Любомир Т. Пировски
Фитопсихофармакология на човешкото поведение (4)

3. Кратък фармакогностичен и фитотерапевтичен обзор на растения за галенови фитопсихофармакологични препарати повлияващи човешкото поведение, разпределени съобразно основните психофармакологични лекарствени групи на международната квалификационна схема:

България е богата на лечебни растения. Нашата флора съдържа около 3600 вида висши растения от около 300 000 вида висши растения на Земята. В миналото народната фитотерапия е използвала изключително диворастящи растения около 772 вида. Сега техният брой е значително по-малък около 300 вида, а най-употребяваните са едва около 120. От всички висши растения са проучени не повече от 4%, а от нисшите растения — още по-малко. На фона на тези данни става ясно практическото значение на създаденият от нас и използван във фитотерапията и фитопсихофармакологията „фармакотаксономичен“ метод, базиран на системния подход.

На фона на кратката психо-физиологична обосновка на човешкото поведение и на международната класификационна схема в пет основни групи според клиничния ефект на психотропните препарати, описани дотук, използвайки за методологични инструменти описания „фармакотаксономичен метод“ и концепцията за „психоунитропизъм“ — дозозависимо еднопосочно действие на психотропни вещества върху системната адаптивна дейност на главния мозък, независимо от тяхната групова или химическа принадлежност (Каркищенко Н. Н., Психоунитропизм лекарственных средств, Москва, „Медицина“, 1993), можем да направим и нашия фармакогностичен и фитотерапевтичен обзор, и примерен подбор на някои растения и възможни галенови фитопсихофармакологични препарати за безвредно повлияване на човешкото поведение. За целта е подходящо използването и на „Класификацията на растенията използвани за възстановяване и повишаване на работоспособността“ от В. А. Иванченко, допълнена и с други лечебни растения в съответните групи, тъй като човешкото поведение като процес на активно взаимодействие между личността и социалната среда, е тясно свързано през централната и периферната нервна система със способността да се изпълнява определена работа. (Иванченко В. А., А. М. Гродзинский, Т. М. Черевченко, А. Ф. Лебеда, Н. М. Макарчук, В. В. Снежко, Фитоэргономика, Академия наук Украинской ССР, Киев, „Наукова думка“, 1989), както и собствената разработка: (Топалов В., Попова М., Пировски Л., Сакалиева Д., „Биологично активните вещества и лекарственото растениевъдство — перспективи и научно-технически проблеми“ „Научни доклади и съобщения“, том III, 1987 г., София, Поверително издание на Селскостопанска Академия)

 

 

I. За групата на невролептиците (Loo, H. Et al., Medicaments psychotropes., Rev.Prat., 1990, №II, 1043–1063.) действащи предимно върху централната нервна система, е характерно да предизвикват състояние на безразличие към околния свят с потискане на всякакъв вид активност при запазена яснота на съзнанието. Те имат екстрапирамидни неврологични ефекти като прекъсват връзката между челната кора и лимбичната система и блокиращо действие върху допаминергичната, серотониновата, холинергичната и адренергичната системи. Тези им действия ги правят подходящи за употреба при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта. Въпреки че невролептиците са най-ниско токсичните от психотропните медикаменти и към тях не се наблюдава пристрастяване, при тях има психични, неврологични, невровегетативни и ендокринни странични действия и повишена чувствителност към светлината.

Силният седативен, общо успокоителен, ефект, например при хлорпромазина (АТС: N05AA01), с увеличаване на денонощната доза се съпровожда с потискане на условнорефлекторната дейност и преди всичко на двигателно-отбранителните рефлекси, намаляване на спонтанната двигателна активност и разхлабване на скелетната мускулатура; настъпва състояние на понижена реактивност на външни и вътрешни стимули при запазено съзнание; влиянието върху емоционалната сфера е в отслабване и премахване на бълнуването и халюцинациите, намаляване или премахване на страха, тревогата и напрежението при болни с психози и неврози и безсъница. Използването обаче на този синтетичен химичен препарат (както и други синтетични сънотворни, седативни или транквилизиращи средства) в една или друга степен нарушават структурата на съня, лишавайки го от естествената дълбочина и фазата на интензивното сънуване (за разлика от валериановите фитопрепарати — VI Phytotherapie Kongres, Berlin, 1996, E. Vorbach, Phytopharmaka bei Schlafstorurungen. — Arzt. Prax., 48, 1996, № 31, 15.). С това се нарушава и понижава преработването на дневната информация и възстановяващото действие на съня, което рефлектира върху психо-физиологичните механизми на аферентния информационен синтез, а оттам и върху човешкото поведение.

Тези отрицателни ефекти до голяма степен могат да се избегнат чрез употребата на фитофармакологични препарати.

Фитопрепарати — невролептици, действащи подобно на хлорпромазина са от следните растения:

Валериана (Valerianа oficinalis L.) — в България днес се използват осем фитопрепарата от нея; Теснолистна върболика (Chamaenerium angustifolium Scop. = Epilobium angustifolium L.); Lagochilus inebrians Bunge; Решетка (Carlina vulgaris L., Carlina acaulis L., Carlina acanthifolia All.); Passiflora incarnata L.; Patrinia intermedia Roem. et Schult.; Червен божур (Paeonia anomala L., Paeonia peregrine Mill.); Polemonium coeruleum L.; Stephania glabra Miers.; Лайка (Matricaria chamomilla L.

— Турова А. Д., Э. Н. Сапожникова, Лекарственные растения СССР и их применение, М.: Медицина, 1983. С. 161) и др.

