Лайза Клейпас
Магия (4)

Четвърта глава

Когато дъждът се усили, Луси се насочи към мястото, където отиваше винаги, когато не знаеше къде да отиде. Приятелките й, братовчедките Джъстин и Зоуи Хофман, държаха хотел за нощувка и закуска на Фрайдей Харбър, точно на две минути пеша от фериботния терминал на пристанището. Хотелът, наречен „При художниците“, беше преустроено жилище, сега с широки портали и огромни прозорци, разкриващи прекрасна гледка към заобленото било на Маунт Бейкър в далечината.

Макар Джъстин и Зоуи да бяха първи братовчедки, изобщо не си приличаха. Джъстин беше слаба и атлетична, от онзи тип хора, които обичат да се подлагат на изпитания — да види колко далеч може да кара колело, да бяга, да плува. Дори когато седеше неподвижно, тя създаваше впечатление, че се движи. Беше неспособна на сдържаност или нечестност и се отнасяше към живота с някаква радостна непоколебимост, които някои намираха за леко неуместна. Когато се сблъскаше с проблем, Джъстин не се двоумеше, започваше да действа, понякога дори преди да е премислила всичко.

Зоуи, от друга страна, вземаше решенията си обмислено, точно както мереше съставките за готварските си рецепти. Тя не обичаше нищо толкова, колкото да се размотава по пазарските щандове и сергии, като избираше най-хубавите органични плодове и зеленчуци, купуваше конфитюри, лавандулов мед, гърненца с прясно избито масло от една мандра на острова. Тя нямаше официално степен по готварство — беше се учила по системата „проба — грешка“, по усет. Зоуи обичаше книгите с твърди подвързии и класически филми, и пишеше писмата на ръка. Тя събираше ретро брошки и ги забождаше на един древен шивашки манекен в спалнята си.

След като се омъжи и се разведе година по-късно, тя се остави Джъстин да я убеди да й помага да въртят заедно хотелския бизнес. Зоуи винаги бе работила в ресторанти и пекарни, и макар да се бе заигравала с идеята някой ден да има собствено кафене, се отказваше заради отговорността на управлението и счетоводството. Работата с Джъстин беше идеалното решение.

— На мен ми харесва бизнес страната в работата — бе казала Джъстин на Луси. — Нямам нищо против чистенето, дори мога да се справя с водопроводната инсталация, но не мога да готвя за нищо на света. А Зоуи е богинята на домашния уют.

Истина беше. Зоуи обичаше да е в кухнята, където с лекота преобразуваше конфекцията в бананови мъфини, заливайки ги отгоре със снежна глазура от сирене маскарпоне, или канелен кейк за кафе, който печеше в железен тиган с разтопена отдолу кафява захар. Следобедите Зоуи подреждаше подноси с кафе и сладкиши в общите помещения. Рафтовете бяха пълни с плата с тиквени сладки, сандвичи с крема сирене, шоколадови брауни, тежки като преспапиета, и тарти, покрити с лъскави, глазирани плодове.

Зоуи бе получавала предложения от различни мъже, но винаги отказваше. Още продължаваше да се възстановява след несполуките в брака си. За свое огорчение, тя бе единствената, изненадана от разкритието, че съпругът й е бил гей.

— Всички знаеха — каза й мрачно братовчедката й Джъстин. — Казах ти го, преди да се омъжиш, но не искаше да чуеш.

— Крис изобщо не ми се виждаше гей.

— А какво ще кажеш за манията му по Сара Джесика Паркър?

— Редовните мъже харесват Сара Джесика Паркър — отвърна Зауи оправдателно.

— Да, но колко от тях използват „Зазоряване при Сара Джесика Паркър“ като афтършейв?

— Миришеше на цитрус — каза Зоуи.

— И ти напомня за тогава, когато те заведе на ски в Аспен?

— Редовните мъже карат ски в Аспен.

— По време на гейската ски седмица? — настоя Джесика, което Зоуи призна, че е било изобличаващо.

— А помниш ли, когато Крис каза, че всеки носи в себе си по един малък гей?

— Мислех, че се прави на интересен.

— Беше си гей, Зоуи. Всеки правоверен гей би казал точно така.

