Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (10)

9

В същото време водният дух Младек почука на прозореца на замъка на Старек. Личи, че е разгневен: шапката му е килната към ухото, престилката му е измачкана, по лицето му пробягва сянката на страха. Ще събуди ли някого, или не? Напразен страх: малкият сом дръпва резето, вратите се отварят и водният дух Младек се озовава пред леглото на своя по-стар другар, който му е и началник.

— Добър вечер, Старек — казва Младек. — Не те ли събудих? Ще ми бъде неприятно, ако е така.

— Не мога да мигна още — смее се Старек и сяда върху леглото. — Заспивам обикновено към полунощ. Но ти сигурно искаш да ми кажеш нещо.

— Да — кима Младек и грижата не изчезва от лицето му. — Шаран Вена и невеста Йоханка се загубиха вчера и до тази вечер не са се върнали в къщи.

— Хубава работа — отвръща водният дух Старек.

— Шаран Вена не иска да дига сватба и Йоханка е съгласна с него.

— Трябва да ги намерите и да ги убедите — смръщва вежди водният дух Старек. — Място за инат няма, нали се подготвя такова хубаво тържество?

— Ако знаехме къде са — оплака се Младек.

— Аз знам тяхното място — обажда се предпазливото малко сомче. — Имат тинесто леговище в дивия ракитак до гората.

— Вземи фенера и отведи там Младек — заповядва на малкото сомче старият воден дух. — Отделете ги в селото един от друг и ги пазете до сутринта. Ще направим така, че старите и опитни шарани да пожелаят сами своята собствена сватба.

Младек и малкото сомче тръгнаха и водният дух Старек отново си легна. Но мозъкът му не искаше да се успокои, сърцето му биеше силно, клепките му не се затваряха. Водният дух Старек мислеше за упорития шаран Вена и за неговата немлада невеста. Какво да предприеме?