Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Заглавие: Златна колекция вицове

Издание: първо

Издател: „Акцент 96“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: разни

Националност: българска

Печатница: „Акцент 96“ ООД

Редактор: Чавдар Атанасов

ISBN: 978-954-90260-8-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8446

История

  1. — Добавяне

Любими герои, животни

Две прасета с конски опашки и рога си вървели през гората и влачели една картечница. В един момент видели няколко къщички и едното казало на другото:

— Петка, дай да ги нападнем.

Другото отговорило:

— Не искам бе, Чапай, видя ли какво ни се случи последният път, когато нападнахме по погрешка къщата на оня луд магьосник?…

* * *

Чапай се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.

— Какво стана, Чапай, взе ли изпита?

— А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5+0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически…

* * *

Блондинката питала приятелка:

— А бе, муцка, как е по-правилно да се каже — Иран или Ирак?

* * *

Ловец разказва:

— Та вървя си аз в гората и по едно време излиза един голям мечок и ми вика:

— Или ще те ям, или ще правя секс с теб!

— И какво?

— А, нищо — изяде ме…

* * *

Чапай и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време Петка се моли на Чапай:

— Чапай, да го хвърля ли тоя чувал?

— Не може, Петка! В него е планът за превземане на Берлин!

По някое време пак:

— Може ли да го хвърля тоя чувал?

— Не може, той е супер ценен стратегически!

Измъкнали се как да е, сядат да починат и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види — вътре само картофи!

— Чапай, какъв е тоя план?

— Значи гледай сега, Петка — почва да обяснява Чапай, полагайки картофите един по един на земята, — тука сме ние, а тука е Берлин…

* * *

Гарван и папагал се срещат:

— Я, рокер!

— Я, пънкар!

* * *

Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвестта го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го вкъщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал:

— Ааа, решетки… хляб… вода… убил съм мотоциклетиста!

* * *

Стара маймуна обяснява на млада какво е условен рефлекс:

— Сега ще натисна този бутон, а онзи идиот с бялата престилка ще ни донесе по банан.

* * *

Как да забавляваш една блондинка цял ден? — Напиши на един лист от двете страни „Обърни от другата страна“…

* * *

Един поп си загубил колелото и се посъветвал с един човек какво да прави. Човекът му препоръчал следното:

— Когато на неделната литургия изреждаш 10-те Божи заповеди и стигнеш до „Не кради“, огледай хубаво присъстващите и който ти изглежда гузен, навярно той ти е откраднал колелото.

Попът решил, че това е добра идея и след неделната литургия отново се видял с човека:

— Какво стана? Разбра ли кой ти е откраднал колелото?

— Нямаше нужда. Като стигнах до „Не прелюбодействай“ и се сетих къде го бях оставил.

* * *

Двама приятели си говорели:

— Ако срещнеш мечка в гората какво би направил?

— Ще се скрия зад някой храст.

— Ами ако няма храсти наоколо?

— Тогава ще се скрия зад някоя скала.

— Ами ако и скали няма наоколо?

— А бе, ти на мен ли си приятел, или на мечката?

* * *

Играе си тенис Новак Джокович в задния двор на къщата си и идва при него съседът му:

— Ех, какви хубави кортове имаш! Как се сдоби с тях?

— Ей там, в близката гора живее златната жаба. Тя ще ти изпълни едно желание.

Отишъл човекът в гората и намерил златната жаба. Тя му казала:

— Ще ти изпълня едно желание.

— Искам цялата ми къща да е направена от злато.

Жабата казала, че желанието му е изпълнено и изчезнала. Човекът се върнал при къщата си и що да види. На нейно място имало едно голямо блато. Той отишъл при съседа си Джокович и му казал:

— Виж какво стана с къщата ми. Поисках от златната жаба къща от злато, а не къща-блато!

Джокович въздъхнал и казал:

— Тая жаба явно е глуха. То и аз навремето не си поисках голям тенис…

* * *

Отишъл един човек на зимен риболов. Преди това се почерпил здраво, както му е реда. Тъкмо пробил дупка в леда и чул един глас:

— Тук няма риба!

Зачудил се човекът и се преместил 5 метра встрани и пробил нова дупка в леда. Отново чул същия глас да се обажда:

— Тук няма риба!

Човекът отново се преместил и отново пробил нова дупка. За трети път гласът се обадил:

— Тук няма риба!

Ядосан човекът се огледал и извикал:

— Кой се обажда?

Гласът отговорил:

— Пазачът на ледената пързалка!

* * *

Един юнак вървял из гората и много ожаднял. По едно време видял езеро, но до него стоял един змей. Юнакът се приближил до него и го нападнал. Били се те, били се и накрая змеят попитал:

— Какво искаш?

— Искам да пия от езерото.

— Ами пий де, що се биеш!

* * *

Една маймуна в зоопарка се държала странно всеки път, когато някой й даде нещо за ядене. Тя първо си го пъхала отзад и след това го изяждала. Един човек забелязал това и попитал един от служителите в зоопарка каква е причината за странното й държание.

