Сюзън Белами
Обещание за Свети Валентин (4)

4

Лъскав и блестящ черен хром, мотоциклетът на Лука бе като спящ звяр.

И очаква да се кача на това?

Серина усети металическия вкус на мъката в устата си и еспресото, което бе изпила не много отдавна, се надигна в гърлото й. Дори самата мисъл да се качи на тази машина извикваше ледени тръпки по гръбнака й. В стомаха й се оформи възел от страх с размера на юмрук. Вдигна реверите на сакото си нагоре към брадичката.

— Какво мислиш за него? — погледът на мъжа се плъзна по мотоциклета, преди да срещне нейния.

Младата жена знаеше всичко за двигателите. Също както втория си баща, дишаше и живееше с тях. Това „Дукати“ бе създадено за скорост. И всичко между нея и твърдия черен път, гладен за кръвта и плътта й, ще бъде мощен ръмжащ мотор.

И нищо, освен въздух около тях. Моторът беше като гигантски механичен бик и на нея не й оставаше друго, освен да отмерва времето, преди да бъде хвърлена на безмилостния асфалт.

— Изглежда… — Ужасяващо. Смъртоносно. Чудовищно. — … огромен.

Лука очакваше да седне зад него на това?

Почти откачи от мисълта да се качи на този капан на смъртта, но по-лошото бе жилото на вината. Да се вози на тази чудовищна машина, щеше да наруши клетвата, която бе дала пред втория си баща.

Обещавам никога да не се возя на мотоциклет. Никога.

Вината и това обещание я лишаваха от избор. Не можеше да наруши дадената дума.

— Не мога да го направя.

Пренебрегна лекото облекчение, което изпита след това решение. И след като вече го беше решила, моторът й изглеждаше по-малко плашещ.

Отстъпи настрани, скри ръце зад гърба си и почувства нещо — със сигурност не съжаление — което се надигаше в нея.

Наистина, мотоциклетът бе мощен и опасен, но и красив.

— Можете. Създаден е да носи двама. — Страст и одобрение блестяха в очите му. Прокара ръка по корпуса на двигателя с чувственото докосване на любовник. — Погледни го, красив е. Италианските мотоциклети са създадени за скорост, но притежават елегантните извивки на жена.

Ако беше прав за липсата на автобуси, как щеше да стигне до Соренто?!

Серина наведе глава, раздвоена.

Но аз обещах…

Всичко, което трябваше да направи бе да се качи. Лука й бе обещал, че ще стигне безаварийно до Соренто.

Всичко, което трябва да направя, е да наруша обещанието си.

Погледът й прескочи от мъжа към мотора, после се върна обратно на него.

Страхът и въображението се смесиха и преплетоха.

На този мотор, тя щеше да бъде залепена за него, краката й щяха да са подпрени на неговите, бедрата й притиснати към задника му, облечен в кожа.

И не мога да реша кое ме плаши повече — Лука или необходимостта да пътувам на мотора?

Адреналин, примесен с предчувствие, запулсира из цялото й тяло.

Как усещаше, че иска още нещо, нещо различно, нещо дръзко. Нещо вълнуващо.

Два дни след като майка й загуби живота си заради онзи мотоциклет, тя бе дала дума:

— Обещах на втория си баща, че никога няма да карам мотор.

Мъжът я погледна продължително.

— Защо?

Само ако имаше някакъв простичък отговор.

Серина пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

Обяснението щеше да върне спомена. Ужасните снимки от вестниците, разбитият мотоциклет със смачкан калник и счупени фарове. Самотна обувка и дамска чанта, които бяха отхвръкнали на метри на тротоара и обезобразеното тяло на майка й.

Поклати глава.

— Не е заради вас, Лука, а заради мотора. — Погледна го с надеждата да я разбере. — Днес извадих късмет.

— Късмет?

— Майка ми загина, след като бе блъсната от мотоциклет.

Чу как мъжът затаи дъх, видя ужаса в очите му, пребледняването на матовата му кожа.

— Madre di Dio, Серина, съжалявам.

— След това обещах на татко, че никога няма да карам мотор. — Погледна настрани — Никога и не съм искала.

— Ще намеря кола, която да ви закара до Соренто. Никога нямаше да предложа мотора, ако знаех.

