Ондржей Секора
Мравките не се предават (5)

Среща с врага

На другия ден, още преди да изгрее слънцето, Ферда вече беше свършил много работа. Той стоеше пред скривалището си, подскачаше и изтръскваше върху себе си роса от листата и се миеше, търкаше си врата и главата, докато цял-целеничък светна от чистота.

— А сега ще изпробвам изобретението си! — усмихна се той и след като се приготви, измъкна от скривалището една шейничка, направена от борови игли.

Когато полетя с шейната, всеки се спираше в почуда. Шейна! И как лети, как хубаво се плъзга по тревата, по боровите иглички, по пясъка! А какво е това в нея? Гледайте чудо! Ферда вози на разходка мравчи яйца! Те са вече осем. Вече осем яйчица!

Настана същинска суматоха. Всички се чудеха. Някой се почесваше учуден по главата, друг гледаше малко уплашено, а един скакалец, който тъкмо си похапваше прясно листенце, така се разсмя, че се задави и две бръмбарчета гробарчета трябваше дълго да го тупат по гърба, за да не се задуши.

След шейничката потичваха малки бръмбари и съвсем мънички мравки, които живееха в дупчици под земята. Няколко от тях се качиха на шейната при яйчицата да се повозят. А тези, които не можеха да се качат, тичаха край шейната и викаха:

— Хайде след шейната, хайде след шейната!

Ферда беше доволен, че наоколо е весело и че е намерил за яйчицата хубаво място на припек. След това той всеки ден ги докарваше на същото място и добре ги нагряваше на слънце.

Един ден пред него застана непознат мравок, сякаш изскочил от земята. Такъв мравок Ферда никога не беше виждал. Той имаше засукани пипала, сякаш бяха накъдрени, и все ги приглаждаше. Беше цял напарфюмиран, държеше се превзето, кривеше се насам-натам и размахваше едно шарено бастунче.

— О-о-о! — зачуди се той на шейната с надменен глас и така изкриви лицето си, че се показаха големите му зъби. — Това нахистина (Ферда не можа да разбере защо той казваше нахистина вместо наистина) е прекрасна и интересна колца, хе-хе-хе! Сам ли я измислихте?

Нагизденият и напарфюмиран мравок никак не се харесваше на Ферда и той започна да го следи внимателно.

— Това нахистина е — кривеше лице надменният мравок, — ихи-хи, ихи-хи, такова нещо още не съм… — заповтаря той — как да кажа… — но не се доизказа и лакомо почна да рови затоплените яйчица. Сетне неочаквано грабна едно яйчице и хукна да бяга с него.

Но Ферда беше нащрек и — хоп, хоп! — хвана крадеца и така силно го стисна, че нагизденият мравок изврещя от болка, пусна яйчицето и побягна изплашен.

— Крадец! — обади се зад Ферда възмутен глас. — Я го вижте! Избяга! — викаше ядосано дебела розова червейка, главата, на която се подаваше от земята.

— Този гнусен Робовладелец пак искаше да открадне яйчица. — Червейката трепереше от гняв. — Искаше да си отгледа още един роб! Момче, пази се от него! Аз много съм видяла. За много неща мога да разкажа! — Но не каза нищо. Докато Ферда се опомни, тя се пъхна в дупката си и изчезна.