Любомир Т. Пировски
Фитопсихофармакология на човешкото поведение (15)

5. Възможности за безвредно повлияване на поведението чрез комплекс от фитопсихофармакологични препарати, внушение, самовнушение и хипноза (вкл. автогенна тренировка), предизвикващи изменени състояния на съзнанието (ИСС):

Изменените състояния на съзнанието (ИСС) са психо-физиологичен феномен, който е приспособително оправдан и качествено изменен начин на функциониране на редица относително автономни перцептивни и когнитивни модули в мозъка, като при това съществено е потисната дейността на лявото мозъчно полукълбо ИСС се групират като сугестогенни (възникващи при внушение и самовнушение, хипноза и автохипноза), фармагогенни (индуцирани в резултат на използването на психоактивни препарати), и „екзогенни“ състояния (възникващи при екстремални външни условия, които включват механизмите на адаптация и дезадаптация).

Един от важните фактори индуциращ ИСС е промяната в нивото на взаимосъгласуваност в дейността на лявото (по-свързано с информационната аналитична сфера на личността, с положителните емоции и с ориентация към бъдещето) и дясното полукълбо (по-свързано с емоционално-мотивационната и инстинктивна сфера на личността, по-чувствително към отрицателните емоции и с ориентация към минали събития) на мозъка, със затормозване дейността на лявото полукълбо. (Спивак Д. Л., Измененные состояния сознания, „Ювента“, Санкт-Петербурского гос. университета, 2000). Съгласно посочената при психо-физиологичната обосновка на поведението схема на взаимодействията на мозъчните структури в процеса на организация на поведенческия акт, в резултат на съвместна дейност на хипокампа и фронталната кора се отбират тези външни стимули или техните енграми (паметови следи), които преди това са се съпровождали с удолетворяване на дадената потребност. Чрез съпоставяне на мотивационното възбуждане с наличните стимули и с енграмите извлечени от паметта, в амигдалоидния комплекс в лимбичната система се формира емоционално „оцветяване“ на тези стимули и енграми, което води до определянето на доминиращата мотивация подлежаща на приоритетно удолетворяване. Тоест емоциите са важен фактор при формирането на поведенческия акт, още повече в светлината на схващането, че в основата на психотропното действие на веществата е влиянието им непосредствено на емоционалната сфера (Авруцкий Г. Я., Вовин Р. Я., Личко А. Е., Смулевич А. Б., Биологическая терапия психических заболеваний, Москва, „Медицина“, 1975). От друга страна те лесно се поддават на сугестогенни въздействия. Тези две страни на емоциите ги определят като много важен и достъпен инструмент за безвредно повлияване на поведението и предизвикване и управляване на ИСС подкрепяни от Мозъчните системи за самостимулация чрез удоволствията, особено в комбинация с определени дози от целесъобразно подбрани препарати (например невролептици и транквилизатори) при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта) и фитопсихофармакологични препарати (например антидепресанти и психостимуланти) при създаване на нова доминанта) действащи предимно на ретикуларната формация, лимбичната система и хипоталамичната област, като се избягва използването на вредните психомиметици.

При това се използва, че мотивационното влияние на хипоталамуса върху новата кора на мозъка има асиметричен характер, проявяващ се както в активация (нежелана в случая) предимно на лявото му полукълбо (по-чувствително от дясното към невролептиците, което в случая е желан ефект за потискането на лявото полукълбо при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта като първи етап), така и в засилване на взаимовръзките между електрическите процеси в мозъка.

Емпирично, това е било използвано в древността при религиозни и култови обреди чрез „опушващите“ растения (например „тамян“), тлеещи върху дървесни въглени или изпаряващи се от специален съд смоли, сокове и водни отвари от тях. Днес достъпна форма за такова ароматотерапевтично действие и фитопсихофармакологично повлияване на човешкото поведение (индивидуално или групово) са и фитопсихоароматотерапевтични свещи с конкрети и/или етерични масла от известни растения от древността, както и от редица други.

За предизвикване и управляване на функционалната единица на поведението — поведенческият акт, особено в стадиите му на „аферентен синтез“ и формиране на „акцептор на действието“, ИСС могат да намерят своето оптимално място. Така последователно, при стесненото съзнание изместеният психически материал става по-достъпен за съзнателна преработка, а при последващото разширено съзнание става възможно потискането, подчинението, на негативните доминанти на по-общи програми, тоест преоценка на съществуваща доминанта, последвана от създаването на нова, свързано с преразпределяне и образуване на нови функционални връзки между невроните водещо до уравновесяване на процесите на възбуждане и задържане в различните участъци на мозъка. В този процес много ефективни инструменти са и внушението и самовнушението.

