Джейми Макгуайър
Красива сватба (12)

Аби

По кожата ми се образуваха мъниста от вода, които се смесваха с крема срещу слънце и увеличаваха порите на почернелия ми корем. Слънцето напичаше върху всички на плажа, а жегата танцуваше на вълнички върху пясъка между ярките кърпи.

— Госпожо — каза сервитьорът, като се наведе с две питиета. От тъмната му кожа капеше пот, но той се усмихваше. — На сметката на стаята ли да ги пиша?

— Да, благодаря ви — отвърнах аз, като взех замразената си „Маргарита“ с ягоди и подписах квитанцията.

Америка взе своята чаша и разбърка леда с тънката си сламка.

— Ето. Това е. Раят.

Всички заслужавахме малко рай след изминалата година. След десетките погребения и усилията на Травис да преодолее чувството си за вина се наложи да отговаряме на множеството въпроси на разследващите. Студентите, присъствали на боя, не споменаваха името на Травис пред властите, но пълзяха слухове и семействата дълго време не можеха да се задоволят с ареста на Адам.

Много трябваше да убеждаваме Травис да не се предава. Единственото, което като че ли го възпря, бяха молбите ми да не ме оставя сама и съзнанието, че Трентън ще бъде обвинен в подвеждане на следователите. Първите шест месеца от брака ни далеч не бяха леки и прекарахме много нощи в спорове как е правилно да постъпим. Може би не беше редно да пазя Травис от затвора, но не ми пукаше. Не смятах, че има по-голяма вина от всеки друг, решил да дойде в „Кийтън Хол“ онази вечер. Никога нямаше да съжалявам за решението си, точно както никога нямаше да се разкайвам, че погледнах следователя право в очите и го излъгах, за да спася съпруга си.

— Да — казах аз, докато наблюдавах водата, която изпълзяваше нагоре по пясъка и отново се плъзваше надолу. — Трябва да благодарим на Травис. Той беше този, който прекарваше всеки свободен от лекции миг с клиенти във фитнес залата, шест дни в седмицата, от пет сутринта до десет вечерта. Всичко е благодарение на него. Със сигурност не на моите уроци.

— Да му благодаря ли? Когато ми обеща истинска сватба, не знаех, че говори за една година по-късно.

— Америка, как може да си толкова разглезена? — скарах й се аз. — Седим на плажа в Сейнт Томас и пием ледени „Маргарити“.

— Е, така поне имах време да планирам моминското ти парти и подновяването на обетите — каза тя, като отпи.

Аз се обърнах към нея и се усмихнах.

— Благодаря ти. Сериозно. И това е най-хубавото моминско парти в историята на моминските партита.

Хармъни се приближи и седна на шезлонга от другата ми страна. Късата й кестенява коса блестеше на слънцето. Тя изтръска солената вода от нея и я разроши.

— Водата е много топла! — възкликна тя, като вдигна големите си слънчеви очила. — Там има един пич, който учи децата да карат сърф. Адски сексапилен.

— Дали ще можеш да го убедиш да ни стане стриптийзьор по-късно? — попита Америка със сериозно изражение.

Кара се намръщи.

— Не, Америка. Травис ще побеснее. Това не е истинско моминско парти, забрави ли?

Америка сви рамене и затвори очи зад тъмните стъкла. Въпреки че след като се изнесох от общежитието, много се сближих с Кара, двете с Америка още не се разбираха добре. Може би защото и двете винаги казваха точно каквото си мислят.

— Ще обвиним Хармъни — рече Америка. — На нея Травис няма да се разсърди. Той ще й бъде вечно задължен, задето го пусна в „Морган Хол“ онази вечер, когато се бяхте скарали.

— Това не означава, че искам да бъда от грешната страна на яростта на Мадокс — потръпна Хармъни.

Аз се намръщих.

— Знаеш, че отдавна не е избухвал. Вече овладява гнева си.

С Хармъни бяхме заедно на два курса този семестър и когато веднъж я поканих да учим в апартамента, Травис я позна. Нейният брат също беше член на „Сигма Тау“, така че тя беше сред малкото хубави момичета в колежа, с които Травис не беше спал.

— Травис и Шепли пристигат утре сутрин — каза Америка. — Трябва да спретнем купона тази вечер. Нали не мислиш, че той си седи вкъщи и нищо не прави? Ще излезем и ще си прекараме дяволски добре, независимо дали ти харесва.

— Нямам нищо против — отвърнах аз, — само без стриптийзьори. И без да окъсняваме много. На тази сватба ще има и публика. Не искам да изглеждам снощна.

Хармъни вдигна знамението до шезлонга си и почти веднага се появи един сервитьор.

— С какво мога да бъда полезен, мис?

— Една пина колада, моля.

— Разбира се.

— Това място е адски лъскаво — отбеляза Америка.

— А ти се чудиш защо ни трябваше цяла година, за да спестим пари.

