Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (3)

Глава 3

Индия се извини и не се присъедини към семейство Дибълшър за чая. Нямаше смисъл да рискува Негово благородие отново да й се обясни пламенно в любов. Вместо това двете с кръстницата й се оттеглиха във всекидневната си, където Индия се зае да отваря писмата, изпратени от иконома на Аделаид по един коняр. В писмо след писмо я умоляваха да „излекува“ какви ли не страдания: неорганизирана къща, старомодна трапезария и дори (косвено) един брак.

Тя обаче решително започна да пише откази един след друг, твърдо решена да остане вярна на решението си да се омъжи. Отказа дори предложение от секретаря на регента да обнови личните му покои в Брайтън. Единственото писмо, което наистина я изкуши, беше от херцогинята на Вилиърс. Елинор беше по-възрастна от Индия и майка на осемгодишно момче, но въпреки тези различия двете бяха станали близки приятелки. Елинор беше възхитителна, начетена, остроумна, без да е жестока, и Индия я обожаваше и й се възхищаваше.

Всъщност Елинор беше всичко, в което Индия смяташе да се превърне, след като намереше време да прочете книгите, които бе пропуснала като дете. Някой ден с радост би поканила Елинор и останалите си приятелки в своя собствена къща в провинцията. Щяха да мързелуват в сянката на някоя върба и да си говорят за литература. Дотогава щеше да е наваксала с граматиката и никога вече нямаше да се тревожи за „кой“ и „кого“, камо ли за „свой“ и „мой“.

Сега обаче Елинор й пишеше с молба за специална услуга.

— Аделаид, когато бяхме отседнали при херцога на Вилиърс, запознахме ли се с Тобаяс Дотри?

Кръстницата й остави чашата с чай.

— Не, тогава той беше в Шотландия. Сигурно си чувала за Дотри. Той е най-голямото от копелетата на Вилиърс и всички казват, че имал пет фабрики и бил по-богат от Мидас.

— Не беше ли изобретил някаква висока пещ или нещо подобно?

— Да, и я продал на някакъв въглищен магнат за десет хиляди лири. Трябвала кажа, че изпитвам съчувствие към копелетата на Вилиърс. Навярно е неловко да си израснал като лорд или лейди, с очаквания за чудесна партия. Кой би се оженил за копеле? Е, все пак чувам, че Негова светлост бил дал на момичетата скандално високи зестри.

Индия знаеше, че става цинична, но здравият разум й подсказваше, че тези момичета наистина ще си намерят чудесни партии.

— Дотри е различен от останалите — продължи Аделаид. — По-нешлифован. Мисля, че когато Вилиърс го открил, е живеел на улицата и вече е бил дванайсетгодишен. Елинор така и не успяла да го цивилизова.

— Защо никога не съм го срещала? — зачуди се Индия. Покрай постоянните си работни ангажименти бе присъствала на стотици светски събития в Лондон, макар че така и не дебютира. Според нея кралицата изпитваше точно толкова желание да се запознае с нея, колкото и тя — да се запознае с кралицата.

— Той е делови човек. Предполагам, че си знае мястото.

— Е, не е възможно постоянно да е избягвал обществото — осведоми я Индия, — защото Елинор пише, че ухажвал Летиша Рейнсфорд.

— Наистина ли? — възкликна Аделаид и устните й се извиха в съвършен кръг. — Чудя се как се е запознал с Лала? Тя е толкова хубава, че според мен родителите й биха могли да й намерят по-добра партия. Освен това преди брака си лейди Рейнсфорд беше придворна дама на кралицата.

— Пари — предположи Индия.

— Не всичко е пари.

Аделаид можеше да го каже, защото никога не бе страдала от липса на средства. Индия обаче бе израснала в имение, което се разпадаше. Според нея всичко беше пари. Или почти всичко.

— Ще ми прочетеш ли какво казва?

Индия отново погледна към писмото.

— Започва с новината, че Тиъдър за пръв път е победил баща си на шах, което е зарадвало безкрайно и двамата…

— Боже мой! Та детето е само на осем, нали така?

Индия кимна.

— А после пише: „Знам, че си много търсена, но ти пиша с плахата надежда, че си свободна. Най-големият син на Негова светлост, Тобаяс Дотри, неотдавна купи провинциално имение недалеч от Лондон. Нарича се Старбъри Корт. Вероятно ще има нужда от преобзавеждане, макар че Тобаяс го купи с мебелите. Той ухажва госпожица Летиша Рейнсфорд и иска да се увери, че къщата е в подходящо състояние, преди да покани родителите й в провинцията. Разбира се, аз му казах, че ти си единственият човек, на когото бих гласувала доверие за подобно начинание“.

