Джейми Макгуайър
Красива сватба (14)

Травис

Една година след деня, в който застанах пред олтара във Вегас, аз отново чаках Аби, само че този път на красива веранда, гледаща към синьото море на Сейнт Томас. Подръпнах папийонката си, доволен, че предния път си я бях спестил. Но тогава не ми се налагаше да споря с „виждането“ на Америка по въпроса.

От едната страна бяха наредени бели столове с оранжеви и лилави панделки, вързани на облегалката, а от другата се простираше океанът. Пътеката, по която щеше да дойде Аби, беше застлана с бял плат, а накъдето и да погледнех, имаше оранжеви и лилави цветя. Бяха се постарали. Да, все още предпочитах първата ни сватба, но тази повече приличаше на събитието, за което си мечтае всяко момиче.

В този миг иззад дърветата и храстите се появи това, за което си мечтае всяко момче. Аби стоеше сама, с празни ръце и дълъг воал, спускащ се от наполовина вдигнатата й коса, който се вееше на топлия карибски бриз. Дългата й бяла рокля очертаваше тялото й. Беше малко лъскава, може би от сатен. Не бях сигурен, но не ме и интересуваше. Можех да се съсредоточа само върху Аби.

Прескочих четирите стъпала на верандата и изтичах при жена си.

— О, божичко, адски ми липсваше! — казах аз, като я прегърнах.

Пръстите й се впиха в гърба ми. Това беше най-хубавото, което бях изпитвал от три дена — откак я бях прегърнал за довиждане.

Аби не казваше нищо, само се кискаше нервно, но личеше, че и тя е щастлива да ме види. Последната година беше много по-различна от първите шест месеца на връзката ни. Тя напълно ми се беше отдала, а аз с всички сили се стараех да бъда мъжът, когото заслужава. Беше по-хубаво. Животът беше прекрасен. През първите шест месеца постоянно чаках да се случи нещо лошо, което да я откъсне от мен, но след това новият ни живот потече спокойно.

— Смайващо красива си — казах аз, като се отдръпнах, за да я огледам по-добре.

Аби ме докосна по ревера.

— И вие не изглеждате зле, мистър Мадокс.

След още няколко целувки, прегръдки и разкази за моминското и ергенското парти (които като че ли бяха протекли еднакво безметежно, с изключение на шоуто на Трент по прашки), гостите заприиждаха.

— Май е време да отиваме по местата си — каза Аби. Не можех да скрия разочарованието си. Не исках да оставам и секунда повече без нея. Аби ме докосна по брадичката и се надигна на пръсти, за да ме целуне по бузата. — След съвсем малко ще се видим пак.

После се отдалечи и отново се скри зад дърветата.

Аз се върнах на верандата. Скоро всички столове се запълниха. Този път си имахме истинска публика. Пам седна на първия ред от страната на булката, заедно със сестра си и зет си. На задния ред се бяха настанили няколко момчета от „Сигма Тау“, заедно със стария партньор на баща ми, съпругата и децата му, шефа ми Чък и приятелката му за тази седмица, бабите и дядовците на Америка, чичо Джак и леля Дийна. Татко седеше на първия ред от страната на младоженеца и правеше компания на гаджетата на братята ми. Шепли стоеше до мен като кум, а до него бяха Томас, Тейлър, Тайлър и Трент.

Всички бяхме видели отминаването на още една година, бяхме преживели много, бяхме изгубили много, но се бяхме събрали като семейство, за да отпразнуваме нещо, което се бе наредило чудесно за семейство Мадокс. Усмихнах се и им кимнах. Те все още бяха непревземаемата крепост, която помнех от детството си.

После погледът ми се спря върху дърветата в далечината. Всеки миг оттам щеше да излезе съпругата ми и всички щяха да видят това, което аз видях преди година, и да изпитат същото благоговение като мен.

Аби

След дълга прегръдка Марк се усмихна:

— Красива си. Много се гордея с теб, мила.

— Благодаря ти, че ще ме заведеш до олтара — отвърнах аз малко смутено. При мисълта какво бяха направили двамата с Пам за мен очите ми се изпълниха с парещи сълзи. Примигнах, за да ги пропъдя, преди да са успели да се търкулнат по бузите ми.

Марк ме целуна по челото.

— Благословени сме, че присъстваш в живота ни, дете.

Музиката започна и Марк ми подаде ръка. Аз я поех и двамата тръгнахме по тесния неравен тротоар, ограден от дебели цъфнали дървета. Америка се тревожеше, че ще завали, но небето беше почти ясно и от него струяха само слънчеви лъчи.

Марк ме заведе до края на дърветата и се озовахме точно зад Кара, Хармъни, Ками и Америка. Всички, освен Америка, бяха облечени в лилави къси рокли без презрамки. Най-добрата ми приятелка носеше оранжево. Бяха просто прекрасни.

Кара ми се усмихна.

— Май красивото бедствие се превърна в красива сватба.

— Случват се чудеса — отвърнах аз, спомнила си един наш разговор сякаш отпреди цяла вечност.

Кара се засмя, кимна и стисна малкия си букет с две ръце. После сви зад дърветата. Скоро я последваха Хармъни и Ками.

Америка се обърна и преметна ръка през шията ми.

— Обичам те! — притисна ме тя.

Марк също ме стисна, а аз стиснах букета.

— Хайде, детето ми.

Двамата излязохме иззад дърветата и пасторът даде знак на всички да станат. Видях лицата на приятелите си и новото си семейство, но когато зърнах влажните бузи на Джим Мадокс, гърлото ми се стегна. С мъка се овладях.

Травис се протегна към мен. Марк задържа ръце над нашите. В този момент се чувствах толкова сигурна — в ръцете на двама от най-добрите мъже, които познавах.

— Кой предава тази жена? — попита пасторът.

— Майка й и аз.

Думите ме смаяха. Марк цяла седмица репетираше: „Пам и аз“. Като чух това, вече не можех да се сдържа. Сълзите напираха в очите ми и се стичаха по лицето.

Марк ме целуна по бузата и се отдалечи, а аз застанах до съпруга си. За пръв път го виждах в смокинг. Беше гладко избръснат и скоро подстриган. Травис Мадокс беше от онези завладяващи мъже, за които всяко момиче мечтае, а за мен беше реалност.

Той избърса нежно бузите ми и заедно се качихме на подиума.

— Събрали сме се тук днес, за да отпразнуваме подновяването на обетите… — подзе пасторът. Гласът му се сливаше с вълните, които се разбиваха в скалите долу.

Травис се наведе, стисна ръката ми и прошепна:

— Честита годишнина, Враб.

Аз го погледнах в очите. Бяха пълни с любов и надежда, както преди година.

— Една мина, остават безброй — прошепнах в отговор.