Златна колекция вицове (4)

Офис, професии, политици

На електрически стълб висят двама електротехници и разгорещено се препират. Отдолу минава баба и ги пита:

— Защо се карате? Недейте така!

Единият от техниците казва:

— Бихте ли донесли до стълба е-ей онази жица?

И когато бабата се спира под тях с жицата в ръка, същият електротехник се обръща към колегата си:

— Видя ли бе? Видя ли, че това е нулата?!

* * *

Истинска история станала пред мен…

Стоят трима мъже пред общинската служба, която се занимава със строителството, стискат папки под мишници и хич не изглеждат щастливи. По едно време единият изпъшква:

— Ей, не е лесно да си жив.

А другият:

— То пък не е задължително бе…

* * *

Пощальон понечва да влезе в двор да достави пратка. Отвътре се чува свиреп лай на голямо куче. Стопанката казва:

— Влезте, не се притеснявайте, той е кастриран.

— Аз всъщност се притеснявам да не ме ухапе…

* * *

Баба пита кандидат-кмет:

— А бе, баби, тая криза политиците ли я измислиха, или учените?

— Ами, май… политиците.

— И аз тъй си помислих, зер, ако я бяха измислили учените — нали първо щяха да я пробват върху мишки…

* * *

Пациент при психолог:

— Струва ми се, че никой не ме разбира: гледат ме с празни очи, с безразличие на лицето и абсолютно нежелание да ме слушат.

— С какво се занимавате?

— Преподавам квантова физика в университета.

* * *

Кандидат за общ работник.

Шефът:

— Какви претенции имате?

Кандидатът:

— 3000 лв. заплата и спазване на кодекса на труда.

— Ще ви дам 10000 лв., секретарка и автомобил.

— Вие се шегувате!

— Вие започнахте пръв!

* * *

Един служител влетял в кабинета на шефа, излял му на главата чашата с кафето и започнал да танцува на бюрото му. Колегите му се скупчили на вратата и единият казва:

— Ей, колега, недей бе, ние се пошегувахме, че си спечелил джакпота…

* * *

Писмо от пазача в зоологическа градина до директора:

Много грижи ни създава глигана — не яде и изглежда страшно се отегчава. Явно му липсва другар. Какво да правим до вашето завръщане?

* * *

Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го попитал:

— С какво храните свинете?

— Ами, като има царевица — с царевица, иначе с отпадъци. Защо?

— Аз съм от Асоциацията за защита на животните. Не ги храните както трябва — те не трябва да ядат отпадъци. — И го глобил.

След два дни дошъл друг и го попитал с какво храни свинете.

— Ами, със сьомга, с хайвер, със скариди. Защо? — попитал селянинът.

— Аз съм от ООН. Не може, когато милиони хора измират от глад, да храните свинете с деликатеси. — Също го глобил.

След дни дошъл трети и попитал с какво храни свинете.

— Ами, аз не ги храня — давам им по 5 лева на ден да си купят каквото им се яде — отговорил ядосано селянинът.

* * *

— Колко души работят във вашата фирма?

— 26 с шефа.

— А без шефа?

— А-а, без шефа никой не работи…

* * *

— Знаете ли, че имате най-прекрасните очи на света? А знаете ли, че имате най-прекрасните коси на света? Имате и прекрасна фигура… Сигурно често го чувате?

— Да, често го чувам, няма да ви повтарям пак: Карти и билети за проверка!

* * *

В психиатрията един от терапевтите си седял в кабинета и изведнъж видял един човек да лази с кабел в устата. Докторът попитал търпеливо:

— Ти кученце ли си? В устата си кокалче ли имаш?

— Не, аз съм от техниците. Дошъл съм да ви оправя интернета.

* * *

В Македония направили Министерство на корабоплаването. Попитал журналист министър-председателя — защо, след като нямат море. Той отговорил:

— Защо не, българите как си имат Министерство на правосъдието.