— Ами, как да ви кажа. Миналата година един човек й даде праскова и минаха две седмици докато изкара костилката. Понеже видя голям зор, оттогава каквото получи за ядене, първо мери дали ще може да излезе и ако може — тогава го яде.

* * *

Блондинка от провинцията била на интервю за работа:

— Можете ли да говорите английски?

— Да, пирфектно — отговорила тя.

— Използвайте думата „dignity“ в изречение.

Тя мислила, мислила и накрая казала:

— За колко време ше можити да го „дигнити“?

* * *

В гората дошла наборна комисия, за да вземе някои животни в казармата. Заекът излязъл радостен, че няма да го вземат, срещнал Мечо:

— Зайо, ще те взимат ли?

— Не, няма, защото имам само два зъба и не мога да ям казармените манджи.

— Ех, и аз не искам да ме вземат, ама не знам какво да направя.

— Може да ти направя зъбите като моите.

Чудил се мечокът, чудил се и накрая се съгласил. Взел заекът едни клещи и един чук и набързо му оправил зъбите. След като минал редът на мечока, се срещнали отново. Заекът попитал:

— Какво стана, защо си умърлушен, ще ходиш ли войник?

— Не…

— Заради зъбите, нали?

— Не, защото съм дюстабан…

* * *

Две мутри си делят печалбата:

— Едно на мене, едно на тебе, едно на мене, едно на тебе, едно на мене, едно на мене, едно на мене…

— Ей, а на тебе?…

* * *

Един човек се изгубил в гората и започнал да вика:

— Ехо, има ли някой? Има ли някой?

Викал, викал и накрая се появила една мечка. Тя казала:

— Ето, има някой. Сега по-добре ли ти е?

* * *

Водил Моисей евреите през пустинята 10 години. Заведе ги някъде и ги пита:

— Харесва ли ви тука?

Евреите отвръщат:

— Не, тук смърди.

Води ги още 10 години. Стигат някъде и ги пита:

— Харесва ли ви тука?

Евреите отвръщат:

— Не, тук смърди.

Тръгват отново. След 20 години той ги отвежда някъде и пита:

— Харесва ли ви тука?

Те отговарят:

— Харесва ни.

Сега арабите имат нефт, а на евреите не им смърди.

* * *

Запитали Радио Ереван:

— Каква е разликата между умните и простите мъже?

— Умните мъже спят с блондинки, а простите разказват вицове за тях…

* * *

Решили Чапай и адютантът му да забият някое маце на плажа. Отишли, разположили се и Чапай изпратил Петка на разузнаване. Верният адютант тръгнал, вървял, вървял, стигнал до края на плажа и понеже разстоянието било доста голямо, спретнал от подръчни материали един надпис, на който написал „Обедают!“. Прочел го Чапай и си помислил: „Е, добре, нека се наобядват момичетата“. Минал половин час, Петка продължавал да държи надписа нависоко, а Чапай си мислел, че сигурно много са огладнели девойчетата, щом продължават да обядват; нищо, ще почакаме още малко. След още половин час момичетата си тръгнали и Петка дотичал до началника си и викнал:

— Чапай, защо не идваш, не прочете ли: Обе дают! (И двете дават!).

* * *

Кокошка снесла 3-килограмово яйце. Идва журналистка и пита:

— Как стана това?

— Тайна.

— Какви са вашите бъдещи планове?

— Да снеса 4-килограмово яйце.

Журналистката отива при петела:

— Как стана това?

— Тайна.

— Какви са вашите бъдещи планове?

— Да счупя главата на щрауса!

* * *

Семейна идилия в Мечата бърлога. Татко Мечок си чете вестника, мама Мечка готви, малкото Мече си играе… По едно време мечето дърпа татко си:

— Тате, тате, направи ми куклен театър…

Татко Мечок въздъхнал, оставил вестника, отишъл до един шкаф, извадил два човешки черепа и започнал с престорен глас:

— Ей, Сергей Иванович, има ли тука мечки в тая гора?

— Ами, няма бе, къде тука мечки…

* * *

Един влиза притеснен в черква и казва на свещеника:

— Отче, съгреших…

— Изповядвай греха си, чадо…

— Измамих евреин, отче…

— Чадо, това не е грях — това е чудо…

* * *

Блондинка влиза в библиотека и казва на висок глас:

— Две кафета, моля.

— Но, госпожице, тук е библиотека!

Блондинката казва шепнешком:

— Опа, извинете! Две кафета, моля!

* * *

Един канадец отишъл в Чукотка да лови бели мечки. Наел си той един чукча за водач.

— Ти само гледаш — му казал чукчата. — Аз влиза при голям мечок, ти стоиш пред пещерата. Чуеш ли да викам, бягаш към селото, без да се обръщаш!