Внушението (сугестия) е метод, пряка връзка на несъзнаваната психическа активност със средата, форма на психическо отражение, при което предимно по пътя на несъзнаваната психическа активност се създава специална нагласа към разгъване на функционалните резерви на човешката психика. Внушението съдържа едновременно информативен и алгоритмично-препрограмиращ аспект. Внушението е резултат от преодоляването на антисугестивните бариери в хода на сложния единен десугестивно-сугестивен процес. Много често внушението е оформено словесно, но то може да постъпи у нас и по несловесен път. Внушението може да съществува и при будно и при сънно състояние, и при съноподобни състояния. (Лозанов Георги, Сугестология, И-во „Наука и изкуство“, София, 1971).

Внушението е чувствено въображение. Въображението е построяването в мозъка на нов информационен модел във формата на образ, представа или идея, чрез рекомбинации от съхраняваната в паметта информация. Във внушение обаче, се превръща не всяко въображение. Само емоционално наситеното въображение чувствено се възприема като реалност и затова получава силата на физиологично въздействие върху организма. При това емоциите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. При внушението, въвежданата информация не се възприема пасивно, а се пречупва през призмата на собствената индивидуалност. Подложеният на внушение субект винаги встъпва в ролята на съавтор на внушението, като обогатява въвежданата информация със своето собствено въображение, зависещо от степента на емоционалност, жизнен опит, култура, потребности и физическо състояние. Като фактор за внушаемостта на субекта и за осъществяването на внушението е необходима готовност за него — психологическа ориентация — специфично състояние на насоченост и готовност за удолетворяване на възникнала потребност в конкретна ситуация. Това е във връзка с Потребностно-информац йонната теория за висшата нервна дейност (Симонов П. В.) за актуалните потребности, които са определящите причини и движеща сила за човешкото поведение. Изключително значение за внушаемостта на субекта има и несъзнателното подражаване на социалната микросреда, изразяващо се в представи, емоции, усещания и действия — така наречената конформност (например пасивност или паника на тълпата; мода и др.). По този начин внушението е производно на въображението, психологическата ориентация и конформността. Те образуват психологическата структура на внушението.

При организация на поведението предизвикано чрез внушение, в мозъка информация за реалната ситуация не постъпва. Аферентната сигнализация, противоречаща на внушението е блокирана от процес на задържане. За това способства ярко изразена емоция, без която внушението е невъзможно. Внушението заобикаля началния стадий на поведенческия акт „аферентен синтез“. Така се създават условия, когато информацията (в т.ч. и лъжливата) предадена чрез словото, думата (начин на кодиране на действителността и на предаване на информация, тоест важно е не само какво и кога се говори, но и как се говори), не може да бъде опровергана. Тя се възприема като чувствена реалност. За поведенческия акт се формира „акцептор на действието“, съдържащ програма от реакции и нейния чувствен еквивалент, който после се потвърждава от санкциониращата обратната аференция, в т.ч. и мозъчните системи за самонаграждаване чрез удоволствия. През това време съзнанието на човека е напълно запазено и затова всички други поведенчески актове остават адекватни на реалната действителност. Запазването на съзнанието е характерна особеност на внушението в будно състояние. Функционалната система (П. К. Анохин) организирана чрез внушението, работи в автономен режим. Тя функционално е разединена, изолирана, от останалите мозъчни образувания. Това става причина за физиологично и психично раздвояване, особено характерно за внушението. Потискането на постъпващата информация от реалната действителност, става причина за това, че материалът за реализация на внушението е само запаметения жизнен опит. На човек извън неговия жизнен опит нищо не може да се внуши. Улесненото извличане от паметта на информация при внушение, позволява да се спомнят и възпроизведат отдавна забравени ситуации и форми на поведение, например при възрастова регресия.

Самовнушението е съзнателен процес на целеустремено съзнателно управляване на своите действия. Принципна разлика във физиологическата природа на внушението и самовнушението няма. Обединяващото звено между тях е чувственото въображение. Нещо повече — не може да има внушение без самовнушение и внушението може да стане мотив за самовнушението. Самовнушението също се постига посредством думите, т.н. вътрешно говорене. (Линецкий М. Л., Внушение и мы, Москва, „Знание“ 1983; Гримак Л. П., Моделирование состояний человека в гипнозе, Москва, „Наука“ 1978; Слободяник А. П., Психотерапия, внушение, хипноз, Киев, И-во „Здоровя“, 1977).

