Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (3)

2

Шаранът Вена неохотно се вслушва в поканата и се приближава бавно към водния дух Старек. Перките му лениво се движат, в изпулените му очи трепти изумление. Върху главата му се веят ресните на сламена шапка.

— Свали си шапката — шепне малкият сом и се шмугва върху коленете на Старек.

— Добър ден, господарю — поздравява шаранът Вена, но шапката си остава на главата му. Шаранът си е от памтивека шаран: целият в люспи, целият в перки, целият учудване, целият леност и нищо общо с учтивостта.

— Отдавна не съм те виждал — подмята Старек. — Къде ходиш, какво правиш?

— По всяко време съм в езерото. Къде мога да ида, дявол да го вземе? — отговаря шаранът Вена.

— Гледам често рибите, понеже ги обичам.

— И жабите и птиците не са ви безразлични — загатва Вена. Иска да напомни на Старек, че към неговата администрация принадлежи и околността на езерото.

— Чух, че тайно пушиш лула — подхвърля Старек и блясва с очи към шарана.

— Зная, че това е привилегия само на водния дух — извинява се Вена.

— Освен това са те видели с коронка върху главата — продължава водният дух и свива на топка лицето си в мустаците така, че не се вижда.

— Играх си с децата на крал — позволява си да отбележи шаранът Вена.

— Шарански крал — изсмива се Старек.

— Да — кимва шаранът Вена, — но по-малките деца предпочитат да впрягат охлюви в каруцата и да се возят в нея. Обичат също да си играят на татко и мама.

— А по-големите шарани?

— Играят на хокей.

— Това е някаква нова игра — свива вежди отново водният дух Старек. — Но аз не съм те повикал тука, за да ми разказваш как си играят децата ти. Искам да ти кажа нещо друго.

— Слушам, господарю — неспокойно помръдва шаранът Вена.

— Кога най-после ще се ожениш? Вече два пъти те подканвам през последните две години. Всеки път ти давах воал за невестата, но до сватба не се стигна.

— Не зависеше от мене, господарю — смутено се извинява шаранът Вена. — Воалите са като паяжина. Първият воал загубих по пътя към селото, а вторият ми го открадна щуката. Може би е искала да се жени.

— Слушам какво говориш — кима водният дух Старек. — Но сега ме послушай и ти мене. Други ден ти е сватбата. Върни се веднага в къщи и хубаво се приготви за нея. Когато в сряда изгрее слънцето над леса, да ви свари и двамата в сватбени одежди. Свидетели ще ви бъдат костурът и щуката.

— Добре, господарю — кимва печално шаранът Вена. — Ако искате да ми дадете воал за Йоханка, моля ви да изберете по-здраво парче.

— С воала по друг начин ще уредя работата — усмихна се лукаво Старек. — Предай на Йоханка, че ще й пратя най-хубавия воал, който имам. Тя е порядъчна майка и има добре възпитани деца.

— Живеем прилично и чисто — изчервява се Вена. Похвалите за децата тегли и към себе си.

— А сега ми обясни защо все отлагаш сватбата. Не виждам никакво възхищение върху лицето ти и сега.

— Струва ми се излишна и смешна за стари шарани.

— Това ли е всичко?

— Не обичам никакви тържества — измърморва шаранът Вена.

— Като че ли не знаеш, че всяка сватба в нашето езеро е освен всичко друго и повод да се съберем и заедно да се порадваме на нашето красиво отечество.

— Щастлив съм да призная това, господарю — навежда глава шаранът Вена и от смущение се плъзва надолу. Това е и знак, че иска да се върне в къщи.