Христо Калчев
Вълчи капан II (3)

III

Маджо продължаваше да се скатава в Швейцария и да подава доказателства срещу Маргините на Румен Петков. Това беше единственият му шанс да оцелее. Другият му шанс беше да дочака цял новите парламентарни избори и да пусне своята бюлетина за Бойко Борисов. Поредното оживяване на Козела изобщо не го изненада. Отдавна смяташе този дърт пръч за безсмъртен. Дори когато помагаше с пари на онези, опитващи се да го унищожат. Откровено не вярваше в крайния успех. Но след като му съобщиха за връзката на бившия генерал с някаква провинциална лекарка, искрено се учуди.

Ахмед Доган научи за покушението от многобройните си агенти в района на Девин. На практика той владееше седемдесет процента от всичко, което се строеше наоколо или плаваше по водите на язовира. В първия момент не обърна особено внимание и реши, че е някакъв битов инцидент. Седмица по-късно обаче един от фелдшерите в болницата му подсказа, че надупченият с харпун старчок най-вероятно ще се окаже генералът от резерва Иван Милетиев.

Новината не беше от най-приятните. Ахмед не допускаше в свои води по-едри риби от него. На всичко отгоре Милетиев очевидно се беше сближил с известната в този край доктор Маринова — жена от висока класа и доволно позната на Доган. Той помнеше добре покойният й мъж, както и двамата й сина.

* * *

Марина представи синовете си на Козела със същата непосредственост, с която правеше всичко. Избра един мрачен и дъждовен следобед, за да го заведе във вилата си и без да го предупреди, открехна вратата към хола. Около камината стояха двама млади мъже. Козела толкова се шашна, че в първия момент ги помисли за възкръсналите си синове. Едва след това различи във всеки от тях чертите на Марина. Единият изглеждаше значително по-млад, макар да беше висок и с онази издължена фигура, която притежават само волейболистите.

— Това е Златан — представи го Марина.

Другият гледаше мрачно и смучеше остатъка от пурата си с такова настървение, сякаш от това зависеше бъдещето на света. Той също не бе нисък, но широчината на раменете му създаваше впечатление по-скоро за едър, отколкото за висок човек. Носеше косата си късо подстригана и поддържаше модерната напоследък еднодневна брада.

— Добрин — запозна ги Марина, но този път услужливо добави, — журналист на свободна практика… — После се разсмя и разтвори ръце. — Моите синове…

Обядваха весело и непринудено. Не стана дума за нищо съществено. Никой не обиди никого. Когато си тръгваха Златан свойски прегърна Козела и той тутакси усети в него онази приветливост, характерна единствено за родопчани. Добрин му стисна ръката силно и го погледна толкова остро, сякаш забиваше кинжал. Беше взел зелените очи на майка си, но излъчваше някаква особена мъжественост, която смущаваше.

„Сякаш виждам себе си на младини… — помисли си Козела. — Лошо, много лошо!“

* * *

Мадам Сабат побесня. Тя беше свикнала с номерата на Козела, но последното му изпълнение я изкара от равновесие. Едва се сдържа да не разстреля гавазите си. Нареди им да следят отдалеч всяко негово движение и изпрати други в Лесидрен. Нямаше никаква представа къде точно е бърлогата на Козела, но този път бе твърдо решила да се подготви за всякакви изненади.

* * *

Влад Аберман също губеше търпение. Докато се спотайваше в леговището на Козела и си хабеше времето в гледане на телевизия, селяндурите заемаха територии. Камилата безмилостно командваше Североизточна България. Митьо Очите държеше южното крайбрежие и горния край на Северна България заедно с Белан. В Южна България се разпореждаха Гурвата, Попа, Боби Канадеца, Малкия Зум, Маймуната, Маниката и Стоян Кравата, а след убийството на Косьо Самоковеца и мистериозното изчезване на Мето Илиянски в София безнаказано действаше единствено Златко Баретата. Течаха потоци от пари, от които в ръцете на Влад не оставаше нито капка.

На терена излизаха нови играчи, като сина на Стоян Славов — Жоро Главата, а Влад трябваше да се свива и да се крие подобно на мишле. Козела му беше наредил да не напуска къщата по никакъв повод. Дори да не си показва носа навън.

* * *

Флора прекарваше дните си в Претория безсмислено и глупаво. В един момент й омръзна да се грижи за къщата и заряза всичко. Уволни цялата прислуга. Мисълта й беше изцяло обсебена от Козела и всичко около него. Ненавиждаше го със същата страст, с която го беше обичала толкова много години. Тя научи за връзката му с лекарката последна и се почувства жестоко измамена. Ревността я подлудяваше. Този път реши да действа професионално и нае едно бивше ченге, което се криеше в Южна Африка от възмездието на СИК.

— Искам да го убиеш лично и с хладно оръжие — връчи му чек за сто хиляди евро тя.

— Някакви други екстри, мадам? — отвърна хладнокръвно килърът.

— Донеси ми пениса му, познавам го добре!

— Окей — усмихна се онзи, без да знае, че по този начин си подписва смъртната присъда.

* * *

Козела го забеляза веднага и го разстреля на един от кейовете на язовира. Хвърли го във водата с окачена тежест на крака. Не каза нищо нито на Марина, нито на синовете й. Упоритостта на Флора вече не го забавляваше. Налагаше се да вземе мерки.