Осъзнаването на конкретната актуална потребност от личността и на преградите по пътя за удолетворяването й, чрез волята на човека като рефлекторна потребност от свобода постигана чрез преодоляване на препятствията по този път, пораждаща и положителни емоции, много може да помогне в изграждането на психологическата структура на внушението и самовнушението. При това волята стабилизира поведението и способства за поставянето на важни, макар и трудни за постигани цели.

Този процес на целеполагане е най-ефективен при разширеното съзнание, когато се обезпечава увеличаване на общата активност на кората на главния мозък и синхронизацията в работата на различните му участъци.

Самовнушението и самохипнозата са в основата на Автогенната тренировка. Тя е активен метод за психотерапия, психопрофилактика и психохигиена, насочен към възстановяване на динамичното равновесие в системите на организма за хомеостатично саморегулиране, нарушено от стресорни въздействия. Основните елементи на автогенната тренировка са трениране на мускулна релаксация, самовнушение и самовъзпитание (автодидактика). Те се характеризират с овладяване на начин за дълбоко и бързо предизвикване на пълно отпускане на мускулите на тялото; усещане на топлина в крайниците чрез влияние на тонуса на кръвоносните съдове; регулация на сърдечния ритъм; въздействие върху дълбочината и ритъма на дишането; умение да се предизвиква чувство за топлина в областта на корема и чувство за прохлада в областта на челото, тоест целенасочени самостоятелни въздействия на психичните процеси и психовегитативните функции. (Кудашов В. И., Психофизическая саморегулация в воинских искусствах, Москва, „Профит Стйл“ „Читра“, 2003).

Най-трудното при автогенната тренировка е да се постигне вътрешна концентрация, съсредоточеност върху чувствата, образите, представите и усещтанията без използване на волята, тъй като тя автоматично повишава нивото на напрежение и прави релаксацията невъзможна. Просто трябва да се отпуснеш на потока на представите, без да ги анализираш, без да ги направляваш, да се разтвориш в своите усещания и в предизвиканите от тях образи, достигайки до състояние на частична самозабрава, тоест да се потисне дейността на висшите отдели на мозъка и да се активират низшите му отдели, да се съживят следите на подкоровите реакции (енграмите). Залог за успеха в това е позитивната психологическа настройка и вярата в успеха. (Линдеман Х., Аутогенная тренировка: путъ к восстановлению здоровья и работоспособности, пер. с нем. 2-е изд., Москва, „Физк. И спорт“, 1985).

Хипнозата е поведенчески съноподобно, различно от съня, състояние с рапорт. Рапортът е връзка с външната среда („стражеви пункт“), позволяваща извършването на най-сложна психическа дейност без събуждане. Именно благодарение на рапорта, чрез който се осъществяват всички хипнотични внушения, ние отличаваме съня от хипнозата. Най-често хипнозата се получава чрез внушение, но може да възникне и без него. (Лозанов Георги, Сугестология, И-во „Наука и изкуство“, София, 1971).

Условията и психо-физиологичните механизми за възникване на хипнозата са: 1. деактивиращо действие на монотонни дразнители, предизвикващи умора в съответните сензорни мозъчни зони предизвикваща процес на задържане, който после ирадиира на останалите участъци от мозъчната кора;

2. релаксация (разслабване, отпускане) на мускулите, подготвящо нервната система за почивка и сън на организма. При това се отчита тясната връзка между емоциите и мускулния тонус — депресивните състояния закономерно се съпровождат с напрягане на дихателната мускулатура; страхът повишава тонуса на мускулите свързани с издаването на звуци и артикулацията, както и на вратните мускули; при неврозите се повишава тонуса на скелетните мускули; 3. възприемането на звукови сигнали по време на сън — физиологично и естествено създалата се „стражева“ роля на бодърстващи пунктове от кората на главния мозък по време на сън, върху която чрез психологическа ориентация и мотивация се формира рапорта; 4. филогенетично утвърдилата се охранителна роля на внушението. Тя е необходима когато нервната система на човека е отслабена от извънредни въздействия понижаващи тонуса на кората на главния мозък и водещи до парадоксална фаза, при която силните дразнения от реалността, отстъпват място на слабите дразнения от думите на хипнотизатора — понякога той може да не знае за тази си роля — например когато към него са се обърнали за съчувствие, съвет и помощ; 5. дефицит в опита за поведение в сложна и непозната обстановка. В този случай поведението става подражателно и като следствие се повишава внушаемостта. При това волевите качества на неопитния човек могат да са големи, но те не се включват в системата на отношения с „лидера“, а се насочват към реализация на действията определени от инструкциите на „лидера“ (Гримак Л. П., Моделирование состояний человека в гипнозе, Москва, „Наука“, 1978; Гиндер Д., Бэндлер Р., Формирование транса, пер. с англ., Москва, „КААС“, 1994).