Растителните невролептици действащи подобно на резерпина (в по-високи дози той води до изчерпване на депата на катехоламините и серотонина в ЦНС, понижава агресивността, понижава тонуса на симпатикуса и го повишава при парасимпатикуса, но има нежелани странични действия свързани с потискането на психиката, засилване на депресията, усещане на слабост и е противопоказан при сърдечно-съдови заболявания, язва и др.) са от растенията:

Зимзелен малък (Vinca minor L.); Лечебна овчарка, Чобанка, Лопуш (Petasites albus L., Petasites hybridus L.); Ballota nigra L.; Обичниче кандилколистно (Thalictrum foetidum L., Thalictrum aquilegifolium L.); Ziziphus jujuba Mill.; Вълча ябълка обикновена (Aristolochia clematitis L.); Cimicifuga dahurica, Cimicifuga racemosa Nutt.; Magnolia grandiflora L.; Бял имел (Viscum album); Дяволска уста (Leonurus cardiaca); Scutellaria baicalensis Georgi, Scutellaria galericulata; Eucommia ulmoides Oliver и др.

 

 

II. Фармакологичните препарати от групата на антидепресантите по различни механизми повишават нивото на норепинефрин (норадреналин) и/или 5-НТ (серотонин) в мозъка (Citalopram ATC: N06AB04), което при депресии е понижено. Серотонин-мелатониновата обмяна с прекурсори L-триптофан и 5-хидрокситриптофан (във „Choleon–5Ambros“-многослойни таблетки с контролирано освобождаване, съдържащи и никотинамид и пиридоксин) е специфична за Епифизата чрез хидроксииндол–0-метилтрансфераза (ХИОМТ), чиято активност се повишава на тъмно и от хиперицин, а се потиска от светлината. Дефицитът на серотонин и на рецепторите му, води до депресията и депресивните разстройства на човешкото поведение. Депресията се характеризира с липса на интерес към ежедневните дейности, липса на енергия и способност за концентрация, чувство за безпомощност, безнадеждност и тъга, безполезност и неадекватност, лош сън, понижена сексуална активност, значително покачване или загуба на тегло, умора, главоболие и други промени в самочувствието и поведението на човека. Депресията много често е в периода на обратна аференция между действието и ефекта от него и на „разсъгласуване“ между цел и получен резултат, при което емоционалният фактор „удолетвореност-неудолетвореност“ е както фактор за отрицателни преживявания обусловени от чувството на неудовлетвореност от резултатите от дейността (поведението) на човека, така и допълнителен стимул за търсене на нови, по-адекватни цели на програмата за аферентно действие. Точно в този период е оптимално използването на антидепресантите. И те обаче имат редица нежелани действия, странични ефекти и противопоказания — атропино — подобни странични ефекти, кардиотоксични ефекти, абстинентен синдром и др. Антидепресантите не се понасят добре от здрави хора и не подобряват настроението им. С оглед на тяхното широко търсене поради непрекъснатите вътрешни конфликти в личността, особено важно е разработването на нови фитопрепарати с антидепресивен ефект, но без или с по-малко нежелани странични ефекти.

Често антидепресивният ефект е съчетан с анксиолитична активност (Maprotiline ATC: N06AA21) или седативен ефект (Amitriptylin ATC: N06AA09). Антидепресивният ефект е свързан с влияние върху фронталната кора, амигдалоидните ядра, хипоталамуса, средния и продълговат мозък.

От фитопрепаратите от тази група са известни (в България — 3 броя) капсули „Esbericum“, таблетки „Removit“ и дражетата с широк спектър на действие „Peflavit C“, съдържащи екстракт от Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.)

 

 

III. За транквилизиращите (анксиолитични) препарати е характерно, че проявяват силен анксиолитичен стреспротективен ефект, съчетан с ретроградна амнезия при диазепам и мидазолам (премахват тревогата, страха, вътрешната напрегнатост, повишената възбудимост, създават състояние на самовглъбяване, атараксия, и „философско отношение“ към живота), еухипнотичен ефект, антиепилептичен и централен миорелаксиращ ефекти. Основното им място на действие е свързаната с емоциите мезолимбична система в мозъка, където те изключват емоционалния филтър (активиращата фаза) между сферите на безсъзнателното и съзнателното, намаляват емоционалната напрегнатост произтичаща от несъответствието между тях, стесняват потока от осъзнавана информация, като по този начин се получава емоционално нормализиращ ефект, тоест психическа адаптация. Бензодиазепините са агонисти на специфични рецептори, като при свързването им с тях, се засилва предизвиканото от Гамааминомаслената киселина в мозъка разширяване на хлорните канали, предизвикващо хиперполяризация на невроналните мембрани. Освен това бензодиазепините засилват потискането на допаминергичните неврони в substancia nigra в мозъка. В ниски дози диазепамът и хлордиазепоксидът улесняват, а във високи — потискат сумационната способност на ЦНС. Този фармакологичен профил ги прави подходящи за употреба при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта. Бензодиазепините обаче имат редица нежелани реакции: намаляват концентрацията на вниманието и удължават реакционното време; предизвикват сънливост и отпадналост; главоболие и запек; понижено либидо; привикване; които налагат търсене на други подобно действащи, но безвредни растителни средства особено за здрави хора.

