Сюзън Белами
Обещание за Свети Валентин (6)

6

Ябълки и горски плодове — ароматът гъделичкаше носа му и той го вдиша дълбоко. Това бе миризмата на овощната градина на баба му, нейната кухня, дома.

И Серина.

Кичурчета от косата й се издигаха и спускаха с всеки дъх, който си поемаше, гъделичкаха го и галеха бузата му. Сгушена до него, позициите им бяха обратното на еротичното пътуване с мотоциклета, при което гърдите й го изкушаваха при всеки завой, всеки наклон. Вчера, докато пътуваха покрай крайбрежието, всяко напрегнато притискане на бедрата й до неговите, докато вземаше завоите, беше като обещание за нещо предстоящо. Фантазираше си как ще прави секс с нея, по начин, който бяха изпробвали заедно предната нощ.

Тя обичаше да е отгоре.

Той също.

Върху нея.

Сега познаваше цялото й тяло, висините и дълбините, тайните й места. Знаеше какво я разпалва, какво я кара да полудява.

И сексуалната й покана, инстинктивна и невинна, бе нещо съвсем различно от тази на опитните куртизанки, като жените, които обикновено споделяха леглото му.

Уроците в любовта, които й бе преподал, бяха довели и двамата до ръба, и отвъд него, и насладата бе неподправена.

Може би бе шовинист, но невинността й го радваше.

Членът му се втвърди. Все още спяща, тя се пристисна в бедрата му. Розовите бузки на дупето й се наместиха около дължината му.

Закуската щеше да почака, защото той не можеше.

Едната му ръка се стегна около талията й, а другата потърси добре оформената й гърда. Розовото зърно вече бе твърдо, тя промърмори името му и се протегна назад, за да погали бедрото му.

И Лука разбра, че само една нощ със Серина няма да му бъде достатъчна.

* * *

Цялото му бедро потрепери, когато тя прокара пръстите си нагоре-надолу. Този мъж-планина топлеше гърба й, бе я обвил в мускулестата си прегръдка, бе нежен въпреки цялата си сила и я бе пазил с всичко, на което е способен. Усети топлия му дъх по лицето си и ръката, която галеше гърдата й. Тя потръпна като панделка на вятъра, докато насладата преминаваше през нея, а тялото му се размърда до нейното.

Беше толкова мъжествен, толкова настоятелен, бе й доставил такова удоволствие, каквото не си бе представяла, че съществува.

Коляното му се плъзна между краката й.

— Buon giorno, cara.

Усети как мърмори в ухото й, движението на гърдите му срещу гърба й. Дълбоките стонове, напомнящи тъмен шоколад и ликьор Куантро, изкушение създадено, за да тества самоконтрола й.

Винаги се бе гордяла със самоконтрола си. Преди да срещна Лука.

Наболата му брада одраска нежната кожа на рамото й, тиха покана да се наслади на удоволствията на плътта още веднъж.

Горещи пръсти я галеха по гърба и оставяха диря от трепетно очакване по пътя си. Нервните й окончания танцуваха при докосването му. Пръстите му продължиха към корема й и се изгубиха между бедрата.

И самоконтролът й се разпиля.

* * *

Час по-късно, изкъпана и облечена, Серина придърпа съсипаната пола и вчерашната риза и направи гримаса, докато я изучаваше. Всичко, което бе забравила по време на еротичната среща миналата нощ, се виждаше ясно на ярката дневна светлина, износването и скъсаното от инцидента. Освен разрезите на Лука, пръски кал и грес оцветяваха материята на мястото на задните й части.

Нямаше начин да се появи в подобно облекло. Но нямаше и резервни дрехи. Ограничена от нискотарифната компания да лети само с ръчен багаж, тя бе взела единствено лаптопа и куфарчето си. На летището, служителят на бюрото за регистрация на багажа, бе оспорил трите й чанти, след като видя колко голяма е дамската й. Да пътуваш с нискобюджетни авиолинии е наистина кошмарно преживяване.

А тя трябваше да продаде идеята за двигателя на баща си на „Луксиа“. Беше брилянтна и се връзваше с нестандартната и новаторска посока, в която бе поел автомобилния производител.

