Сюзън Белами
Обещание за Свети Валентин (5)

5

Лука обичайно се наслаждаваше на дългото, бавно каране по крайбрежната линия, бързите накланяния и изнасяния на завоите и редките възможности да форсира мотора. Но днес едва забелязваше градчетата, разпилени по стръмните скали и стигащи до вълните на Средиземно море.

Изкушението го бе обгърнало като одеяло, с ръцете на Серина около кръста му, дългите й крака пристиснати до неговите. Залепена за гърба му, движейки се в синхрон с него, след като схвана ритъма, тя бе всичко, което усещаше, и само малка част от мозъка все още му позволяваше да контролира мотора.

Нещо в тази жена — смесицата от невинност и скромност, в противоречие с неопитния повик на сирена, означаваше много за него.

Не можеше да си спомни някога да е имал такова усещане за жена, както за тази.

Невинна сирена.

Тества необичайното определение за непознатата, залепена за гърба му.

Пасваше.

След първата дузина завои, хватката й около кръста му се поотпусна и тялото й се движеше с неговото в ритъма на мотоциклета.

Само, ако можеше да види лицето й.

Смееше ли да се надява, че по-отпусната й поза означаваше, че започва да й харесва да пътува зад него?

Накланяйки се на всеки завой, ръцете й обхващаха кръста му, гърдите й се притискаха към гърба му, а пръстите й се преплитаха над нарастващата му възбуда, която го държеше на ръба.

Стисна още по-силно ръкохватките, пръстите му копнееха да натисне газта и да полети. Никога не бе копнял толкова много пътуването му да приключи. Само си напомняше, че Серина за пръв път се вози на мотор, за да задържа скоростта на разумно ниво. Безпощадно се придържаше към самоконтрола си и обещанието, което бе видял върху лицето й, преди да потеглят.

Минаха през центъра на Соренто и поеха по пътя към дома му, построен на скала, високо над морето.

Взе последния завой и спря на алеята, като отправи гореща благодарност на древните богове за края на това мъчение.

Той не бе Одисей, макар че зад него бе пътувала сирена.

Серина — английската дума за сирена. Името й подхождаше.

И той я бе поканил на борда, без да помисли как да запази разсъдъка си.

Съобразявайки се със спътничката си, той изключи двигателя и ритна стойката на мястото й, преди да преметне крак над резервоара и да се изправи.

Свали шлема и го сложи до мотора. Докато разкопчаваше якето си, усети как бриза докосва кожата му, хладните му пръсти повдигат косата му, когато се обърна да й помогне.

Тя седеше на задната седалка, дългите й крака бяха подпрели на пръсти върху покритата с плочки алея. Дълги крака, които стигаха чак до…

Опита да не се взира, но тези копринени бедра…

Исусе! Когато бе разрязал полата й не се бе замислил, че всеки, покрай когото минат, ще се радва на тази гледка.

Madre di Dio, добре, че не можех да виждам краката й. Щях да ни пребия на пътя, вместо да спазя обещанието си да не пострада.

Осъзна, че тя се бори с каишката на каската, която не знаеше как да откопчае и тръгна към нея.

— Позволете ми.

Дори с неподходящата каска тя бе красива. Облечи я в сносни дрехи, и не се съмняваше, че щеше да има мъж, който да й устои. Не осъзнава ли колко е прекрасна?

Вдигна каската й и я постави до своята.

Толкова тихо, сигурен бе, че не искаше да я чуе, тя въздъхна. Обърна се, за да се убеди, че това което е уловил със сетивата си, е истина.

С леко разтворени устни и замечтани очи, тя не бе напълно съсредоточена върху настоящето. Обърна замечтания си поглед към него. Това не бе само въздишка, а лекото възклицание на жена, която се е насладила на бавно прелъстяване.

Спомни си как се бе чувствал първия път, когато се вози на мотор, и бе горд, че той е мъжът, който бе дарил това преживяване на Серина.

— Насладихте ли се на пътуването, cara? Бяхте ли изплашена?