Фитопрепарати — анксиолитици, действащи подобно на диазепама са от следните растения:

Amorpha fruticfsa L.; Калуна (Calluna vulgaris L. = Erica vulgaris L.); Бутрак (Xanthium strumarium L.); Звездан рогат (Lotus corniculatus L.); Rhododendron dauricum; Блатен тъжник (Filipendula ulmaria L. Maxim. = Spiraea ulmaria L.); Жълта детелина, целебна раменка (Anthyllis vulneraria L); Хмел (Humulus lupulus L.)

Centranthus ruber, Valerianaceae (Манолов П., Мареков Н., Фармакологични проучвания на Centranthus rubber, Експ. Мед. И морф. — ХХ, 1981, №1); Клинавиче, орлови нокти, сладколистен клин, вълностоцветен клин (Astragalus glycyphyllos L., Astragalus dasyan-thus Pall., Fabaceae (Турова А. Д., Э. Н. Сапожникова, Лекарственые растения СССР и их применение, М.: Медицина, 1983.; Молодавкин Г. М., Ж. Алдармаа, Т. А. Воронина, С. Б. Середенин, Б. Давгацэрэн, Психотропные свойства Астрагала монгольского, ХФЖ №4/1998, с. 35–37)

Към ергогенни растения за фитопрепарати с антистресов ефект, подобряващи възстановителните функции на съня и синхронизацията в работата на различните мозъчни участъци са и седативните растения със:

— бета-адреноблокиращ ефект: Arnica mfntana L.; Бял блатен смил (Gnaphalium uliginosum L.); Блатен ранилист (Stachys palustris L.); и др.

— съдържащи гамааминомаслена киселина: Astragalus

— разновидности; и др.

— холиномиметичен ефект: Лечебен жаблек (Galega officinalis L.); Коприва обикновена (Urtica dioica L.); Питомна градинска коприва, гръцка коприва (Urtica urens); Луличка (Linaria vulgaris Mill. = Antirrhinum vulgaris L.); Лютива тлъстига (Sedum acre L.); и др.

— ароматични растения с успокояващ и сънотворен аромат: Обикновен риган (Origanum vulgare L.); Градинска мащерка (Thymus vulgaris L.); Бял бор (Pinus silvestris) — през зимата; Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum L.) и др.

— ароматични растения — адаптогени — нормализиращи функциите на нервната система Лютива мента (Mentha piperita L.); Чесън (Allium sativum L.); и др.

— ароматични растения със стимулиращ аромат: Вратига (Chrysanthemum vulgare Bernh. = Tanacetum vulgare L.); Калина, Офика (Sorbus aucuparia L.); Черна топола (Populus nigra L.); и др.

 

 

IV. Групата на психостимулаторите наричани още психотоници, психоаналептици, психоенергетици, централни стимуланти (Темков Ив., Киров К., Клинична психо-фармакология, София, „Медицина и физкултура“, 1976) обхваща разнообразни химически съединения с общите свойства да отстраняват чувството на умора, да подобряват умствената и физическата работоспособност, да повишават настроението, но без да имат истински антидепресивни свойства. Повечето от психостимулантите подобряват условнорефлекторната дейност с преобладаване на възбудния процес. Това им действие ги прави удачни за използване при създаването на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта. При по-големи дози обаче, се достига до подтискане на условните рефлекси поради настъпване на задпределно потискане; двигателната активност се засилва, както и възбудимостта и готовността за реагиране. При употребата им сънят се разстройва и настъпва понижение на апетита. Те само мобилизират резервните сили на организма, без да отстраняват необходимостта от почивка. Прилагането им при ежедневна умора и непсихотична потиснатост на настроението е вредна и може да доведе или до привикване (наркомании) или (по-често) до състояние на абсолютно изчерпване на физическите (в т.ч. и значително спадане на теглото) и психическите сили (вкл. до смърт) на лицата които ги приемат. (Международна конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, ДВ бр. 24/2007 г.)

Особено удачни за използване при създаването на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта са някои холиномиметици (растителните-галантамин и физостигмин; аминопиридин и прекурсори на ацетилхолинадеанол), както и ноотропните средства и средствата на метаболитната терапия — „еуметаболизаторите — стимулиращи функцията и обмяната на нервната клетка“: аминалон; пирацетам; прамирацетам; пиритиоксин; меклофеноксат; Фитопрепарат „FAE“ — собствен патент за изобретение BG № 60639 В1 /1997; алкалоидът Винкамин от Vinka minor L., Apocinaceae; Винпоцетин (Кавинтон); Ницегролин; Оротова киселина; Никотинова киселина (vit. PP); Органични киселини; Рибофлавин (vit. B2); Токоферол (vit. E); Полиненаситени мастни киселини (vit.F); и др. (Фармакология на работоспособността сб. подред. на Ради Овчаров и Васил Георгиев, „Мед. и Физк.“, София, 1985.)

Ноотропите не променят пряко емоционалната активност на ЦНС, но оказват стимулиращо влияние върху трофичните и енергетичните процеси — основа на психичната адаптация и така косвено оптимизират емоционалната реактивност. Някои са структурни аналози на гамааминомаслената киселина. Те се отнасят към психотропните средства на метаболитната терапия. Имат ГАМК-миметичен ефект. Действат тонизиращо върху ЦНС, подобряват метаболизма на нервните клетки, облекчават възстановителния период след функционалното натоварване, оказват защитно действие върху нервните клетки при въздействие на хипоксия и различни токсични фактори. Ноотропите подобряват интегралната дейност на мозъка, процесите на обучението и паметта, вниманието и мотивацията, най-вече чрез активиране на окислителното фосфорилиране в митохондриите и стимулиране синтезата на ядрена рибонуклеинова киселина, която има пряко отношение към синтезата на макромолекулите в неврона. Ефектът им се проявява след продължително (многомесечно) използване, което наред с посочените им фармакологични свойства, позволява използването им за оптимизирание през цялото време на психо-физиологичния процес на пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта съгласно ценностната система на конкретния индивид или общество.

