Джейми Макгуайър
Красива сватба (8)

Травис

— Не, само ни дайте минутка — отвърнах аз.

Аби беше наполовина легнала, наполовина седнала на черната кожена седалка на лимузината, със зачервени бузи, тежко задъхана. Целунах я по глезена, после изхлузих бикините от токчето и й ги подадох.

По дяволите, красива гледка беше това момиче. Не можех да откъсна очи от нея, докато закопчавах ризата си. Озари ме с широка усмивка и обу бикините си. Шофьорът почука на вратата. Аби кимна и аз му дадох зелена светлина да отвори. Връчих му голяма банкнота и вдигнах съпругата си на ръце. Минахме през фоайето и казиното за няколко минути. Може да се каже, че бях силно мотивиран да стигнем по-бързо до стаята. Добре, че Аби, която носех на ръце, скриваше изпъкналия ми член.

Тя не обърна никакво внимание на десетките хора, които ни зяпаха, докато влезем в асансьора, а след това впи устни в моите. Опитах се да кажа номера на етажа на стоящите най-близо до копчетата, но почти нищо не се чу. С периферното си зрение обаче видях, че натискат верния.

Щом излязохме в коридора, сърцето ми заби лудо. Когато стигнахме до вратата, се помъчих да задържа Аби в ръце и едновременно с това да извадя картата от джоба си.

— Дай на мен, миличък — каза тя, като я извади и отключи, без да спира да ме целува.

— Благодаря ви, мисис Мадокс.

Аби се усмихна, притисната в устните ми.

— Удоволствието е мое.

Отнесох я право на леглото и я положих на него. Тя ме гледаше, докато изритваше обувките от краката си.

— Да махнем това, мисис Мадокс. Единствената ти дреха, която не бих искал да съсипя.

Обърнах я и бавно разкопчах роклята й, като целувах всяка откриваща се част от кожата й. Тялото й бе запечатано в съзнанието ми сантиметър по сантиметър, но сега, когато докосвах и усещах вкуса й като моя съпруга, ми изглеждаше съвсем ново. Чувствах непозната възбуда.

Роклята падна на пода, аз я вдигнах и я хвърлих на облегалката на един стол. Аби разкопча сутиена си и го пусна на земята, а аз пъхнах палци между кожата и бикините й. Усмихнах се. Вече ги бях свалил веднъж.

Наведох се и целунах кожата зад ухото й.

— Толкова те обичам — прошепнах аз, като бавно смъквах бикините по бедрата й. Те се свлякоха на глезените й и тя ги изрита с босите си крака. Аз обвих ръце около тялото й, вдишах дълбоко през носа и притиснах голия й гръб към гърдите си. Имах нужда да вляза в нея, членът ми буквално сам се протягаше, но беше важно да не бързаме. Имахме само една първа брачна нощ и исках тя да бъде съвършена.

Аби

По цялото ми тяло пробягаха тръпки. Четири месеца по-рано Травис бе взел от мен нещо, което не бях давала на никой друг мъж. Бях толкова решена той да бъде първият, че нямах време да се притесня. Сега, в първата ни брачна нощ, когато знаех какво да очаквам и колко ме обича, бях по-нервна, отколкото първия път.

— Да махнем това, мисис Мадокс. Единствената ти дреха, която не бих искал да съсипя — рече той.

Засмях се тихичко, защото си спомних закопчаната си догоре розова жилетка и кървавите пръски по нея. После се сетих за първата си среща с Травис в кафенето на колежа. „Съсипвам много блузи“, каза той тогава с убийствената си усмивка и трапчинки. Същата усмивка, която исках да мразя, същите устни, които сега се спускаха по гърба ми.

Травис ме помести напред и аз се качих върху леглото. Погледнах зад себе си с очакване и надежда да ме последва. Той си съблече ризата, събу кецовете и пусна панталоните си на пода, без да откъсва очи от мен. После поклати глава, обърна ме по гръб и седна отгоре.

— Няма ли? — попитах аз.

— Предпочитам да гледам съпругата си в очите, отколкото да бъда оригинален… поне тази вечер.

Той отметна кичур коса от лицето ми и ме целуна по носа. Беше забавно да гледам как Травис бавно обмисля какво иска да прави с мен и как да го направи. Когато и двамата се наместихме голи под чаршафите, той си пое дълбоко въздух.

— Мисис Мадокс?

— Да? — усмихнах се аз.

— Нищо. Просто исках да те нарека така.

— Добре. Харесва ми.

Той се взря в мен.

— Наистина ли?

— Сериозно ли питаш? Защото ще ми бъде малко трудно да ти го покажа още по-красноречиво, след като току-що се врекох да бъда завинаги с теб.

Изражението му помръкна.

— Видях те — каза той с едва чут шепот. — В казиното.

Веднага превъртях лентата назад. Сигурна бях, че се е натъкнал на Джеси с някоя жена, която прилича на мен. Ревнивите очи често играят лоши шеги. Точно когато се канех да го уверя, че не съм се виждала с бившия си, той отново заговори.

— На пода. Видях те, Враб.

Коремът ми се сви. Беше ме видял да плача. Как да обясня това? Не можех. Можех само да отклоня вниманието му.

