Любомир Т. Пировски
Фитопсихофармакология на човешкото поведение (3)

2. Кратка фармакологична и технологична характеристика на лечебните галенови фитопрепарати, хранителни добавки и функционални напитки с тях.

Съвременната фармакология (в това число и фитопсихофармакологията), изучава фармакодинамиката (механизъм на действие и ефект) и фармакокинетиката (резорбция, разпределение, метаболизъм и екскреция) на лекарствата, техните взаимодействия, основните им показания и приложение, нежеланите реакции и факторите повлияващи действието и кинетиката им. В най-общ смисъл фармакологията изучава механизмите на функциониране на живите системи, подложени на влиянието на лекарствени и/или други химични вещества, на организмово, органно, тъканно, клетъчно и молекулярно равнище в условия in vivo и in vitro (Крушков И., Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник, VI допълнено издание, Мед. И-во „АРСО“, София, 2007).

Лекарство (Лекарствен продукт) в хуманната медицина е всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора, които могат да бъдат използвани или прилагани на хора с цел възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции чрез фармакологично, имунологично или метаболитно действие, или поставяне на медицинска диагноза (ЗЛПХМ — ДВ бр. 71/12.08.2008). Вещество е всяка материя, чийто произход може да бъде човешки (кръв, кръвни продукти и др.), животински (микроорганизми, животински органи, екстракти, секрети, токсини, кръвни продукти и др.), растителен (микроорганизми, растения, части от растения, растителни екстракти, секрети и др.), химически (елементи, природни химични материали, синтетични или полусинтетични вещества и др).

Активно вещество (респективно — биологично-активно вещество — БАВ) е всяко вещество (съставка), предназначено да бъде използвано като фармакологично активна съставна част на лекарствената форма. Растителни вещества са основно растения или части от растения, водорасли, гъби, лишеи, които са цели, начупени или нарязани, и се използват в необработено състояние, обикновено в изсушен вид, но понякога и пресни. Някои ексудати, които не са били подложени на специфична обработка, също се отнасят към растителните вещества. Растителните вещества трябва да са с точно определено ботаническо научно наименование на растенията, от които произхождат, съгласно биноминалната система (род, вид, вариетет и автор). Растителен препарат (фитопрепарат) е продуктът, който се получава след екстракция, дестилация, изстискване, фракциониране, пречистване, концентрация или ферментация на растителното вещество. Растителният препарат може да бъде също стрити или разпрашени растителни вещества, тинктури, екстракти, етерични масла, преработени растителни течности/сокове. Хомеопатичен лекарствен продукт, е лекарствен продукт, приготвен от вещества, наричани хомеопатичен източник, съгласно производствените процедури на Европейската фармакопея, а при липса на такива — съгласно националната фармакопея на държава-членка. Използването на хомеопатичен лекарствен продукт е съгласно метода, базиран на принципа на подобието: „всеки болен индивид може да бъде излекуван чрез прилагането на малки динамизирани дози на субстанцията, която във високи дози предизвиква симптоми при здрав човек, подобни на тези, представени от болния.“ (Мишел Боарон, Ален Пейр-Фико, Хомеопатията в ежедневието на магистър-фармацевта, подред. проф. Ив. Крушков и д-р В. Грудева, И-во Boiron, France, 1998). Лекарствена форма е подходяща за приемане структура, съдържаща активното вещество (вещества), която може да включва или да не включва помощни вещества, получена чрез прилагане на определени технологични операции, осигуряваща желания лечебен ефект и стабилност при съхранение в срока на годност. Дефинирана дневна доза е средната дневна поддържаща доза от даден лекарствен продукт, която се прилага при възрастни по основното показание на лекарствения продукт. Фармакопея (ДФ) е сборник от утвърдени спецификации и съответни изисквания във връзка с производството, изпитването, съхраняването и обозначаването на активни вещества, помощни вещества, лекарствени форми, материали за опаковки и съставни части на лекарствения продукт (ЗЛПХМ-ДВ бр. 31/13.04.2007).

Хранителните добавки (по Закон за храните — ДВ бр. 102/2003 и бр. 70/2004, както и Наредба №47 на МЗ — ДВ бр. 5/2005) са храни, достигащи до крайния потребител само предварително опаковани. Те са хранителни продукти с хранителен или физиологичен ефект, които представляват концентрирани източници на минерали, витамини, провитамини, белтък, аминокиселини, пептиди, незаменими мастни киселини, рибни и растителни масла, въглехидрати, хранителни влакнини, метаболити, пробиотици, пчелни продукти, хранителни концентрати, ензими, части и екстракти от растения, органични и неорганични биоактивни субстанции, самостоятелно или в комбинация. Те са предназначени за допълване на диетата за нормално и рационално хранене. Не се допуска да им се приписват профилактични свойства при конкретни заболявания, както и да се твърди, че лекуват или излекуват определени болести при човека, или че осигуряват необходимите количества хранителни вещества за организма, замествайки разнообразното и балансирано хранене (Китанов Г., Регулация и състояние на хранителните добавки в България, сп. Български фармацевт, бр. 4/април 2008). Биологично — активни добавки към храната (Food supplements) („Биологически активные добавки к пище — полная энциклопедия“ ИД „ВЕСЬ“, Санкт Петербург, 2001 г.), и функционални напитки въздействащи върху функционалните системи в организма за допълване на здравословното хранене, като задоволяват свързаните с тях различни потребности посредством естествени научно доказани (особено растителни) съставки (Garima Goel Lal, Постигане на специфичност при функционалните напитки, ХВП №4/2008, 55–59), са предназначени за непосредствено приемане от хора или животни или за включване в храната им, с цел нейното обогатяване и балансиране, необходимо за поддържане на нормалните жизнени функции, за повишаване на неспецифичната резистентност на организма (особено в екстремални състояния) или като съпътстващи или спомагателни средства при различни заболявания. Те не трябва да се отъждествяват както с хранителните добавки изменящи органолептичните качества на храните, но нямащи биологична активност в съответните дози и използвани не с терапевтична цел, така и с лекарствата предназначени за основно лечение и профилактика на заболявания и предлагани в крайна форма и опаковка. Биологично активните хранителни добавки са две групи: нутрицевтични средства — есенциални БАВ, които са основни компоненти на организма и се използват в денонощни дози не превишаващи шест пъти денонощната потребност на човека, а за витамините — три дневната потребност и парафармацевтични препарати — БАВ с фармакологична активност и с профилактична и терапевтична насоченост, използвани в денонощни дози равни на 2 пъти еднократната им доза като лекарствено средство.

От 1548 г. понятието психофармакон („Psychopharmacon, hoc est: medicina animae“) като „Медицина за душата“ и интердисциплинарна наука за действието на химическите съединения върху психическите функции на мозъка, от старо изкуство е преминало през етиологично квалифициране на психичните болести и съответната квалификация на лекарствата за тях, до днешната квалификация на психичните болести по феноменологични критерии, т.е. на първичното, само описателно представяне и разделяне по клиничните картини.

Психотропните препарати са преценявани по техния спектър на действие и досега, и са по използваната международна квалификационна схема в пет основни групи според клиничния им ефект, според основния тип фармакологична активност, според спектъра на активност на различни нива вътре във всяка фармакологична група и според химическата им структура с която са свързани изброените критерии (Э. Ф. Лаврецкая, Фармакологическая регулация психических процессов, Академия наук СССР, Москва, „Наука“, 1985):

I. Невролептици (антипсихотични средства) — действат във възходящата ретикуларна система, лимбичната система и вегетативната нервна система, като прекъсват импулсите по-стъпващи в ретикуларната формация чрез повишаване прага на нейната дразнимост.

