждаше през цялата седмица да се изреди върволица от знаменитости: футболисти, актьори, красива кънтри певица.

Джоуна посрещна Пайпър с изръмжаване и яко потупване по гърба — човекоподобното му разбиране за маслинена клонка. В отговор тя го ръгна с лакът в корема, но мислено се поздрави, че не вложи повече сила, защото през цялата вечер поне по един охранител не се отделяше от Куп, от което той никак не беше доволен.

Диъдри Джос отново се появи, този път сама. Двамата с Куп изчезнаха. Когато измина половин час и той не се върна, Пайпър започна да се тревожи.

Първо провери малката уличка зад клуба. Както беше препоръчала, бяха инсталирани нови камери и теслата на Куп стоеше невредима. Той сигурно беше в офиса си. Ами ако Диъдри все още беше с него? Пайпър не можеше да си представи нещо по-лошо от това, да влезе и да ги завари заети с нещо, което подозираше, че те могат да правят, затова силно почука на вратата.

Куп изглеждаше ядосан, когато отвори вратата.

— Трябва ли ти нещо?

— Проверка за сигурност. Исках да се уверя, че наоколо няма някой, чието място не е тук.

— Пайпър ли е? — долетя гласът на Диъдри от стаята.

Куп отвори по-широко вратата. Зад него Пайпър видя Диъдри, застанала близо до дивана с грациозна стойка на балерина, косата й се стелеше в идеален водопад по раменете, обутите й в изящни сандали стъпала бяха кръстосани в трета балетна позиция. Дори беше облечена в розова балетна рокля, падаща на меки дипли.

Диъдри беше точно от типа преуспели жени, които най-много привличаха Куп, и никак не беше трудно да си ги представи двамата женени. Между годишните заседания на борда Диъдри щеше да му роди три красиви деца, а през уикендите щеше да му приготвя засукани ястия. Пайпър се запита дали някой ден Куп ще се сети за кратката им свалка и ще се чуди как е могъл толкова да загуби разсъдъка си, че да се забърка с нея.

— Търсех възможност да поговоря с теб — рече Диъдри. — Влизай.

Пайпър неохотно се подчини.

— Според Ноа ти дължа извинение — подхвана Диъдри. — Той съвсем ясно ми заяви, че много съм затруднила живота ти, като не ти позволих да кажеш на Купър, че аз съм тази, която те е наела.

Името му е Куп — помисли си Пайпър, въпреки че си лепна усмивка на лицето.

— Нищо страшно не е станало.

— С изключение на моята заплаха да я съдя — вметна Куп.

— О, не! Не си го направил, нали? — Диъдри изглеждаше ужасена. — Съжалявам, Пайпър. Не знаех.

Тя беше толкова дяволски мила. И умна. И успяла.

Пайпър я ненавиждаше.

Диъдри отново насочи вниманието си към Куп.

— Налага се да ставам рано, затова трябва да се прибирам. Добре си поговорихме. — Тя протегна ръка, за да стисне неговата, ала всъщност искаше да го целуне дълго и страстно за довиждане. Или може би Пайпър си въобразяваше. Едно нещо знаеше със сигурност: Куп искрено харесваше Диъдри. И защо да не я харесва?

— Ще се погрижиш Диъдри да стигне безопасно до колата си, нали, Пайпър? — Той стисна ръката на гостенката си. — Моите извинения, Диъдри, но трябва да се връщам на работа.

Диъдри се усмихна.

— Едно от нещата у теб, на които най-много се възхищавам.

Ведно със стегнатия корем, усмивката му, тази невероятна уста… Която аз вкусих, а ти не си.

Тя придружи Диъдри от клуба до паркинга на отсрещната страна на улицата, където тя бе оставила беемвето си.

— Наистина не е нужно да ме изпращаш до колата — рече Диъдри.

— Хубаво е да глътна малко свеж въздух.

— Знаеш ли, че Ноа ти е станал голям почитател?

— Наистина ли?

Диъдри се спря и се усмихна.

