Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Капитан Дюк, 1915 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Елка Хаджиева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Александър Грин
Заглавие: Акварел
Преводач: Силвия Борисова; Мария Хаджиева; Елка Хаджиева
Година на превод: 1978
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: сборник; разказ
Националност: руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ № 2
Излязла от печат: ноември 1978
Редактор: Стефка Цветкова
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Радка Пеловска
Художник: Симеон Венов
Коректор: Грета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14617
История
- — Добавяне
I
Рано сутринта в малката зеленчукова градина до една от къщите на братството Небесносините братя, сред цъфналите вече картофи, насадени в прави редове, излезе четиридесет — четиридесет и пет годишен човек с плетена жилетка, моряшки сукнени панталони и черна, приличаща на кюнец шапка. Грамадната му десница стискаше лъскава желязна лопатка. Той вдигна очи към небето, измърмори утринната си молитва с напълно съкрушено сърце и се зае да окопава картофите. Непохватно, но с въодушевление забиваше непривичното за него сечиво досам корените на картофите, от което невидимо, под пръстта, младите, внимателно пазени грудки се накълцваха на дребни парчета. Най-после реши, че за днес е направил достатъчно за спасение на душата си, поседна до оградата, обрасла с орлов нокът и шипкови храсти, и по навик пъхна ръка в джоба за лулата си. Но се усмихна горчиво и укорително, понеже си спомни, че още оня ден сам счупи лулата си, разсипа тютюна и даде тържествена клетва да избягва всякакви мирски съблазни, помрачаващи душата.
— Така, така, Дюк — рече си той, — далеч си ти от просветлението, щом неразлепил още очи, вече те тегли към дяволското растение. Не, изтезавай се, пости и се смири и да не си посмял дори да си спомняш за месо например. Ама все пак страшно ми се яде. Кокът… хм… правеше хубав сос в казана. — Дюк яростно заби лопатката в земята. — Животинската храна е греховна и сега се чувствувам значително по-добре, като се храня по вегетариански. Да! Ето че иде старшият брат Варнава.
Иззад къщата излезе висок, мършав човек с очила на патешкия нос, с прави, разпилени по яката червеникави коси, бръснат като актьор, сгърбен и дългокрак. Шапката му имаше същия фасон като на Дюк с тази разлика, че отстрани върху периферията й блестеше нещо подобно на небесносини пера. Варнава носеше черен, закопчан догоре сюртук, обуща с дебели подметки и черни панталони. Като видя застаналия с лопатката Дюк, той отдалеч закима с глава, вдигна очи към небето и събра длани в знак на радостно умиление.
— Радвам се и тържествувам! — завика Варнава с писклив глас. — Утринната светлина те приветствува, скъпи брате, за богоугодния ти труд. Защото казано е: „С пот на челото ще вадиш своя хляб.“
— Много камъни има — измърмори Дюк и протегна тежката си лапа към тънките криви пръсти на Варнава: — Поработих малко тук, както ме съветвахте да правя всяка сутрин за очистване на помислите.
— И за укрепване на духа. Похвално, похвално, скъпи братко. Кълновете на божията благодат несъмнено ще изтласкат лека-полека от тебе адската пяна и греховните земни желания. Как прекара нощта? Изкушаваше ли нещо твоя дух? Седни да си поговорим, брате Дюк.
Варнава разпери полите на сюртука с крайчетата на пръстите си и предпазливо приседна на тревата. Дюк тежко се отпусна до него върху един мравуняк. Варнава съсредоточено изучаваше лицето на новака, винаги навъсеното му смръщено чело, под което бляскаха малки, добродушни очи, умеещи, когато потрябва, студено и страшно да потъмняват, упоритата му уста, дебелите бузи, дебелия нос, изгризаните при постоянния махмурлук попрошарени мустаци и властния израз на брадата.
— Какво има да говорим — печално обясняваше Дюк, почуквайки с лопатката. — Аз сигурно съм окаян грешник. Снощи, като си легнахме, дълго време се въртях. Не ми се спи; дяволски ми се пушеше и… знаете, такова… когато нямам тютюн, толкова слюнки ми се събират в устата, че се разсипвам да плюя. Та плювах, плювах, докато най-накрая съм заспал. И сънувам, че Куркул задрямал на вахтата, и то къде? — към пролива Касет, а там, ако знаете, има такива рифове, че направо казано, малко ще му бъде на тоя безделник да го обесят, но понеже е глупав, само го треснах с въжето по тиквата. Но този мръсник…
— Брате Дюк! — укорително въздъхна Варнава. — Кха! Кха!…
Капитанът клюмна нос и бързо закри с ръка устата си.
— И за „Мариана“ си спомних сутринта — тихо прошепна той. — Мислено я нацелувах цялата от римовете до клотиците. Прощавай, „Мариана“, прощавай! Обичах те. Ако съм забравил да сменя кливера, прости ми — запих се с търговския посредник. Не ме съблазнявай, „Мариана“, със спомени. Да не си посмяла да ми се присънваш! Едва сега разбрах, че спасението на душата е по-важно от търговията с риба и ябълки… Да. Извинете ме, брате Варнава.
Изплакал това на глас, с малко смешна може би, но искрена скръб, капитан Дюк измъкна раирана кърпа и шумно, рязко се изсекна. Варнава сложи ръка на рамото му.
— Брате мой! — каза той проникновено. — Откажи се от безполезни и вредни фантазии. Огледай се наоколо. Къде има мир и покой? Тука! Измъчената душа вижда ето тези нежни птички, славещи бога, пеперудите, които са истинската мъдрост на висшето творчество, и плодовете на земята, поливани от потта на благочестивите… Над главата ти е ясното небе, където плават небесните кораби-облаци, и тих ветрец облъхва разстроеното ти лице. Сън, молитва, покой, труд. А твоята „Мариана“ е символ на корист, завист, скандали, пиянство и пушене, разврат и псувни. Не е ли по-добре, брате мой, да продадеш този наситен с човешка горделивост кораб, за да не смущава твоята душа, приближила се до спасението, а парите да внесеш в текущата сметка на нашето братство, където разумната им употреба ще ти донесе материална и духовна полза?
Дюк жално се усмихна.
— Добре — каза той пряко сили. — Да върви всичко по дяволите! Щом трябва да я продам, ще я продам!
Варнава стана с достойнство, поглеждайки снизходително капитана.
— Тук всичко се върши по доброволното желание на братята. Оставям те, и други чакат моето внимание.