1. с предимно силно седативно и антипсихотично действие — алифатни производни на фенотиазина (хлорпромазин, аминазин, флуфеназин, левомепромазин и др.); алкалоиди от Rauvolfia serpentina (резерпин — пречи на натрупването на катехолами в депата им).

2. с предимно силно антипсихотично действие — производни на фенотиазина с пиперизинов пръстен в страничната верига (трифлуперазин); производни на бутирофенона (халоперидол, дроперидол); производни на дифенилбутилпиперидина (пимозид, флуспирилен, пенфлуридол); производни на тиоксантена (флупентиксол, зуклопентиксол); сертиндол.

3. със смесен спектър на действие, атипични невролептици — производни на фенотиазина с пиперидинов пръстен в страничната верига (тиоридазин); производни на тиоксантена (хлорпротиксен); производни на дибензодиазепина (клозапин); производни на бензамида (амисулпирид); арипипразол; клозапин; зипразидон; оланзепин; рисперидон; палиперидон (инвега); кветиапин.

II. Антидепресанти — облекчават предаването на импулсите в синапсите.

1. със силен седативен и антидепресивен ефект — производни на дибензоцикло-хептадиена (амитриптилин) — пречат на връщането катехоламините в депата на свободните нервни окончания чрез което се повишава тяхната концентрация в синапсите; производни на фенотиазина (флуорацизин); производни на метилдиазофеноксина (азафен); агомелатин (валдоксан); милнаципрам (иксел).

2. с антидепресивен, седативен и стимулиращ ефект — производни на иминодибензила (имипрамин); производни на дибензоцикло-хептатриена (прохептатриен); производни на иминостилбена (опипрамол)

3. с антидепресивен и изразен стимулиращ ефект — МАО-инхибитори, производни на хидразина (ипрониазид, ниаламид) и нехидразинови МАО-инхибитори (транилци-промин, сиднофен) — повишават концентрацията на катехоламините чрез блокиране на разграждането им от МАО.

4. атипични антидепресанти с различен спектър на активност (тразодон, номифензин); тианепин; циталопрам; пароксетин; есциталопрам; венлафаксин; митразепин.

ІІ А. Антидепресанти — Соли на Лития, Рубидия (литиев хлорид, литиев карбонат) — за профилактика на циклофренията като патологично поведение и при маниакални състояния (хлорпромазин, халоперидол, лоразепам); хиперакумулатори на Литий(катосоли) санякоивидовеотрастението Мерджанче (Lycium chinensis Miller). (Иванченко В. А., А. М. Гродзинский, Т. М. Черевченко, А. Ф. Лебеда, Н. М. Макарчук, В. В. Снежко, Фитоэргономика, Академия наук Украинской ССР, Киев, „Наукова думка“, 1989), превишаващи многократно средния коефициент на биологично поглъщане от растенията — 0,0015. (R. R. Brooks, Biological metods of prospecing for minerals, John Wiley & Sons, перев. Москва „Недра“, 1986)

III. Транквилизатори (анксиолитични средства) — потискат полисинаптичните рефлекси на главния мозък, някои таламични области и лимбичната система.

1. с транквилизиращ и силен седативен ефект — производни на 1,4-бензодиазепина (нитразепам, цинолазепам, клоназепам); производни на пропандиола (мепробамат); производни на дифенил-метана (аминозил)

2. с предимно транквилизиращо действие — производни на 1, 4-бензодиазепина (тазепам, диазепам, тофизопам); амиди на триметилоксибензоената киселина (триоксазин)

3. със смесен спектър на действие, включващ анксиолитичен, седативен и антидепресивен ефект-производни на 1, 4-бензодиазепина (лоразепам); други препаратиламотригин, фенитоин АТС: N03AB02 (дифенин, алепсин, дилантин) и др.

IV. Психостимулатори

1. типични психостимулатори, включващи в спектъра си стимулиращо действие на всички сфери от психическата дейност: производни на фенилалкиламини (амфетамин); производни на пиперидина (метилфенидат); производни на пурина (кофеин); производни на сиднонимина (сиднокарб).

2. атипични психостимулатори, оказващи избирателно стимулиращо действие на отделни сфери от психическата дейност — „ноотропни“ препарати — „еуметаболизатори стимулиращи функцията и обмяната на нервната клетка“ (аминалон, пирацетам, прамирацетам, пиритиоксин, меклофеноксат, Фитопрепарат „FAE“ — собствен патент за изобретение BG № 60639 B1 /1997); антиепилептични лекарства (карбамазепин, фенитоин АТС: N03AB02 — нормализира електрическата активност на клетките като невроните обедняват на Na+ и възбудимостта им отслабва; благотворно въздейства на настроението, вниманието и качеството на когнитивните процеси при здрави хора, но има и нежелани действия-хипергликемия и възможен тератогенен ефект); средства за лечение на нервнодегенеративни заболявания (антипаркинсонови, централни допаминергични препарати, централни М-холинолитици — биперидин, паркизан, обратими блокери на холинестеразата, средства за лечение на болестта на Alzheimer и др.)

V.Психомиметични средства

1. типични психомиметици, включващи в спектъра си на активност халюциногенен, каталептогенен и еуфоризиращ ефекти — производни на индола (ЛСД–25, буфотенин, псилоцибин); производни на канабинола (тетрахидроканабинол-хашиш); производни на фенилетиламина (мескалин).

2. атипични психомиметици, включващи в спектъра си на активност нарушаване на съзнанието (делириум) — етери на d-, l-троповата киселина (атропин); алкалоиди на Atropa bella-donna (скополамин); алкалоиди на Datura stramonium и Hyosiyamus niger (хиосциамин); етери на дифенил-оцетната киселина (спазмолитин).

3. атипични психомиметици, предизвикващи епизодични психични нарушения на фона на общо токсичното действие върху организма (сърдечни гликозиди, соли на тежки метали, сулфаниламиди, противомаларийни препарати, психотропни препарати — антидепресанти и невролептици).

При клиничната психофармакология се извършва лечебен процес на психичните заболявания. При тях има преди всичко двупосочни количествени отклонения от нормата, върху чийто фон възникват и качествените промени. Например, емоциите се повишават или понижават до патологична степен. С помощта на невролептиците ги потискаме, а с антидепресантите ги повишаваме, но и в двата случая целта е да се възвърнат до нормата. Въздействията са главно върху емоции, воля, мотиви. От гледна точка на психоанализата на З. Фройд, невролептиците (психолептици) имат блокиращо действие върху допаминергичните системи, водят до изчерпване (отлив) на психичната енергия (либидото), а основната личностова структура се измества от параноидна към манийно-депресивна. Антидепресантите (имат антихолинергични ефекти и механизъм на действие свързан с трансмисията на норадреналина и серотонина), изместват посоката на агресивността от „към себе си“ (както е при меланхолията), „към другите“ (както е при манията). Чрез транквилизаторите се стига до известно разтормозяване, мобилизиране на „материал от подсъзнанието“, както и ограничаване властта на „свръх Аз-а“; улеснява се трансферът, а главни защитни механизми стават регресията, отричането и проекцията, редуцирането на страха. Психостимулантите (психоаналептици) повишават умствената и психическа работоспособност и настроението, действайки чрез адренергичните или холинергичните механизми, или пряко чрез клетъчната обмяна. Чрез психозомиметиците се мобилизира неосъзнаван материал и се дезинтегрират силите на „Аз-а“, а "плацебото" мобилизира процесите на позитивна или негативна идентификация с терапевта, или води до сложно пренасяне, тоест плацебото поема символната роля на терапевта. Вижда се пряката връзка между психотропното действие на психо фармакологичните лекарства и емоционалните и инстинктивни вътрешноконфликтни реакции на „Аз-ът“, както и възможностите за тяхното психотерапевтично повлияване.

