Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- — Добавяне
Довиждане
Щурчетата пак запяха! Колко много новини имаха да разказват! Те съчиниха дори цяла песен — все за позорното бягство на робовладелците. Те цвърчаха за похода на мирните мравки, цвърчаха за охлюва, за рогача, за червейките, а също и за мравока с червеното шалче на точици.
— Новината се разнесе далеко-далеко. Кой знае докъде бе стигнала! Тя стигна и до горския склон, където при кладенчето се намираше високият мравуняк. Там всички се зарадваха, започнаха да танцуват, да скачат и да викат радостно:
— Ураааа! Ферда е намерен!
Това беше мравунякът на Ферда. Мравунякът, от който Ферда се загуби и за който искаше да намери пътя, когато се катереше по клонките на шипковия храст.
— Хайде да идем за Ферда — викнаха всички мравки. — Урааа!
И те тръгнаха. Новата колона потегли през гората: най-напред вървяха бавачките с букети, а отзад стражата. Но стражата не тръгна, за да охранява колоната, а за да накара останалите да маршируват в крак и да им бъде по-весело.
Ама много по-напред, далеч пред колоната, щурчетата вече разгласяха новината, че мравунякът при кладенчето отива да си прибере Ферда.
Ах, колко плач, колко сълзи се проляха в мравуняка при шипковия храст.
— Ние няма да го пуснем! — викаха мравките…
— Ще насека греди и ще ги нахвърлям по пътя — заплашваше Рогача. — Ще залепя всички треви и всички камъчета и той няма да може да мине през тях — заканваше се Охлюва. А Паяка се гласеше да опъне навсякъде паяжини, та да не може никой нито да влезе, нито да излезе от мравуняка.
Но какво можеше да се направи, щом и Ферда искаше да се върне у дома си! На прощаване му устроиха голямо тържество и приготвиха великолепно богато угощение. Бавачките, бивши робини, приготвиха такива ястия, каквито някога бяха длъжни да поднасят на робовладелците. А след гощавката Ферда трябваше да потанцува с всички бавачки.
А те бяха толкова много! Горкият, после не можеше да стои на краката си.
— Това ми харесва — ухили се Охлюва. — Поне веднъж ще те повозя! — И Ферда се качи на охлювата черупка. Небойсе, Работливко, Бежко и другите по-видни мравки също се качиха на гърба на Охлюва и пътуваха като войници на танк.
Пътуването бе славно. Наоколо по паяжините висяха цветя. Щурчетата се тълпяха, за да видят всичко.
Всички искаха да изпроводят Ферда. За да не изостават червейките, колоната се движеше бавно. Мърморко и Дърдорко водеха Охлюва. Те бяха станали вече порядъчни мравоци. Предишното им мърморене, несъмнено се дължеше на това, че още като какавиди бяха паднали и наранили главите си. Но сега бяха оздравели и с радост се залавяха за всяка работа.
Шествието спря при трите бели брези, където свършваше районът на мравките от шипковия храст. И там се сбогуваха.
— Занапред ще си гостуваме! — обещаваха си мравките.
— И ще си помагаме! — викаха всички.
— Колко хубаво ще бъде, ще заживеем в мир и спокойствие — ликуваха те.
— И никому вече няма да позволим да ни пороби! — радваха се освободените роби.
— Довиждане! — викаха след това на Ферда.
— Довиждане! — отговаряше им Ферда и подаваше на всички ръка за сбогом. Но Ферда още не беше успял да подаде ръка на около сто и петдесет мравки, когато долетя едно водно конче. На него бе седнала една бавачка от мравуняка при кладенчето.
— Фердо, зле сме! — каза бавачката. — Нашите личинки вече узнаха, че се връщаш, и сега всички плачат, искат да им разказваш приказки. Моля те побързай!
Какво можеше да направи Ферда? Той не успя да се сбогува с всички, слезе от Охлюва и се качи на Водното конче. И Водното конче — фиууу! — полетя като реактивен самолет към родния мравуняк, на Ферда, за да не плачат вече личинките.
Ферда ще им разказва приказки.
Има какво да им разказва.