Ондржей Секора
Мравките не се предават (4)

Какво се виждаше през прозореца

Вън бе истински ужас.

Всичко живо, което имаше крака или криле, бързаше да се скрие от дъжда. Някои бръмбарчета и мушички се скриха под листата или в пукнатините на кората. Едни се навираха в земята, други влизаха в някоя дупка и веднага я затуляха с камъче.

Големият зелен бръмбар Сечко също искаше да влезе някъде, да се скрие набърже. Но как можа да му дойде на ум да се мушка с дългите си пипала в една малка дупчица?! То се знае, че не можа да се побере в нея. В края на краищата бе доволен, че успя да скрие в дупката поне задничето си, а главата и пипалата му останаха да стърчат на дъжда.

Нещастните пипала! Сред бъркотията и дъжда върху тях падна една дебела нощна пеперуда. Една такава сърдита, наконтена, цялата напудрена, а по дрехите й само дантели и воланчета. Тя се спъна о пипалата и падна в калта.

Страшно се завайка:

— На мене ли трябваше да се случи това?! Такива прекрасни дрехи имам! Ах-ах-ах-ах! Как ще ги изчистя сега? Как ще ги изгладя? Ами ако красивите бои се размажат? Ох-ох-ох-ох-ох! Нещастната аз, загубена съм.

Тя цялата трепереше от гняв. И като зърна едно бръмбарче, което се бе сгушило в листата над нея, взе, та се нахвърли върху него:

— Ти какво си ме зяпнало? Марш долу! — и разтърси бясно клончето, за да свали невинното бръмбарче. Но бръмбарчето се държеше здраво и вместо него от клончето падна всичката вода; водата потече върху ядосаната пеперуда — върху пипалата й, по врата й, в ръкавите й — и я намокри цялата.

Нощната пеперуда изпищя като луда, скочи и побягна нататък. Но къде — от прозореца вече не можа да се види.

По това време се появиха две непознати, съвсем малки мравчици. Цели измокрени, те носеха мъртва муха и бързаха да я занесат в мравуняка си, но спореха по кой път да минат. Едната мравчица дърпаше мухата насам, другата натам, после двете я дръпнаха едновременно и — хрус! Всяка от мравките откъсна по един крак, а мухата падна на земята.

В този момент една друга дългокрака мравка грабна мухата, без да обръща внимание на малките мравчици, и побягна към мравуняка си.

— Така ви се пада, мравчици, щом се карате! — каза майката от прозореца. — Можехте да имате цяла муха, а сега нямате нищо! И прошепна: — нашите мравки трябва да бъдат по-добри. Те никога не бива да се карат.

— Не бива да се карат! — каза Ферда спокойно. — Иначе всичко ще им вземат.

След това Ферда прибра яйчицата на топло, за да не настинат, обви ги с мъх да бъдат на сухо и легна при тях. При яйчицата стана много топло и той заспа; а след малко заспа и мравчата майка.