Ако обаче тези реакции на Аз-а са в нормално, респективно непсихотично състояние (което именно е прицелната точка при промоция на здравето и на поведението на условно здрави хора), то действието на посочените групи средства е съвсем различно и неспецифично (психотропно), цялостно успокояващо и нормализиращо. Например невролептиците — фенотиазини редуцират повишеното ниво на психо-физиологичната активност и реактивността спрямо стимули (мотивации, потребности). Действието на психо фармакологичните средства (в т.ч. и от растителен и биологичен произход) може качествено да се модифицира, дори до напълно противоположно, в зависимост от дозата, времето и начина на въвеждане и други фактори, включително характера на личността. Това е особено важно при тяхното прилагане за създаване, изучаване, управлявание и използване за самоусъвършенстване и развиване на вътрешните психо-физиологични резерви на човешкия организъм на "изменените състояния на съзнанието" (ИСС).

Психо фармакологичните методи са свързани с намиране, синтез и изучаване на психо-фармакологично-активните химически вещества (в това число и фитопсихофармакологичните БАВ), действащи на психичната дейност на човека на ниво синаптични образования, неврохормони и ензими в централната нервна система, и в крайна сметка променящи процеса на предаване на информация или трансформиращи го, чрез въздействие на невродинамичните системи в мозъка. Психофармакологията като наука за действието на химическите вещества върху функциите на мозъка, използва системно — структурния анализ в системния подход за обогатяване на средствата за целенасоченото повлияване на мозъчните функции. Химичните агенти, които участват в предаването на интрацелуларните информационни сигнали в нервната система са невротрансмитери, невромедиатори и невромодулатори. Те променят или трансформират процеса на предаване и използване на информацията от акционен електропотенциал в химично-рецепторен, и обратно. При това предаването на информация дори и под формата на химична невротрансмисия изисква само бинарно кодирано (възбудно или потискащо) съобщение оформено от фактора време. Декодирането на възбудната или инхибиторната заповед се осъществява най-често от пост-синаптичния рецептор вместо от трансмитера.

Днес около 50% от прилаганите фармакологични средства (лекарства) са получени в резултат на химическа синтеза или полусинтеза на базата на природни продукти, 25% са получени от висши растения, 12% — от микроорганизми, 7% имат минерален произход и 6% са от животински произход (Крушков И., Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник, VI допълнено издание, Мед. И-во „АРСО“, София, 2007).

Растенията съдържат минерални и органични вещества, като при това различните органи на едно и също растение често се различават не само по количествено, но и по качествено съдържание на биологично-активните вещества, както и съобразно фазите на развитие на растението.

Минералните (от 3 до 25% общо пепелно съдържание) са макроелементи (K, Ca, Na, Mg, Si, P, S) и микроелементи. Изучаването на микроелементния състав на лекарствените растения и създаването на фитотерапевтични средства въз основа на него е започнало като древно изкуство в медицината и религията на различните народи, преминало е през хомеопатията като форма на лечение основано на подобието, за да достигне през последните десетилетия, благодарение на акад. В. И. Вернадски, до системния научен подход. От повече от 50 микроелемента в организма на топлокръвните животни и човека, жизненоважно значение имат 14: V, Mo, Cr, Mn, Fe, Co, Ni, Cu, Zn, Si, Sn, Se, F, J2, (K. Schwazz, 1974). По тяхното значение за живия организъм те могат да се разделят на три групи (Н. И. Гринкевич, И. А. Баландина, 1982 г.):

Първа група — Zn, Fe, Cu, J, Mg, V, Mo, Co, Se. Те са незаменими, включват се в обмяната на веществата, влизат в състава на ензими, хормони, витамини, пигменти.

Втора група — Sr, Cd, Cr, Li, As, Ni и други. Физиологичната им и биохимична роля още не напълно изяснена.

Трета група — Au, W, итрий, лантаноиди. Тяхното съдържание и роля в организма още не са изяснени.

Физиологичното действие на микроелементите не се ограничава от еднозначната им концентрация при която е възможно нормалното протичане на метаболитните реакции, а от концентрационен интервал, необходим за хомеостазата (С. П. Торшин, Т. М. Удельнова, Б. Я. Ягодин, 1990 г.). От особено значение е и наличието на синергизъм и антагонизъм както между тях, така и с макроелементите, по отношение на постъпването и действието им в организма (А. А. Кист, 1973 г.). В растителната клетка, като се изключат целулоза, скорбяла, мастни капки и нискомолекулни въглехидрати, всички други съединения притежават дефинирани йоногенни групи, чиято йонизация поражда електрично зареждане в биомолекулите и съответно в клетъчните структури. При това силно базисните метални катиони присъстват в растенията във водоразтворимо и в обменно-адсорбирано състояние според функцията им да компенсират зарядите на анионите на карбоновите киселини или на високомолекулните биополимери и конюгати (пектини, белтъчини, клетъчни мембрани, нуклеопротеини и други), (Ст. Ганев, А. Арсова, 1985 г.)

Органичните вещества са първични метаболити (въглехидрати, липиди и липоиди, протеини и ензими) и вторични метаболити (органични киселини, фенолни съединения, стероиди, алкалоиди, терпени и терпеноиди, етерични масла, гликозиди, сапонини, иридоиди, смоли и балсами, серни съединения, витамини и други класове химически съединения). Към вторичните метаболити са и екзометаболитите — БАВ които се изработват и отделят от растенията при техния съвместен живот във фитоценозите, като ги защитават от микроби или други растения и им помагат да се приспособят към изменящата се среда. Тези така наречени алелопатични свойства и вещества на растенията са особено важен фармакогностичен аспект. Тяхното извличане, концентриране, анализиране и използване като препарати за хора и животни би позволило създаването на профилактични средства за продължително използване в ниски дози без еволюционно да са чужди за човешкия организъм.

От 70 групи известни днес природни съединения (с над 12 000 индивидуални химически съединения с установена структура), някои имат тесен и ограничен спектър на биологична активност, например противовирусна активност имат само някои групи флавоноиди, ксантони, алкалоиди, терпеноиди и спиртове; противотумурна — някои алкалоиди, цианиди, тритерпенови кетони, дитерпеноиди, полизахариди, фенолни съединения и др.; хипотензивна, спазмолитична, противоязвена, жлъчкогонна и бактерицидна активност са свойствени на полифенолните съединения. Други, обикновено много обширни групи, например алкалоидите, имат много широк и разнообразен спектър на действие.

При Фитопсихофармакологията като наука за действието на растителните биологично-активни вещества променящи или трансформиращи процеса на предаване на информация чрез въздействие на невродинамичните системи в мозъка на ниво синаптични образования, неврохормони и ензими във всеки един от стадиите на поведенческия акт посочени по-горе, имат място целесъобразно създадени фитопродукти на база съвременни технологии базирани на системен „фармакотаксономичен“ метод, като се търси синергизъм и комплексно действие, както между отделните БАВ, така и при едновременното повлияване на няколко от стадиите (фазите) на поведенческия акт. Това е във възможностите единствено на Холистичната медицина на човешкото поведение.

