Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (12)

11

Щуката и костурът набутаха шаран Вена в изоставената стая. Един поглед беше достатъчен на Вена, за да обхване всичко, което беше там: на масата свети лампа с жълт абажур, пред нея лежат две намазани филии, на закачалката виси нова сламена шапка, до нея се полюлява на конопена връвчица лула с порцеланова главичка. В единия ъгъл на помещението има легло е тръстикова покривка, в другия дървена вана с топла вода. Един поглед стига на Вена, за да не му се хареса всичко това.

— Какво гледате? — обажда се отвън щуката. — Не знаете какво да правите ли?

— Как ме виждате? — пита с безпокойство шаран Вена.

— Гледам ви през ключалката.

— Вие ме охранявате?

— Не — отговаря кисело щуката. — Просто внимаваме да не избягате.

— Обещах, че няма да избягам.

— Все пак сте шаран — подсмива се щуката. — А с шараните ние винаги сме имали неприятности.

— Само да мине утрешното тържество — разгневява се шаран Вена, — ще ви дадем да разберете, така ще ви гоним из езерото, че ще останат от вас само гръбнак и перки.

— От изкаляни шарани никакъв страх — отсече щуката.

Шаран Вена погледна към себе си. Наистина беше невероятно мръсен: бяха останали по него следи от езерната тиня и остатъци от сухи тръстики. Не му оставаше нищо друго, освен да се хвърли във ваната и хубаво да се изкъпе. Ще излезе от нея чист като новородено. Тогава ще му се стори, че е гладен. Ще излапа намазаната филия, сякаш не е филия, а глисти дъждовници. После ще протегне ръка към лулата. Ще запали, тихо ще припавка до масата и ще слуша бръмченето на пламъка в лампата.

— Сега сте абсолютен жених — обажда се щуката зад вратата.

— Липсва ви само коронка върху главата — присъединява се към нея костурът. Той е също голям хитрец.

Шаранът скача, хвърля лулата и удря перките на опашката о масата, за да покаже, че е страшно сърдит. Лампата без малко да угасне.

— Вие негодници — облекчава се шаран Вена и хуква към вратата. Иска да я отвори, да я извади или разбие, да одере кожата на тези присмехулници. Но вратите не се помръдват.

— Успокойте се! — излайва костурът срещу него.

— Не ни разигравайте тези комедии — подхвърля щуката хладно. — Оставете нещо и за утре.

— Не си струва дори да ви слушам — успокоява се шаран Вена. Осъзнава, че нищо не може да направи. Хванат е в капана и най-добре ще бъде да отиде да спи. Разстила леглото, настанява се удобно в него, мята покривката върху себе си и прави всичко възможно да призове съня.

— Не забравяйте да се събудите утре — обажда се щуката отвън.

— Ей, женихо! — присмива се костурът.

Шаран Вена запушва ушите си, за да не чува нищо, и си мисли: Махнете ми се от главата, от главата, от главата…