Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (24)

Глава 24

На другия ден не видя Торн чак до вечерта. Прекара една далеч не прекрасна сутрин с Лала и майка й, която слезе на първия етаж за няколко часа, преди да се върне в леглото. А следобед помогна на Роуз да създаде класна стая от хартия с всички мебели и книги, както и лавица за учебници и камина.

— Къде, за бога, беше? — попита тя, когато Торн влезе в салона преди вечеря.

— Във фабриката. Погледни, Индия.

Той извади нещо от джоба си и й го показа: някакъв странен шнур, който сякаш образуваше затворен кръг, без нито един пъзел или шев.

— Какво е това?

— Това е твоята лента.

— Какво?

— Лентата, която искаше. От каучук. Успяхме да разрешим проблема, след като я направихме малка — нещо, което изобщо не ми беше хрумвало.

Той я озари с усмивка, която бе толкова сияйна, че сърцето й наистина подскочи.

Тя взе лентата и я опъна.

— Идеално! — измърмори тя — мърмореше, защото вече си мислеше за всички приложения, които можеше да й намери. — Можеш ли да ми направиш още? Бих искала една, която да е наполовина на тази, и още една, два пъти по-голяма.

Той избухна в смях, с което привлече вниманието на цялата компания. Всички се приближиха, наобиколиха по и започнаха да се възхищават на лентата.

Лала беше особено запленена. Очите й заблестяха силно и тя измисли план как доктор Хатфийлд да слага слуховата тръба, с която преслушваше гърдите на пациентите си, на лента на врата си.

— Постоянно я оставя на пода — обясни тя на останалите, — а някои къщи не са от най-чистите.

— Слуховата тръба има ли сглобяеми ребра? — попита я Торн, след което двамата се впуснаха в подробна дискусия дали ще е възможно да създадат гъвкава тръба с помощта на галванизирания каучук на Торн — тръба, която да предава звука по-добре, отколкото сегашният модел.

Елинор бе поканила доктор Хатфийлд на вечеря в знак на благодарност за преданите му грижи към оздравяващата лейди Рейнсфорд. Когато той пристигна и всички седнаха на масата, Торн отново повдигна въпроса за слуховата тръба.

Тайничко — и засрамено — Индия много се ядоса, докато наблюдаваше как Лала се превръща в блестяща, усмихната жена, която с лекота задържаше вниманието на хората в своя край на масата Вандър не се опита да прикрие, че темата му се стори скучна — до мига, в който Лала изтъкна, че ако променят тръбата и я заменяте по-дълга, каучукова, човек ще може да слуша сърцата на конете. Или дори стомасите им, за да разбере дали нямат колики.

Тази вечер Торн не седеше до Индия, а от другата страна на масата. Веднъж очите им се срещнаха и той леко се намръщи. Тя се извърна настрана и успя да подхване интересен разговор с баща му за неотдавнашния данък върху приходите, който бе наложил Пит.

Когато вечерята свърши и дамите се оттеглиха в салона, Индия се опита да реши дали ще успее да се измъкне и пак да посети Роуз. Ако отново отидеше във вдовишката къща, Торн можеше да сметне, че му изпраща сигнал. Че флиртува с него.

Вместо това седна и написа малка приказка за лека нощ, за лорд Магданоз, даде я на Флеминг и поиска да я занесат във вдовишката къща.

Спомни си как обеща на Роуз, че ще й разкаже по-подробно приказката лично, и се почувства малко тъжна.

Но така беше по-добре.

Последното нещо, от което имаше нужда едно момиченце без майка, бе да се привърже към жена, която няма да види никога повече.