Създаденият от нас и използван в случая метод, базиран на системния подход, характеризиран като „фармакотаксономичен“ (от „pharmacon“ — лекарство и „таксономия“ — системачично класифициране на обекти в йерархично съподчинени групи, притежаващи предсказуемост на белези и свойства) обхваща:

1. етиология, патогенеза, фармакология и терапия на болестта (или на поведението) на различните организационни нива на организма (популационно, организмово, системно, органно, клетъчно и субклетъчно) и в различните му фази на напрежение и активация, десинхронизация и стабилизация, до достигането на ново ниво на функциониране;

2. анализ, подбор и маркетинг на растенията, необходими за точка 1. чрез стопанско-икономически, химичен и фармакологичен скрининг, съчетани с данни за използването им в емпиричната медицина и систематиката им по хемотаксономичен принцип;

3. агробиология, екология и технология за отглеждане на растенията необходими за точка 2. с основна цел — висок и стабилен добив, продължителна устойчивост към вредители, максимално съдържание на целеви БАВ;

4. оптимална технология със съответното апаратурно осигуряване за получаване на БАВ от растенията по точка 3. и приготвяне от тях на лекарствени форми с целесъобразно и оптимално действие по биофармацевтичен принцип, необходими за точка 1. (Топалов В., Пировски Л., Системен подход за прогнозиране на производството на биологично активни вещества от растителен произход, БСИ — Пловдив, ІІІ Научна конференция с международно участие „Интензификация и екологизация на селското стопанство“, т. XXXIV, 11–13 X 1989, Пловдив).

Използвайки описания „фармакотаксономичен“ системен метод, по нов начин можем да преосмислим богатството, оставено ни от хилядолетната емпирична фитотерапия на различните народи, при която се е замествала патогенезата със симптоматиката и системния подход — с метода на пробите и грешките, и да подбираме еквивалентни растения от месните видове.

Съвременната технология на фитопрепаратите е насочена към направленията: 1. извличане и максимално пречистване на индивидуалните моносубстанции от растенията; 2. екстракционни препарати създаващи сума от БАВ специфични за дадена растителна лекарствена суровина (неогаленови фитопрепарати); 3. комплексни фитопрепарати (галенови), съдържащи сумата нативни БАВ и съпътстващи вещества от единични дроги или от растителни сборове, с единичен екстрагент или със смес от екстрагенти (тинктури, екстракти, полиекстракти, медицински масла, медицински вина); 4. препарати от свежи растения (сокове и извлеци) (Минков Е., Шекерджийски Р., Лаковска Й., Технология на лекарствата, „МиФ“, София, 1988; Муравьев И. А. Технология лекарств, том І, Москва, „Медицина“ 1980).

Технологичната схема за получаване на галенови препарати (екстракти, или максимално пречистени фитопрепарати с целево БАВ) се състои от три етапа: Първият обхваща подготовка на суровината — създаване, събиране, сушене, стандартизиране, съхранение, оситняване, пресяване, и целесъобразен подбор на екстрагентите, методите и устройствата за извличане на БАВ. Вторият обхваща получаването на екстракта с БАВ, пречистването му от придружаващи вещества, сгъстяването на екстракта до съответния процент влага (5–25%), стандартизиране, опаковка и маркировка, както и екологично използване на отработената суровина. Третият е включването на фитопрепарата в целесъобразна крайна лекарствена форма, хранителна добавка или функционална напитка, стандартизиране и опаковка с маркировка. Основното изискване при всички фитотерапевтични препарати е стандартизиране на техния качествен и количествен състави и доказано действие при конкретни болести за които са създадени. Това е нормативно уредено чрез задължителното прилагане на Добрата производствена практика (GMP) и Добрата клинична практика (GCP).

Използването на фармакотаксономичният системен метод, общата теория на системите и програмно целевият подход като аспекти в методологията и приложението на фитопсихофармакологията, днес дава възможност да се премине към конструиране на програмирани лекарствени състави и форми на база галенова форма „полиекстракт“ — екстракт от целесъобразно съставен сбор от лечебни растения с един или с няколко последователно използвани екстрагенти, или чрез целево конструирани системи от разтворители и съразтворители, тоест целесъобразен подбор за дадено БАВ на подходящ единичен или смесен разтворител въз основа на връзката: „структура-активност“. Това означава, както оптимално концентрационно съотношение между отделните разтворители, така и създаване на подходяща структура в молекулния им строеж, а също и съответната технологична апаратура. Съществуват различни подходи при съставянето на сложни комплексни лекарствени фитопрепарати чрез: сумиране или потенциране на положителните свойства на използваното съчетание или отслабване на отрицателното действие на един от компонентите; емпиричен метод; пресмятане на теоретична вероятност за повишаване на лечебната ефективност от прилагането в съчетание на ингредиентите.

Най-голямо теоретично признание и потвърждаване в клиничната практика е получила системната теория за съставяне на комбинирани препарати предложена и обоснована от А. Н. Кудрин. Нейната същност се състои в едновременно прилагане на препарати от 3 основни фармакологични групи, насочени към отстраняване или отслабване на причините на заболяването, намаляване на патологичните изменения и усилване (мобилизиране) на защитните сили на организма.

За осъществяване на този принцип е необходимо „прилагането на различни вещества, действащи избирателно на главните звена на патологичния процес в рамките на съществуващите физиологични и биохимични системи“, и в съответствие с установената диагноза. Броят на БАВ средно може да бъде от 3 до 25. Неслучайно повечето от половината (59%) от използваните в рецептите на източната медицина (Китай, Виетнам, Индия и др.) растения са с общо действие върху организма — антитоксично, противовъзпалително, тонизиращо. Тонизиращото действие в такава интерпретация е много по-широко по обем от термина „стимулиращо действие“ и заема особено място в тази медицина. То най-често се съчетава с други лечебни ефекти и тези съчетания достигат до 470 на брой.

(Николаев С. М., Дашалиев Д. Б., Баторова С. М., Общие принципы составленния многокомпонентных лекарственных препаратов в Тибетской медицине, сп. „Фармация“ СССР № 2/1988, стр. 51–54; Асеева Т. А., Дашалиев Д. Б., Кудрин А. Н., Лекарствоведение в тибетской медицине, „Наука“, 1989 г.; Хунданов Л., Хунданова Л., Батомункуева Т., Основи на тибетската медицина, „Скорпио“ ВИ, София 2003; Кремянский В. И., Информация и системный подход в биологии, Москва, „Знания“, 1980).

Процесът на екстракция се състои от диализа, десорбция, разтваряне и дифузия, като всеки от тези физикохимични процеси протича както сам за себе си, така и заедно с останалите като част от общия процес. Екстракцията започва с проникване на екстрагента вътре в частичките на суровината. По междуклетъчните пространства екстрагентът навлиза в тъканите, след което дифундира през клетъчните стени (диализа). При проникването на екстрагента в клетката, нейното съдържание започва да набъбва и да преминава в разтвор (десорбция и разтваряне). След това под действието на разликата между концентрациите на веществата в разтвора в клетката и извън нея, започва пренасянето на БАВ в екстаргента — отначало в граничещия дифузионен слой, а оттам в целия му обем. Екстракцията е процес на частично или пълно извличане на БАВ от дадена твърда или течна суровина и се основава на различните разтворимости на дадените БАВ в отделните разтворители, и концентрационната разлика на БАВ в клетките на суровината и екстрагента извън тях. Основните фактори влияещи върху степента и скоростта на екстракция на БАВ са: степента на оситняване на суровината; концентрационният градиент; температурата; продължителността на екстрахиране; хидродинамичните условия; динамичният вискозитет (ξ) на екстрагента, както и останалите му физикохимически характеристики — плътност, температура на кипене, критична температура и налягане, диелектрична проницаемост-ε, повърхностно напрежение-σ, разтворимост, диполен момент на молекулите му-μ, наличие или отсъствие на функционални химически групи в молекулата му образуващи водородни връзки; координационни донорно-акцепторни връзки; s, p, d-орбитали и електрони; молекулярни орбитали на електроните и свързаната с тях енергия за йонизация на химическите връзки и електродонорно-акцепторните свойства на флуида и т.н.