Речено-сторено. Вървели те нагоре към планините — километър, два, пет, десет. Там видели една голяма пещера и чукчата влязъл. След малко се чул рев и нашият човек си плюл на петите.

Бягал той километър, два, чудел се какво ли става, обърнал се и какво да види — чукчата бяга, а мечката го гони. Дигнал пушката той и — бум! — гръмнал мечката. Тогава чукчата дотичал при него и му казал:

— Бял човек много глупав. Сега мята голям мечок на гръб и носи сам до селото…

* * *

Разхождат се двама еврейски търговци във Ватикана и разглеждат изобилието от сергии със сувенири. Единият пита:

— Абе, Исус Христос какъв е бил?

— Евреин — отговаря другият.

— А апостол Петър?

— И той е бил евреин.

— А Павел?

— И той.

— Ами тогава защо оставихме целия този бизнес на италианците?

* * *

Защо блондинките отварят млякото в магазина?

Защото на кутията пише: „Отвори тук“.

* * *

Чапай бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапай да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. И починал. Петка прибрал листчето, без да го чете. На другия ден на погребението на Чапай извадил листчето, за да прочете последните му думи:

— Петка, идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

* * *

Един рибар отишъл да лови през зимата риба на дупка в леда. Пробил една дупка на езерото и хвърлил въдицата. Наблизо също ловял един чукча. След няколко часа чукчата бил наловил сума ти риба, докато рибарят — нищо, само измръзнал жестоко. Срам — не срам, попитал той чукчата как го прави.

— Ррррж чрррвввтта ттттфффплллла.

— Моля? Нищо не разбрах!

— Ррррж чрррвввтта ттттфффплллла.

— Пак нищо не схванах!

Тогава чукчата изплюл нещо в ръката си и обяснил:

— Дръж червеите на топло!

* * *

Едно джудже отишло на бар. Застанало пред барплота, започнало да подскача и да вика:

— Една „Фанта“, една „Фанта“, една „Фанта“!

Никой обаче не му обръщал внимание.

Джуджето се ядосало, че го дискриминират и заобиколило барплота, за да се кара с бармана. Какво да види — от другата страна друго джудже подскачало и викало:

— Лимон или портокал, лимон или портокал…

* * *

Пред синагогата седи Киркор и проси. До него седи друг просяк — брадясал евреин. Минават евреите един по един, поглеждат презрително Киркор и показно пускат щедри дарения на евреина. По едно време един се спрял и казал:

— Ти защо не отидеш пред арменската църква, там ще те вземат по̀ на сериозно — и си отминал.

Киркор се усмихнал под мустак и казал на брадясалия просяк:

— Тия ли ще ни учат на бизнес бе, Гарабед…

* * *

Група от учени го закъсали в Чукотка — джипът се развалил, останали почти без храна и вода, навън студ… По едно време един от групата в отчаянието си се провикнал:

— Хора-а-а, помогнете-е-е, хора-а-а!!!

Отнякъде се появил един чукча и казал:

— А-а-а, сега „хора“, а като се приберете вкъщи ни викате „чукчи“, а?…

* * *

Мечо Пух попитал Прасчо:

— Ти кога ще ми върнеш онези 100 долара?

— Ми, няма да ти ги върна — след като ми ги даде те вече станаха мои. Защо да ти ги връщам…

— Е-е-х, Прасчо, вече ще ти викам ЦиПрасчо.

* * *

Блондинка звъни на бюро „Справки“:

— Бихте ли ми казали колко е часовата разлика между София и Калифорния?

— Една секунда…

— Много ви благодаря!

* * *

Лапландия, преди много години, броени дни преди Коледа. Работилницата на Дядо Коледа.

Дядо Коледа бил в отвратително настроение — бил махмурлия и го цепела главата, джуджетата се запилели някъде, изоставали с поръчките, а децата пращали нови и нови писма и всички твърдели, че са слушали. Снежанка също я нямало, отскоро имала връзка с някакъв местен принц. В този момент вратата рязко се отворила и влязла Звездичка с елха в ръката. Започнала да обяснява жизнерадостно:

— Дядо Коледа, навън е чудесно, вали пухкав сняг, досега играхме с джуджетата на снежни топки, виж каква хубава елха намерих, сега ще я украсим и ще си прекараме чудесно… Кажи, Дядо Коледа къде да я сложим, а, кажи, къде да я сложим…

Дядо Коледа я погледнал мрачно и…

Оттогава, уважаеми читатели, започнала традицията на върха на елхата да има звезда…

* * *

Блондинка кара по междуградско шосе. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивата си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква:

— Ха така, сей, дядо, сей, за да има какво да ядем ние…

Дядото я поглежда и отговаря:

— Точно така, моме, баш за това сея люцерна.

* * *

Чукча си купил „Жигула“ и отишъл на почивка. Върнал се чак след месец. Питат го какво е станало.

— За всичко са виновни инженерите! За отиването сложили 4 скорости, а за връщането — само една!…