Кънчо Кънчев
Неизживяното минало на един богаташ (1)

Est campis, ubi Troia fuit.

Publius Vergilius Maro, Eneida, III, 12^[1]

Много години след събитията в тая книга, Сюзън Бойл изпя една песен и каза накратко онова, което чувстваше Радостина през целия си живот и което авторът така и не успя да опише. Ето нейния текст^[2]:

Имах една мечта от малко дете,

когато бях изпълнена с надежда

и животът си струваше да се живее.

Мечтаех любовта ми да е вечна.

Мечтаех Бог да ми прощава.

Тогава бях млада и безстрашна

и не се боях да посрещам дните и грижите.

Времето течеше, мечтите ми се раждаха,

понякога се сбъдваха, но най-често се пропиляваха.

И ето че за кратък миг той беше при мен

и аз мислех, че ще изживеем живота си заедно.

Но може би има мечти, които не могат да се сбъднат

и има бури, които не могат да се преодолеят.

Искаше ми се животът ми да бъде толкова по-различен

от сегашните объркани, трудно поносими дни.

Но съдбата унищожи мечтата, която имах.

Оттогава аз се опитвам да я заменя с нещо.

Все не успявам, но ще продължавам отново и отново,

докато Бог ми дава сили.