Разтворители, по отношение на които водата играе ролята на основа или по-точно разтворители присъединяващи електронна двойка от разтвореното вещество се наричат киселинни или акцепторни. Такива са карбокиселините, фенолите, киселинните хлоранхидриди, течен флуороводород, непълно заместените халоидсубституирани алифатни въглеводороди (хлороформ и дихлоретан), много нитросъединения и анолитната фракция от електролитно обработената вода.

Към амфотерните неводни разтворители се отнасят главно спиртовете и кетоните. При тях енергията на взаимодействие между разтворителя и разтвореното вещество е съществено по-ниска отколкото енергията на взаимодействие между молекулите на разтвореното вещество. Такива са хексан, циклохексан, сяровъглерода, тетрахлорметана и други.

Разнообразието на донорните (основните) разтворители се определя от относително голямото число елементи, атомите на които могат да бъдат донори на електронна двойка и многообразието на химическите съединения на тези елементи. За това представителите на този клас разтворители могат да се подразделят на N-основни (амини или амиди), О-основни (прости и сложни етери, спиртове, кетони, алдехиди), S-основни (тиоетери, тиоспиртове, сулфоксиди), Р-основни (триалкил-триарил — или алкиларил фосфини) и др.

Акцепторните (киселинните) разтворители се подразделят на протонни и апротонни. Към протонните са минералните и карбоновите киселини, фенолите и креозолите, спиртовете и халогеналканите с висока степен на заместване на водорода. Към апротонните, като първа разновидност са известни течните и леко топими халогениди на елементите от трета и четвърта група на периодичната система, а като втора разновидност — органичните съединения молекулата на които съдържа електрофилна групировка (халогенен атом, карбоксилен кислород, нитрогрупа и други).

За донорните разтворители е характерно голямо донорно число и малко акцепторно. За акцепторните разтворители е характерно малко донорно число и голямо акцепторно число. За амфотерните разтворители — средно донорно и средно акцепторно числа. За инертните разтворители малко донорно и малко акцепторно число.

В случая на електрохимически активирана вода, катодната фракция е редуктор т.е. акцептор на протони (голямо донорно и малко акцепторно число) и донор на електрони (т.е. нуклеофилен реагент), а анодната фракция е окислител т.е. донор на протони (малко донорно и голямо акцепторно число) и акцептор на електрони (елетрофилен реагент).

Много химически съединения във формата на разтвор не са във вид на единични (мономерни) молекули, а под формата на димери, тримери, тетрамери (вода) и т.н., т.е. тъй наречената хомомолекулярна асоциация. При наличието в разтвора на разнородни молекули те (веществото А) се съединяват с молекулите на разтворителя (S) в асоциати (солвати), т.е. хетеромолекулярна асоциация. Те могат да се йонизират до йонни асоциати, от които в процеса на електролитната дисоциация се получават отделните йони. Хомомолекулярната асоциация на веществата в разтвора може да се управлява смесвайки в различни съотношения разтворители с различни диелектрични константи и с различна химическа активност по отношение на разтвореното вещество.

Хетеромолекулярната асоциация също може да се управлява чрез подбора на специфични разтворители (S), в чиято среда да се извършват химическите процеси между компонентите А и В:

Ако А (органична киселина) е с киселинна природа, а В е с основна природа (например алкалоиди), то в инертен разтворител (малко DN и малко AN):

A + B ↔ AB

В среда от специфичен разтворител (S) който е киселинен (акцепторен за електрони — малко DN и голямо AN) се солватира само В:

A + BS ↔ AB + S

В среда от специфичен разтворител (S), който е основен (донорен за електрони — голямо DN и малко AN), се солватира само А:

AS + B ↔ AB + S

Вижда се, че процесите в специфичните разтворители са затруднени в сравнение с тези в инертния разтворител, с изключение на случаите когато енергетичния праг за взаимодействието между А и В се намали в резултат на специфичното солватиращо действие на разтворителя. Това от своя страна е свързано със силата на електролитите в разтворите, изразяваща се чрез константата на дисоциация (Кдис.) или рКкис = -lgКдис. Колкото е по-голяма величината рКдис., толкова по-малка е константата на дисоциация, толкова по-слаб е електролитът в дадения разтворител.

Солватиращата способност на различните разтворители общо взето се повишава от аполярни апротонни разтворители с ниска диелектрична константа ε < 15 и относително малки диполни моменти µ < 2D, през диполярни апротонни (ε > 15 и μ > 2D) несъдържащи протон способен да образува водородни връзки, до протонните разтворители, имащи функционални групи в които протонът е съединен с електроотрицателен атом и лесно образува водородни връзки.

Вижда се, че сравнително най-важните параметри, характеризиращи даден разтворител и позволяващи прогнозиране на протичането на химическите и масообменните екстракционни процеси са:

1. диелектричната проницаемост и диполният момент като количествена характеристика на полярността на даден разтворител (допълнителна информация за това се дава и чрез числото на Димрот-Рейхард (Ет) — колкото е по-голямо, толкова полярността на разтворителя е по-голяма;)

2. способността на молекулите на разтворителя за образуване на водородни връзки и донорно-акцепторните им свойства по отношение на електрона — донорното число на разтворителя (мярка за основност на разтворителя — DN — киселините са донори на протони и акцептори на електрон) и акцепторно число (мярка за киселинност на разтворителя — AN — основите са акцептори на протони и донори на електрони)

3. Вискозитет и повърхностно напрежение. (Ю. А. Фиалков 1990 г.).

Тази класификация на разтворителите (екстрагентите) позволява да се предвиди, прогнозира и използва тяхното характерно поведение като в химическите реакции, така и в процесите на солватация (частен случай от която е хидратацията) и в процеса на екстракция на БАВ. (Химия экстракции, сб., Новосибирск, „Наука“, 1984; Филаков Ю. Я., Растворитель как средство управления химическим процессом, Ленинград, „Химия“, 1990).

Използването на тази химична системна информация позволява управляването на масообменните екстрактивни процеси като за разтворител на целевото вещество се използват структурно сходни единични или смесени (целево конструирани) разтворители („Similia similibus solventur“).

Така на практика е възможно творческо създаване на нови нативни фитопродукти със състав несъществуващ в природата, но с положителните свойства на природните. Това е качествен скок в използването на галеновите препарати, което е от особено значение за терапията на човешкото поведение.