— Моли Боже, никога не съм преживявала нещо подобно преди. Първо бях вцепенена от страх, но това бе… възхитително.

— Може да отбележим урок едно като успешен.

— Прав бяхте. Седнала по този начин бе… по-добре.

— Така винаги е… по-добре.

Тя не пропусна намека му. Той се помоли на Венера, да е разчел правилно сигналите й. Ако бе, правенето на любов със сигурност бе в менюто за тази вечер.

Бузите й се обагриха в розово. Белите зъби уловиха долната й устна, а погледът й се плъзна настрани.

Внимателно, човече. Тя разбира, но вероятно не е сигурна в мен, в намеренията ми.

Все пак, той бе непознат, с когото я бе срещнала съдбата. Наистина, бе й помогнал и тя бе благодарна. Но нещо повече? Не бе сигурно.

Лука нямаше подобен проблем. Тридесет минути след като срещнеше някого, го бе преценил. Предишните взаимоотношения бяха показали, че инстинктите му са добри. Със Серина му бе отнело по-дълго време, само защото тя бе объркана след инцидента, но инстинктивно знаеше, че привличането е взаимно. Щеше ли и тя да си позволи да действа?

Подаде й ръка.

— Ще влезем ли вътре?

Очите й срещнаха неговите. В сивите им дълбини видя отражението на същото желание, което пулсираше в кръвта му.

Взе ръката му, преметна крак през резервоара и се изправи. Тънки токове, не прекалено високи, но достатъчно, за да нарушат баланса на човек, возил се за първи път на мотор, се забиха между плочките и тя залитна напред към него.

— Държа ви. Бъдете внимателна с тези обувки.

— Добре съм. Почти същото е като да слезеш от лодка. Все още чувствам завоите и наклоните от пътя.

Той се засмя, доволен от отговора й.

— Не само вие сте виновна. Тухлените плочки са капан за токчета. Хайде. Нека влезем.

— Взимам си багажа и се махам от главата ви. Вече направихте твърде много за мен. Спасихте чантите ми, повозихте ме…

— Повярвайте ми, cara, за мен бе удоволствие. И не мисля, че вечеря и чаша вино или две е натрапване. Останете за малко. Обещахте да вечеряте с мен. Нали държите на думата си?

Лек цвят оцвети бузите й и тя повдигна брадичка.

— Винаги спазвам обещанията си.

Отне му целият самоконтрол, за да не протегне ръка към нея. След начина, по който го бе изгледала, тя нямаше да ходи никъде тази вечер.

Отключи вратата и с жест я покани да влезе преди него в хладния интериор на дома му.

* * *

— Красиво е.

Серина се облегна на парапета на широкия, покрит с плочки, балкон и погледна надолу. Под нея и на запад, следобедният Соренто бе оживен от туристи. Внезапно се разнесе музика, класика на Дийн Мартин, все още популярна сред посетителите на кафенетата и ресторантите.

Обзе я въодушевление. Този непланиран подарък бе нещо неочаквано.

Вместо изморителен и неудобен полет имаше една вечер в Соренто, на която да се наслади. Искаше й се да се ощипе, за да се увери, че всичко е истина. Цяла една нощ — за мен да й се насладя.

Не беше ясно къде щеше да я прекара, но все пак…

Една нощ.

С Лука?

Нямаше много голям опит с връзките, но бе убедена, че е разбрала интереса му правилно. Дали изкусителните, подканящи към секс, очи бяха нещо нормално за италианските мъже?

Той се появи и й подаде чаша вино.

— Щастливец сте да живеете в толкова красива част на света?

Чукна чашата си в нейната.

— Добре дошли в Соренто. Съжалявам, че трябва да почакате — асистентката ми скоро ще бъде тук с чантите ви.

Срещна погледа му — интензивен, горещ, искащ — и внезапно осъзна, че й е трудно да си поеме дъх. Очакването се повиши с едно ниво и тя се хвана за първото, което й дойде на ум.

— Вашата асистентка? Бизнесмен ли сте?

