Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Любомир Т. Пировски

Заглавие: Фитопсихофармакология на човешкото поведение

Издание: първо

Издател: Издателство Бон

Град на издателя: Благоевград

Година на издаване: 2015

Националност: българска

Печатница: Издателство Бон

ISBN: 978-954-395-123-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14582

История

  1. — Добавяне

Заключение:

Растенията могат да ни разболеят, поробят и убият (психомиметици и др.), могат да ни спасят и освободят (психостимулатори, ноотропи и др.), могат да ни направят спокойни и безчувствени (невролептици, транквилизатори и др.) или весели и влюбени (антидепресанти, афродизиаци и др.).

Растенията ни хранят, обличат, защитават. Растенията… все пак са само растения.

Древногръцкото прозрение, че „човекът е мярка за всички неща“ още от Хераклит, Сократ, Платон, Аристотел, днес е още по-актуално.

„Свободата Санчо“, е казал един Рицар, — „е на върха на копието“. Днес може да се перифразира: „Свободата човеко, е във възможността за твоя информиран избор как да живееш и в твоята осъзната отговорност за това“.

И точно тук растенията отново намират своето място, въздействайки върху човешкото здраве, психика и поведение. Натрупаните за тях научни познания и тяхното владеене в една или друга степен, е особено важно за специалистите призвани да помагат и лекуват другите хора, и е още по-важно за всеки свободен човек.

Най-важната характеристика на човешката личност е сферата от нейните потребности и мотиви, нейната доминантна система от ценности. Доминантата „за себе си“ предразполага да виждаш в партньора си (по свой образ и подобие) или враг или конкурент и да строиш поведението си, взаимоотношенията си с него, въз основа съотношението на силите. Доминантата „за другите“ (отново по свой образ и подобие) предразполага към обратното. Затова враждебността, агресията в представите ни за другите често е свързана с актуалната потребност „за себе си“, а дружелюбността — с актуалната потребност „за другите“, като в своето и в чуждото поведение, търсиш съвпадения, близост, общност на интереси.

И точно тук се проявава един човешки парадокс — няма нищо по-ценно и по-малко търсено от споделените и подарените знания! И все пак, колкото повече подаряваш от себе си „на другите“, толкова по-богат ставаш и „за себе си“!

Ето това човешко поведение беше цел на тази книга.