— Елинор не е доволна от този брак — заяви Аделаид. — Колко интересно! Подозирам, че това означава, че и херцогът е недоволен.

— Защо мислиш така, за Бога?

— Ако Елинор беше доволна, че Дотри ухажва Летиша, щеше да го каже. А освен това знаеш, че никак не държи на формалностите. Но използва пълното име на Летиша. Не харесва Лала.

— Аз съм я срещала само веднъж, но си помислих, че е много симпатично момиче.

— Красива е, но не е много умна — отсече Аделаид с известна рязкост. — Предполагам, че точно затова херцогът и херцогинята не одобряват. Родителите й навярно са сметнали, че нейната липса на ум е също такъв проблем като неговото злополучно раждане. Какво каза, какво имение е купил?

— Старбърн Корт.

— Провинциалната къща на граф Джъп! — възкликна Аделаид. — Казват, че тапицирал стените с червена дамаска и поканил четиринайсет италианки да живеят с него. От палавите италианки. Всички казват, че давал увеселения, които се радвали на голяма популярност. Никой никога не е признал, че е присъствал, но май всички са запознати с подробностите.

Човек, който се занимаваше с проучване на лудориите, които могат да смутят живота в едно лошо управлявано домакинство, бързо загубваше невинността си, затова Индия кимна без никаква изненада.

— Старбъри Корт се е превърнал във вертеп?

— Не точно вертеп, тъй като предлаганите услуги бяха безплатни — уточни Аделаид. — Джъп умря миналия ноември, мисля, и всички казаха, че го е убила френската болест. Предполагам, че мебелите са в ужасно състояние.

— Можем да свалим дамаските за един-два дни — заяви Индия и по гръбнака й премина тръпка на въодушевление. Разбира се, въпросът с намирането на съпруг си оставаше, но това със сигурност можеше да почака ден-два. В последно време малка армия от майстори очакваше заповедите й. Можеше да разполага с бояджия, с чудесен резбар и със зидар след броени дни.

— Навярно ще успееш да направиш къщата приемлива — призна Аделаид. — Но наистина не знам какво си е мислил Дотри, защо е купил точно този имот. Като се имат предвид обстоятелствата около раждането му, защо е купил имение с такава жалка репутация?

— Сделката навярно е била чудесна.

— Чудя се дали лорд Рейнсфорд не е останал без пари. Жена му е и проклета, и извънредно екстравагантна. Може би родителите на Лала смятат да я пожертват заради собствената си разточителност.

— Елинор казва, че тя и херцогът ще присъстват, когато господин Дотри приеме семейство Рейнсфорд в новата си къща — каза Индия. — Кани и нас да останем. Смятам, че да приемат предложението на един богат като Мидас син на херцог, та бил той и незаконороден, не е голяма жертва.

— Грешиш. Лейди Рейнсфорд е една от най-арогантните жени на този свят и е обсебена от връзките си с двора. Помни ми думата: тя е ужасена от мисълта, че една от дъщерите й обмисля да се омъжи за копеле. Нещо повече, Елинор не би желала никое дете на обичния й Вилиърс да бъде прието с нещо по-малко от отворени обятия. Тя е извънредно предана на шарената челяд на съпруга си и постоянно ги закриля.

Индия сгъна писмото.

— Но ако Вилиърс подкрепя този брак — а трябва да е така, след като Елинор ще изпълнява ролята на домакиня по време на гостуването — той ще се състои.

Беше сигурна, че херцогът винаги постига всичко, което иска, дори ако желанието му е да ожени незаконния си син за дама или дори за принцеса с кралска кръв. Просто беше такъв човек.

— Трябва да го направим! — възкликна Аделаид. — Лала е толкова глупава, че може да прекара целия си живот в прислужване на майка си. Елинор се нуждае от помощта ни. Онази къща се нуждае от помощта ни. Но това момиче също се нуждае от помощта ни, Бог да му е на помощ.

— Нещо повече — добави злорадо тя, — този годеж ще смачка фасона на лейди Рейнсфорд. Не мога да ти изброя колко пъти ми е казвала, че семейството й е служило на кралските особи още от времето на Хенри Осми.

— Говориш така, сякаш Лала е малоумна — възрази Индия. — Мисля, че историите за глупостта й са преувеличени.

