Христо Калчев
Вълчи капан II (19)

XIX

Взривът край Девинското езеро отекна тутакси в цялата държава. Всички телевизии излъчиха видеорепортажи от събитието. Големите вестници му отделиха челните си страници. Вилата, която беше наел Козела, изглеждаше изключително жалко. Не можеше да има оцелял човек. И въпреки това нямаше нито един загинал.

След като мъжете излязоха на риболов, линейката на районната болница прибра Марина по спешност. Тя без друго трябваше да даде дежурство в изборния ден, но този път тръгна малко по-рано и това я спаси.

Добрин загуби ума и дума. Козела обаче побесня. Вече нищо не можеше да спаси Флора. Намериха собственика на вилата пребледнял и разтреперан. Той беше местен бизнесмен от най-долнопробните и само преди година вкара всичките си пари в тази постройка.

— Спокойно, тарикат! — потупа го по рамото Козела. — Ще ти възстановя вилата и ще вдигна още един етаж отгоре.

— Не можеш да живееш повече тук.

— Това е очевидно.

— Дори след като я възстановиш, искам да кажа. Много се гърми около теб.

— За колко я продаваш?

— За милион лева.

— Ти луд ли си бе? — ухили се Козела. — Я виж на какво прилича? Ако й вземеш десет хиляди в този вид, значи си извадил късмет.

— Заради теб ми я гръмнаха.

— Добре де, утре ще ти преведа милиона и ми се махай от главата. Само ми намери строители и повече да не те виждам!

За разлика от Добрин, Марина реагира спокойно на атентата. Или вече беше свикнала със странните събития около Козела, или просто беше се примирила. Пристигна с първата линейка до къщата, прегърна двамата си мъже и не каза нито една укорна дума. После навлезе плахо сред развалините. Полицаите не посмяха да я спрат. Марина откри мястото, където само преди час се намираше нейната стая и съвсем спокойно и делово започна да събира остатъците от попиляния си багаж.

— Предполагам, че ще се преместиш при мен! — обърна се тя към Козела.

— Ако Добрин няма нищо против, идвам! Не ми останаха много места по света.

— Идвай — кимна Добрин. — Аз се изнасям завинаги.

Прекараха вечерта кротко и спокойно, сякаш нищо не бе станало. Козела наблегна предимно на водката и на цигарите, като през цялото време поддържаше конферентна връзка по сателитния си телефон с всички краища на света. Дори се понапи и държа реч.

— Нали казваше, че българският бандит се е променил? — закачи го Добрин. — А взривиха вилата ти като в добрите първи години на демокрацията.

— Мутрата мутира — вдигна пръст Козела. — Тя вече не е оная карикатура на момчето с дебел врат и бухалка. Мутрата махна анцузите и ланците. Около нея вече се въртят счетоводители, юристи и учители по английски. За нея работи мозъчен тръст. Мутрата научи, че само със силови методи работата не става. Тя облече сивата икономика в бизнес структура и програми. Животът принуди мутрите да търсят друга маска, друга мимикрия. Не върви вече да се крият. Не могат да се появят някъде и всичко живо да се парализира от ужас. Ако през деветдесетте години бяха още пеленачета, то етапът на развитие, до който са стигнали днес е пубертет. Скоро ще могат да гласуват и затова властта ги прикотква. А вилата я взриви една тъпа влаинка. И ще си плати.

* * *

На другия ден Козела за пореден път изчезна в типично свой стил. Остави на Марина кратка бележка: „Чакай ме! Ще се върна завинаги“.

Междувременно на първия тур на изборите в България се случи точно това, което той очакваше. Социалистът Първанов набра огромна преднина с гласовете на турците. Десният кандидат отпадна и на балотаж отиде националистът Волен Сидеров с гласовете на българите. Всички недоволни обвиниха Бойко Борисов, заради отказа му да участва. Малцината доволни го похвалиха. Подземният свят изобщо не реагира. Запазването на статуквото на президентската власт го удовлетворяваше напълно, защото бяха свикнали открай време със социалистите. Всъщност повечето гангстери бяха техен продукт. Те си ги отглеждаха и те си ги убиваха. Освен това надеждите на оцелелите се свързваха с бъдещата изпълнителна власт. Макар че възприемаха Бойко Борисов като ренегат, той беше най-добрият вариант и те го очакваха.

Този път Козела реши сам да си свърши работата и да премахне Флора завинаги. Не можеше да й позволи повече да се бърка в живота му. Кацна в Претория в ранния следобед и в четири без пет минути се озова на улицата, където се намираше доскоро собствената му къща и където сега живееше бившата му жена.

* * *

Младен Михалев — Маджо се премести в Австралия преди два дни. Веднага щом разбра за поредния атентат срещу Козела. Там беше пет минути преди полунощ. Маджо рядко посягаше към алкохола, но този път си беше налял чаша уиски и гледаше с празен поглед ъгъла на стаята. Току-що от България му съобщиха резултатите от изборите. В общи линии те го устройваха. Беше направил голяма услуга на социалистите с предаването на братята Маргини и очакваше в най-скоро време възможност за завръщане. Маджо никога не забравяше, че бизнеса трябва да се държи на къс повод.

* * *

В Белград оставаха пет минути до шест часа следобед. Сретен Йосич лежеше на дивана с вдигнати на дивана крака и гледаше българска телевизия. Изобщо не го интересуваше кой е спечелил първия тур на изборите, а още по-малко дали на втория ще стане президент социалистът Първанов или националистът Сидеров. Неговата философия беше проста и ефективна — всичко се купува и всеки се продава.

* * *

В България наближаваше пет часа. Добрин разцелува майка си пред къщата, в която беше отрасъл, качи се на колата и отпраши завинаги към София. Имаше официална покана да започне работа в една от големите телевизии. Марина остана съвсем сама. Прибра се в кухнята — единственото място, което можеше да понася в самотата си. Опита да се свърже с Козела чрез мобилния си телефон, но операторът отговори, че няма връзка. Марина го захвърли на масата и смирено се разплака.

* * *

След изборите Ахмед Доган също реши да отмори. Прибра се в сараите си край София и си поръча чай. Беше доволен. Всичките му планове се изпълняваха точно. Погледна машинално към часовника. Беше пет без пет следобед, източноевропейско време.

* * *

Козела се изправи пред къщата си в Претория и натисна звънеца. От този момент нататък навсякъде по света на Флора й оставаше да живее още девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, една, нула секунди…