За съжаление, бащата на Зоуи беше против развода, независимо от причината. Беше настоявал, че всичко ще се оправи, ако отидат на консултации и дори повтаряше, че Зоуи трябва да се постарае повече, за да задържи интереса на мъжа си. Семейството на Крис също обвини Зоуи, повтаряха, че Крис не е бил гей, преди да се ожени за нея. Колкото до самата Зоуи, тя не обвиняваше бившия си съпруг, а само че я е заблудил за сексуалната си ориентация.

— Толкова е унизително — призна тя на Луси, — съпругът ти да те зареже заради друг мъж. Кара те да се чувстваш така, сякаш си се разочаровал от целия си пол. Сякаш аз съм била тази, която го е изпратила на „другия бряг“.

Луси си помисли, че чувството за срам често е резултат от това да бъдеш измамен. Макар да не е вярно, човек започваше да се обвинява, че сигурно му е липсвало нещо.

— Какво има? — попита Джъстин намръщено, когато отвори задната врата, за да пусне Луси вътре. Както винаги, Джъстин беше обута в дънки и облечена в тениска, косата й бе вързана на опашка. — Изглеждаш ужасно. Хайде, влизай в кухнята.

— Цялата съм мокра — каза Луси. — Ще изцапам пода.

— Събуй си обувките и влез.

— Съжалявам, трябваше първо да се обадя. — Луси събу прогизналите си маратонки.

— Няма проблем, не сме заети.

Луси я последва в голямата топла кухня. Стените бяха покрити с тапети на черешки. Въздухът миришеше на хубаво: брашно, масло, разтопен шоколад. Зоуи извади тава с мъфини от фурната. Косата й бе събрана високо горе на кок в златист възел от къдрици. Тя приличаше на старомодна хубавица, фигурата й бе закръглена, имаше тънко кръстче, страните й се бяха зачервили от топлината на печката.

Зоуи се усмихна.

— Луси. Искаш ли да бъдеш качествен контрол? Току-що изпробвах нова рецепта за шоколадови мъфини с рикота.

Луси поклати глава безмълвно. Кой знае защо този кухненски уют я накара да се почувства още по-зле. Тя вдигна ръка към гърлото си, сякаш да премахне тъгата, която заплашваше да я задуши.

Джъстин я погледна загрижено.

— Какво има, Луси?

— Нещо наистина лошо — отвърна тя. — Нещо ужасно.

— Двамата с Кевин сте се скарали?

— Не. — Тя си пое дъх накъсано. — Той ме заряза.

Веднага й предложиха стол да седне. Зоуи й подаде книжни кърпички да подсуши косата си и да издуха носа си, а Джъстин й наля един шот уиски. Когато Луси отпи глътка от парливата течност, Джъстин наля втори шот.

— За бога, Джъстин, тя още не е изпила предишното — обади се Зоуи.

— Това не е за Луси, а за мен.

Зоуи се усмихна, поклати глава и донесе платото с топли мъфини. След което си взе стол и седна до Луси.

— Вземи си — покани я тя. — Няма проблем, който един топъл мъфин да не може да реши.

— Не, благодаря. Не мога да преглътна нищо.

— Шоколадов е — каза Зоуи, сякаш това му придаваше лечебна стойност.

Като въздъхна, Луси си взе един и го разчупи, оставяйки топлината му да се просмуче през пръстите й.

— Е, и каква е работата с Кевин? — Джъстин си отхапа от мъфина.

— Изневерявал ми е. Току-що ми го съобщи.

— Негодник! — каза Зоуи. — Този подлизурко… този… този…

— Мисля, че „надут задник“ е думата, която търсиш — обади се Джъстин.

— Иска ми се да кажа, че съм изненадана — продължи Зоуи. — Но Кевин винаги ми е приличал на човек, който би могъл да изневери.

— Защо го казваш? — сопна й се братовчедка й.

— Хубав е, на първо място.

— И само защото е хубав… — започна Джъстин, но Зоуи я прекъсна.

— Не, не по такъв начин хубав. Искам да кажа, че се заглежда по жените. Винаги го хващам, че ми гледа гърдите.

— Всички ти гледат гърдите, Зоуи. Няма как да не ги гледат.

Зоуи игнорира думите й и продължи:

— Кевин не е създаден за продължителни връзки. Той е като онези кучета, които преследват колите. Кучето всъщност не иска колата. Просто му харесва да преследва.

— И с кого ти е изневерявал?

— Със сестра ми Алис.

Братовчедките се спогледаха с разширени от учудване очи.

— Не мога да повярвам — прошепна Зоуи. — Сигурна ли Кевин ти е казал истината?