— Si. Семеен бизнес. Страхувам се, че съм взискателен шеф. Дадох на горката Грациела няколко спешни задачи, които да изпълни, преди да донесе багажа. Надявам се, че нямате против да изчакате?

Имайки предвид шанса да прекара повече време с него? Поклати отрицателно глава.

— Ще съм неблагодарна, ако се оплача. Не мога да ви благодаря за цялата ви помощ. Никога няма да мога да ви се отплатя за добрината.

— Няма защо. Моля ви, не се притеснявайте.

Като се откъсна от хипнотизиращия му поглед, тя се обърна отново към зашеметяващата гледка. Все още неосъзнала колко безгрижно се чувства, тя отпи от освежаващото сухо вино.

— Фериботът от Капри се завръща. Вижте. — Лука посочи към пътническия кораб, който се изплуваше от струпаните облаци на хоризонта. На запад, над луксозна яхта, която бавно си проправяше път през синьо-сивата вода, се извиваше дъга.

— Трябва много да ви харесва да живеете тук.

Нотка на копнеж се прокрадна в гласа й.

Е, кой не би? Едностайният й апартамент в Лондон гледаше към градската железопътна линия.

— Обзалагам се, че залезите са разкошни. — Погледна към облаците, който се движеха към брега. — Или поне когато не вали.

— Красиви са, както и изгревите.

Скритият смисъл на думите му бе подчертан от преднамерената пауза.

Дали очаква да кажа, че искам да видя изгрева?

Осмели се да погледне към него.

Той се обърна наполовина, гледаше я толкова напрегнато, че дъхът й спря. Как успява да прави това с мен?

Гледаше я, а очакването в очите му я изгаряше.

— Искате ли да останете и да го видите?

— Имате предвид…?

— Точно това. Остани тази нощ с мен. Между нас има химия, нали?

— Не, имам предвид да.

— А и не трябва да забравяме малкия въпрос с урок номер две.

Леле-мале. Възбудата обзе цялото й тяло и очите й се спряха върху устните му. Те бяха извити в похотлива усмивка.

— Не си се шегувал?

— Предизвиква ме. Никога не съм можел да устоя на предизвикателство. Сега трябва да ми дадеш възможност да ти докажа колко опасно може да бъде правенето на любов.

— Опасно, хм… това звучи…

— Какъв е проблемът, bella? Нали не мислиш как да оттеглиш предизвикателството си? Жената, която направи първото си пътуване с мотор покрай брега на Амалфи, не се страхува от малка… опасност, нали?

Възможността за една нощ в прегръдките на Лука, в леглото му, накара вътрешностите й да избухнат като фойерверки. Отпи от виното в опит да си върне част от контрола и бавно прокара език по влажната си горна устна.

Нека да си мисли каквото си иска.

В стремеж да бъде изискана и спокойна, тя вирна брадичката си и срещна погледа му с широко отворени очи.

— Никога не отказвам предизвикателство — отправено или получено!

— Благодаря на Бога, защото ми доставя огромно удоволствие самото планиране как да спечеля.

Копнежът я изпълни. И желанието. И възбудата.

Отпи голяма глътка вино. Великолепният мъж изпълваше личното й пространство, вече й бе дал възможност да се бори и да спечели срещу производителя на автомобили, а сега й предлагаше една нощ на удоволствия.

С него.

Краката й почти я предадоха и тя се протегна към парапета. Лакътят й се опря върху широкото перило и тя се облегна, доволна от опората.

Чуха звънеца на вратата, приглушено звънене в далечината.

— Scusi. Няма да се бавя.

Лука остави чашата на парапета и влезе вътре. Докато траеше краткият разговор, гласовете се издигаха и снишаваха. После тежката дървена врата се затвори и заглуши грохота на преминаващ скутер. Тя изчака докато стъпките му минаха през дневната и се завърнаха. Постави ръка върху корема си, за да успокои пърхащите в него пеперуди. Дали искаше желанието между тях да нараства бавно или да избухне изведнъж?