Оптимална за тези цели е пилотната Модулна инсталация за производство на галенови продукти по собствен патент за изобретение № BG 49500 A/1993 с работен обем 5×30 или 5×150 литра, чрез екстракция с конструирани екстрагенти, позволяващи управляване на вътрешната дифузия в твърдата фаза на БАВ чрез управляване на хетеромолекулярната им асоциация и солватация в разтвора и екстракта. В тази инсталация е оптимизирано и управляването на хидродинамичните условия — външна дифузия Тази модулна производствена система е за дълбочинна последователна или едновременна преработка на различни суровини до галенови препарати: екстракти, полиекстракти, тинктури, масла, етерични масла, сиропи, разтвори, микстури — емулсии и суспензии, унгвенти и др. при атмосферно налягане или налягане до 6 кг/кв. см, температура от −5°до +130°C, като екстракцията се осъществява във флуидизиран слой, при пулсационно разбъркване на фазите или насочена концентрационна конвенция. Възможните процеси са: твърдо-течна екстракция (мацерация, перколация, разтваряне, реперкулация, циркулация, диакулация); сушене (включително под вакуум); парна дестилация; течно-течна екстракция; абсорбция и др. Възможните екстрагенти са всички изброени по-горе. Предимствата на инсталацията се обуславят от формата на екстракторите, при която при подаване на екстрагента отдолу, той има по-високата скорост на движение относно частичките суровина в долната част на екстрактора, отколкото в горната (обемът течност, преминаващ през зони с различен диаметър е еднакъв). Променливият дебит на екстрагента при пулсационното му подаване отдолу също обуславя и увеличава разликата в обемната му скорост. Гравитационните сили, действащи върху частичките на твърдата фаза, придаващи им инертност, което с пулсациите по дебит на екстрагента, подаван отдолу, и различния диаметър на работните зони води до ефекта на масообмен във флуидизиран слой и избягване уплътняването на твърдата фаза към преградната решетка, както и взаимното разбъркване на двете фази. Друго предимство е характерното за реперкулация и диакулация свързване на екстрактори в батерия, както и паралелното им свързване с източник на пара, топлообменник-кондензатор, флорентински съд и сборници, необходими за дестилационни процеси, а също и паралелното включване към тях на филтър, ултрафилтър, течно-течен екстрактор и вакуумизпарител. При режим на самостоятелна или паралелна работа на екстракторите при процеси на мацерация и разтваряне, интензифицирането им се постига чрез насочена концентрационна конвенция, движеща сила на която е разликата в относителните тегла между по-концентрирания на веществата екстракт, преминаващ и излизащ от твърдата фаза и по-разредения екстракт, избутван нагоре и влизащ отгоре в твърдата фаза. Концентрирането и пречистването на екстрактите става без фазови превръщания, а избистрянето им и разрушаването на технологично пречещите емулсии не нарушава нативността им. Максималното пречистване на фитопрепаратите става в системата течно-течно, непосредствено продължаваща масообменните процеси в инсталацията и интензифицирано чрез пулсационно разбъркване. Рекуперацията на органичните разтворители от отработената суровина се извършва чрез дестилация и втечняването им, без отваряне на екстакторите и без замърсяване на околната среда. В работен обем 5×30 л. инсталацията може да се монтира и в автофургони и да се придвижва до суровините за преработка, като са необходими само електрически ток (генератор) и вода.

Отделен допълнителен модул към описаната инсталация е и устройството и метода за екстракция на БАВ (хетероциклени алкалоидни бази и белтъци, както и аминокиселини, в т.ч. и триптофан от който се синтезира антидепресивният серотонин) с електрохимически активирана вода по собствен Български патент № BG 60610 B1/1996 за изобретение с работен обем 50 литра. Комбинираната от двата патентовани модула инсталация е особено удачна за производство на около 100 хетероцикленни растителни алкалоидни бази (в т.ч. галантамин, ехинопсин и др.) и протеинни концентрати. Устройството и метода за екстракция на БАВ (хетероциклени алкалоидни бази и белтъци) по собствен патент № 60610, се характеризират с ниска енергоемкост и екологичност на технологиите, като извън екстрактора порции природна вода се подлагат на електрохимична активация до две отделни фракции: католитна с рН 9 до 11, и анолитна с рН 1 до 3, и се използват за самостоятелно като целесъобразни екстрагенти, а върху филтъра се създава голям по стойност и обратен по знак спрямо филтрувания разтвор електрокинетичен потенциал. Останалите необходими технологични модули са общи от производствената инсталация.

Втори допълнителен модул към описаната пилотна моулна инсталация по собствен патент за изобретение № 49500, който й позволява и производството на функционални газирани с N₂O напитки подобряващи самочувствието (еуфоризиращо, енергизиращо и антидепресивно действие) през деня и благоприятно да повлияващи съня през нощта на база галенови био- и фитопродукти, е разработен и патентован от нас със собствен патент за изобретение № BG 66092 B1 /2011.

Двуазотният окис N₂O (Райски газ; Nytrogenium oxydulatum; Oxydum nitrosum; Protoxyde d’Dzote; Stickoxydul; Закись азота) е фармакопейно (ДФ СССР X ст. 455) кислородно съединение на азота с линейна структурна формула N ≡ N = O, като централният азотен атом образува две sp-връзки и допълнителна π-връзка. Той за пръв път е получен от Пристли през 1776 г., а първото му приложение за инхалиране за наркоза е от Хъмфри Деви (1840 г.) и Хореис Уелс (1844 г.). Двуазотният окис е приблизително 1, 5 пъти по — тежък от въздуха безцветен газ, който не се възпламенява, не поддържа дишането, но поддържа горенето и е със слаба приятна миризма и сладникав вкус. Той има молекулно тегло — 44,01; плътност–1, 9778 гр./л. при нормално атмосферно налягане (101, 325 кПа) и 0°С. Критичните му параметри са: + 36, 43°C при 7, 255 МПа (1 МПа = 9, 879 ат.) и плътност 0, 453 гр./л. Разтворимостта му във вода е до 43 об.%. При това N₂O не взаимодейства химически с водата, като не образува водородни връзки. Двуазотният окис има нисък коефициент на разпределение газ/кръв = 0,47; като разтворимостта му в кръвта е до 23 об.%. При това той не се свързва с хемоглобина, не дразни лигавиците и се отделя непроменен чрез белия дроб.

Днес N₂O е в категорията на вещества с добре установена употреба в медицинската практика, формулирана в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ. бр. 31/13.04.2007). N₂O не е включен в обхвата и действието на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите (ДВ. бр. 30/1999 — бр. 82/2006) и на Единната конвенция по упойващите вещества (ДВ. Бр. 87/1996).

N₂O е разрешен за влагане в храни като добавка с код Е 942 със специфични критерии и изисквания за чистота (Наредба №21 ДВ. бр. 104/2002 — бр. 24/2007).

Фармакологични свойства на N₂O: (Белчева А., Узунов П., Фармакология, БНАМ, 1998, София; Ламбев И., Лекарствени препарати, София, 2003; Крушков И. И. Ламбев, Фармакотерапевтичен справочник, „Арсо“, 2007). Двуазотният окис (АТС код: N01AX00) е нетоксичен, слаб, общ инхалационен анестетик, повлияващ централната нервна система пре- и пост-синаптично. Поради ниския (0,47) коефициент на разпределение газ/кръв ефектът му се проявява много бързо (до 60 секунди) и бързо отзвучава — почти веднага след прекратяване на вдишването му. Около 10–15 минути след прекратяване вдишването му, той бързо се ексхалира непроменен и за да се избегне опасността от развитие на хипоксия поради това негово бързо отделяне, тогава е необходим кислород или повече въздух. Има слаба миорелаксираща активност. N O не дразни дихателните пътища, не потиска дишането, не повишава слюнчената и бронхиалната секреция, не е токсичен за сърце, бъбреци, черен дроб и др. паренхимни органи. Действието върху центровете в продълговатия мозък е незначително. N₂O приложен в газова смес с концентрация не предизвикваща хипоксия (75–80 об% + 25–20 об% О₂.) или (35–45 об% + 65–55 об% О₂ или въздух) при атмосферно налягане, в количество смес около 1 л./мин. при отворена система на дишане и нормален минутен дихателен обем 6–8 литра, довежда само до обезболяване (аналгезия) и лека амнезия при запазено леко замъглено съзнание, запазен контакт, лека възбуда, еуфория, приятни усещания, разговорливост, без разхлабване на скелетната мускулатура и при нормални рефлекси, мускулен тонус, пулс, кръвно налягане, тактилна сетивност. Зосилва се отделянето на катехоламини (норадреналин, адреналин, допамин) от кората на надбъбречните жлези и чувствителността на стените на кръвоносните съдове към норадреналина. Доказано е (М. Гилман, БТА-НТ №24/1991 г.) че N₂O стимулира системата на ендорфините — ендогенни невромодулаторни опиоидни пептиди, чийто роля е да намаляват амплитудата на допустимите отклонения във функцията на най-засегнатите при стрес, болка, тревожност, депресия, структури в мозъка.