Растителни ноотропи: Женшен (Panax ginseng C. A. Mey); Златен корен (Rhodiola rosea L.); Maackia amurensis = Cladrastis amurensis Rupr. Et Maxim.; Зимзелен (Vinka minor L., Apocinaceae).

Растенията за фитопрепарати — стимулатори на централната нервна система, които облекчават предаването на импулсите в междуневроните синапси и отслабват процесите на задържане в централната нервна система, или блокират действието на задръжните медиатори — глицин (в постсинаптичните нервни окончания на гръбначния мозък, при което се повишава рефлекторната възбудимост на гръбначния мозък водещо до тонизиране на скелетните мускули и на гладките мускули на вътрешните органи и подобряване на трофиката им), таурин, гамааминомаслена киселина — ГАМК, са: алкалоидо-съдържащите семена от Strychos nux-vomica L., Loganiacae; Securinega suffruticosa Pall.; Челядник (Echinops ritro L., Echinops sphaerocephalus L.) (Й. Йорданов, Кр. Иванов, Ехинопсин-влияние върху психичния темп и работоспособност у млади здрави доброволци, НИХФИ, София, сп. МБИ №1/1979)

Тонизиращи растения за фитопрепарати с бета-адреностимулиращо кофеино-подобно действие: Психостимулиращият ефект на кофеина се дължи на пряко възбуждащо действие върху кората на главния мозък и ретикуларната формация. Той е по-силен при слаб тип нервна система и състояние на изразена умора. Кофеинът, измествайки конкурентно задръжния медиатор аденозин от пуриновите (аденазинови)рецептори, възбужда ЦНС. Внезапното му спиране позволява на аденозина да свърже всичките си рецептори и да предизвика задържане в ЦНС и абстиненция под формата на депресия, сънливост, умора, понижаване на артериалното налягане и др.

Растенията са: Китайски чай (Camellia sinensis = Thea sinensis L.); Coffea arabica L.;

Theobroma cacao L.; Cola acuminata Schott. et Endl.; Ilex paraguariensis = Ilex Mate St. Hil.; Бодливолист джел = Кошличато — бодлива зеленика (Ilex aquifolium, Aquifoliaceae)

Растения с адреномиметично, стимулиращо, действие, съдържащи норадреналин и други катехоламиниилиефедрин: Тлъстига, Тученица (Portulaca oleracea L.); Ephedra equisetina Bunge; Ефедра (Ephedra distachya L.); Sida spinosa L.; Копитник европейски (Asarum europeum L.); Asarum Seiboldii Miq.; Majanthemum bifolium L., F. W. Schmidt; Магарешки бодил, Гинер (Onopordum acanthium L.).

Растения-аналептици притежаващи н-холиномиметичен ефект: Лобелия (Lobelia inflata L.); Багрилна жълтуга (Genista tinctoria L.); Thermopsis lanceolata R. BR.)

Растителни психостимулатори и адаптогени:

Адаптогените (Лупандин А. В., О механизме повышения работоспособности под влиянием адаптогенов, Тез. Докл. 23-й Всесоюз. Конф. по спорт. медицине. Ч. 2. — М. 1987, с. 212–213; Иванченко В. А., Гроздинский А. М., Черевченко Т. М. и др., Фитоэргономика, АН УССР, Киев, „Наук. думка, 1989) са високоефективни лекарствени средства, хранителни добавки и функционални напитки за здрави хора, повишаващи неспецифичната съпротивляемост на организма и увеличаващи неговата устойчивост към различни неблагоприятни въздействия. Те са слабо токсични, с голяма терапевтична ширина и не предизвикват пристрастяване и привикване. Още след първите им приеми се подобрява самочувствието, повишават се умствените, физическите и сензорните възможности на организма, което рефлектира директно върху човешкото поведение. За растителните адаптогени е свойствен принципа на нормализация, тоест те възстановяват до норма изменените функции в организма, в съгласие с общия биологичен закон: «слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат». В тази посока съпосочно работят информационната (от органите на чувствата от околната среда), и мотивационната подсистеми, докато енергийната (оптимизиране на хранене и дишане) в началото също е съпосочна, но при настъпване на умора понижава действието си. Това е така, защото чувството за умора е «биологичен сигнализатор за временно влошаване на функционалното състояние на организма» (А. А. Ухтомский) изискващо възстановителни адаптационни процеси закономерно протичащи в автовълнов режим, както при специфичната, така и при неспецифичната адаптация. Доказано е, че адаптацията към действието на растенията е вълнообразен процес, от което следва, че действието растителните биологично-активни вещества върху човешкия организъм може да бъде противоположно в зависимост от времето, срока и фазата на адаптация на организма при прилагането им (хронофитофармакология и хронофитоергономика). Освен това, от особено важно значение е спазването закономерностите при прилагане на растителните биологично-активни вещества за синергизъм и антагонизъм както помежду им, така и с лекарствената или като хранителна функционална добавка (напитка) форма, и пътя на въвеждане, тоест биофармацевтичните принципи (Минков Евг., Ламбов Ник., Овчаров Р., Бантутова Ир., Основи на биофармацията, И-во «Венел Медик ООД», София, 1994). Растителните адаптогени модулират селективно функционирането на допаминергичесите структури чрез инхибиране на КОМТ, инхибират прекисното окисление на липидите чрез неферментативна антиоксидантна система, защитават от изтощение системата «хипофиза — кора на надбъбреците» и влияят на образуването на пептидните хормони. В резултат адаптацията се проявява на структурно клетъчно ниво.