— Откъде можехте да знаете? Всичко е наред. Добре съм. Но не мисля, че мога…

— Разбирам ви, макар че за да бъдем ясни, нямаше да карате вие. Не позволявам на никого да кара мотора ми. Щяхте да се возите, да бъдете просто пътник. — Извади телефона си от джоба и започна да набира нещо. — Ще видя дали мога да ви намеря кола.

— Благодаря.

Бе облекчена, каза си. Доволна, че няма да се наложи да се вози на огромната машина, успокоена, че няма да наруши обещанието си. Но този трепет, желанието да знае какво е да пътува зад Лука, остана.

Докато той търсеше в „Гугъл“, Серина се обърна, за да се наслади на гледката към залива. Облаци скриваха слънцето. Синьо-сиви вълни полюшваха малките лодки, които бяха закотвени близо до брега между два скални носа. Древна кула, с разрушена стена, сякаш пазеше от върха на носа отдясно. От лявата й страна имаше сграда, с гипсова мазилка в розово и бяло, която се издигаше над крайбрежния път. Над нея се извисяваше сиво-бяла кула до зелен куполовиден покрив. Дали беше църква или замък?

Погледът й попадна на малък пясъчен плаж, лишен от присъствието на хора, но населен с разпръснати палми. В далечния край на плажа се намираше затворено и залостено кафене. Изглеждаше самотно и изоставено. А може би проектирам емоциите си върху тази сцена?

Морската омара скриваше далечината под бяла пелена и…

Коментарът на Лука не я оставяше на мира. Никога няма да позволя на някой друг да кара мотора ми… Щяхте само да се возите…

Обещай ми, че никога няма да караш мотор, Серина. — Едва изречената молба на татко след погребението на мама не можеше да бъде по-конкретна.

Карай, а не вози се.

Бе сигурна, че е имал предвид да няма нищо общо с подобно возило, никога.

Но по-ясно си спомняше скорошната му молба, едва изречена през възпаленото му гърло: Върни се у дома с този договор, скъпа. Вярвам, че можеш да го направиш.

Беше ли това вратичката в обещанието, което бе дала.

Ако някога щеше да наруши думата си, моментът бе сега, когато баща й разчиташе на нея.

Знам, че е за добро и това го прави по-приемливо.

— Още нямам късмет, но ще намеря начин да ви заведа до Соренто. — Италианецът спокойно потърси следващата оферта на екрана на телефона си. — Ако този път не успея, ще уредя да дойде кола и да ви вземе.

— Моля ви не си правете труда заради мен.

— Няма проблем, bella.

Серина стисна силно устни и погледна возилото. Можеше ли да се качи зад него и да спази обещанието си?

Или само търся под вола теле?

Докато пътуваше към Италия, не очакваше нищо, освен бизнес среща, бързо проведена, и се надяваше, успешна за нея и баща й.

Но страната й бе предоставила възможността за истинско приключение и то със сексапилен мъж.

Мисля ли за немислимото?

Трябваше да се съсредоточи върху нещо друго. Всичко останало бе за предпочитане, пред това да си представя как се вози на този мотор, притисната силно до гъвкавото тяло на Лука.

Погледите им се срещнаха, като стрелката на компас, която намира севера.

Възможността да направи нещо ново, колкото и плашеща да бе, я въодушевяваше.

Затвори очи и преглътна буцата от опасения, събрала се в гърлото й.

Ще посмея ли?

Истинският проблем можеше да е Лука. Горещият му поглед предизвикваше трепет по кожата й, където я погледнеше, сякаш я жигосваше.

Почувства зараждащото се привличане. Усеща ли го и той?

Какво лошо има в това да се наслади на компанията му малко по-дълго?

Кого залъгвам? Един час повече с него нямаше да й бъде достатъчен. Щеше да иска още и тогава как щеше да се съсредоточи върху подготовката си за срещата?

Лука отвличаше вниманието й, нещо, което в момента не можеше да си позволи.

Мисли практично.

— Ще пътувам с вас. — Думите се изплъзнаха от устата й като хлъзгава лента на магистрала.

Лука отмести очи от телефона си, намръщен.

— А обещанието пред втория ви баща?

— Както вече отбелязахте, няма да карам, а само ще седя.

— И сте доволна от това си решение.