* * *

Офицер от отдела за борба с наркотиците отива в една ферма и иска да провери района за растения, от които може да се правят наркотици.

Фермерът казва:

— Няма проблем, сър, само не ходете в ей онова поле…

Офицерът избухва:

— Господине, аз представлявам щатската власт!

И гордо вади значката от джоба си:

— Виждате ли тази значка?! Тази значка ми дава право да ходя където пожелая, за да си свърша работата! Без повече обяснения!

— Окей, сър, — съгласява се фермерът. — Можете да ходите където си поискате.

След пет минути фермерът вижда, че офицерът бяга с пълни сили, а след него — разярен бик.

Фермерът притичва след тях, крещейки:

— Значката! Покажи му значката си!

* * *

Един шеф посрещнал трима японци, които дошли във фирмата му, за да я разгледат. Когато пристигнали, той казал на секретарката си:

— Приготви на тия трима идиоти по едно кафе, за мен чай.

Тогава единият японец се обадил:

— Двама идиоти. Аз съм преводачът.

* * *

Един възрастен мъж бил отскоро чистач в голяма фирма. Един ден след поредица от дълги заседания шефовете го извикали в заседателната зала и го попитали:

— Вие спали ли сте със секретарката?

— Не! Аз съм тук от две седмици и нищо нередно не съм сторил…

— Слава богу! Най-после някой, който да я уволни…

* * *

На интервю за работа:

— Защо напуснахте предишната си работа?

— Амиии, не знам, аз бях отпуска и като се върнах бяха преместили офиса и никой не ми каза къде е новият…

* * *

Обява: „Загубена секретарка с руса коса и сини очи. Отговаря на името Шуши. Моля, който я намери, да ми я върне, защото новата е още по-загубена“.

* * *

Американци поръчали на японска компания да им произведат 10000 сложни детайли. В писмената поръчка изрично записали, че са много взискателни и искат да има само 10 дефектни детайли в пратката. В уговорения срок получили изпълнената поръчка и следното придружително писмо:

Уважаеми клиенти, поръчката е изпълнена. Ние не разбираме вашите обичаи при правене на бизнес, но уважаваме вашите желания. 10-те дефектни детайла бяха произведени отделно специално за вас и опаковани в специална опаковка в друг цвят.

* * *

На интервю за работа:

— Разкажете ни повече за вас!

— Ами, имам пет деца.

— А нещо друго можете ли да правите?

* * *

Двама банкови обирджии са задържани на местопрестъплението от чистачката на банката — леля Гана. Тя обяснява пред полицая:

— Нема уважение към труда на хората! Я таман бех измила, а тия момчетия с чорапите на главите минаха през мокрото. И я като се ядосах и фанах метлата…

* * *

Чистачка в банка си записва час за среща с големия шеф. След едноседмично чакане най-накрая влиза:

— Шефе, ще бъда кратка, дай един ключ от сейфа.

— Ама как така, тука ключ имат само двама души…

— Да де, ама на мен ми омръзна по 15 минути да го отключвам с кламер всеки път, като трябва да измия…

* * *

Обява:

Млад писател търси опитна секретарка.

След 20 години:

Опитен писател търси млада секретарка.

* * *

На първия ден Бог създал слънцето. Дяволът измислил слънчевото изгаряне.

На втория ден Бог създал секса. Дяволът измислил брака.

На третия ден Бог създал един икономист. Дяволът мислил, мислил и създал още един икономист…

* * *

Влиза един човек при бръснаря и пита:

— Колко ще трябва да изчакам, за да се подстрижа?

— Около два часа — отвръща бръснарят.

Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден — същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал:

— Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде?

Помощникът отвърнал, смеейки се:

— У вас.

* * *

Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си как да се облече.

Един му казал:

— Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по-малко данъци!

Друг пък го съветва:

— Защо като скитник бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко…

Накрая бизнесменът пита жена си.