А без това, с бизнеса на татко е свършено.

Отстъпи, огледа се в цял ръст и се намръщи.

Може би Лука щеше да я насочи към някоя сергия на пазара. Дали имаха пазари в Соренто по средата на седмицата? С въздишка тя нави косата на главата си, търсейки начин да изглежда като професионалист. Забоде последния паднал кичур и се обърна.

Мъжът се бе облегнал на рамката на вратата и я наблюдаваше, докато бавно закопчаваше ризата си.

Правеше го от кръста нагоре, като й предоставяше гледка към матовата си кожа, от която устата й пресъхна.

— Няма да стане така, cara.

— Знам. Има ли, ааа, евтини дрехи в някой магазин в града, където може да ме оставиш?

— Няма как да знам.

Влезе в гардеробната и след малко се върна с луксозна чанта в ръце.

— Но мога да разбера дали няма да предпочетеш това тук вътре.

Заинтригувана тя седна на ръба на леглото и извади съдържанието на чантата. Тясна, плътно прилепнала към тялото черна пола и копринена, сребристосива блуза паднаха в скута й.

Това отплата за предната нощ ли беше?

Никога не бе имала авантюра за една нощ.

Не и преди тази нощ.

Нощта с Лука бе нещо повече от само секс. Поне за нея. Но дали и той го приемаше така?

Леден шиш прониза гордостта й и тя се вцепени. След най-разтърсващия секс в живота й, тя отказваше да се чувства като проститутка. Сподавяйки болката и гнева си, тя погледна към мястото до вратата, където се бе настанил.

— Не мога да ги приема.

Погледът му се плъзна бавно по лицето й, след което я прикова с твърдия си взор. Едно мускулче трептеше до устата му.

— Не е това.

— Кое?

— Това, което изражението ти крещи. Серина, не ти плащам.

Приближи се и седна до нея като я прегърна, пръстите му проследиха пръска кал върху полата й.

— Единственото правилно нещо е да заменя тоалета ти с друг, след като го съсипах. Въпреки че цепките подобриха вида на полата, обаче смазката на задничето ти не е никак стилна.

Разумното му обяснение накара гнева й да се смекчи. В нея се надигна вълна от благодарност и чувство на убийствено удоволствие.

— Но как… кога?

— Описах фигурата ти на асистентката ми. Затова тя се забави вчера, пазаруваше. Харесват ли ти?

— Прекрасни са, но не мога…

— Моля те. — Подаде й ръка. — Не казвай, че няма да ги приемеш. Който чупи, купи. Срещата ти, важна е нали?

Тя кимна, ръката й стискаше материята на полата, която държеше. Лука нямаше как да знае колко важна бе срещата за нея и баща й.

— Не можеш да носиш скъсани дрехи.

— И не мога да отида както майка ме е родила.

Сексапилна усмивка се разля по устните му.

— Това би била среща, на която с радост ще отида.

Серина бе обляна от горещи и студени вълни.

— Благодаря, ще приеме подаръка ти засега, но ще ти платя. Дай ми сметката си.

— Не. — Веждите му се извиха намръщено. — Не бъди такава, как му казвате? Сухарка. Сега се преоблечи или ще закъснееш за срещата си. Закуската е готова и след това трябва да тръгваме.

Той бе авторитетен, не арогантен, реши тя. Знаеше, че инцидентът бе по нейна вина. Погледът й се спря на часовника до леглото. Беше прав за времето.

Въодушевена, облече новия тоалет. Беше разкошен. Без да споменава това, че бяха първите й нови дрехи от години.

Поглади полата с ръка и осъзна колко й е липсвало това да има нещо ново и хубаво.

Не че някога би се оплакала.

Да помага на татко в проучванията му означаваше, че не остават излишни пари за лукс, какъвто са новите дрехи.

С чувство на облекчение, тя хвърли сивия костюм в кошчето за боклук в банята и тържествено изми ръцете си.

— Bella! — Хванал я за раменете, Лука я придърпа към себе си.

