Любомир Т. Пировски
Фитопсихофармакология на човешкото поведение (13)

4.4.4. Фитопрепарат „FAE“ — собствен патент за изобретение BG №60639 В1/1997

Фитопрепаратът „FAE“ на база не използвана рационално досега дрога от Шипка (Rosa canina), съгласно изобретението съдържа триглицериди, самостоятелно или в комбинация под формата на екстракти и вит. А и вит. Е, като количествата им в тегловни проценти са: линолова (С_18:2)от 55 до 60%, линоленова (С_18:3) от 10 до 24%, т.е. количеството на вит. F (С_18:2 + С_18:3) е от 65 до 84%; олеинова киселина (С_18:1) е от 13 до 19%, стеариновата (С_18:0)е от 0,1 до 4%, палмитинова (С_16:0)е от 3,5 до 20%, бета каротин от 14 до 250 мг%, алфа токоферол от 50 до 540 мг%. Йодното число мг. J₂/100 гр. препарат е от 120 до 165, отношението бета каротин към алфа токоферол е от 0, 02 до 0, 30, а отношението алфа токоферол към вит. F е от 0,6 до 8,3 мг. алфа токоферол за 1 гр. вит. F или съответно 0,83 до 9,8 мг. алфа токоферол за 1 гр. линолова киселина. Химическите анализи на мастните киселини (Vitamin F) са извършвани след естерификацията им с метанол по два метода за изпитване съгласно ОН 02–65276–74 и ОН 02–61134–72, както и чрез газова хроматография. Определянето на Vitamin А — каротеноиди (бетакаротин) и на Vitamin Е — токофероли е след осапуняване на маслото чрез високоефективна течна хроматография, както и по метода на спектрофото-метриране в ултравиолетовата област.

Концентрациите на БАВ са възможно максимални и взаимно оптимално балансирани.

Това позволява в минимална орална доза 0, 4 мл/кг телесна маса (0,372 гр/кг т.м.) за денонощие, да се постигне понижение на общия холестерол с 4,74mmol/l, което е особено важно при сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза и др, както и за оптималното съотношение на холестерола към фосфолипиди в лимфоцитите = 1,01. Оптимизират се и физикохимичните (течнокристална фаза с нисък вискозитет на водно-фосфолипидната система в биомембраните) и биологичните свойства на мембранните комплекси в клетките, особено в нервната тъкан, където съдържанието на фосфолипиди е най-високо — около 25% от сухия остатък (миелиновата обвивка е най-богата на фосфолипидни структури), като ги предпазва от окислителното увреждане от свободните радикали (ПОЛ) и свързаното с него потискане на функциите. Освен това за фосфолипидите в ЦНС е характерно наличието на късоверижни и полиненаситени мастни киселини линолова (С_18:2) и линоленова (С_18:3), тоест витамин F (С_18:2 + С_18:3), което придава на мембраните рехавост и повишена проницаемост — качества необходими за интензивно метаболизиращите органели, например митохондриите и за възбудимите мембрани, например в синапсите.

Всяка мембрана в ЦНС има способност за частично обновяване на свои отделни компоненти in situ чрез подмяна на азотистите бази, което дава възможност за взаимопревръщането на фосфатидилхолин, фосфатидилетаноламин и фосфати-дилсерин, а също и чрез подмяна на мастните киселини в мембранните фосфолипиди. Въпреки че мозъчната тъкан може да синтезира всички необходими фосфолипиди (в ендоплазматичния ретикулум в микрозомите), мастните киселини и фосфатидилхолин могат да бъдат поглъщани от кръвта и включени в клетъчните мембрани на мозъка като интактни молекули, без предварително разграждане и преустрояване. Този динамичен обмен е интензивен само в ембрионалния и ранния постнатален период (точно тогава ефекта от „FAE“ може да бъде най-добър). При възрастните този динамичен обмен съществува, но се забавя, като участва само неголям пул от фосфолипиди.

Освен структурната функция на фосфолипидите за биомембраните, в ЦНС те изпълняват и други специфични функции: участват в провеждането на потенциала на действие по аксоните; осигуряват действието на натриевата помпа; свързани са с процесите на предаване на нервния импулс в синапсите, като участват в освобождаването на ацетилхолин от синаптичните везикули и в неговото взаимодействие с протеолипидните рецептори, а фосфатидилхолинът оказва влияние на нивото на свободния холин достъпен за синтез; фосфатидилхолинът, фосфатидилинозитът и други фосфолипиди участва в секрецията, захващането и рецепцията на норадреналина, норепинефрина и серотонина; някои фосфолипиди опосредстват взаимодействието на невроналните мембрани с фармакологични анестетици и наркотици; фосфатидилсеринът, фосфатидилинозитът и поли фосфатидилинозитът участват в свързването на медиаторите с холино- и адрено-рецепторите на клетъчните мембрани и трансдукцията на сигнала, а продуктите от разпадането им — диацилглицерол и инозитолфосфат образуващи се в резултат от активацията на рецептора, действат като вторични месанджери. (Таранова Н. П., Липиды центральной нервной системы при повреждающих воздействиях, Академия наук СССР, Ленинград, „Наука“, 1988). Ето защо психо-физиологичната реакция на организма може да се регулира чрез модификация на липидите в биомембраните от мембранотропни препарати (Архипова Г. В., Бурлакова Е. Б., Всесоюзная конф. По биохимии нервной системы, 9-я: Материалы. — Ереван, 1983. — с. 258; Каркищенко Н. Н., Психоунитропизм лекарственныхсредств, Москва, „Медицина“, 1993).

Става ясна ролята на фосфолипидите (и наличието в тях на неокислени полиненаситени мастни киселини-витамин F — С_18:2 + С_18:3, взаимно оптимално балансирани с антиоксидантните и ноотропни витамини А и Е от „FAE“) за функционирането на ЦНС, а оттам и за човешкото поведение, особено в екстремални условия на средата.

Фитопрепаратът „FAE“ е пример както за целево конструиран полиекстракт, така и за практическо приложение на концепцията за психоунитропизма като система за неспецифичните адаптационни реакции в ЦНС.