— Защо ще лъже за такова нещо? — попита Джъстин.

Зоуи изгледа със загрижен поглед Луси.

— Обади ли се на Алис да я попиташ за това?

— И какво, ако ми каже, че е вярно?

— Нека го направи. Тогава й кажи, че е мега уличница, и че заслужава да гние в ада.

— Мразя конфронтациите.

Луси надигна чашата си и я изпи до дъно.

— Тогава ми позволи аз да й кажа — предложи Джъстин. — Аз обичам конфронтациите.

— Какво ще правиш тази вечер? Имаш ли къде да отидеш? — намеси се Зоуи.

— Не знам. Предполагам. Кевин иска да се изнеса колкото е възможно по-скоро. Алис идва да живее при него.

Джъстин едва не се задави.

— Мести се от Сиатъл? В твоята къща? Боже мой, това е отвратително.

Луси отхапа от мъфина си, мекият дъх на рикота се смесваше идеално с тъмния, наситен аромат на шоколада.

— Ще се наложи да напусна острова. Не мога да понесе да ги срещам постоянно.

— Ако бях на твое място, щях да остана — каза Джъстин. — Щях да остана и да ги карам непрекъснато да се чувстват виновни. Щях да им се навирам в лицата при всяка възможност.

— Тук са приятелите ти — каза Зоуи. — Остани при нас. Имаш нашата подкрепа, докато преминаваш през това.

— Имам ли я?

— Разбира се. Защо изобщо питаш?

— Защото се запознах с повечето си приятели на острова чрез Кевин. Дори с вас. Дали сега няма всички да се върнат при него?

— Вероятно някои ще го направят — каза Джъстин. — Но ти имаш нас. И нашите страхотни съвети, и място, където да останеш, колкото искаш.

— Имате ли свободна стая?

— Само една — каза Зоуи. — Стаята, която е винаги свободна. — Тя хвърли на Джъстин мрачен поглед.

— Коя е тя? — попита Луси.

Джъстин отвърна някак смутено:

— Стаята на Едвард Мунк^[1].

— Художникът, който е нарисувал „Викът“? — попита Луси.

— Нарисувал е не само „Викът“, но и други неща — каза Джъстин. — Имам предвид, да, сложих онази репродукция в стаята, защото е неговата най-известна работа, но съм включила и някои други хубави, като „Четири момичета на един мост“.

— Няма значение — каза Зоуи. — Това е идеалната стая за жена, която преживява раздяла.

Джъстин я изгледа нежно.

— Можеш да останеш тук толкова дълго, колкото искаш.

— А след като си тръгнеш — обади се Зоуи, — ще я декорираме с друг художник.

Джъстин се намръщи.

— Кой имаш предвид?

— Пикасо — отвърна решително Зоуи.

— Имаме проблем с Мунк, но не и с мъж, който е рисувал жени с три очи и квадратни гърди?

— Всички, които резервират нощувка и закуска, питат дали не можем да ги настаним в стаята на Пикасо. Писна ми да повтарям непрекъснато, че нямаме такава стая.

Джъстин въздъхна и насочи вниманието си към Луси:

— Като изядеш мъфина си, ще те откарам до къщата да си вземеш багажа.

— Може да налетим на Кевин — каза Луси мрачно.

— Тя се надява да налетите на Кевин — увери я Зоуи.

Джъстин се усмихна ледено.

— За предпочитане с колата ми.

* * *

Няколко дни, след като се беше установила в „При художниците“, Луси най-после събра смелост да се обади на сестра си. В ситуацията имаше нещо нереално. След всичките тези години, в които беше позволявала всичко на Алис, давайки й каквото поиска или от каквото има нужда, трябваше ли да се стигне до това? Защо Алис се чувстваше така, сякаш имаше право над гаджето на Луси, без ни най-малко да се притеснява от последиците?

Луси седна на леглото с телефон в ръка. Стаята на Мунк беше привлекателна и уютна, стените бяха боядисани в пикантно червеникавокафяво, което контрастираше идеално със снежнобелия корниз и цветната покривка за легло с геометричен десен. И репродукциите, като „Четири момичета на един мост“ или „Лятна нощ в Осгарстранд“, бяха приятни. Само кошмарната „Викът“ със зейналата от мъка уста и осезаемо страдание, сриваше настроението. Веднъж да я погледнеше човек, после не можеше да се фокусира върху нищо друго.

