Ондржей Секора
Мравките не се предават (27)

Какво направиха щурчетата и какво съобщи Дивата пчела

Да слушаш щурчетата е винаги интересно. Седи си щурецът самотник пред къщурката и цвърка, цвърка за всичко, което знае, за всичко, което е чул от другите щурчета. Слушат го другите шурчета и едва дочули новината, предават я по-нататък. Това, което узнае едно щурче, научават го бързо всички щурчета от околността и започват да цвъркат.

Какво ли не биха дали робовладелците, за да накарат щурчетата да мълчат! Сега те не цвъркаха за нищо друго, освен за поражението на робовладелците при Белия камък.

Никой не съжаляваше робовладелците, а навсякъде им се надсмиваха. „Колко се страхувахме от робовладелците преди! Но сега — ха-ха-ха! — това, което е било, няма да го бъде вече.“

И наистина, нещата се измениха. Едва узнали новината, робите си рекоха: — И ние няма да се страхуваме от тях.

И се разбунтуваха. Повече няма да хранят господарите. Няма да им робуват повече. Нека сами се прехранват.

Робовладелците побесняха. Те лудееха от гняв, но въпреки това взеха да придумват робите? Обещаваха им какво ли не, но напразно.

Не, гълъбчета — казаха си робите. — Не ви вярваме вече нито дума! — и не се поддадоха на увещанията им.

Тогава робовладелците опитаха със сила. Те прогониха от околността всички щурчета, за да не разнесат това, което става при тях, после затвориха в подземията на мравуняка бунтовниците и зачакаха робите да отстъпят. Но робите решиха: — Сега или никога! Ще видим кой ще победи! — и се оставиха господарите да ги държат под стража и да чакат. И тъй, господарите стояха на стража, но вече се превиваха от глад и люто се заканваха на мравките от шипковия храст.

— Ние ще измислим за тях нещо страшно! Ние ще ги унищожим! — крещеше най-зъбатия Робовладелец. Но той не смееше да крещи силно, защото се страхуваше да не го чуят щурчетата.

Но и това не му помогна. На съседната елха беше кацнал Сечко и наблюдаваше какво става в мравуняка, на робовладелците. И щом узнаеше нещо ново, Дивата пчела литваше към Ферда, забръмчаваше над мравуняка и без да кацне, предаваше новината.

Дивата пчела пак долетя, пак забръмча над мравуняка и без да кацне, съобщи следното:

— Фердо, робовладелците тъкмят нещо. Те искат да изпратят по въздуха срещу вас нещо много страшно! Изчакват само да духне вятърът. Говорят, че ще изпратят пара… пара… парашутисти! Аз не знам какво е това и Сечко не знае, но щом духне вятърът, ще ги изпратят.

Каква беда! Кой ще обясни на Ферда какво е това парашутисти? — Бежко, тичай бързо и попитай всички — може би някой ще ти каже!

Бежко хукна. Той попита Рогача, попита Охлюва, попита Червейката, попита и пчелите, но никой не знаеше. Най-после отиде и при Паяка. Паяка го изслуша внимателно и си поглади брадата. — Хм, казали, че чакат да духне вятърът, а? Вятър ще има утре, чуваш ли? Утре ще има вятър! Усещам го в костите си. Предай на Ферда да не се тревожи. При вас ще долетят парашутисти, но аз ще уредя всичко. Нека да остави това на мен, а утре ще видим!

— И нека всички да спят спокойно! — добави Паяка.