— Тя не може да чете — довери й Аделаид. — Самата тя ми го каза.

— След като се омъжи за Мидас, няма да има нужда да чете — четирима секретари ще й четат на глас. Макар че според мен гувернантката й е трябвало да бъде по-упорита. — Индия си имаше категорично, пламенно мнение по въпроса за неадекватното образование.

— Всички са единодушни, че са се опитали. Миналата година още е имала учител, но просто не е схванала основите. Сигурно това е истинската причина семейство Рейнсфорд да обмисля възможността за подобен брак. Ако не може да чете, тя не може да ръководи домакинство. — Аделаид се поколеба. — Чудя се дали Дотри знае за това?

В перспективата за този брак имаше нещо, което никак не се хареса на Индия. Търгашеският му характер я дразнеше.

От друга страна, нейните родители се бяха оженили по любов — и бракът им се оказа катастрофален. Макар че имението на баща й отчаяно се нуждаеше от приток на пари във вид на зестра, той бе решил, че щастието ще разреши всичко. И беше сбъркал. Според Индия любовта беше ужасна причина за брак.

— Елинор ни моли да прекараме следващите две седмици в Старбъри Корт и да обновим къщата, след което те ще се присъединят към нас.

Лицето на Аделаид се проясни.

— Чудесна идея! И ще ти даде време да направиш нещо с косата си, преди да се върнем в Лондон.

Косата на Индия беше гъста и неподатлива на прически, а освен това беше и с необичаен цвят — клонеше повече към сребристо, отколкото към златисто. В един момент Аделаид смяташе, че трябва да я изплакне с извлек от розмарин, а в следващия — да я измие с яйчени жълтъци. Или още по-добре — да я боядиса жълта.

Индия заповядваше на камериерката си да я вдигне нагоре и да я закрепи колкото може по-добре. Опитът й показваше, че според жените трябва „да изсветли“ косата си, но мъжете я харесват точно в този вид. Индия просто смяташе, че косата й е прекалено гъста.

Доколкото можеше да определи, бе наследила гръдта на баба си по бащина линия и тя също беше прекалено щедра. Модните дрехи бяха предназначени за малки гърди, което винаги предизвикваше проблеми при намирането на рокли, които да й стават — но за щастие, досега нямаше повод да се облича по модата. Точно обратното.

Трябваше да носи дрехи, които да предизвикват уважение, но също така и доверие. За да може да си върши работата, хората, които я наемаха, трябваше да изпитват чувството, че могат да оставят дома си в нейни ръце. Ако се облечеше по последна мода, често пъти ги плашеше.

В резултат тя пътуваше с три куфара, защото никога не знаеше като каква ще трябва да се представи. Понякога господарят на домакинството реагираше по-добре, ако се облечеше като херцогиня и наблегнеше на диамантите. (Всички несъмнено предполагаха, че бижутата й са наследствени, макар че ги беше купила сама.)

Друг път се представяше за хрисима, скромна млада дама, която ценеше всяка дума, излязла от мъжките устни. А понякога беше очевидно, че седемнайсетгодишният наследник на рода се кани да й досажда — тогава тя слизаше на закуска със сплетена на плитки коса и дреха от кафяв домашен плат, с която приличаше на немска гувернантка.

Ако се заемеше със Старбъри Корт, навярно трябваше да носи дрехи, които с нищо да не подчертават ранга й. Един мъж, който иска да се издигне и да преодолее позора на незаконородеността си, със сигурност се нуждае от насърчаване. Тя трябваше да съхрани себелюбието на Дотри и същевременно да дава тактични инструкции за навиците и маниерите, подобаващи на живота в голяма къща.

— Е, добре — каза тя, защото вече бе взела решение. — Ще се сбогуваме с лейди Дибълшър и ще съобщим на господин Дотри, че можем да му помогнем с обновяването. И със задачата да спечели жената на мечтите си.

— Чудесен план — кимна Аделаид. — Но, Индия, скъпа, трябва да ти напомня, че времето си минава. Тази къща не може да ти служи за извинение да отложиш решението относно бъдещето си.

Доброто настроение на Индия се стопи. Тя се насили да се усмихне.

— Къщата няма да ми отнеме дълго време.

— Трябва да избереш някого от обожателите си, скъпа моя — потупа я по ръката Аделаид. — Те няма да чакат вечно.

— Ще избера — съгласи се Индия и думите й прозвучаха неубедително дори в собствените й уши. — Смятам да си намеря съвършен съпруг, Аделаид. Веднага щом ми остане време.