Златна колекция вицове (3)

Кораби, военни, полицаи

В стари времена в каютата на капитана влетял боцманът:

— Капитане, вражески кораб на хоризонта!

— Донеси ми червената куртка!

Донесъл я боцманът, всички се били храбро и спечелили битката.

След два дена боцманът пак влетял:

— Капитане, два вражески кораба на хоризонта!

— Донеси ми червената куртка!

Пак се били храбро и спечелили.

Боцманът попитал:

— Червената куртка ти носи късмет ли?

— Не, ако ме ранят, няма да се вижда кръвта, ще се запази бойния дух на моряците и така ще победим.

— А-а-а, разбрах.

След още няколко дена боцманът пак влетял:

— Капитане, 10 вражески кораба на хоризонта, да ти донеса ли червената куртка?

След кратък размисъл капитанът казал:

— Я по-добре ми донеси кафявите панталони…

* * *

Един крадец бягал от полицията и докато бягал видял една детска градина и се скрил в нея. Полицаите влезли вътре и го видели да стои на едно столче и да яде детска порция. Те отишли при него и му казали:

— Ти какво правиш тук?

— Папкам…

— Папкай, папкай, че „бу“-то те чака отвън.

* * *

Един мъж работел на кораб с дълги курсове. Един ден преди да се прибере от поредното 6-месечно плаване изпратил на жена си телеграма:

6 месеца без секс, в твой интерес е да ме посрещнеш на пристанището.

След няколко часа получава телеграма от жена си:

6 месеца без секс, в твой интерес е да слезеш първи.

* * *

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно — да ги агитира да сключват застраховки „Живот“ за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараснало до 100%.

Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред да види защо.

— Войници — започнал разясненията си застрахователният агент, — оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на воинския си дълг, на семействата на сключилите застраховка „Живот“ за военнослужещи държавата ще изплати по 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат само по 6000 долара обезщетение. А сега разсъдете логично. Според вас, кого най-напред ще изпратят в Ирак и Афганистан?

* * *

— Редник! Откъде трябва да започва почистването на автомата?

— От проверката на серийния му номер, сър!

— Правилно, защо?

— За какво ми е да почиствам чужд автомат?

* * *

Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:

— Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?

— Да.

— Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?

— Да.

— Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?

— Да.

— Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?

Редник Иванов:

— Разрешете да запитам.

— Казвай, Иванов!

— Спалното помещение е ясно — там ще спим, консерваторията е ясна — там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?

— Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!

* * *

На млад юнга му предстояло първото далечно плаване. Капитанът го инструктира:

— Момче, оттук пътуваме 3 месеца до Тайланд, там имаме 3 седмици престой, товарене и разтоварване и после пак пътуваме 3 месеца обратно. За целта отиди до аптека и си купи хапчета против повръщане, заради морската болест и презервативи за престоя. Разбра ли?

— Разбрах, капитане.

Отишъл юнгата до аптеката, връща се и се представя пак на капитана с 2 блистера хапчета против повръщане и 3 презерватива. Капитанът взел да го хока:

— Бре, момче, ти акъл нямаш. Тези два блистера ще ти стигнат само за първата буря, а после какво ще правиш? А тези презервативи и за един ден няма да ти стигнат след толкова дълъг път. Я да се върнеш да се запасиш!

Връща се момчето в аптеката и казва на аптекарката:

— Ако обичате, един голям кашон хапчета против повръщане и един голям кашон презервативи.

Аптекарката го погледнала съчувствено и казала:

— А бе, момче, както ти прилошава така, недей да правиш толкова много секс бе…

Алтернативен край:

— А бе, момче, като ти се гади така от това момиче, що не го зарежеш бе…

* * *

Спира един италианец при една караулка на магистралата, за да попита полицаите за пътя. Те не го разбрали и тогава той пробвал на английски. Пак нищо. После пробвал на немски. Те пак не го разбрали. После пробвал на френски. Нищо. Пробвал накрая и на испански и като видял, че няма резултат, махнал с ръка и си заминал. Тогава единия полицай казал на другия:

— Ех, казваше ми едно време майка ми: „Учи, сине, езици!“.

А другия отговорил:

— Тоя пък като знаеше пет езика, да не би да се оправи?

* * *

Строил старшината цялата рота и започнал да говори:

— Представете си, че в небето лети самолет от алумин…

— Алуминий!

— Кой се обади?

— Аз! Редник Петров.

— Редник Петров, три крачки пред строя!

Редникът излязъл три крачки пред строя.

— Редник! Падни, стани, падни, стани, 50 лицеви опори, 70 коремни преси, 5 обиколки…

След като приключил, редникът се върнал запъхтян в строя.

— А сега — продължил старшината — представете си, че в небето лети самолет от алумин…

Гробна тишина.

— … и вземе, че пусне една атомна бомба. Какво ще направите?

Всички в един глас отговорили:

— Ще се спасяваме в най-близкото укритие!

Само един глас казал:

— Ще отида да кажа на старшината да се спасява.

— Кой се обади?

— Аз! Редник Петров.

— Редник Петров, три крачки пред строя!

Редникът излязъл три крачки пред строя.

— Цялата рота — падни, стани, падни, стани…

* * *

Един човек пътувал дълго с един товарен кораб и след около месец му се доправило секс. Отишъл той при боцмана и го попитал дали няма какво да се направи по въпроса:

— Има един вариант — готвача китаец — казал боцмана, — обаче струва 1000 долара.