— Има нещо, което не е наред, ли?

— Да нямам етикет? Какво?

Той издърпа две от фибите. Тя хвана кока си, който се разпадаше.

— Ще го оправя.

— Не, bella.

Свали и останалите фиби и ги хвърли на пейката в банята.

— Престъпление е да криеш толкова красива коса.

Прокара пръсти през тежката маса, която се спускаше по раменете й.

— Si, molto bene.

— Но аз отивам на бизнес среща. Не мога да отида така? Няма да ме вземат на сериозно.

— Серина, ако искаш да впечатлиш италиански мъж, или който и да е мъж, обличай се секси. Използвай невероятното си тяло.

— Искам да чуят предложението ми.

— Ще го направят, повярвай ми. И ще са щастливи да те слушат, докато те гледат. Сега, хайде да хапнем.

* * *

— Сигурна ли си, че адресът е този? — Лука спря пред модерна офис сграда и се обърна към нея.

Тя провери отново на телефона си.

— Да, този е. — Тъжният факт увисна между тях.

Това беше. Моментът да се сбогуват. Нямаше друг избор освен да продължи напред и това означаваше Лука да се превърне само в красив спомен. Едва събра сили, за да срещне погледа му.

Прибра един кичур коса зад ухото й. И за него ли раздялата им беше също толкова нежелана?

— С какво се занимава баща ти?

— Той е проектант на двигатели. Ако не се бе разболял, щеше сам да направи презентацията.

— Двигатели? — Намръщи се и погледна сградата зад тях. Лека усмивка изви устата му на една страна.

— Как се казва?

— Грегъри Мейсън.

Устните на Лука трепнаха.

— И ти знаеш всички детайли? Можеш да отговориш на всички въпроси?

— Да, аз съм инженер. Работила съм заедно с него по този проект. — Месец след месец. Гордостта от постижението им й помогна да се съсредоточи. Щеше да успее да се сбогува с него без сълзи.

Той кимна доволен от отговора й, макар че тя не разбра защо.

— Е, bella. Засега ти казвам ciao.

Ciao.

Това се използваше, когато очакваш да срещнеш някого отново. За хората, които живееха в една и съща страна, които пиеха заедно кафе или вечеряха и спяха повече от една нощ, защото можеха.

Ciao бе заредено с обещанието за следваща среща, сладки целувки и Лука в ръцете й, в нея отново и отново.

Ciao не бе за тях.

— Не трябваше ли да кажеш arrivederci? Не е като да планирам да се върна в Соренто отново.

— Серина, мисля, че и двамата осъзнаваме, че миналата нощ няма да ни е достатъчна. Ще имаме още такива.

— Звучиш убедено.

— Si. Сигурен съм. Сега…

Разкопча още едно копче от блузата й, прокара пръст по гърдите й и наклони глава, за да прецени ефекта.

— По-добре е. Късмет. Покажи им коя си.

Подпря се на централната конзола, докосна бузата й с върха на пръстите си и тогава се наведе. Целувката му бе нежна, страстта от предишната нощ бе обуздана, но се усещаше под повърхността.

Ciao.

Сърцето й болезнено искаше думите му да са истина. Как би могла да се откаже от това, което бяха споделили? И все пак, как можеше да си позволи да се върне в Италия?

Тя се потопи в целувката му, търсейки я, за да продължи още няколко мига. Да вдиша аромата му — одеколон с аромата на гора, мускус, Лука.

Половината час бе отброен от часовниковата кула на duomo и тя преглътна. Девет и тридесет.

Време бе да тръгва.

— Благодаря ти за всичко.

— Ciao, bella.

Тя се измъкна от колата и се отдалечи.

Лука й махна набързо, след което се включи в движението и изчезна зад ъгъла.

С високо вдигната глава, тя влезе в сградата и я насочиха към търсения етаж. Докато вървеше към рецепцията усети, че вече е изнервена. Навлажни устни, когато служителката погледна към нея.

— А, signorina Банън, добре дошли. Надявам се, че сте се възстановили от инцидента, si?

— Ъъъ, да, благодаря ви. Тук съм няколко минути по-рано. Мога ли да подготвя презентацията си за срещата.