Физиологичните механизми за действието на N O са свързани с потискане на възходящата част на ретикуларната формация в мозъка и отпадане на задръжното влияние на коровите му клетки. При това настъпва синхронизация в биоелектричната активност на кората на мозъка и рязко намаляване на потока аферентни импулси към нея. Тези механизми на действие на N₂O го отнасят към групата на антидепресанти притежаващи и анксиолитични свойства.

Фармакокинетиката на N₂O е лесно управляема чрез промяна на концентрацията му във вдишваната газова смес (респ. количеството й и времето за вдишване), тъй като проникването му през алвеоларната стена на белодробните алвеоли (около 300 милиона с диаметър 0,3 мм.) и оттам в белодробните капиляри, където налягането е ниско–15 mm Hg, е чрез проста дифузия от област с високо парциално налягане на N₂O към област с по-ниско негово налягане. При това съгласно закона на Фик, количеството газ което дифундира през тъканния слой е право пропорционално на площта на този слой и обратнопропорционално на неговата дебелина.

Резорбцията в организма на N₂O се определя от: малката му разтворимост в кръвта — до 23 об.% без образуването на водородни връзки и свързване с хемоглобина, свързана с водо- и липидо-разтворимостта му и малката му молекулната маса 44, 01; линейната структура на молекулата му N ≡ N = O; относителната му разлика в концентрацията в алвеолите и кръвта, право пропорционално свързана по закона на Хенри с голямото му парциалното налягане при температура над + 36, 43°С и съответната минимална плътност 0,453 гр./л.; силата на кръвния ток; състоянието на газообменящите повърхности; температурата на средата; дихателната честота. Всичко това допуска възможност за резорбция на N₂O освен през алвеолите на белия дроб, и през гастроинтестиналния тракт при пероралното приемане на газираните с него напитки.

Когато N O се използва за пред оперативна наркоза, нежелани реакции могат да се получат при пациенти със сърдечни заболявания (повишаване на миокардния контрактилитет и ударния обем) и пулмонарна хипертония (повишаване на пулмонарното съдово съпротивление). Единствените противопоказания за използването на N₂O в клиничната практика са тежки заболявания на централната нервна система, хроничния алкохолизъм и алкохолното опиянение.

Използването на N₂O при производството на безалкохолни газирани функционални растителни напитки, в това число и Боза, и „Бира N₂O“ (с 0, 05%, 0,5–1,2% или 3–4% алкохол) се основава на абсорбцията (поглъщането) на N₂O като газова фаза в течна предварително деаерирана дисперсна среда. Равновесният процес на абсорбция на газа в течността зависи право пропорционално от разликата в налягането на абсорбирания газ и налягането отговарящо на концентрацията на газа в течността в даден момент; от междуфазната контактна повърхност; от времето, и обратнопропорционално от температурата. Зависи и от вида и физикохимичните и химичните свойства на газа и на течността (К. Коларов, К. Коларов, Процеси и апарати в хранително-вкусовата промишленост „Матком“, 2001, 2003). При абсорбция (дифузионен процес на масопренасяне подчинен на теорията на двойните гранични слоеве) на малко разтворим и не взаимодействащ химически с течността газ — N₂O (главното съпротивление на процеса е в течния граничен слой), оптимално за максималната му абсорбция е интензивното разбъркване на течната фаза (в която е главното съпротивление на процеса), при което дебелината на течния граничен слой е минимална. Това може да се постигне например чрез барбутаж на газа през течността без нейна циркулация, непрекъснато за определено време, примерно от газов поток с определена скорост, налягане и дебит, в затворен циркулационен контур в правоток с течната фаза движеща се в примерен абсорбционен апарат с обем 17, 8 м³, в пенен режим на работа, и изтичаща от него течна абсорбирала N₂O фаза с определена скорост и дебит в съответен сборник. (Д. Еленков, Н. Колев, Л. Бояджиев, Интензификация на абсорбционните и екстракционните процеси, Техника, София, 1968). Първоначалната деаерация на течната фаза е под вакуум, извършва се в съответния апарат (един или два със от по 30 литра работен обем) при температура с 50°С по-висока от температурата на кипене на съответната течност и при финото разпръскване на течната среда осигуряващо голяма междуфазова повърхност, комбинирано с капкоулавяне, кондензиране на парите и връщането им като течна фаза в деаерираната течност, съхранявана в съответен херметично затворен сборник. Последващото газиране на течната деаерирана дисперсна среда с газ N₂O (абсорбцията му) е с количество разтворен газ в 1000 гр. дисперсна среда не по-малко от 870 ml до 6200ml газ N₂O.

Използваните в случая от нас течни дисперсни абсорбционни среди — комплексни галенови препарати, се създават целесъобразно: 1. спрямо БАВ по фармакологични свойства съпосочни със свойствата на N₂O и 2. спрямо БАВ технологично подобряващи абсорбцията и забавящи десорбцията му. Те са с понижено повърхностно напрежение и понижен вискозитет от съдържащите се природни повърхностно активни вещества (полизахариди, гликозиди, сапонини, алкалоиди, таниди) и биополимери (хетерополизахаридни пектинови вещества), които заедно със съдържащите се захароза, органични киселини и метални катиони Ca²⁺, създават микроструктура (пяна) в течността подобряваща абсорбцията на N₂O, съгласно хидродинамичните критерии на Вебер и Рейнолдс, и позволяват количеството абсорбиран газ N₂O пропорционално да нараства при фиксираните параметри, а повишената относителна плътност на дисперсната среда от екстрактивните вещества, целесъобразно забавя десорбцията на N₂O от течната напитка след отваряне на първичната й опаковка или след попадането й в стомаха. Това позволява оптимизиране на състава, свойствата, дозата и терапевтичната ширина на N₂O и на целесъобразния комплекс от натурални специфични растителни биологично-активни вещества (БАВ), стандартизиран спрямо маркери от тях. Тези функционални напитки могат да подпомагат профилактиката и лечението на хората при психосоматични синдроми и заболявания и да оптимизират поведението на условно здравия човек.

Получената газирана напитка се съхранява при +15°C в сборник под налягане от газ NO₂ до 4 атм., от който се подава в бутилираща и етикираща линия.

Известен и усвоен от нас в България е и технологичният метод и инсталация за него за екстракция на БАВ от природни продукти, както на индивидуални, така и на полиекстракти, чрез използването на втечнени и свръхкритични газове в случая — въглероден диоксид CO₂. (Пировски Л., Проучване за внедряване в НРБ на метод и технологии за получаване на БАВ чрез екстракция с втечнени и в свръхкритично състояние газове. І Национален конгрес по фармация 7–9.X.1988 г., София;. Пировски Л., Орешков В., Schisandra chinensis Baill. отглеждана в България и CO₂ — екстракти на лигнани от стъблата й. ІІ Национален конгрес по фармация 8–10.X.1992 г. гр. София.)

