Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (6)

5

Потокът донася на езерото Сребърно чистота и свежест. На неговия бряц точно там, където водата му се губи в езерото, се настанява водният дух Кратош и свиква жабите и раците. Гласът му е слаб и малко боязлив и затова нека не се учудваме, че не го слушат дори тези жаби, които го чуват. Една дървесна жаба се лута из водата между мехурчетата, друга се спуска по лист от тръстика като по пързалка, трета лудува с водните кончета между цветчетата, а четвърта тича по вейчица и вика дъжда. Но какво, Кратош си е донесъл две дървесни жаби в кошничка, ще си набави и три кафяви скокли, две крекли и един зелен жабок. От една дупка на брега на потока ще се доклатушка стар речен рак.

Кратош има всичко, което трябва да има един истински воден дух: редки мустаци, предпазливи очи и боси нозе. На брега обаче не се чувства чак толкова добре, затова се гуши в кафявото си шалче и говори съвсем кратко:

— Шаран Вена и Йоханка други ден ще се женят. Знаете ги, нали?

— Знаем, знаем — закрякват жабите. Ракът мълчи.

— С какво ще им помогнете на сватбата?

— Ще закрякаме на сватбени фанфари — обаждат се креслите.

— Ще доведа нашата скачаща капела — присъединява се един от кафявите скачащи жабоци. — Мога също да свиря соло на чело.

— Ние ще бъдем шаферки — прошепва една дървесна жаба с цветче в косите.

— Аз ще си остана в къщи — измърморва ракът.

— Защо? — превръща се цял на внимание Кратош.

— Такъв стар налъм, какъвто е шаран Вена, няма защо да вдига никаква сватба — отсича ракът.

— А ти женен ли си?

— Тъкмо защото не съм — изскубва се старият рак. — Като бях млад, никой не помисли за мене, а сега вече никаква сватба не ме интересува.

— Дори да се посмееш не искаш? — учудва се водният дух. — Ще бъдем пак всички заедно.

— Аз се смея само когато хвана нещо за ядене — отсича ракът и разперва перките на опашката си.