Адаптогените увеличават активността на почти всички акупунктурни меридиани (особено на бъбреците и пикочния мехур, отразяващи състоянието на надбъбречните жлези и хомеостатичните възможности на организма) и на биологично-активните точки, представителни за хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система, тоест те са стресори и афродизиаци, които напрягат адаптационните механизми при спокоен или нормално трениращ организъм (с намаляващ ефект в редицата: Rhodiola rosea, Leuzea carthamoides, Schizandra chinensis, Panax ginseng), но при астенични състояния, претренираност или други функционални отклонения от нормата те ги нормализират, т.е. проявяват ефективно адаптационният си дозозависим ефект, като ефекта им по сила е в противоположна последователност.

Растенията за адаптогенни фитопрепарати са: Манджурска аралиа (Aralia mandshurica Rupr. Et

Maxim.); Aralia Schmidtii; Женшен (Panax ginseng C. A. Mey); Echinopanax elatum Nakai; Codonopsis pilosulae Naunfeldt.; Левзеа (Rhaponticum carthamoides Willd.); Китайски лимонник (Schisandra chnensis Turcz.); Бръшлян (Hedera helix L.); Hedera colchica C. Koch.; Rhododendron Adamsii Rehd.; Златовръх (Rhodiola rosea L.); Rhodiola algida Fisch. Et Mei.; Sterculia platanifolia L.;Елеутерокок (Eleutherococcus senticocus Rupr. et Maxim); Невен (Calendula oficinalis L. — Коновалова О. А., Рыбалко К. С., Биологически активные вещества Calendula officinalis L., Обзор, «Растительные ресурсы», том 26, выпуск 3, 1990, с. 448–463).

Един друг поглед върху адаптогенните фитопрепарати и растенията за тях е даден от Гарбузов В. И. (Гарбузов В. И., Древние и новые каноны медицины, Санк-Петербург, 1992). Той ги разглежда не само като адаптогенни за здрави хора, но и като реадаптогенни — възстановяващи дезадаптирания болен организъм. Те, на първо и най-важно място, трябва да тонизират и успокояват, действайки антидепресивно, смекчавайки тревожността, страха, тъгата, отчаяността (особено важно за поведението на човека — б. на авт.). Те трябва да премахват болката и спазмите, което от само себе си подобрява настроението на болния и му внушава надежда (много важно за поведението на човека — б. на авт.). Те, въздействайки като пикочогонни и слабителни средства, да очистват организма от отпадъци от обмяната на веществата и от токсини. Те трябва да регулират, укрепват и възстановяват защитните сили на организма, като по този начин го оздравяват и подмладяват.

Растенията за адаптогенни и реадаптогенни фитопрепарати Гарбузов В. И., разделя по йерархия в действието като комбинация в четири групи от по седем растения всяка:

I. Пача трева обикновена (Polygonum aviculare L.); Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.); Невен (Calendula ffficinalis L.); Коприва обикновена (Urtica dioica); Глухарче (Taraxacum officinale Web.); Жиловляк голям (Plantago major L.) и Гол сладник (Glycyrrhiza glabra L.).

II. Бял оман (Inula helenium L.); Овчарска торбичка обикновена (Capsella bursa-pastoris L.); Бял пелин и Див пелин (Artemisia absinthium L. et Artemisia vulgaris L.); Лайка (Matricaria chamomilla L.); Дива мащерка и Градинска мащерка (Thymus serpyllum L. et Thymus vulgaris); Бял равнец (Achillea millefolium L.); Змийско мляко (Chlidonium majus L.).

III. Обикновен, червен, риган (Origanum vulgare L.); Лечебна пищялка, Ангелика (Angelica archangelica L.); Горска ягода — листа (Fragaria vesca L.); Репей голям (Arctium lappa L.); Бял блатен смил (Gnaphalium uliginosum L.); Бутрак (Bidens tripartita L.); Хмел (Humulus lupulus L.).

IV. Блатен аир (Acorus calamus L.); Кисел трън обикновен (Berberis vulgaris L.); Жълт смил (Helichrysum arenarium Dc. = Gnaphalium arenarium L.); Червена боровинка — листа (Vaccinium vitis-idaea L.); Водна детелина (Menyanthes trifoliata L.); Бутурак, Планински очиболец (Potentilla erecta L.); Orthosiphon stamineus Bent., Labiateae.

Растителните адаптогени и реадаптогени са много подходящи за квалифицирано използване през целия период на пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване и затвърдяване на нова, определяща вектора на поведение на човека.

Изучаването на традиционната медицина от страните на Източна Азия с помощта на компютърен анализ (Гриневич М. А., Информационный поиск перспективных лекарственных растений — опыт изучения традиционной медицины стран Восточной Азии с помощью ЭВМ, Ленинград, «Наука», 1990) при различни заболявания, определя комплекс, съчетания от растения («ядро» в билковите рецепти), даващи специфичното действие (според сумата от симптоми или синдроми) на предписанията при заболяванията, в случая на нервната система.