— Права си. Не трябваше да казвам нищо. Травис е искал най-доброто за теб. Разбирам. А и много мило от страна на мама и татко, че платиха пътя ми. Иначе нямаше начин да дойда.

Аз се изкисках.

— Ти ми обеща да бъда шаферка и всичко останало, което пропуснах миналата година. Приемам техния жест като сватбен подарък, подарък за годишнината и подарък за рождения ми ден в едно. Даже ако ме питаш, минаха евтино.

— Пак е много.

— Аби, те те обичат като своя дъщеря. Татко много се вълнува за теб. Позволи им да го направят.

Усмихнах се. Марк и Пам наистина се отнасяха с мен като с член на семейството. След като миналата година Мик ме изложи на опасност, Марк реши, че ми трябва нов баща, и сам се кандидатира за поста. Ако ми трябваше помощ за таксата за колежа, за учебници или нова прахосмукачка, Марк и Пам веднага се появяваха на прага. Пък и това им даваше повод да идват да виждат двете ни с Америка, което очевидно им доставяше голямо удоволствие.

Сега имах семейство не само в лицето на непокорните Мадокс, но и на Марк и Пам. Доскоро сама, вече бях част от две удивителни семейства, които бяха неимоверно важни за мен. Отначало това ме тревожеше. Никога преди това не съм имала какво да губя. С времето обаче се успокоих, че новото ми семейство няма да избяга, и научих колко хубави неща могат да последват от нещастието.

— Извинявай. Ще се опитам.

— Благодаря ти.

— И аз благодаря! — присъедини се Хармъни, като взе чашата си от подноса. Подписа сметката и отпи от плодовата напитка. — Много се вълнувам, че съм тук!

— Аз също — рече Америка, като ме изгледа кръвнишки. Още не ми беше простила, че съм се омъжила без нея. Откровено казано, много се надявах да не се опита някой ден да ми изиграе същия номер. Но бракът още беше нещо далечно за нея.

Двамата с Шепли възнамеряваха да си вземат апартамент, но и двамата решиха, че макар винаги да са заедно, Америка ще си остане в „Морган“, а Шепли ще се премести в „Хелмс“, едно от мъжките общежития. Марк и Пам бяха много доволни от тази уговорка. Те обичаха Шепли, но се тревожеха, че напрежението от сметките и работата в истинския свят ще отклони вниманието им от следването. Америка се справяше трудно дори в общежитието.

— Само се надявам всичко да мине гладко. Умирам от ужас при мисълта да застана пред всички тези хора, които ще ни гледат.

Америка се засмя.

— Въпреки че Елвис няма да присъства, убедена съм, че ще бъде прекрасно.

— Още не мога да повярвам, че Елвис е бил на сватбата ти — изкиска се Хармъни.

— Не умрелият — отбеляза безизразно Кара.

— Този път не сме го канили — отвърнах аз, загледана в децата, които тържествуваха, че за пръв път карат сърф сами.

— Е, как беше? Да се омъжиш във Вегас? — попита Хармъни.

— Беше… — Замислих се за момента, в който заминахме, преди почти една година. — Напрегнато и страшничко. Притеснявах се. Плаках. Беше, общо взето, идеално.

Лицето на Хармъни излъчваше смесица от отвращение и учудване.

— Така звучи.

Травис

— Майната ти — казах аз. Не ми беше забавно.

— О, я стига! — рече Шепли, като се тресеше от смях. — Винаги си казвал, че аз съм под чехъл.

— Майната ти.

Шепли изгаси двигателя. Беше паркирал чарджъра от другата страна на паркинга на „Чери Папа“ — свърталището на най-дебелите и долнопробни стриптийзьорки в града.

— Няма да си тръгнеш с някоя от тях.

— Обещах на Враб. Никакви стриптийзьорки.

— Аз пък ти обещах ергенско парти.

— Пич, хайде просто да се прибираме. Преядох, а сутринта трябва да хващаме самолета.

Шепли се намръщи.

— Момичетата се излежават цял ден на плажа в Сейнт Томас и сега вероятно купонясват в някой тамошен клуб.

Аз поклатих глава.

— Ние не ходим по клубове сами. И тя не би го направила.

— Ще го направи, ако Америка го е планирала.

Аз отново поклатих глава.

— Не, няма. И аз няма да вляза тук. Или избери друго, или ме закарай вкъщи.

Шепли въздъхна и присви очи.

— А какво ще кажеш за това?

Проследих погледа му към съседната пресечка.

— Хотел? Шеп, обичам те, човече, но това не е истински ергенски купон. Аз съм женен. А дори да не бях, пак нямаше да правя секс с теб.

Шепли поклати глава.

— Там има бар. Не е клуб. Това разрешено ли е в дългия правилник на брака ти?

Аз се намръщих.

— Просто уважавам жена си. И да, кретен такъв, можем да отидем в бара.

— Страхотно — потри ръце той.

Пресякохме улицата и Шепли отвори вратата. Вътре беше тъмно като в рог.

— Ъъъ… — стъписах се аз.

