Христо Калчев
Вълчи капан II (5)

V

Лесидренската екзекуция вцепени престъпния свят. В нея нямаше никаква логика. Дребните гангстери изобщо не познаваха мадам Сабат, а единственият от нейния ранг Маджо бе й правил компания в смъртта. Бодигардът на Доган също отиде зян, което подсказа на турчина, че идва и неговия ред. Лесидрен беше безспорно показна екзекуция и тези, които умееха да разчитат знаците се досетиха за какво става дума.

— Имаш ли нещо общо с това? — попита на закуска доктор Маринова. За първи път гледаше Козела с подозрение и видимо се съмняваше в неговата праведност.

— Абсолютно нищо! — отвърна той.

— Не мога да те гледам като закусваш с водка!

— Полезно е за черния дроб.

— Нали знаеш, че Доган командва парада около Девин?

— Аз отдавна съм в пенсия, мила. Това не ме засяга.

Доктор Маринова не му повярва, но като умна жена разбра, че Козела не може да бъде управляван по никакъв начин. Той беше многопластов човек, с двойно и тройно дъно и ако искаше да стигне до душата му, трябваше да изкопае кладенец.

* * *

Междувременно президентската кампания заля страната подобно порой. Появиха се безброй кандидатпрезидентски двойки, една от друга по-несполучливи и обидно непопулярни. Бойко Борисов, разбира се, не участваше. Нито пък взе страна. Неговото време още не беше дошло и той търпеливо изчакваше. Прие лесидренския взрив за нещо съвсем нормално и отдавна очаквано, но въпреки всичките си информатори, не можа да изчисли кой е неговият организатор. А той не обичаше да не знае. Безспорно не беше битка за преразпределение на терени. Още по-малко разчистване на сметки. Присъствието на небезизвестната мадам Сабат и Маджо на едно място, заедно с бодигарда на Доган и напълно непознат млад мъж подсказваше намесата на професионалист от висока класа. И този професионалист можеше да бъде единствено Козела. Според всичките му сведения обаче, Козела отдавна беше мъртъв. А ето че се оказа жив.

— Направи невъзможното, за да го намериш! — нареди той на инспектора по сигурността в кметството си — полковника от резерва Ботьо Ботев.

— Той сам ще те намери — отвърна му Ботев.

* * *

В края на лятото двамата синове на доктор Маринова решиха да останат по-дълго край езерото, за да ловят риба и да изчакат началото на ловния сезон. Козела свикна да ги вижда от време на време край обедната маса, а вечерите задължително прекарваше в тяхната компания. Златан обикновено си мълчеше, но Добрин питаше за всичко.

— Кой си ти, дявол да те вземе? И откъде се появи на това място? — заяде се една вечер той.

— Не е здравословно да знаеш всичко! — отклони деликатно въпроса Козела.

— Имам чувството, че покрай теб живеем с бомба в гащите!

— Не забравяйте, че с вас има дама! — смъмри ги Марина и допълни извинително към Козела: — Не позволявам на синовете си да говорят цинизми.

— В такъв случай няма да ви еба путката майна! — напусна масата Козела и следващата седмица прекара затворен в стаята си с кашон водка и сто кутии цигари.

* * *

На Козела му беше пределно ясно, че лесидренската екзекуция трудно ще му се размине. На този етап той нямаше друг вариант да предпази Марина и децата й, затова предпочете да посрещне предизвикателството сам, както го бе правел винаги. И то не закъсня. Първи, естествено, реагира Доган.

Изпрати му един дребен шмекер, когото Козела трябваше да премахне в движение. Успя да го прилъже до околностите на Асеновград и там го остави да лежи в една крайпътна канавка.

На Маджо хората също не закъсняха. С тях Козела се оправи значително по-бързо. Загащи ги в тоалетната на заведението, в което го чакаха и брутално им предложи да си изберат най-прекия път до майната си, ако искат да са живи.

Момчетата излязоха разумни. Отпрашиха за София с пределна скорост и повече не се появиха.

Евреите на мадам Сабат обаче не бяха толкова лесни, още повече те бяха загубили освен дъртата коза и Влад Аберман. Той си беше тяхна кръв.

Флора също не мирясваше. Обикаляше гневна многобройните си стаи на дома си в Претория и замисляше всевъзможни глупости.

— Да им еба майката скапана! — ядосваше се пред бутилка водка Козела. — Защо не ме оставят на мира? Аз все ще намеря начин някой ден да умра.

Продължаваше да прекарва вечерите си самотно и за всеки случай встрани от семейството на Марина. Но именно синовете й не издържаха и го потърсиха. Това се оказа фатално за Златан.

Поводът беше достатъчно добър, за да събере семейството около масата. Златан най-сетне щеше да следва, вероятно в Чехия. Той нямаше енергията на брат си, но притежаваше едно много ценно качество — беше тих и изключително приветлив младеж. Говореха за политика.

— Ако продължава в същия дух, за една година Бойко Борисов ще изгуби всичките си поддръжници — гневеше се Добрин.

— Защо мислиш така? — намеси се в разговора Марина.

— Популизмът не е политическа платформа, мамо. Каца на рамото и отлита, ако не го хванеш навреме.

— Момчето е право — съгласи се Козела.

Той слушаше разсеяно, защото от самото начало беше забелязал съмнително раздвижване в другия край на ресторанта. Двама мъжаги упорито си играеха на местни селяни, които се карат, но от километри им личеше, че са градски момчета, пък и бяха доста бездарни актьори.

— Политиката не търпи равностойни партньори — развиваше настойчиво тезата си Добрин. — Руските тайни служби командваха Съветския съюз с живи покойници и именно това прави сега Костов. Неговият кандидат за президент по нищо не се различава от Черненко.

— Добрин винаги се изхвърля — погледна извинително към Козела Марина и застина от ужас.

Зад гърба му беше застанал единият от мъжете, които доскоро се караха. Държеше в ръката си пистолет и макар тя да не разбираше нищо от оръжия веднага се досети, че удължената му цев е със заглушител.

Козела също забеляза мъжа. Той нито за миг не бе изпуснал движенията на изкуствените селяндури. Заби нож в слабините му с такава сила, че онзи дори не усети болката. Успя обаче да стреля. Изстрелът прозвуча като пуканка в тиган. Марина изпищя. Добрин зина от изненада. А Златан се строполи мъртъв до стола. Глупакът го беше улучил право в челото.