За китайската медицина този комплекс обхваща:

Panax ginseng C. A. Mey; Poria cocos Wolf; Zizyphus jujuba Mill.; Rehmannia chinensis Libosch.; Angelica sinensis Diels; Scrophularia oldhamii Oliv.; Polygala tenuifolia Willd.; Schisandrd chinensis (Turcz.) Baill.; Ophiopogon japonicus (L.f.) Ker-Gawl.

За корейската медицина този комплекс обхваща:

Areca catechu L.; Citrus auranthium L.; Glycyrrhiza glabra L.; Perilla frutescens (L.) Britt.

За японската медицина този комплекс е от:

Astragalus membranaceus Bunge; Atractylodes japonica Koidz. Et Kitam.; Ligusticum acutilobu; Siebold et Zucc.; Paeonia lactiflora Pall.; Panax ginseng C. A. Mey.; Rehmannia chinensis Libosch. = Rehmannia glutinosa (Gaerth.) Libosch.

V. Днес растенията съдържащи психоактивни — психомиметични вещества, които въздействат на централната нервна система, променят възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението на човека и могат да предизвикат наркотична зависимост, са добре проучени.

Например: Психомиметичните средства — централните холинолитици действащи като антагонисти върху М-рецепторите на невротрансмитера ацетилхолин и предизвикващи делириум, използван от лечители, шамани и магьосници в древността — атропин, l-хиосциамин, скополамин от татул, беладона, мандрагора; опиев мак (опиум, хашиш, морфин), канабис (тетрахидроканабинол), променящи нивото на някои невротрансмитери в мозъка и преди всичко на допамина, с което активират «възнаграждаващата система»; индоловите халюциногени свързани и със серотониновата обмяна, съдържащи съставки от типа на ЛСД (в мораво рогче — Claviceps purpurea, грамофонче — Ipomoea purpurea; триптаминовите халюциногени (ДМТ-диметилтриптамин — от Acacia simplicifolia кора — 0,86%, Pilocarpus organensis 1, 06%, Diplopterys carberana-листа и др., и псилоцин и псилоцибин от пандемичната гъба Psylocibe cubensis — разновидност от Panaeolus и Stropharia cubensis); бета-карболините — хармин и хармалин от зърнѐш, седефче — Peganum harmala, които са ензимни инхибитори и позволяват натрупването на ДМТ, поради което се комбинират с него в амазонския чай «аяуаска»; ибогаининдолов алкалоид с халюциногенни и афродизииращи, активиращи феромоните свойства от кората на корените на два вида африкански дървета — Tabernanthe iboga и Tabernamontana; салвинорин А — дитерпен с 23 въглеродни атома и без азотен атом, агонист на капа-опиоидните рецептори, от листата на Salvia divinorum; и много други.

Изхождайки преди всичко от фармакологичните качества на веществото може да се направи следната класификация на наркотичните зависимости: от типа на опиума и опиевите производни; от средства от барбитуров тип, транквилизатори и ненаркотични аналгетици; от типа канабис; от алкохолен тип; от психо-стимуланти (амфетаминов, кокаинов и кхат тип); от халюциногенен тип; от никотинов тип. (Станкушев — Тодор, Наркомании, И-во «Медицина и физкултура» София, 1982).

Подробна информация за това може да се намери във:

Иванов Вл., Психо-фармакотерапевтичен справочник, И-во «Рекламна къща Роси», Монтана, 1998; Адам Готтлиб, Энциклопедия не запрещенных психоактиных средств, редактор Сигизмунд Тиргартен, оригинал гарнитура Таймс 05.01 1996, перевод «Мебиус»; Маккена Терънс, Храната на боговете, прев., ИК «ЛИК», София, 2003; Страсман Рик, ДМТ молекулата на духа, НСМ Медия, София, 2004; Ришар Дьони, Жан-Луи Сенон, Дрогите — наркомании и зависимости, енциклопедия, И-во «Рива», 2003; Станкушев Тодор, Наркомании, И-во Медицина и физкултура“, София, 1982; forum.gorna.net/TELNET Наркотици и какво знаем за тях?, 127 стр., 2006 г.; Крушков И., Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник, Мед. И-во „Арсо“, 2007; Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите ДВ бр. 30/1999 г.

— 22/2010 г.; ПМС №293 ДВ бр. 87/2011 г. Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични; Искаме обаче да отбележим, че при тяхното изучаване, словореда (акцента) в метода вместо „био-психосоциален“ системен подход, съгласно преобладаващата причинно-следствена зависимост, трябва да се обърне в „социално-психо-био системен подход“

Наркоманиите (наркотична зависимост) и злоупотребата с наркотици без поява на зависимост не са предмет на тази книга.

 

 

VI. Отделна полифункционална група фитопсихофармакологични препарати са етеричните масла.

Действието на етеричните масла от природен произход се характеризира с ниска токсичност и многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма. Както пряко — ароматерапевтично, така и косвено — саниращо и подобряващо здравето, те могат да въздействат върху човешкото поведение.

Според съвременната психоневрофизиология и физикохимия, разпознаването и действието на над 20 000 въздушно разтворими ароматни молекули носещи „обонятелна“ информация и създаващи възбуждащи или отвращаващи спомени запазени дълбоко в паметта ни, е свързано с пространствената структурна особеност на химическите молекули (цис, трансизомери, енатиомери и др.: D-carvone — мирише на мента, а L-carvone — на кимион; D-лимонен — на портокал, а L-лимонен — на лимон) и цялостната нервна структура възприемаща, предаваща и разпознаваща миризмите. Невроните са свързани един с друг, така че активността на всеки зависи от активността на останалите, което ги превръща в динамична система при интерпретирането на асоциативния отзвук на миризмата, такъв какъвто го възпроизвежда паметта. Това обяснява психо-физиологическото действие на миризмите и е научната основа на ароматерапията. Рзличните миризми оказват различно влияние върху емоциите на хората. Най-чувствително е обонянието на децата до 15 години и на възрастните над 60 години. Обонянието се засилва при бременност, кърмене, диабет, възпаление на бъбреците, мигрена. Различните хора реагират по различен начин на една и съща миризма, но въпреки това може да се говори за типични реакции на големи групи от хора свързани с възрастта и пола.