Серина кимна бавно.

— Ще го преживея. Срещата ми е твърде важна, за да я застраша. Като пътник ще спазя думата си, макар и не изцяло.

— Тогава да потегляме. Andiamo.

Прибра телефона в джоба си и й покани да се качи първа.

Серина придърпа дразнещо тясната си омразна пола.

— С тази пола няма да се получи. — Дори той разбираше колко невъзможно е това. — В случай, че не си забелязал, не съм облечена подходящо за пътуване с мотоциклет.

— Забелязах. Значи няма да ви хареса да възседнете мотора. — Усмихна се бавно, ясно осъзнаващ двоякото значение на думите си, докато изгарящият му поглед се плъзгаше по бедрата й и надолу по краката й.

При други обстоятелства щеше да й хареса да е в тази поза.

Аз. Възседнала. Него.

Мислено се удари по челото. Фантазиите нямаше да й помогнат в този момент. Преглътна и опита да не оближе устните си. Щеше да е нечестно да му изпрати грешен сигнал, след като не планираше да реагира на привличането помежду им.

— Може би това е лоша идея. Може би скоро ще има друг автобус на компания „Сита“. Мога да хвана него.

— Всъщност няма да има. Проверих разписанието. Забравяте, че сега е време за следобедна почивка. А и средата на февруари не е в разгара на туристическия сезон. По-малко автобуси обслужват линията в зимните месеци. Това е и проблемът, с който се сблъсках и при близките компании за автомобили под наем. Нищо не работи извън сезона.

— Значи ще чакам в trattoria и ще пия кафе. Имам време, след като срещата ми бе отложена.

— Така е. Направете го, ако така искате, но все пак ще трябва да си приберете чантите от апартамента ми. Домът ми е извън града.

— Такси, друг автобус, с който да стигна до там? Със сигурност не е толкова сложно?

— Не и ако имате няколко часа за губене. Но защо да не опростим нещата? Пътувайте с мен. Можете да седнете настрани. По-неудобно ще ви е, но ще карам внимателно.

— Настрани?

— Краката ви и двата ще са отстрани на мотора. Не сте ли гледали „Римска ваканция“?

Просветна й.

— Там бе Веспа, за бога, и я караше Одри Хепбърн, или нещо подобно. Освен това бяха в града, не по главен път с повече наклони и слепи завои от…

— Над хиляда и шестстотин.

— Какво?

— По крайбрежието на Амалфи има над хиляда и шестстотин завоя. Вече сте минали повече от половината.

— Това трябва да ме успокои ли? От друга страна, виждала съм как карате…

— Не, bella. Не сте ме виждала. Това бе ваш проблем. Изскочихте по средата на един от най-натоварените пътища в Италия.

Така беше. Честността я принуди да приеме факта, че е напълно прав.

Оклюмала и победена от логиката му, и с леко главоболие, тя затвори очи, неспособна да измисли друг аргумент.

Можеше би се бе залюляла, защото в следващия миг той я хвана за раменете и я придърпа към себе си. Десният й лакът се обади от лекото дръпване, но болката само й напомни какъв бе залогът.

— Серина? Няма пак да припаднете върху мен?

Тя положи ръце на гърдите му, позволявайки на пръстите и дланите си удоволствието да го изследва поне малко, докато вдишваше аромата му — Dior Homme Sport — освен ако не греша.

Дървесен, земен, с нотка на цитруси и сандалово дърво, толкова изкусителен.

След пет седмици в отдела за мъжки парфюми на „Хародс“ разпознаваше всеки скъп аромат, който бе създаван за мъже. Homme Sport на Диор бе в личния й топ 3.

Може би вече беше номер 1.

— Серина?

Нищо не можеше да промени голите факти.

Трябваше да намери къде да остане в Соренто през нощта. Трябваше да стигне до там.

Кого ще нараня, ако се позабавлявам с Лука? Ако е заинтересован.

Тялото й се съгласи, но разумът я спираше.

Защо да се боря с привличането? Изкушението шептеше в ушите й. Това е приключение, със сигурност неочаквано, но изцяло мое да му се насладя. Един откраднат момент.

— Добре съм. — Отвори очи. — Вероятно е само страхът от онова, което предстои да направя.