Изведнъж лампите светнаха. Близнаците, Тейлър и Тайлър, хвърлиха конфети в лицето ми, загърмя музика, а в следващия миг съзрях най-отвратителното нещо, което бях виждал в живота си: Трентън по прашки, намазан с пет кила брокат за тяло. На главата му се мъдреше евтина жълта перука, а Ками се скъсваше от смях и му ръкопляскаше.

Шепли ме избута напред. Татко стоеше до Томас от едната страна на залата. И двамата клатеха глави. Чичо Джак беше от другата страна на Томас, а останала част от помещението беше пълна с момчета от „Сигма Тау“ и футболния отбор.

— Казах без стриптийз — пошегувах се аз, като гледах слисано как Трентън танцува на фона на песен на Бритни Спиърс.

Шепли избухна в смях.

— Знам, братле, но като гледам, тук стриптийзът е започнал, преди да дойдем.

Беше същинско бедствие. Лицето ми се изкриви от погнуса, докато гледах как Трентън се блъска и върти из залата, въпреки че не исках. Всички го аплодираха. От тавана висяха картонени цици, а на масата до баща ми имаше даже и торта с цици. Бях ходил на няколко ергенски партита, но това определено можеше да спечели някаква награда за извратеност.

— Ей — каза Трентън, потен и запъхтян, и отметна няколко жълти кичура от фалшивата коса от лицето си.

— Да не си изгубил бас? — попитах аз.

— В интерес на истината, да.

Тейлър и Тайлър стояха в другия край на залата, пляскаха се по коленете и се смееха така силно, че едва дишаха.

Аз пернах Трентън по задника.

— Изглеждаш секси, братле.

— Благодаря — отвърна той. Музиката отново зазвуча и той разтърси бедра пред мен. Изблъсках го, а той невъзмутимо продължи да танцува за голямо забавление на тълпата.

Погледнах към Шепли.

— Нямам търпение да видя как ще обясниш това на Аби.

Той се усмихна.

— Тя си е твоя жена… Ти обяснявай.

Следващите четири часа пихме, приказвахме си и гледахме как Трентън се прави на идиот. Татко, както можеше да се очаква, си тръгна рано. И той, както и братята ми, трябваше да хване самолет на сутринта. Всички заминавахме за Сейнт Томас за подновяването на обетите ни.

През изминалата година Аби даваше уроци, а аз работех като личен треньор в местната зала за фитнес. Бяхме успели да спестим малко въпреки таксите за колежа, наема и вноските за колата, за да отидем в Сейнт Томас и да прекараме няколко дни в хубав хотел. Имаше много неща, за които можехме да използваме парите, но Америка постоянно говореше за това и не ни позволяваше да се откажем. Когато родителите на Америка ни изненадаха с подаръка за сватбата, годишнината и нейния рожден ден, се опитахме да откажем, но тя беше непреклонна.

— Е, момчета, ако сега не си тръгна, сутринта ще съжалявам.

Всички започнаха да се възмущават и да ме дразнят, че съм под чехъл, но истината е, че вече бяха свикнали с новия, укротен Травис Мадокс. Почти година не бях вдигал юмрук срещу никого.

Прозях се, а Шепли ме тупна по рамото.

— Да тръгваме.

Пътувахме в мълчание. Не бях сигурен за какво мисли Шепли, но аз нямах търпение да видя жена си. Тя беше заминала предния ден и това беше първата нощ, в която се разделяхме, откакто се бяхме оженили.

Шепли спря пред блока и изгаси колата.

— От врата до врата, нещастник такъв.

— Признай си. Липсва ти.

— Апартаментът ли? Да, малко. Но повече ми липсва да се биеш и да изкарваш тонове пари за всички ни.

— Да. И на мен понякога. Ще се видим сутринта.

— Ще те взема пак в шест и половина.

— До после.

Шепли потегли, а аз бавно се изкачих по стълбите, търсейки ключа си. Мразех да се прибирам, когато Аби я няма. Откакто я познавах, нямаше нищо по-лошо от това, й този път беше същото. Може би дори по-зле, защото сега ги нямаше даже Шепли и Америка да ме дразнят.

Пъхнах ключа и отворих вратата, после заключих след себе си и хвърлих портфейла си на плота в кухнята. Вече бях завел Тото в пансион за кучета. Беше адски тихо. Въздъхнах. През последната година апартаментът много се бе променил. Плакатите и табелките от баровете вече ги нямаше, заменени от снимки на двама ни и картини. Това вече не беше ергенска бърлога, а почтен дом.

Отидох в спалнята, съблякох се, докато останах само по боксерките си „Калвин Клайн“, и се мушнах в леглото, където се зарових под завивката на синьо-зелени цветя — още едно нещо, което никога нямаше да влезе в този апартамент, ако не беше Аби. Придърпах нейната възглавница и отпуснах глава. Миришеше на нея.

Часовникът показваше два сутринта. След дванайсет часа щяхме да бъдем заедно.