Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (35)

Глава 35

Торн не спираше да побутва чувствата си към Индия, така както човек побутва болен зъб. Този груб инстинкт за собственост не беше нещо, което бе допускал, че ще изпита някога. Което бе планирал да изпита.

От Пигълстън се отправи обратно към имението, без да се бави. През целия път усещаше как го изпълва облекчение. Пристигна в Старбъри Корт точно преди обяд. Трябваше да получи някои отговори.

— Къде е баща ми? — попита той, като изпревари Флеминг, преди де е успял да изрече и дума.

— Негова светлост е в библиотеката. Но, сър…

— Не сега, Флеминг.

Торн завари херцога сам. Седеше пред шахматна дъска и несъмнено изучаваше някаква загадъчна подвеждаща маневра. При влизането на сина си Вилиърс вдигна глава. Проклятие, изглеждаше абсолютно неразкаян. Всъщност изглеждаше развеселен.

— Защо го направи, по дяволите? — попита Торн, като запази гласа си овладян. От детския си опит знаеше, че няма смисъл да крещи на херцога на Вилиърс. — Дяволски добре знаеше, че Летиша Рейнсфорд не ме интересува. Прати ме за зелен хайвер.

— Пътуването до Пигълстън не ти ли хареса?

Торн бе усвоил — ако не и наследил — убийствения си поглед от Вилиърс; след миг ъгълчетата на устата на херцога потрепнаха и той каза:

— Като твой баща сметнах, че имаш нужда от урок в това най-озадачаващо от всички чувства: любовта.

— Вече знаех, че искам да се оженя за Индия още преди да ме пратиш на половината път до другото графство — тросна се Торн.

— Така ли?

Думите увиснаха във въздуха. Вярно беше, че Торн бе решил да поиска ръката на Индия. Но така и не бе разбрал колко дълбоки са чувствата му към нея преди най-мрачния час на последната сутрин, когато осъзна какъв ще е животът му без нея.

Не ставаше въпрос само за това да спи с нея. Тя беше неговият истински север, неговата друга половинка.

— Ти си мой син — продължи херцогът и погледът му се смекчи. — Реших, че е напълно възможно да си наследил моята глупост. Между другото, тя снощи отхвърли предложението на лорд Броуди.

— Ти откъде знаеш? — попита Торн и отново почувства как този мускул на челюстта му изпъква.

— Правих му компания, докато той се наливаше с бутилка коняк — осведоми го херцогът. — Очаквам да слезе най-рано късно следобед.

— Това не означава, че тя ще се обърне към мен. Защо да приеме предложението ми? — попита свирепо Торн. — Аз не мога да й предложа нищо, което той да не може. Всъщност мога да й предложа далеч по-малко.

— Тя те обича — каза спокойно баща му. — Макар че това чувство само по себе си не е достатъчно. Елинор се влюби в мен, но дотогава вече бях допуснал толкова много проклети грешки, че тя не искаше да ме погледне.

— Аз не съм херцог — напомни му мрачно Торн.

— Моето впечатление определено е, че си се държал с нея като копелето, което си. Помниш ли как аз ухажвах мащехата ти?

— Купи й пръстен, голям колкото лястовиче яйце, облече черно палто и се престори на собствения си братовчед.

Херцогът се ухили.

— Престорих се на джентълмен, какъвто не съм, херцог или не. И ти ще трябвала направиш същото.

— Аз нямам черно палто.

— Престори се на джентълмен — посъветва го баща му. — Кажи й, че е като роза; направи й официално предложение. Но най-напред отиди в „Рандъл и Бридж“ да й купиш диамант и кажи, че аз те пращам. Тя се върна в Лондон, така че ще можеш, тъй да се каже, да удариш с един куршум два заека.

— Не знам дали Индия се интересува от диаманти.

— Какви камъни ще я заинтересуват?

Торн си помисли за бижутата на майка й, загубени в Темза.

— Нищо, което бих могъл да й купя аз. По-важното е друго: също като Елинор, тя може да се омъжи за най-видния човек в цялото кралство. Ти си най-видният, което означава, че твоето и моето предложение не са еднакви.

— Тя току-що отблъсна наследника на един херцог — отбеляза Вилиърс. В очите му се изсипа свирепа настойчивост. — Ти си най-видният човек в цялото кралство, Тобаяс Имаш повече мозък и кураж от всички лордове и тази жена го знае.

Торн се усмихна едва-едва.

— Забрави да добавиш, че съм твой син.

— Качества, които си наследил от мен, естествено — допълни баща му със задоволство.