Загриженост проблесна у него, а и нещо повече. Разпознаване на искрите, които прехвърчаха между тях?

Рискувай, Серина.

— Съжалявам. — Отпусна ръцете си и отстъпи назад.

— Няма нужда да се извинявате. Искате ли да поседите на сянка още малко?

— Имам предвид това, което казах за карането ви. Необходимо е умение и бързи рефлекси, за да реагира човек, както направихте вие.

— Grazie. Но може би сте готова да яхнете мотора с мен?

Яхнала — Лука…

Нарочно ли ползваше думи с двояко значение, за да й покаже, че мислите им са в синхрон, или възможността за тази авантюра, която да я освободи от месеци въздържание, както и важността да завърши проекта на татко?

— Какво предлагате тогава? Да сторя като Одри Хепбърн и вие да седнете зад мен? — Не че някога щеше да направи последната крачка и да кара мотор, но шегата облекчи тлеещото напрежение.

Той се разсмя, а сърцето й затанцува.

— Е, в това има потенциал. Но имайки предвид как се олюлявате, е много вероятно неволно да приключим пътуването си плувайки в Тиренско море? Може би друг път?

— Това да не е предложение да ме научите на нещо ново?

— Подозирам, че учите бързо. — За няколко мига, които почти спряха сърцето й, той присви очи и огледа лицето й, преди да се намръщи. — Сериозно, мислите ли, че ще можете да се държите за мен докато карам.

— Ще се справя.

— Bene. И може би ще вечеряте с мен тази вечер?

— Може би.

— Andiamo. — Хвана я през кръста и я метна на седалката. По-високо от земята, отколкото тя очакваше, опита да се намести по-стабилно. Копринената подплата на полата й се плъзна по кожената тапицерия. Краката й се залюляха и тя сграбчи Лука.

— Не мога да го направя.

— Можете, bella. Само трябва да подходим към проблема логично. Всичко е заради това нещо. — Дръпна полата й втора употреба. Пръстите му се плъзнаха по ханша й и се спряха над коленете й.

Въпреки топлината, която се излъчваше от асфалта, друг вид горещина се разля, там където ръцете му я бяха докосвали, възбуждащи и измъчващи я.

Кожа до кожа.

Гърлото й се сви от страст и копнеж, но успя да попита:

— Какво предлагате?

— Колко сте привързана към тази пола?

— Ъъ, не съм. Купих я от оказион за срещата.

— Какво е оказион?

Брилянтно. Признай бедността си на най-горещия мъж, с когото някога си говорила. Какво следва?

— А, това е магазин за стоки втора употреба. Нямах официален костюм, това не е обичайният ми стил на обличане.

Той се засмя. Дали го бе отгатнал?

— Отлично. Значи не сте привързана към нея?

Устните й потръпнаха.

— Сякаш бих избрала нещо толкова противно.

— В такъв случай… — Извади от джоба си швейцарско ножче.

Тръпка от вълнение пропълзя по гръбнака й, когато острието изскочи.

— Какво ще правите с това?

Хвана здраво подгъва на полата й и вмъкна върха на ножа в страничния шев, който беше хванал между пръстите си.

— Не мърдайте, bella.

— Не мисля, че това е толкова добра…

Последва разпарянето на текстил, докато разрязваше страничния шев до средата на дясното й бедро, преди да направи същото и с другия.

— Хайте да опитаме да яхнете мотора, става ли? Мисля, че може да ви хареса. — Затвори ножчето, пусна го в джоба си и затвори ципа.

Серина подръпна грозната пола и отстъпи назад. Разрязаната дреха й позволяваше да се движи много по-свободно и си помисли, че може би ще успее да го направи.

Лука я взе на ръце и я метна на седалката. Полата й се плъзна още по-нагоре по краката й. Придърпа я малко, но както седеше с крака от двете страни на мотора, скромността бе неуместна.

Мъжът се засмя.

— Никой няма да види нищо, след като седна пред вас. — След което закопча резервната каска под брадичката й и сложи своята.

Като пантера скочи на мотора, изрита стойката и запали двигателя.

— Дръжте се за мен. Здраво.

Машината изръмжа, той свали визьора си и пое по пътя, водещ на запад.

Наклон след наклон лежаха пред тях. Още на първия Лука се наведе под ъгъл. Движеше се с машината като едно цяло.

