Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Magellan. Der Mann und seine Tat, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2021 г.)

Издание:

Автор: Стефан Цвайг

Заглавие: Магелан

Преводач: Асен Разцветников

Година на превод: 1939

Език, от който е преведено: немски

Издание: трето

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Националност: немска

Печатница: ДПК „Стоян Добрев — Странджата“ — гр. Варна

Редактор: М. Данилевски

Художествен редактор: Д. Донков

Технически редактор: Л. Коларова

Художник: Ас. Старейшински

Коректор: М. Илчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14538

История

  1. — Добавяне

Книгите могат да имат произхода си в чувства от най-различен вид. Човек пише книги, преизпълнен от възторг или подбуден от чувство на благодарност, но също така и ожесточението, гневът и яростта могат да запалят духовна страст. Понякога подбудител става любопитството, психологичната жажда да изясниш за самия себе си чрез писаното хората и събитията, но — и то много често — и подбуди от съмнително естество, като суетността, користолюбието, радостта да отразиш себе си като в огледало, тласкат човека към работа; поради това един автор трябва при всяка своя книга да си даде сметка от какви чувства, от какви лични нужди се е ръководил при избора на своя предмет. При тази книга аз съм съвсем на ясно относно нейния вътрешен произход. Тя е плод на едно малко необикновено, но твърде внушително чувство: срама.

Това стана така. Миналата година аз имах за пръв път отдавна желания случай да пътувам в Южна Америка. Знаех, че в Бразилия ме очакват няколко от най-хубавите природни гледки, а в Аржентина една незабравима среща с другари по дух. Вече самото това предчувствие ми правеше пътуването прекрасно и през време на пътя към него се прибави и всичко приятно, за което би могло да се мисли — тихото море, пълното спокойствие на бързия и обширен кораб, освобождението от всички връзки и всекидневни мъчения. Аз се опивах безмерно от райските дни на това пътуване. Но неочаквано — това беше на седмия или осмия ден — аз се хванах сам, че съм раздразнен от нетърпение. Постоянно това синьо небе, постоянно това синьо спокойно море! В това внезапно раздразнение часовете на пътуването ми се видяха твърде бавни. Аз желаех в себе си да съм вече при целта, радвах се, че брегът всеки ден неуморно се приближава и изведнъж това спокойно, прохладно наслаждение от нищото започна да ме потиска. Постоянно същите лица и същите хора — това уморява човека; еднообразието на движението в кораба раздразни нервите ми именно чрез своя равномерен и спокоен пулс. Само по-бързо напред, само по-бързо, по-бързо напред! Изведнъж тоя хубав, тоя удобен, тоя комфортен бърз параход ми се видя твърде бавен.

Потребна беше може би само тая едничка секунда, в която аз съзнах нетърпението си, и аз вече се засрамих. Ти пътуваш, казах си сърдито, в най-сигурния параход, който може да се помисли, най-хубавото пътешествие и на твое разположение стои всичкият лукс на живота. Стане ли ти вечер хладно в твоята каюта, необходимо е само да завъртиш с два пръста една ръчка и въздухът се стопля. Ти намираш дневната светлина на екватора много гореща; погледни, имаш само една крачка до помещението с прохладните вентилатори, а десет крачки по-нататък те чака една готова плавалня. На обяд ти можеш да си избереш в тоя най-съвършен на света хотел каквото искаш ядене и пиене, всичко това ти се доставя в изобилие по някакъв вълшебен начин, като че от ангели. Ти можеш да се усамотиш и да четеш книги или пък можеш да имаш колкото желаеш игри на борда и музика, и общество.

