Йордан Радичков
Неосветените дворове (33)

Заешка опашка на моите сибирски записки

Веднъж английската кралица поканила котката на гости в двореца си. Разбира се, не била само котката, имало много знатни гости там, кой от кого по-знатен, кой от кого по-възпитан; но и котката не била проста, тя показала там всичкото си котешко възпитание, дадено й от бога, и съвсем котешки се изкачила по стълбите и минала по мозайките, като си прибрала предварително ноктите в своите меки възглавнички, за да не тропа по стълбите и да не издраска с тях мозайките. Като се върнала после котката в двореца, попитали я доволна ли е, че е била на гости при кралицата, и какво е видяла в двореца. Видях аз мишка на килима, казала котката на другите котки.

Турих тая заешка опашка в края на своето пътешествие, защото си мисля, че по същия начин всеки пътешественик се тътре нагоре-надолу по стълби, през мозайки и дебели килими, ограден отвсякъде от блясък, прислуга, огледала, злато и диаманти, шумяща коприна и какви ли не прелестни ценности, за да открие най-после в приемната зала между стотици крака своята изплашена мишка.