Първо — психологическата структура на внушението (въображението, психологическата ориентация и конформността), второ — заобикалянето на началния стадий на поведенческия акт — „аферентния синтез“ при внушението (потискане на лявото мозъчно полукълбо) и формирането чрез словото на „акцептор на действието“ (активиране на дясното полукълбо) съдържащ програма за чувствена реалност, и трето — условията и психо-физиологичните механизми за възникване на хипнозата (най-вече релаксация на мускулите), са прицелните технологични точки за изследване и използване на възможностите за безвредно поетапно повлияване на човешкото поведение чрез фитопсихофармакологични препарати, подпомагащи постигането на внушение и хипноза, и действащи съпосочно с тях, за постигане на целта: пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта съгласно ценностната система на конкретния индивид или общество, чрез директно или кръстосано по групи управляване (удолетворяване) на актуалните потребности и оптимизиране синхронността между двете мозъчни полукълба.

Итуитивно и емпирично, това изглежда е било известно на тракийския лечител и цар Замолксис, живял между 1300 и 1500 година пр. Хр. Негов последовател е водил диалог за медицинските му възгледи със Сократ, и този диалог е преразказан от Платон. Думите на Замолксис са били: „не може да се лекува тялото, без да се лекува душата… като най-напред трябва да се лекува душата, при това с голяма предпазливост и внимание, за да може тялото и главата да се чувстват добре. Душата се лекува чрез специални заклинания — еподай, които са беседи за прекрасното, песни и танци. При това в душата се събужда веселост и благоразумие. А след като те вече са се събудили и съществуват, лесно може да се постигне оздравяване и на главата и на цялото тяло.“ (Эзотерика. Том III. Парапсихология. Учебный курс Мюнхенского института парапсихологии. перев. с нем. — М. ТОО „Транспорт“, 1997).

Тази тракийска концепция за психосоматично лечение се е базирала на внушението и самовнушението в рамката на хипнотерапията. А тяхното лесно и ефективно реализирание е възможно само при психологическа структура на внушението създадена от „беседи за прекрасното събуждащи в душата веселост и благоразумие“, тоест чрез формули на внушение и самовнушение, освобождаващи от негативни емоции, страхове, неудачни прояви на инстинктите, и водещи към хармонизация на личността на човека.

Днес е известно, че разтоварването на съзнанието чрез душевен покой позволява да се достигне до алфа- и тета-ритмична синхронизация на нервните клетки в челната кора на мозъка, и подпомага способността за образно мислене, което (и при това изключително това мислене), дава възможност за достъп към подсъзнателните слоеве на мозъка.

Мускулната релаксация дава по-слаби от нормалните, аферентни сигнали от рецепторите към мозъка и особено към ретикуларната формация. При това едновременно с отпускането на мускулите се успокояват и моторните центрове, и цялата вегетативна система, както и ретикуларната система. Усещането за тежест или топлина е следствие отслабването на мускулното напрягане срещу силата на тежестта и разширяване на кръвоносните съдове поради отпущане на тяхната мускулатура. Потискането на чувството за страх и на депресията също спомага за пълна релаксация, при която може да се достигне синхронизация в работата на мозъка, вкл. до алфа- или тета-ЕЕГ ритми.

Между впрочем достигането на тета-сихронизация се облекчава и чрез един феномен, който и до днес не е намерил обяснение: веднага когато очните ябълки се обърнат и преместят нагоре колкото това е възможно (като че ли искаме да видим корените на своята коса), то в мозъка настъпва, макар и не пълна, тета-синхронизация. Това може да се провери експериментално: ако почнем да преместваме очните ябълки колкото се може по-нагоре в продължение на няколко секунди (без значение със затворени или отворени очи) и след това погледнем напред, ще забележим, че ни обхваща лек световъртеж.

Според нас, за фармакологично предизвикване и подпомагане на мускулната релаксация като условие за внушение и хипноза, от синтетичните лекарствени вещества — миорелаксанти, оптимален е Tolperizone (Mydocalm) АТС: М03ВХ04, тъй като избирателно потиска импулсите преминаващи по каудалната част на ретикуларната формация, понижава патологично повишения при неврозите тонус на скелетната мускулатура, има директен съдоразширяващ ефект и е с минимални странични ефекти (Крушков И. М., Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник, 2007 г.).