Отпуснах глава на възглавницата и го погледнах право в очите.

— Защо ме наричаш Врабчо? Сериозно?

Въпросът ми го свари неподготвен. Зачаках с надеждата да забрави предишната тема. Не исках нито да го лъжа в очите, нито да призная какво съм направила. Не и тази вечер. Не и когато и да било.

В погледа му ясно пролича, че знае какво правя, но ще ми позволи да сменя темата.

— Знаеш ли защо? Защото врабчетата са мили и адски умни птички. Не знам дали важи за тях, но много птици са верни и намират един-единствен партньор за цял живот. Още първия път, когато те видях в Кръга, знаех, че ти си такава. Независимо от закопчаната догоре жилетка и кръвта, ти нямаше да се вържеш на глупостите ми. Щеше да ме накараш да те заслужа. Щеше да искаш причина да ми повярваш. Видях го в очите ти и не можах да се отърся от усещането, докато не те срещнах онзи ден в кафенето. Колкото и да се мъчех да не ти обръщам внимание, това стана още по-ясно за мен. Всеки гаф, всяко кофти решение бяха трохи, по които трябваше да намерим пътя един към друг. Да намерим пътя дотук.

Дъхът ми секна.

— Знаеш ли колко те обичам?

Тялото му лежеше между разтворените ми крака, усещах го между бедрата си, само на няколко сантиметра от там, където исках да бъде.

— Ти си моята жена. — Когато го изрече, погледът му се изпълни със спокойствие. Напомни ми за вечерта, когато спечели баса и аз трябваше да остана в неговия апартамент.

— Да. Вече няма измъкване.

Той ме целуна по брадичката.

— Най-после.

Без да бърза, той се плъзна нежно в мен и затвори очи само за миг, после пак ги отвори и се взря в моите. Залюля се бавно и ритмично, без да спира да ме целува по устните. Въпреки че винаги е бил внимателен с мен, първите мигове бяха леко болезнени. Той вероятно знаеше, че това е ново за мен, макар да не го бях споменавала. Целият колеж знаеше за неговите завоевания, но моите преживявания с него не се разнасяха. С мен той беше мил, нежен и търпелив. Тази вечер не правеше изключение, даже напротив.

Щом се отпуснах и се надигнах към него, Травис пъхна ръка под коляното ми и леко го повдигна, докато го опря в хълбока си. Отново се плъзна в мен, този път по-дълбоко. Аз изпъшках и повдигнах таз. В живота имаше далеч по-лоши неща от това да заявя, че цял живот искам да усещам голото тяло на Травис Мадокс върху и вътре в себе си. Много по-лоши.

Той ме целуваше, вкусваше, скимтеше в устните ми. Люлееше се в мен, жадуваше за мен, впиваше се в кожата ми. Повдигна и другия ми крак, за да опре и двете ми колена в гърдите и да се притисне още по-дълбоко в мен. Аз стенех и се движех, неспособна да стоя тихо, докато той се местеше отгоре ми и проникваше под различни ъгли. Ноктите ми се впиваха в гърба му, пръстите ми бяха дълбоко заровени в потната му кожа, но усещах как мускулите му изпъкват и се плъзгат отдолу.

Бедрата на Травис се триеха и удряха в гърба ми. Той се подпря на лакът, после седна и издърпа краката ми, така че глезените ми да се опрат в раменете му. Започна да ме люби още по-настървено и макар в началото да беше леко болезнено, тази болка избухна в искри от адреналин в цялото ми тяло и изведе цялото удоволствие, което изпитвах, до нови висоти.

— О, божичко… Травис — изпъшках аз. Трябваше да кажа нещо, каквото и да било, за да освободя напрежението, което се бе натрупало в мен.

От думите ми тялото му се напрегна, ритъмът на движенията му се забърза, те станаха по-сковани, докато по кожата и на двама ни не избиха капки пот, които още повече улесняваха плъзгането.

Той отпусна краката ми на леглото и отново се намести точно върху мен.

— Толкова е хубаво — простена той и поклати глава. — Иска ми се да го правя цяла нощ, но…

Аз допрях устни до ухото му.

— Искам да свършиш — казах аз и меко го целунах.

Отпуснах хълбоци и разтворих още по-широко колене на леглото. Травис се притискаше дълбоко в мен с все по-енергични движения. Аз стиснах коляното си и го повдигнах към гърдите си. Болката беше толкова приятна, толкова пристрастяваща, а после цялото ми тяло се напрегна и разтресе. Стенех силно, без да се интересувам кой може да ни чуе.

Травис също пъшкаше. Движенията му ставаха по-бавни, но и по-силни, докато накрая извика:

— О, мамка му! По дяволите! Аах!

Треперещото му тяло се отпусна и той притисна чело в бузата ми.

Не говорехме, останали без дъх. Без да отлепя буза от моята, Травис потръпна още веднъж, а после зарови лице във възглавницата.

Аз го целунах по шията и усетих соления вкус на кожата му.

— Ти беше прав — казах.

Той се отдръпна и ме погледна с интерес.

— Ти беше последната ми първа целувка.

Той се усмихна, впи силно устни в мен и зарови лице в шията ми. Колкото и да беше задъхан, успя мило да прошепне:

— Адски те обичам, Врабчо.