Когато натисна бутона за бързо избиране, Луси впери очи в човека с отворена уста, който бе затиснал уши; с кървавочервеното небе над главата му и синьо-черните фиорди отдолу. Знаеше точно как се чувства той.

Стомахът й се преобърна, когато Алис вдигна отсреща.

— Ало? — Гласът на сестра й беше предпазлив.

— Аз съм. — Луси си пое въздух. — Кевин с теб ли е?

— Да.

Мълчание.

Мълчанието бе различно от това, което някога бяха споделяли. Задушаващо. Смразяващо. Луси бе упражнявала много начини за провеждането на този разговор, но сега, когато се свърза, не можеше да обели и дума.

Алис заговори първа.

— Не знам какво се очаква да кажа.

Луси намери убежище в гнева, държейки се здраво за него като удавник за сламка. Какво се очаквало да каже?

— Би могла например да ми кажеш защо го направи — каза тя.

— Просто се случи. Никой от нас нямаше контрол върху това.

— Може да не си била в състояние да контролираш чувствата си — каза Луси, — но можеше да контролираш действията си.

— Знам. Знам всичко, което ще кажеш. И знам, че няма да помогне, ако кажа „съжалявам“, но съжалявам.

— Алис, винаги досега, когато си ми казвала „съжалявам“, съм казвала, че е окей. Но това не е окей. И няма никога да е окей. От колко време го правите?

— Имаш предвид откога се срещаме или…?

— … Или правите секс. Кога започнахте да правите секс?

— Преди няколко месеца. След Коледа.

— След… — Гласът на Луси секна. В стаята въздухът не стигаше. Тя задиша като риба на сухо.

— Не сме били заедно толкова често — каза Алис бързо. — Беше трудно да намерим време да…

— Да се промъкнете зад гърба ми?

— Кевин и аз трябваше да се справим с това по различен начин. Но аз не съм ти отнела нищо, Луси. Двамата с него все повече се отдалечавахте. Беше очевидно, че нещата между вас не вървят добре.

— За мен не беше очевидно. Бяхме заедно от три години. Споделяхме една къща. Правихме секс само преди седмица. Така че от моята перспектива нещата си вървяха повече от добре, мамка му.

Думата не излезе лесно от устата й — Луси беше от хората, на които ругатните не им идваха лесно. Но се почувства добре, когато я изръси в този момент. Напълно уместна за случая. И от мълчанието на Алис можеше да каже, че сестра й не е подозирала, че е Кевин са продължавали да спят заедно.

— Какво очакваш да се случи сега? — попита Луси. Че ще ти простя и ще забравя напълно за отношенията си с Кевин, че ще си водим любезни разговори по време на семейните сбирки?

— Знам, че ще отнеме време, преди това да стане.

— Няма да отнеме време. Колкото и време да мине, няма да е достатъчно. Ти не само ми разби сърцето, Алис. Ти разби нашето семейство. Какво ще се случи сега? Заслужаваше ли си наистина да ми откраднеш гаджето?

— Ние с Кевин се обичаме.

— Кевин обича единствено себе си. И ако е изневерил на мен, не мислиш ли, че ще изневери и на теб? Смяташ ли, че може да излезе нещо хубаво от връзка, която започва по такъв начин?

— Връзката му с мен е различна от тази, която е имал с теб.

— Базирано на какво?

— Не разбирам какво питаш.

— Питам какво е различното. Защо може с теб, а с мен не?

— Кевин иска човек, с когото може да е себе си. Ти си толкова перфектна, Луси. Имаш стандарти, които никой не може да покрие. Освен, изглежда, ти самата.

— Никога не съм казвала, че съм перфектна — каза Луси несигурно.

— Не беше нужно. Ти просто си си такава.

— Всъщност се опитваш да обвиниш мен за това, което ти си направила?

— Шегуваме се с Кевин каква маниачка си на тема контрол — каза сестра й безмилостно. — Кевин разказваше, че не можеш да търпиш, ако си остави някой чорап на пода. Толкова си заета да контролираш всичко и всички, че не спираш да видиш какво има пред очите ти. Какво да направя, като Кевин желае мен повече? Аз не го отблъсквам, както ти правиш. И ако не се промениш, и в бъдеще ще губиш гаджетата си.

— Нямах нужда от помощта ти, за да загубя последното — каза Луси с треперещ глас и затвори, преди сестра й да успее да отговори.