Дадени ти са всички удобства и всяка сигурност. Ти знаеш накъде пътуваш, знаеш точно часа, когато ще пристигнеш, и знаеш, че те очакват най-приятелски. А също така и в Лондон, в Париж, в Буенос Айрес и Ню Йорк знаят на коя именно точка от земното кълбо се намира в даден час параходът. И трябва само да изкачиш с двадесетина бързи крачки една малка стълба, за да отскочи една послушна искра от апарата на безжичния телеграф и да отнесе твоя въпрос, твоя поздрав до всяко място на Земята и след един час ти вече имаш обратно известие оттам. Спомни си ти, нетърпеливецо, спомни си ти, недоволнико, как са пътували хората по-рано! Сравни за миг твоето пътуване с пътуванията през миналите времена и преди всичко с първите пътешествия на ония смелчаци, които откриха за нас тия безкрайни морета, откриха света, и засрами се пред тях! Опитай се да си представиш как те тръгваха тогава с малките си рибарски корабчета на поход в неизвестността, без да знаят път, загубени напълно в безкрая, непрестанно изложени на опасности, предадени на произвола на ветровете, на мъките и лишенията. Никаква светлина нощем, никакво питие освен вмирисаната топла вода на буретата и събраната от дъжда, никаква друга гозба освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а често пъти през дни и седмици, лишени дори и от най-плачевна храна… Никакво легло и никакво помещение за почивка, дяволска е жегата, безмилостен студът, а свръх това и съзнанието, че си сам, безнадеждно сам сред тая безсърдечна водна пустиня. Никой у дома им не знаеше в течение на месеци, в течение на години къде са, а и сами те не знаеха къде отиват. С тях пътуваше нуждата, смърт ги обграждаше в хилядократни преображения всред водата и на сушата, очакваше ги опасност от страна на хората и природните стихии и месеци, години ги окръжаваше на техните жалки кораби най-страхотната самота. Те знаеха, че никой не би могъл да им помогне, знаеха, че в течение на месеци и месеци не ще срещнат никакво платно на кораб в тия непропътувани води, никой не би могъл да ги спаси от нужда и опасност, никой не ще може поне да съобщи за смъртта им, за погиването им. И аз трябваше само да започна да си припомням за тия първи пътувания на конкистадорите по моретата и се почувствувах вече дълбоко засрамен за моето настроение.

Това засрамване, изникнало веднъж, не ме остави вече през цялото пътуване и мисълта за тия безименни герои не ми даде ни един свободен миг. У мене се породи желание да науча нещо повече за ония, които първи се осмелиха да подемат борбата със стихиите, да прочета нещо за ония първи пътешествия в неизследваните океани, чиито описания бяха ме вълнували още в моите юношески години. Аз отидох в параходната библиотека и си взех на слука няколко тома. И от всички пътешествия и образи най-много възторг възбуди у мен подвигът на мъжа, който по мой усет е извършил най-величавото дело в историята на земезнанието — Фернандо Магелан, оня, който потегли с пет мънички рибарски корабчета от Севиля, за да обиколи света, и чийто поход — походът на двеста шестдесет и пет решителни мъже, от които само осемнадесет се завърнаха на прогнилия вече кораб, но с развятото на мачтата знаме на най-великата победа — е може би най-прекрасната одисея в историята на човечеството. Аз не намерих в ония книги много за него, във всеки случай поне за мене то не бе достатъчно; и поради това, когато се завърнах назад, продължих да чета и да изследвам и останах учуден колко малко и съвсем малко достоверно е казано за тоя героичен подвиг досега. И, както много пъти вече, аз видях най-добрата и най-плодоносна възможност да изясня на себе си едно неизяснено нещо, като го представя и въплътя и за другите. Така възникна тая книга — честно мога да кажа: за моя собствена изненада. Защото, докато представях тая втора одисея по възможност най-вярно с действителността според всички документи, що можах да събера, аз непрестанно имах странното чувство, че разказвам нещо измислено, че разказвам един от най-големите блянове, една от най-светите приказки на човечеството. Но има ли пък нещо по-хубаво от една истина, която изглежда невероятна! Винаги във великите героични подвизи на човечеството поради това, че те се издигат толкова високо над земната мярка, има нещо неразбираемо; но и винаги само чрез невероятното, що е извършило, човечеството добива отново своята вяра в себе си.

 

 

Името на човека, който предприе първото обикаляне на Земята, е предадено на историята в не по-малко от четири или пет различни форми. В португалските документи великият мореплавател се явява някога като Fernao de Magalhais някога като Fernao de Magelhaes, а той самият подписваше книжата си по-сетне, когато бе вече минал на испанска служба, ту Maghallanes, ту Maghellanes и картографите латинизуваха отпосле тая испанска форма в Magellanus. Когато трябваше да избера за тая книга едно единно име на знаменития откривател, аз се реших в полза на латинската и отдавна добила международна употреба форма: Магелан (Magellanus) по аналогия на Колумб (Columbus), когото ние също не наричаме Cristoforo Colombo или Cristobal Colon. Също така и хабсбургският владетел, който направи възможно пътешествието му, се явява тук само под прочутото си име Карл V, макар че в годината на отплуването той е само Карлос I, крал на Испания, и не бе още коронясан за германски император.