За разузнаванията на Сечко и за малкото смешно бръмбарче
Сечко пак се беше спрял при пъна и с притисната до кората глава слушаше възхитен как неговите личинки хрупкат дървото — хруп-хруп-хруп!
— Какъв апетит имат тези немирници! — радваше се той. — Сякаш бадеми хрупкат.
Но Сечко дочу и нещо друго. В тревата, притиснати към земята, вървяха двама мравока, двама бърборковци. Те не се виждаха, но мърмореха толкова високо, че се чуваше всяка тяхна дума.
— Всичко това, което правим, е глупост — мърмореше единият. — Защо трябва да бързаме толкова!? Като че ли тази работа не може да почака!
— Искат само да работим! — мърмореше другият. — А може и робовладелците да нападнат съвсем други мравки, а нас да не ни забележат!
— И да ни нападнат — измърмори първият, — ние ще избягаме, а другите да правят, каквото щат!
„Я ги виж ти, какви са егоисти!“ — помисли си Сечко и реши да види мравките. Разбира се, кой друг можеше да бъде, освен Мърморко и Дърдорко. Те изчезнаха в тревата, все още мърморейки: — А може и да не съществуват никакви робовладелци!
Последните думи изумиха Сечко. — Какво? Нямало робовладелци? Честна дума, ще отида сам да проверя! — Той разпери крилата си и — фррр! — полетя направо към големия бодил да види има ли там мравуняк на робовладелци.
Сечко го видя още отдалече, но това, което ставаше пред мравуняка, го изненада най-много. Там войниците на робовладелците правеха бойни упражнения; те се учеха как да атакуват, как да превземат входовете на мравуняците, къде да ухапят врага най-силно.
— Мравките при шипковия храст си строят много здрав мравуняк — обясняваше на войниците един грозен зъбльо. — Ние трябва да ги нападнем, преди да доизкарат мравуняка си. — И той започна да подбира най-силните зъбльовци, които ще бъдат в първите редици на разбойническото нападение.
За Сечко това беше достатъчно. Той нямаше какво повече да разглежда и без да чака, бързо полетя към шипковия храст.
— Искат да ни изпреварят, да ни сварят неподготвени! Мравки, чувате ли? — Ферда вдигна на крак мравуняка. — Какъв отговор ще им дадем?
— Ние също ще избързаме — извикаха дружно всички мравки. — Ние ще ги изпреварим! — обещаваха всички. — Ще измислим нови рационализации, за да работим по-хубаво и по-бързо!
Сега строителният завод заработи с още по-голяма бързина. И когато Сечко дойде отново да види мравуняка, не можеше да се начуди.
— Внимание! — викнаха му. — Сега ще пуснем в действие нашето ново изобретение!
И в същия момент зад мравуняка се разнесе: „Диий, диий!“ Охлюва, впрегнат с дебели въжета, тръгна. Въжетата бяха опънати над мравуняка и — да не повярваш — вдигнаха цяла стена, приготвена за мравуняка.
— Я ги виж, хитреците му с хитреци! — учуди се Сечко. — Вместо да пренасят част по част, те теглят нагоре половин мравуняк! Ех, че са изобретателни!
Но и „долните“, работниците от подземието, не оставаха назад. Те си бяха построили от скаличката чак до мравуняка пързалка и по нея спущаха камъните, които им бяха необходими за подземните галерии. По такъв начин не се губеше време за пренасянето им. Всичко трябва да свърши по-бързо! Отсега нататък всичко трябва да става по-хубаво!
Ферда също мечтаеше да измисли някакво изобретение. Искаше му се да измисли за личинките такива хубави развлечения, че да има повече време и той да помага на мравките под земята и над земята.
И тъкмо излезе навън, пред него изскочи от тревата едно малко, смешно бръмбарче с пипалца като бухалчици, което веднага започна да се премята, да ходи по ръце, да танцува и да прави смешни поклони.
— Ехей! — зарадва се Ферда. — Бръмбарче, нашите личинки много ще ти се радват! Искаш ли да дойдеш при нас!
Вместо да отговори, бръмбарчето взе да се премята напред, назад, накрая се изправи на ръцете си и замига дяволито с очичките си, като че искаше да каже „да“! Ферда се зарадва, взе бръмбарчето и затича весело към мравуняка.
Какви фокуси и комедии направи бръмбарчето пред личинките просто не може да се опише, а премятанията му не могат да се преброят. Малките личинки бяха толкова възхитени, че не искаха да пуснат бръмбарчето и помолиха Ферда да остави Бръмбазъчето, както започнаха да го наричат, в мравуняка. Можело, казваха те, да спи при тях до яйчицата. След като Ферда разреши, Бръмбазъчето взе да скача от радост чак до тавана, след това танцува на един крак така смешно, че всички се натъркаляха от смях. Развлечението на личинките беше осигурено и Ферда заработи с пълна пара на строежа.