Жената:

— Слушай сега какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка…

— Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!?

— Затова защото, с каквото и да си облечен — все едно, накрая пак ще те прекарат…

* * *

Отишъл един на консултация с адвокат:

— Колко струва вашата консултация?

— 50 лева за 3 въпроса.

— Не е ли малко скъпо?

— Възможно е. Какъв е третият ви въпрос?

* * *

Съдията пита обвиняемия:

— Защо сте сам? Къде е адвокатът ви?

— Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите ме заряза…

* * *

Двама съдружници си говорят:

— Аз направих нещо, което трябва да ти кажа — започва да се обяснява единият.

— Аз, аз, аз… Вечно „аз“ казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш „ние“…

— Ами добре, щом искаш — така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.

* * *

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:

— Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.

— Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.

— Вие сигурно сте програмист?

— Да, как се досетихте?

— Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.

— А вие навярно сте мениджър?

— Да, и как се досетихте?

— Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.

* * *

— Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? — пита случаен минувач.

— Виждате ли онзи мъж там — посочва фермерът. — Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.

* * *

Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията:

— Вие връчихте ли сметката на клиента от 107-а стая?

— Да.

— Хм, странно, защо пее тогава?

— Не пее той. Опяват го.

* * *

По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази:

— Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа?

— Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?

* * *

Аристократка посреща новата си готвачка и я пита:

— Защо напуснахте последното си работно място?

— А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?

* * *

На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи — един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена.

С изумление го питат:

— Ти откъде идваш бе, човек?

— От гората Сахара!

— Имаш предвид от пустинята Сахара?

— Да бе, те вече така й викат…

* * *

Заповед във фирма:

От утре не приемаме болнични листове! Щом сте могли да се занесете до доктора, ще се занесете и до офиса!

* * *

Съдията се обръща към обвиняемия:

— Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд.

— Виждам. И господин съдията не обича труда…

* * *

По време на бизнес преговори:

— Ще процедираме в следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, после ще се посмеем, след това ние ще кажем нашата, пак ще се посмеем. След това ще пристъпим към сериозния разговор…

* * *

Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише — „Тук почива най-известният играч на «Тука има — тука нема» в държавата“. Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис — „Ха сега познайте в кой саркофаг е“.

* * *

Две стюардеси закъснели за служебния бус, който ги карал до летището и излезли на отсечката да спрат някой на стоп. Махали, махали… по едно време спрял един тираджия, свалил стъклото на прозореца и казал:

— Ей-й-й, откога и на вас ви сложиха униформи бе!

* * *

Един управител на фирма пуснал обява за работа: „Търся човек, който да решава всички проблеми; заплата — 10000 лева месечно“. След един ден веднага се появил човек за тази длъжност. След като се запознали, управителят попитал:

— Имаш ли някакви въпроси?

— Да, само един — как ще намерите толкова много пари на месец, за да ми плащате — отвърнал човекът.

А управителят отвърнал:

— Е, това е първият въпрос, който трябва да решиш.

* * *

Обява:

Фирма търси да назначи опитен счетоводител. Условия: Един месец работа, пет години лежане. Заплата — по договаряне.

* * *

Киркор емигрирал в Америка. След 2 месеца Гарабед получава писмо: „Гарабед, аз тук много се замогнах. Само за два месеца ме направиха управител на голям универсален магазин. Ела ми на гости, пращам ти билети“.

Хванал Гарабед самолета, пристигнал в Америка, от летището хванал едно такси и оттам право в магазина. Влиза вътре и какво да види — Киркор „в действие“ — тъкмо обслужва клиент:

— … не всички кукички са еднакви, тези които ви предлагам са малко по-скъпички, но са от специална сплав и издържат на голямо натоварване…

— Добре, ще ги взема — казал клиентът.