Това се дължи на уникалните им свойства като екстрагенти, при които чрез варирането на основните параметри на екстракцията (температура, налягане, продължителност, степен на оситняване на суровините, използването на моно- или полиекстрагент), може се води екстракционния процес така, че да се получи полиекстракт с предварително програмиран качествен и количествен състав и запазена нативност на БАВ. Той може да се оптимизира още и като се използва лечебен сбор (специес), предварително съставен въз основа на синергизма между БАВ съдържащи се в отделните дроги. При едновременното им екстрахиране, балансирането на състава и свойствата на полиекстракта става на молекулно ниво. Екстракцията с втечнени газове превъзхожда традиционните поради: пълно отсъствие на остатък от разтворителите в екстракта; запазване нативността на БАВ; изключва се опасността от окислителни процеси по време на извличането и съхранението на БАВ, както и микробиалното им замърсяване; минимална топлина за изпарение на разтворителя; висока селективност и възможност за фракционна екстракция или за получаване на полиекстракти с предварително програмиран състав; съвместяване на процесите на екстракция с ултрафилтрация, баромембранно разделяне и препаративна хроматография; взривно дезинтегриране на твърди пориозни суровини, растителни дроги и др.; хомогенизиране на течно-течни системи, особено съдържащи природни емулгатори; течно-течностно пречистване на първични екстракти и получаване на високо концентрирани ароматични фракции; получаване на твърдо дисперсни системи с включени БАВ без опасност от промяна нативността им. Течният CO₂ (от -56°С до +31°С и съответните налягания −5.1 атм. до 72.8 атм.) като разтворител е с висока избирателност особено по отношение на естери, алдехиди, кетони, алкохоли характерни за ароматните компоненти в растенията. Соли, захари, плодови киселини и аминокиселини са неразтворими в течен въглероден диоксид. Водата е разтворима до степен 0.1% тегловно. Естерификацията увеличава разтворимостта, докато хидроксилни, карбоксилни и азотни групи намаляват разтворимостта на веществата в него. Етанолът се смесва напълно с течен въглероден диоксид и се извлича по-лесно от компоненти, които са частично или напълно неразтворими във вода. Чрез използването на тези свойства на течния въглероден диоксид е възможно да се произвеждат високо концентрирани (до 100 000 пъти повече отколкото в суровината) ароматни екстракти в свободен от вода маслен вид от водните им смеси, от сокове или от свежи и изсушени растителни продукти. Такива екстракти са особено подходящи за хранително-вкусовата, парфюмерийно-козметичната промишлености, както и за включването им в твърдо дисперсни системи, галенови препарати или меки лекарствени форми. При параметри над критичните, екстрагентите са в състояние на свръхкритичен газ CO₂. За него е характерна висока плътност, подобна на тази на течните разтворители, нисък вискозитет и голяма подвижност на молекулите, повишаващи дифузията и скоростта на масопроцеса, т.е. плътността и разтварящата способност са като тези на течност, а пренасящите свойства и свиваемостта като на газ. Тези свойства могат да се променят в широк диапазон чрез не големи промени в температурата или налягането. Зоната, представляваща най-голям интерес е близо до критичната точка за всеки разтворител.

Технологичната схема за получаване на галенови препарати обхваща и още една стара и достъпна растителна лекарствена форма — лечебен сбор, специес — „лечебни билкови чайове“ — водни отвари Decocta (за дроги с термостабилни БАВ, кори, корени, коренища) или настойка — Infusa (за дроги с термолабилни БАВ, етерични масла, листа, цветове). Подготовката на суровините за тях се състои в създаване (отглеждане или събиране), сушене, стандартизиране, съхранение, оситняване, пресяване, разтегляне по конкретни рецептури, смесване и опаковане. Съвременно научно обосновани рецепти за лечебни сборове — „лечебни билкови чайове“ от над 200 растения, систематезирани съобразно използването им в терапията на различните системи в организма и отразяващи опита от българската фитотерапия, са дадени в книгата на Ради Овчаров, Иван Асенов, Златка Димитрова, Едит Клоучек „Фитотерапия и народна медицина“ Интерпринт, София, 1992 г.

За приготвянето на водна отвара или настойка, сухата оситнена (листа до 1 мм., стъбла, кора, корени — 3 мм., плодове и семена — 0,5 мм.) растителна дрога или лечебен билков сбор, се заливат с хладка вода, в отношение 1:10 (за всички, с изкл. на силно действащите, при които — 1:30 до 1:400, а при дроги със слузни вещества 1:20) и се нагрява (на водна баня!): при отвара −30 мин., с последващо охлаждане −10 мин., и филтриране (изкл. — дроги с дъбилни вещества — те се филтрират веднага), а при настойка-нагряване 15 мин., охлаждане 45 мин., и филтриране. Времето се отчита от момента на кипване на водната баня, в която е поставен съда с дрогата и водата. При това за да се спази необходимото отношение се отчита и коефициента на водопоглъщане от дрогата — за корени и коренища — 1, 5; за кори, трева и цветове — 2; за семена. За корени от Валериана — 4,6; за листа от Мечо грозде −3,55. При дроги с алкалоиди водата се подкисилява, а при сапонини — се алкализира. Могат да се използват и целесъобразни повърхностно-активни вещества. Чайовете се стандартизират по качествени и количествени показатели за съдържание на БАВ и микробна чистота, и под формата на стандартизирани „студени билкови чайове“ особено със стандартизирано добавяне на екстрактивни БАВ, са много подходящи за функционални напитки газирани с N₂O, съгласно собствения патент за изобретение № BG 66092 B1 /2011.

Още една древна и достъпна форма за фитопсихофармакологично повлияване на човешкото поведение е ароматерапията (Янкулов Й., Основни ароматни растения, София, 2000; Обретенов А., Обретенова Д., Лечебни и етерични растения, „Нова звезда“ София, 2002; Angela Rosa R. N., L. M. T. Integrative Health Consultant and Coach, AROMATHERAPY). Това е нековенционален метод за благоприятно въздействие върху здравето чрез използване на нелекарствени продукти от органичен произход (Закон за здравето — глава VI ДВ бр. 70/2004 г.) — натурални етерични масла въвеждани в организма през дихателните пътища, кожата и лигавиците.

Днес в България (фирма „ЕВРИКОМ“, Ст. Загора, www. evricom.bg) се разработват като достъпна форма за фитопсихофармакологично повлияване на човешкото поведение Фито-психо-ароматотерапевтични свещи с психо-физиологично и/или антимикробно въздействие върху човека посредством аерозоли (дим с БАВ) и пари от етерични масла или конкрети (растителни екстракти с петролев етер, съдържащи смоли, восъци, етерични масла и др. БАВ, например розов конкрет, салвиев конкрет и др.) с тях, отделящи се в процеса на стапяне на твърдата фаза — носител (парафини и восъци) и горене на парите й, тъй като температурата на кипене на парафините е над 360°С, докато на етеричните масла е 150° — 230°С и тяхното изпарение (при температурите на стапяне на парафина и восъка 50° — 85°С до течна фаза) е с голяма скорост от течната фаза, подпомогнато и от конвективното движение на горещия въздух над пламъка на свещта. Освен това пламната температура на редица етерични масла е по-висока от температурите на стапяне на парафина и восъка до течна фаза. Например на анасоново, босилково, карамфилово, лавандулово, ментово, мащерково-тимолов тип, розово-турско, салвиево и други.

Тези свещи са особено подходяща и безвредна форма за използване на психо фармакологичните свойства на цитираните растения.