Като фитофармакологичен миорелаксиращ препарат според нас за целта могат да се използват екстракти от трева (Herba) на многогодишното тревисто растение Голяма Тлъстига (Sedum maximum L. Crassulaceae), което, освен че притежава биостимулиращи свойства — усилва процесите на обмен и регенерация, оказва общо тонизиращо и противовъзпалително действие, но и съдържа, освен гликозиди от флавоновата група, и биологично усвоен и усвоим Mg²⁺ — 17,1 mg/g

— най-много в сравнение със 125 растения; или от листа (Folia) от култивираното растение Градински чай, Конски босилек (Salvia officinalis L. Lamiaceae), което освен етерично масло

— до 2,5%, съдържа и биологичен Mg²⁺ — 9,2 mg/g. (Корсун В. Ф., Ситкевич А. Е., Ефимов В. В., Лечение кожных болезней препаратами растительного произхождения, Минск, „Беларусь“, 1995). Магнезият е жизненоважен за организма елемент със средна концентрация 17 mmol/kg, от които 99% са включени интрацелуларно. Той участва в значителен брой ензимни реакции в организма. Магнезият редуцира невронната възбудимост и нервно-мускулното провеждане, предизвиквайки потискане на нервно-мускулната активност. На пресинаптично ниво той инхибира предизвиканото отделяне на ацетилхолин, а на постсинаптично ниво Mg²⁺ намалява деполяризацията на постсинаптичната мембрана предизвикана от ендогенен ацетилхолин. В по-големи концентрации магнезият намалява съкратимостта на мускулните влакна. При намаление на серумната концентрация на Mg2+ под 12 mg/l (5 mmol/l) се развива тежък дефицит, изразяващ се с отпадналост, раздразнителност, безсъние, мускулен тремор, тетания, атаксия, тахикардия, екстрасистолна аритмия, диспептични прояви, диариа. В състояние на покой организмът на възрастния човек се нуждае от 280 — 330 mg Mg²⁺ дневно. (Карастанев И., Фармакотерапевтичен справочник, Мед. изд. „Райков“, 2000 г.; Харкевич Д. А., Фармакология миорелаксантов, АМН СССР, Москва, „Медицина“ 1989)

Тъй като емоциите са важен фактор при формирането на поведенческия акт и при релаксацията, тяхното потискане и намаляване активността на лявото полукълбо чрез фитоневролептици и фитотранквилизатори (анксиолитици) за пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта, последвано от емоционално активиране чрез фитоантидепресанти и фитопсихостимуланти и активиране на дясното полукълбо, особено при формирането чрез словото на „акцептор на действието“ съдържащ програма за чувствена реалност, може много да съдейства за внушението, самовнушението, хипнозата и автогенната тренировка.

Растенията и продуктите от тях за такива фитоневролептици и фитотранквилизатори, фитоантидепресанти и фитопсихостимуланти, са изброени по-нагоре в точка 3. (кратък фармакогностичен и фитотерапевтичен обзор на растения) и в точка 4. (моделни собствени технологични разработки за галенови фитопсихофарма-кологични препарати).

Удобна и не ангажираща вниманието форма за тяхното използване в процесите на внушение и хипноза, са функционалните газирани с N₂O напитки по собствен патент за изобретение № BG 66092 B1/2011. Моделен пример са екстрактите (с различни екстрагенти) от трева (Herba) на многогодишното тревисто растение Голяма Тлъстига (Sedum maximum L. Crassula-ceae), Градинскичай, Конскибосилек(Salviaofficinalis L. Lamiaceae), медицинска Лайка (Matricaria chamomilla) и т.н., които са много подходящи за включването им към растителни напитки от новия вид, специално за подпомагане създаването на мускулна релаксация, като едно от условията за внушението, самовнушението, хипнозата и автогенната тренировка. Още повече че те могат да участват и в целесъобразни комплексни функционални газирани с N₂O напитки заедно с фитоневролептици и фитотранквилизатори.

Поднесената дотук съвременна информация, позволява научното създаване на голяма гама от точно прицелени и целево конструирани галенови фитопсихофармакологични продукти за безвредно и съзнателно управляване от всеки човек на своето поведение и му дава възможност да използва резервите на психиката си за самоусъвършенстване и здраве.