От цветята — теметужките и нарцисите настройват болшинството от изследваните хора сантиментално.

Миризмата (етеричното масло под формата на пари, аерозол–2% разтвор на етерично масло в носител) на жасмин, орхидея, роза, розмарин, исиот, люляк, салвия скларея и др. действа възбуждащо, ободряващо, опияняващо, афродизииращо.

Етеричното масло и конкрета от Salvia sclarea със състав: линалилацетат от 58 до 70%; линалол 10 до 15%; оцимен; мирцен; цедрен; неролидол; и склариол (C₂₀H₃₆O₂ — двупръстен дитерпен съдържащ се в конкрета), има своеобразна миризма напомняща едновременно амбра, лавандула и бергамот. Те имат силно еуфорично и наркозоподобно действие при масаж или продължително вдишване на парите на маслото (1 час), като действието му продължава над 3 часа. На това се дължи антидепресивното им действие. С мускусния аромат предизвикващ засилено отделяне на адреналин и стимулиране освобождаването на естрогени, салвиевото масло има еротично въздействие и положително действие при различни менструални смущения (аменорея), болки и предменструален синдром, както и при фригидност. Маслото е и успокояващо (седативно) средство и понижава кръвното налягане.

Етеричното масло от роза, шибой, ягоди, портокали, лимони, евкалипт, лайка, мента действа антидепресивно и повишава производителността на труда. Вдъхването на розовото масло се придружава от повишаване на кожната температура, забавяне на пулса, спадане на артериалното налягане.

За релаксация на мускулно и нервно напрежение се използват етерични масла от лавандула, сандалово дърво, кедрово масло, маточина и градински чай.

Някои етерични масла, които съдържат алифатни терпени имат подчертано бактериостатично и бактерицидно действие, противовъзпалителен ефект, спазмолитично, антиалергично и антисеротониново невротропно действие (розово масло и др.). Етерични масла, съдържащи монотерпени са добри антисептици и дезинфектанти на горните дихателни пътища или се използват за лечение на стомашно-чревни заболявания, в стоматологията и др. (масло от мащерка, чубрица, мента, евкалипт и др.). Например етерично масло от тимолов тип (Monarda fistulosa, Origanum heracleoticum и др.) съдържа тимол и кавракрол, които действат бактерицидно в концентрация 125 до 250 мкг/мл. Те денатурират и коагулират протеина на бактериалната клетъчна обвивка взаимодействайки с цитоплазмената мембрана и така променят пермеабилитета й за катиони (H+ и K+). Разрушаването на йонния градиент води до воден дисбаланс и клетъчна смърт. При този механизъм на действие резистентност при микроорганизмите не се развива. Нефенолната фракция на етеричните масла (изоборнилацетат, линалилацетат, линалоол) няма антибактериална активност. Терпентиновото и камфоровото масла имат вазодилативен, хиперемичен ефект, а камфоровото масло засилва сърдечната дейност. Етеричните масла, съдържащи сесквитерпени се прилагат при заболявания на горните дихателни пътища, стомаха и др. (масло от хвойна, лайка, и др.) Етерични масла, съдържащи фенолпропанови производни имат инсектицидни свойства и локален анестетичен ефект (карамфилово масло, анетол и др.).

При това от особено значение за комплексното им фармакологично и ароматизиращо действие е синергизмът или антагонизма както между отделните съставки на маслата, така и между различните етерични масла в комбинирани препарати с тях.

Таблица на растителни дроги и етерични масла, съдържащи:

(Асенов И., Николов С., Бенбасат Й. Фармакогнозия, „МиФ“, София, 1989)

1. Ациклични монотерпени: Oleum Rosae (Розово масло); Oleum Lavandulae (Лавандулово масло); Folium Mellisae Лист от маточина); Oleum Coriandri (Масло от кориандър); Pericarpium Citri (Лимонова кора); Oleum Citri (Лимоново масло)

2. Еднопръстенни монотерпени: Oleum Menthae piperitae (Ментово масло); Oleum Salvae Масло от градински чай (салвия); Oleum Rosmarini (Розмариново масло); Oleum Carvi (Масло от ким); Oleum Eucalypti (Евкалиптово масло); Rhizoma Iridis (Коренище от перуника)

3. Двупръстенни монотерпени: Oleum Absinthii (Масло от пелин); Oleum Tanaceti (Масло от вратига); Oleum Terebinthinae (Терпентиново масло); Oleum Pini sylvestris (Масло от бял бор); Oleum Juniperi (Хвойново масло); Herba Hyssopi (Трева от исоп); Radiz et rhizoma Valerianae (Корен и коренище от дилянка); Camphora (Камфора)