— Ама с тези кукички ще е срамота да ловите с обикновена въдица — тук имаме една много специална, материалът е заимстван от космически технологии, малко е по-скъпичка, но…

И така Киркор му продал въдицата, после комплект дрехи и аксесоари, после лодка и накрая един джип, за да си дърпа лодката… Клиентът си платил и си излязъл. Гарабед му казал впечатлен:

— Ти си страшен търговец, тръгна от едни кукички, а накрая му продаде и кола и лодка…

— Хм, той всъщност влезе да купи дамски превръзки за жена си и аз му казах: „Като жена ти така и така е неразположена, ти що не отидеш за риба…“.

* * *

Противно на всеобщото мнение, социологията е точна наука.

Колкото платиш, точно такива резултати ще получиш.

* * *

Лекар диетолог пита пациент:

— Колко тежите?

— Сега 90 кг, а максимално съм бил 110 килограма.

— А минимално?

— 3 килограма и 600 грама.

* * *

Двама програмисти си говорят:

— Можеш ли да ми дадеш 1000 лв. назаем?

— Дай да ги закръглим на 1024?

* * *

Каква е разликата между добрия адвокат и страхотния адвокат? Добрият адвокат познава законите, а страхотният познава съдията.

* * *

Собственик на магазин за очила обучава сина си:

— Значи така, влиза клиент. Посрещаш го любезно и му предлагаш да си избере очила. Реши ли кои да си купи и попита за цената, отговаряш: „10 долара…“, правиш пауза и го наблюдаваш. Ако изражението на лицето му е спокойно, продължаваш: „За рамката…“. Пак пауза и ако все още е невъзмутим, пак продължаваш: „… и 10 долара за стъклото…“, паузата пак си върви и ако той отново е запазил самообладание, добавяш „… на всяко око…“.

* * *

При лекаря се отбива негов приятел да го види. По едно време докторът го помолва да постои малко, докато отиде до барчето да си вземе цигари.

Връща се и пита станало ли е нещо в негово отсъствие.

— Ами дойде един човек и каза, че имал запек.

— И ти какво направи?

— Дадох му рициново масло.

— И какво стана?

— Тръгна си, повървя малко и след това се затича… После обаче дойде още един човек и каза, че имал разстройство.

— И ти какво направи?

— Ами, дадох му рициново масло.

— И какво стана?

— Тръгна си, тичайки, след малко махна с ръка и продължи бавно… След него дойде и трети човек, който кашлял много лошо, аз и на него дадох рициново масло.

— И какво стана с него?

— Ето го. Седи в ъгъла и не смее да се изкашля…

* * *

Синът на един адвокат искал да последва стъпките на баща си. Завършил с отличие право и постъпил в бащината си адвокатска кантора. В края на първия си работен ден развълнувано отишъл да каже на баща си:

— Още първия ден приключих оня случай с автомобилната катастрофа, върху който работиш през последните четири години.

— Идиот такъв! — скарал се баща му. — Ти с какво мислиш те издържах в университета!

* * *

Обама решил да се допита до най-мъдрия индиански вожд по текущи въпроси. Индианецът го изслушал, попушил мълчаливо и казал:

— Съветвам ви да отделите повече внимание на въпроса с емигрантите. Ние навремето подценихме този въпрос…

* * *

В отдел „Човешки ресурси“ на една фирма разговарят млад, току-що назначен служител и по-възрастен, опитен служител.

Младият се окайва:

— Имаме да прегледаме 200 автобиографии за един ден. Как ще се справим?!

По-възрастният взема половината папки и ги хвърля в коша.

Младият възкликва втрещен:

— Ама как така?!

— На кого са притрябвали хора без късмет — отговаря възрастният.

* * *

Шеф на китайска фирма организирал голямо събрание и започнал да държи реч:

— Взели сме много нови поръчки, ще се налага да се работи и през почивните дни. Ще се налага да работим и на удължен работен ден. И без „хън-мън!“.

Тогава Хън Мън станал разочарован и напуснал залата…