— Ти си първата жена, към която проявява някакъв интерес след развода си.

Пайпър промърмори нещо неясно.

— Ще ти кажа като приятелка на приятелка… Той е много стабилен. Амбициозен. Не знам какво щях да правя без него след смъртта на Сам. Признавам, че понякога може да е прекалено настойчив, но може би не е зле да се съгласиш да те изведе на вечеря и да видиш дали ще си паснете.

— В момента наистина нямам никакво време за срещи.

Събеседницата й наклони глава.

— Заради Куп? Чух слух, че отношенията между двама ви са повече от професионални.

Пайпър не беше подготвена за това.

— Удивително е какви неща говорят хората.

— Вярно ли е?

— Ти май не си падаш по увъртанията?

— Не и след като изгубих съпруга си. Ужасен начин да научиш колко кратък може да бъде животът. — Тя премести малката си вечерна чантичка в другата ръка и зачака, вперила прям поглед в Пайпър. — Е?

Пайпър закрачи към беемвето.

— Мисля, че вече би трябвало да си научила, че никога не говоря за клиентите си.

— Уважавам това. — Ключалките на колата изщракаха. Диъдри отвори шофьорската врата и се извърна към Пайпър. — Но ако е истина… Аз много го харесвам и ще ти бъда сериозна конкурентка. — Не го каза гаднярски, а по-скоро като честно споделена информация. — А ако не е вярно, кажи му, че изобщо не съм капризна и съм фантастична жена.

Пайпър се засмя. Не знаеше дали от изненада, или защото й стана смешно. Знаеше само, че Диъдри Джос е почти непреодолима природна сила.

Диъдри потегли от паркинга. Пайпър прекоси улицата, за да се върне в клуба, едва избягвайки един лексус, чийто собственик си въобразяваше, че светът е негов. Хубаво беше да излее яда си върху някого, затова му показа среден пръст.

 

 

Следващият ден беше петък и клубът беше още по-претъпкан. Пайпър помогна на Ърни да изхвърли неколцина мъже, които се държаха неприлично, нареди на сервитьорите да усмирят една двойка, прекалено развихрила се на дансинга, и разтърва двама клиенти, които излязоха да се бият в задната уличка. Доказваше се като отличен охранител. Жалко, че не беше и толкова добър детектив.

Когато се прибра в апартамента, едва се държеше на краката си от умора. Съблече роклята, нахлузи тениската на „Беърс“ и изми зъбите си. Докато излизаше от банята, чу входната врата да се отваря. Надникна в дневната.

Куп имаше петна от грим върху ръкава на ризата си и червило отстрани на шията. Изглеждаше уморен, разрошен и раздразнен.

— Прекалено съм скапан, за да се прибирам у дома.

Тази нощ той почти не се бе спрял и тя знаеше колко е уморен, но не си позволи да се размекне.

— Не може да останеш тук.

— Разбира се, че може. Това е моят апартамент.

Куп започна да изпразва джобовете си върху плота, разделящ кухнята от всекидневната, и съдържанието им за миг я разсея: мобилен телефон, връзка ключове и опаковка от тампон, върху която беше надраскано нещо, вероятно телефонен номер.

Някой бе разлял питието си отгоре му и от него лъхаше на алкохол.

— Куп, говоря сериозно. Ние… приключихме. — Запъна се на последната дума, но трябваше да я изрече. Връзката им беше истинска катастрофа. — Любовниците трябва да са равностойни партньори, а ние не сме.

Той огледа нощното й облекло.

— Някога переш ли тази тениска?

— Често. Имам повече от една.

— Разбира се. — Куп съблече ризата си, изпълвайки стаята с уханието на десетина различни парфюма. Пайпър зърна още едно петно от червило от другата страна на шията му. Не беше лесно да си Купър Греъм.

Ако не бяха блъснали Кара на шосето, той щеше вече да я е уволнил. Навярно още не й се бе разминало.

— Чу ли ме?

— Ще си взема душ и си лягам. — Той се запъти към банята. — Гледай да не ми се нахвърляш.