— Разбира се. Моля да ме последвате.

Елегантната жена с обувки на токчета, високи четири инча, които можеше да носи само някой, който по цял ден седи на бюро, я заведе в заседателната зала.

— Може да се разположите в този край. Ще изпратя кафе, да е готово за срещата.

Тя се усмихна и си тръгна, като затвори тихо вратата зад себе си.

Въпреки нервността си и неудържимите спомени за Лука, и благодарение на няколкото упражнения у дома, Серина бързо успя да подреди презентацията си.

Концентрирай се. Събери си ума… сега.

Мечтите за сексапилния италиански мотоциклетист нямаше да го върнат или да й помогнат да продаде идеята. Натисна последния клавиш и провери дали програмата ще се зареди, след което седна на мястото си.

Дишай. Запомни началото. Мини през него и останалото ще се случи от само себе си.

Наставленията на баща й се бяха запечатали в съзнанието й, тя се взря в гледката през прозореца и преговори встъпителната си реч.

Леко щракване я накара да погледне отново към стаята и се изправи, за да посрещне новодошлия.

— Buon giorno, Серина, отдавна не сме се виждали.

Лука?!

Невъзможно.

Затвори очи.

Искаше да повярва в обещанието на неговото ciao, и бе сигурна, че го бе призовала от дълбините на най-съкровеното си желание. Не искаща да загуби образа, тя си пое дълбоко дъх, опитвайки се да задържи аромата му в спомените си.

Когато отвори очи, той все още бе на вратата.

Лука… тук, Лука… кой?

— Лука д’Алберги?

— Si.

Той се подсмихна и го повтори с доста по-различно произношение от нейното.

Вчера пълното му име нямаше значение, той бе някой, който не очакваше да види отново.

Няколко мъже влязоха в стаята, минаха покрай него и седнаха от двете страни на масата.

Лука затвори вратата, мина покрай цялата маса и седна до нея.

Столът на председателя на борда… И, Боже помогни ми, моят любовник.

Стилна, хромирана табела стоеше пред него — Лука д’Алберги, главен изпълнителен директор на „Луксиа“.

Как по дяволите ще насоча предложението си към него?

Главата й се завъртя. Това хубаво ли беше? Или лошо? Как да се справя?

— Господа, мога ли да ви представя signorina Банън.

Промърморените поздрави откъм масата бяха придружени от оценяващи погледи и внезапно тя разбра коментара на Лука за облеклото й. Може и да беше сексистко, но възхищението им засили увереността й.

— Госпожица Банън е тук като представител на баща си, Грегъри Мейсън, който се е разболял, но ме увериха, че тя е повече от компетентна и способна да отговори на всичките ни въпроси.

Ласкателното представяне й даде достатъчно време, за да се подготви и това, че знаеше, че визията й помага, успокои нервността й.

Той се обърна и я погледна, но това, което видя в очите му я успокои, както нищо друго не би могло.

Щеше да й пази гърба.

— Това е така, нали, signorina?

Тя отблъсна негативните мисли. Щеше да се справи с тях по-късно.

— Определено.

— И макар че си представях тази среща по малко по-различен начин… — Погледите им се срещнаха за два удара на сърцето.

Мили Боже.

— Радвам се, че имаме удоволствието да се насладим на компанията на signorina Банън днес. Така, всички вие сте чели предложението. Ако го приемем на тази среща, съм сигурен, че signorina Банън ще бъде щастлива да остане тук още няколко дни.

Изражението му не издаваше нищо, но под конферентната маса усети как коляното му се натиска в нейното.

— Да започваме ли, господа? Signorina?

Серина бавно си пое въздух и кимна.

— Господа.

Включи Пауър пойнт презентацията си.

Забрави за Лука, баща си, всичко друго, дори неизказаното обещание в очите на италианеца. Обещанието, че предната нощ няма да остане единствената, обещанието за нещо повече.

Ще се справи с него после. Сега имаше работа.

Концентрира вниманието си върху презентацията и продаде изобретението на баща си на тази група властни мъже.