Какво искам? Има ли значение?

Само това, че желаеше да се случи. Искаше Лука със сила, каквато не бе изпитвала преди. Дори и в най-смелите си мечти не бе посмяла да си пожелае да попадне на мъж като него.

Да попадне на него, размишляваше тя.

Да, бе, той ме прегази. Почти.

Но можеше да се освободи от нея още след визитата при лекаря.

Вместо това й подсигури транспорт, за да успее за важна среща, намери изгубения й багаж и уреди да бъде донесен тук за нейно удобство.

Малко мъже биха си направили толкова труд.

Домакинът й се завърна с доволна усмивка.

— Всичко е уредено и вечерята пристигна.

— Вечеря?

Може би италианските богове на любовта бяха в добро настроение днес. Представи си го разположен върху маса, като вкусно ястие, на което да се наслади. Облиза устни.

Мозъкът й вече не функционираше нормално и Серина откри, че не може да се съсредоточи върху един прост разговор. Сигурно я мислеше за глупачка заради начина, по който повтаряше казаното от него. Но не храната беше обсебила мислите й.

Там бяха тъмните очи на мотоциклетиста и сладките нюанси на вълнението, които предизвикваше, и който я искаше в леглото си и й предлагаше страст и… опасност.

— Si, mi amore.^[1]

Усмихна й се, взе чашата й и я постави до своята. Дали бе отгатнал неприличните й мисли? И неговите ли бяха същите като нейните?

— Виното в списъка с опасностите ли е?

— По-късно. Когато човек приеме нечие предизвикателство — промърмори тихо в ухото й, — е добре да е с бистър ум.

Обхванал талията й с две ръце, я придърпа към себе си.

Наслаждавайки се на близостта му, ръцете й се прокраднаха към гърдите му и тя усети здравите мускули под връхчетата на пръстите си, както и отзивчивостта му на допира й.

Потърка с палец зърната му и за нейна радост, те се втвърдиха под материята на ризата. Прокара нокът по едното.

Той си пое дълбоко дъх и покри дланите й със своите, като предотврати опита й да го изкушава.

Засега.

Тя изви вежди и срещна очите му. Тъмни, пълни с обещание за нещо опасно.

— Значи аз съм предизвикателство?

— Ти си мистерия, очаквано удоволствие, което ще изследваме заедно.

Повдигна ръката й към устните си, обърна дланта нагоре. Палецът му милваше ефирната кожа, устните му потърсиха китката й, хладни, но оставящи след себе си следи от огън. Със сигурност бе усетил стремглаво биещия й пулс.

Не бързаше, полагаше целувки от вътрешната страна на ръката й към лакътя. Кога лакътят й бе станал толкова чувствителен, такава ерогенна зона? Краката й бяха омекнали като спагети и едва я държаха.

Лука не играеше по правилата.

Намекът му „Аз винаги печеля“, подсказваше за умения, които Серина не бе изпитвала. Само ако можеше…

Той засмука меката вътрешна част на лакътя й, зъбите му гризваха кожата й, преди да успокои мястото с горещия си език.

Желание, горещо и неотложно, се разнесе по тялото й и тя ахна с изненада. Бавно, внимателно, той намести ръцете й на врата си. Пръстите му се спуснаха по ръката й надолу със съвсем леко докосване и се плъзнаха отстрани по гърдите й. Откри ключицата й, проследи я с езика си, който после се спусна надолу по врата й. Докато хапеше лекичко ухото й, топлият му дъх накара кожата на ръцете й да настръхне.

Дишането й, бавно и накъсано, едва й позволяваше да си поеме достатъчно кислород. Придърпа бедрата й и твърдостта на възбудата му запулсира срещу корема й.

Бедрата й се раздвижиха спонтанно срещу него, настоятелно и със секси движенията на салсата.

Нежни думи на италиански бяха прошепвани в ухото й между горещите целувки. Бавното прелъстяване от Лука се превърна в новото й любимо ястие.

— Andiamo, cara. Нуждаем се от спалнята за следващото блюдо.