С една ръка, Серина грабна дръжката зад дупето си и се наведе в противоположната посока, като опитваше да балансира в обратна посока плашещия я ъгъл. Неестествено и изгубила равновесие, тя се съмняваше, че ще оцелее, а още по-малко, че ще може да преговори презентацията си след като това приключеше.

След като минаха през тунел на пътя, Лука намали и спря зад паркирала кола.

До тях, знак на английски предлагаше „Шезлонги, салати и тераса с изглед към морето“ на бара на плажа. Също затворен. Каква странна смесица, помисли си тя, опитвайки се да успокои все още тупкащото си сърце.

Спътникът й се обърна и повдигна визьора си.

— Наистина не сте се возили на мотор преди, нали?

— Казах ви го, преди да потеглим.

— Съжалявам, че не ви повярвах. Не мислех, че е буквално, но и вие не ми казахте на колко години сте били когато сте дали обещанието си.

— На четиринадесет. Малко след рождения ми ден.

— Добре. Урок номер едно — когато се наклоним, правите същото което правя и аз.

— Няма ли тогава моторът да падне? Ами ако се наведа прекалено много?

— Bella, това е като секса.

— Откога сексът е опасен?

В очите му се появи дяволит блясък.

— Ако задавате подобни въпроси, значи никога не сте правили любов както трябва.

— Какво го прави опасен?

— Това може да бъде урок номер две, ако искате, след като ви науча как да се наслаждавате на пътуването с мотора ми.

Сърцето й спря, след което се разтупка в гърдите й. Дали не четеше мислите й?

— Вероятно обещавате повече, отколкото можете да изпълните. Или повече, отколкото аз искам да науча?

— А, това е предизвикателство, което искам да спечеля и, bella, аз никога не губя.

— Вярвам ви. Но не знаете колко съм упорита, когато си наумя нещо. — Пулсирането между бедрата й се ускори. Отчаяна за облекчение, тя стисна седалката и се залюля леко.

— Si. Работите заедно с партньора си, за да постигнете най-доброто пътуване… а и това е най-страхотното удоволствие при други преследвания. Позволете ми да ви покажа…

— Тук ли? — Гласът й се повиши недоверчиво.

— Si, тук и сега или няма да стигнем до Соренто до полунощ, ако трябва да карам бавно, а и вие не се навеждате с мен. Също като при секса, пътуването с мотоциклет е нещо като танц. Физическо е — аз, вие и машината. Сега, притиснете тялото си до моето… — Протегна ръка и я придърпа, докато дори и лъч светлина не можеше да мине между телата им. Залепена за гърба му, задните му части заеха и последния инч място, което ги разделяше. Толкова близо до болката, която искаше той да облекчи.

Желанието премина през нея като електрическа искра, заредена със сила и обещание.

— Molto bene.^[1] Сега, когато аз се движа, движете се с мен. Същият ъгъл, всичко трябва да е същото. Като правенето на любов. Capisce?^[2]

— Аз и моята сянка. — Думите й прозвучаха глухо и тя бе сигурна, че той чува тупкането на сърцето й.

— Andiamo.

Запали мотора и излезе на пътя, след което взе първия завой съвсем леко.

Със затворени очи, Серина се бе вкопчила в якето му и опитваше да не мисли за асфалта, който се размиваше под колелата. Когато излязоха от третия тунел към следващото градче, тя успя да отвори очи.

Докато се носеха плавно по завоя към следващия град, тялото й тръпнеше от чистото удоволствие да се вози на мощното возило. Моторът ръмжеше под нея, а сексапилният мъж бе залепен за нея, и тя, която никога не е била приключенски настроена или склонна към авантюри, намираше това за изключително възбуждащо, а и мъжът бе прекалено атрактивен, за да не мисли за него.

Ярките цветове на боядисаните къщи, тюркоазено синьото Средиземно море и каменистите хълмове се сливаха в смесица от опияняващи усещания.

Всичко, което можеше да почувства, бе вълнуващото потриване. Близостта на Лука до нея и начинът, по който бе обгърнала отблизо бедрата му, по-силно от прегръдката на любовници, разпалваше страстта й и я затопляше.

Любовната игра никога не бе била толкова вълнуваща.