— 1000 долара? Че защо толкова много?

— Ами 300 са за капитана, защото той хич не ги обича тези работи, 300 — за китаеца, дето работи в кухнята.

— А останалите 400?

— Останалите са за двама моряци по 200 да го държат, защото то и китаеца хич не ги обича тези работи…

* * *

Войник стои на пост и чува движение в тъмното:

— Стой! Ще стрелям!

Чул се отговор:

— Стоя!

— Стрелям!

* * *

Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолетът бил свален от изтребител, а пилотът — пленен. Бил подложен на продължителни разпити, съпроводени с бой и един-единствен въпрос: „Какво беше това устройство, което отклоняваше самолета?“. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи. И така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменили китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си китаецът бил посрещнат като национален герой — ордени, почести. На тържествената вечеря му уредили среща с млади летци, пред които той споделил премеждията си. Завършил с думите:

— Едно запомнете от мен, момчета: учете добре устройството на самолета — много бият за него!

* * *

В гарнизонното градче капитанът слага сина си да спи.

— Не ми се спи, татко — капризничи синчето, — искам слончетата да потичат!

— Късно е вече, синко, лягай да спиш.

— Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!

— Ох, какво да те правя! — въздиша капитанът. Скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:

— Рота, стани! Тревога! Химическа атака! Сложи противогазите и бегом на плаца!

* * *

Старшината строява ротата и казва:

— Редник Петров, утре си наряд… И твоята!

— Редник Георгиев, утре си наряд… И твоята!

— Редник Симеонов, три извънредни наряда… И твоята!

Отстрани стои командирът на ротата. След като старшината освобождава войниците, той се доближава до него и го пита:

— Какво е това „и твоята“, което слагаш на всяко изречение бе?

Старшината:

— Ами, защото те, гадовете, като ги назначавам наряд, си мислят: „Твойта мама“, и затова аз им отговарям: „И твоята!“.

* * *

Новобранец парашутист отказва да скача, защото баба му му се е обадила, че е сънувала лош сън. Старшината го сгълчал, че е суеверен, но понеже новобранецът пак отказал, за да не се разваля бойния дух, старшината го накарал да си разменят парашутите. Скачат. На новобранеца парашутът му се отворил, докато се усети, че е във въздуха. Отдъхнал си той с облекчение и започнал да се оглежда. По едно време покрай него профучал старшината:

— На баба ти-и-и-и…

* * *

Старшината строил новобранците:

— Рота, преброй се!

— По каква броична система? — попитал първия новобранец.

— По десетична, идиот!

— Добре, тогава — Нулев!

* * *

Правят подбор на новобранци. Дават им задача — да занесат едно писмо на 15 км за половин час. Първият бил в страхотна спортна форма — справил се и го насочили към пехотата. Вторият бил съобразителен — откраднал кола и пристигнал в уреченото време. Насочили го към диверсионните групи. Третият веднага щом излязъл от стаята отворил плика. В писмото пишело: „Можете да се върнете в стаята — честито, назначен сте в разузнаването“…

* * *

Силно, гневно почукване на вратата на капитанската кабина в кораб. Влиза разрошена и с почти разкъсани дрехи младата помощничка в кухнята. Капитанът, естествено, я пита:

— Какво е станало с теб?

— Ами един от моряците ми каза, че ще има буря, и аз се съгласих да ме върже за мачтата…

* * *

Два кораба се срещат в тесен канал. Единият български, другият американски. Не могли да се разберат как да се разминат.

Единият капитан вика:

— Бегай у лево!

А американеца:

— Гоу лефт!

И така цял час. След дълго умуване капитанът на българския кораб влиза и пита:

— Абе знае ли някой от вас английски?

Всички се ослушват и само готвача вика:

— Аз знам… малко!

Излиза той на палубата и вика:

— Ду ю спийк инглиш?

Всички американци ревват:

— Йеееее!

— Ми бегай у лево тогава!

* * *

Плава самолетоносачът „Нимиц“ в гъста мъгла. По едно време някъде отпред се вижда светлина. Капитанът грабва мегафона и почва да крещи:

— Ние сме самолетоносача „Нимиц“, водоизместимост 250 хиляди тона. Отместете се веднага от пътя!

Глас от мъглата:

— Отместете се вие. Ние сме фарът.

* * *

По време на войната САЩ-Сърбия сърбите си купили от Русия най-модерния самолет за времето си. Ще го управлява, разбира се, най-опитният сръбски пилот. Сяда той в самолета и потегля…

Изведнъж в далечината забелязва F16, отваря упътването и чете:

За един самолет F16, натиснете жълтото копче.

Натиснал го той, излетяла една ракета и свалила противника. Зарадвал се пилотът на новата машина, но не щеш ли пред него се появили изневиделица още два F16. Отваря книжката и чете:

За два F16, натиснете оранжевото копче.

Натиснал го той, излетели две ракети и свалили едновременно двата самолета. Сърбинът вече пеел патриотични песни, когато пред него, сякаш от никъде се появила цяла ескадрила F16. Пребледнял и с разтреперани ръце — отваря книжката и чете:

За цяла ескадрила F16 — натиснете червеното копче.

Натиснал го той, отзад се отворил един сандък, излязъл един руснак и казал:

— Ставай, аз ще карам!