4. Сесквитерпени — ₁₅H₂₄(С₅H₈)₃: Oleum Chamomillae (Лайково масло); Anthodium [Flos] Cinae (Цвят от сантонинов пелин); Herba, Flos Millefolii (Трева от бял равнец); Oleum Millefolii (Масло от бял равнец); Radix [Rhizoma et radix ] Inulae (Корен от бял оман); Gemma Betulae (Пъпка от бреза); Rhizoma Calami (Коренища от акорус); Rhizoma Zingiberis (Коренище от зингибер исиот, джинджифил); Strobili Lupuli. Lupulinum (Glandulae Lupuli) (Съцветия от хмел, Лупулин жлези); Oleum Geranii macrorrhizi (Здравецево масло)

5. Ароматни терпени производни на р-цимен (р-цимол): Oleum Thymi vulgaris (Масло от градинска мащека); Oleum Serpylli (Масло от дива мащерка); Herba Origani (Трева от риган); Herba Saturejae hortensis (Градинска чубрица)

6. Ароматни терпени производни на фенилпропана: Oleum Anisi (Анасоново масло); Oleum Foeniculi (Масло от резене); Oleum Caryophylli (Карамфилово масло); Oleum Cinnamomi (Канелено масло); Fructus, Radiz Petroselini (Плод, Корен от магданоз); Herba Basilici — (Трева от босилек).

Специфичните възможности за управлявяне на човешкото поведение с ароматерапия са особено забележими при т.н. „изменени състояния на съзнанието“ (ИСС), особено при разширеното съзнание. При него става увеличаване на общата активност на кората на главния мозък и синхронизацията в работата на различните му участъци. Максималната синхронизация може да предизвика разширение на съзнанието даже на фона на потисната кора, което прави възможно потискането, подчинението на негативните доминанти на по-общи програми (при потискане и заличаване на съществуващата доминанта в мозъка) и преразпределяне и образуване на нови функционални връзки между невроните, водещи до уравновесяване на процесите на възбуждане и задържане в различните участъци на мозъка (при създаването на нова целесъобразна доминанта).

Средствата за това в древността при религиозни и култови обреди са били "опушващите" растения, тлеещи върху дървесни въглени или изпаряващи се от специален съд смоли, сокове и водни отвари от тях. (Эзотерика. Том III. Парапсихология. Учебный курс Мюнхенского института парапсихологии, перев. с нем. — М. ТОО „Транспорт“, 1997). Вдишваните въздушни аерозоли, въпреки минималните (хомеопатични) дози БАВ попадащи през белия дроб в кръвообращението и мозъка, предизвикват повишаване чувствителността и възбуждането на мозъка и нервната система, чакрите и меридианите (от източната медицина). При това състояние се получава лесно достигане на пълно психофизическо отпускане и концентрация (I група растения), или активизация на чакрите (сърдечна и челна) и сенсибилизация на зрителния център в неокортекса свързани с ясновидството и въображението (II група растения). Подпомагащо за тези действия и облекчаващо енергийно-информационните взаимодействия е и раздразването на носната лигавица, постигано чрез III група „опушващи“ растения.

Психо-физиологичните ефекти се дължат на хомеопатичния и общобиологичен закон „слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат“.

Използваните растения са:

I група: Бръшлян, листа (Hedera helix L.); Camphora; Миши уши, Рунянка (Hieracium pilosella L. — Кандыба Д. В., Тайные возможности человека, том II, Москва, „КСП“, 1995); Ладан (Olibanum) — смоли от много дървесни видове; Блатен ледум, листа и цветове, ет. масло (Ledum palusre L. et Ledum hypoleucum Kom. — Гриневич М. А., Информационный поиск перспективных лекарственных растений — опыт изучения традиционной медицины стран Восточной Азии с помощью ЭВМ, Ленинград, „Наука“ 1990; Турова А. Д., Сапожникова Э. Н., Лекарственные растения СССР и их применение, Москва, „Медицина“ 1983) II група: Мускатово орехче, плод (Myristica fragang Houtt.); Черна топола, листа (Populus nigra L.); Aloe vera — изсушен и стрит на прах сок; Планинска арника (Arnica montana L.) — настойка (инфуз) от цветове;

III група: Калина, Офика, плодове (Sorbus aucuparia L.); Черен бъз, листа (Sambucus nigra L.); Сандалово дърво, дървесина (Santalum album); Горска теменуга, корени (Viola odorata L.); Oleum Lavandulae; настойка, инфуз от (Commiphora abfyssinica); Вратига (Tanacetum vulgare L= Chrysanthemum vulgare Bernh.); Самобайка (Glechoma hederaceae L. — Кандыба Д. В, Тайные возможности человека, т. II, Москва, „КСП“, 1995)

Фито-психо-ароматотерапевтични свещи са особено подходяща и безвредна форма за използване на психо-фармакологичните свойства на цитираните растения.

Вижда се, че различни по химическа структура и психо-фармакологична насоченост вещества имат повече сходство, отколкото различия в регулирането на съотношението между съзнателно и безсъзнателно, във формирането на цялостния системен отговор на организма на първичната стрес-реакция, предизвикваща цялото многообразие от вторичните прояви на депресия, неврози, психози и т.н. Освен това концепцията за психоунитропизма е и система за неспецифичните адаптационни реакции на ЦНС, насочени към поддържане стабилността в дейностите на организма на различните му нива, и то при едновременното действие на целия сложен и взаимнообвързан комплекс от реакции. Става ясно, че представата за психоунитропизма е преди всичко разглеждане на ефектите от действието на психотропните вещества през „призмата“ на реакциите на тях от човешкия организъм не само от биологичен, но и от социален аспект (Каркищенко Н. Н., Психоунитропизм екарственныхсредств, Москва „Медицина“ 1993).