Ондржей Секора
Мравките не се предават (8)

За личинките в дървото и за случката при паяжината

Когато Ферда потегли с шейната, натоварена с какавиди, навън отново се вдигна голяма олелия. Някои бръмбарчета и малки мравчици пак се качиха на шейната и се смееха. Останалите тичаха край нея и викаха: — Хайде след шейната!

Дори и големият зелен Сечко с дългите пипала се присъедини към тях.

— Хубави какавиди имате, не може да се отрече — започна разговор Сечко. — Какви са големи! Но нашите ще бъдат още по-големи. Много по-големи! — и посочи пипалата си, за да покаже колко големи ще бъдат какавидите им. — Моите личинки ще станат какавиди чак след три години. Да, мили мои! Цели три години само ще ядат и ще пият. Аз съм ги настанил в дъррото. Не вярвате ли? Ние снесохме яйцата в пъна. Нарочно! Ела да послушаш как тези малки личинки, милите, ми дечица, гризкат дървото! — и поведе Ферда към пъна. — Ще чуеш — хруп, хруп, хруп! — вкусно им е на тези дяволчета.

Ферда се остави да го заведат при пъна и трябваше, ще не ще, да слуша как от дървото се чува — хруп, хруп, хруп. И Сечко вече не го остави на мира.

— Ти не знаеш колко се радвам, че моите личинки добре си хапват — похвали се Сечко. — Така те бързо ще пораснат и като станат големи…

— … ще се превърнат в какавиди — изпревари го Ферда.

— Да, ще се превърнат в какавиди — продължи възторжено Сечко и от радост плесна Ферда по рамото така силно, че той едва не падна. — А когато какавидите се пукнат, от тях ще изскочат бръмбарчета. Аз ги очаквам с такава радост! — разприказва се Сечко. — Всичките е имат пипала, дълги като моите, и ще бъдат едни големи, едни красиви… Нали и ти, Фердо, ще се радваш, когато от вашите какавиди изскочат мравчици?

Разбира се! Ферда ги очакваше с радост. Само да не беше страхът от робовладелците…

— Ти не знаеш ли, че робовладелците се опитаха да ми откраднат яйчицата? — и му заразправя. Увлечени в разговор, Ферда и Сечко вървяха, вървяха, и никой от тях, не забеляза, че са наближили шипката й, че са стигнали до голямата паяжина.

— Ти се страхуваш от робовладелците? — разгневи се Сечко. — Не бой се! От нищо не се страхувай! Аз ще ходя с теб на разходка и ще те пазя. Мили мой, с мен лесно не се излиза наглава! — и Сечко размаха заплашително пипалата си. — Ако-се появи някакъв Робовладелец, аз съм толкова силен, че ще го сграбча и ще му дам да разбере.

В това време Сечко закачи с пипалото си една от главните нишки на паяжината. Паяка, който беше скрит горе, помисли, че се е хванала някаква голяма муха, и се спусна като светкавица надолу — точно под носа на Сечко… И битката започна.

Сечко стисна Паяка като с клещи и извика:

— Пипнах ли те, Робовладелецо! Прости се с живота, разбойнико! Ей сега ще ти откъсна главата — и разтвори големите си челюсти. Достатъчно беше само да стисне челюстите си и с Паяка беше свършено.

— Абе приятелю, какво правиш? Това не е той. Този не е робовладелец, той е обикновен паяк. Пусни го! — извика Ферда и едва успя в последния миг да спаси живота на Паяка.

Сечко се смути, погледна изненадано Паяка и бавно разтвори яките си челюсти.

Спасеният Паяк не беше на себе си от радост. Той подскачаше, коленичеше, хващаше се за главата и искаше да прегърне Ферда. Докато е жив, ще му бъде благодарен — обещаваше той. Предложи и на двамата въжа, конци, копринени платове. Сега Паяка изглеждаше като голям добряк. Той се кланяше, сияеше, обещаваше. И когато Ферда и Сечко не приеха нищо, той усука набързо прекрасни щранкове за шейната, да я тегли Ферда по-лесно.

Паяка пак ги увери, че никога няма да забрави, добрината на Ферда и че ако Ферда има нужда от нещо, винаги може да се обърне към него.

„Разбира се! И Паяка може да ни се притече на помощ“ — мислеше си Ферда, като се връщаше.