Луис Рохелио Ногерас
И ако утре умра (6)

Петък

В два и тридесет през нощта снимките, направени с „Микроникън“ на Чарли Мелтън, бяха поставени в лабораторията на втория етаж в блок 1 на Управлението (Шератън Билдинг). В два и четиридесет и пет вече бяха готови копията за апаратурата за радиоснимки Ай Би Ем на петия етаж. В два и петдесет и пет в бункера на Ленгли получаваха сигнала от Ню Йорк. В три и пет образната памет на „Диджитроникс“ превръщаше получените сигнали в снимки. В три и десет компютърът „Бенсън — Ленер“ търсеше със скорост, по-ниска от 0,03 секунди 1000 кода 0101100011101010010, въз основа на чертите от снимката. В три и двадесет анализаторите от центъра за обработка в ГПЛ (Глобален Профил на Личността) бяха открили досието на Рикардо Виля Солана. В три и двадесет и пет това досие, означено като Confidencial и с цифрите за регион КУБ-12364–3838, постъпваше в апаратурата за радиоснимки Ай Би Ем. В три и тридесет на петия етаж на Шератън получаваха двадесет и шест бързи сигнала, които съответствуваха на двадесет и шестте страници на досието. В три и петдесет негативите бяха проявени. В четири и петнадесет, в един малък кабинет на третия етаж на сградата, предназначен за такива цели, Майки Норманд разглеждаше досието на човека, който бе взел лентата.

Рикардо Виля Солана. В досието, което бяха изпратили от Ленгли, го представяха свързан с антикастристка дейност в Маями и Кий Уест, пропагандатор на най-безкомпромисната фракция на КРД. Но от 1968 бе станал един от най-близките сътрудници на главатаря Хайме Торес. Работеше като преводач на издателство „Дайъмънд енд Майер“ в Маями, специализирано за книги от испански и испано-американски автори. Освен това в печатниците на „Дайъмънд енд Майер“ се издаваше за Флорида вестник „Алерта“ на Густаво Монтес — верен привърженик на Хайме Торес. Останалото — Виля Солана, тридесет и две годишен, метър и деветдесет, коса кестенява, очи пъстри…

Майки Норманд запали една „Тарейтън“ и отново се вгледа в снимките на Рикардо: тези от досието (две за паспорт, направени през 1965), и онези, които му беше направил Чарли с „Микроникън“ — гледаше в обектива (без сам да знае това) с магнум със заглушител в лявата ръка.

Какво правеше тоя Виля Солана в дома на Роберто Сан Хил? Чарли твърдеше, че Сан Хил уверявал него и Павелчак, че не го познава. Тогава?

Но истината беше, че се измъкна с лентата. Трябваше да го намерят. Погледна часовника си: 4 и 20. Дали е още в Ню Йорк или вече е отлетял за Маями?

Вдигна слушалката и помоли телефонистката от малката централа на Шератън да го свърже с летище „Кенеди“. Две минути по-късно беше успял да научи, че до 6 сутринта няма полети за Маями.

— В колко часа излетя последният самолет за Маями, мис? — попита служителката от информацията.

— Момент, моля.

Тя направи справка в разписанието и след половин минута отговори:

— 11 и 40, сър.

— Благодаря!

Затвори и позвъня в дома на Чарли Мелтън. Той вдигна слушалката.

— Норманд се обажда.

Съненият глас на Чарли се оживи.

— Слушам ви.

— В колко часа се измъкна оттам тоя тип?

Чарли Мелтън разполагаше само с десет секунди, за да се събуди напълно, да разбере, че „тоя тип“ беше оня тип, който се измъкна с лентата и че „там“ беше апартаментът на Сан Хил.

— Мисля, че минаваше единайсет.

— Мислиш или си сигурен?

— Е, добре, сигурен съм — каза, без да е много сигурен.

— Добре. Стой до телефона. До десет минути ще ти се обадя. — Норманд затвори, без да се сбогува.

Имаше още една възможност. Позвъни отново на летището и пак поиска да го свържат с информацията за полетите.

— Мис — каза с възможно най-мил и любезен глас, — ще бъдете ли така добра да ме осведомите дали един господин — Рикардо Виля Солана, е взел в 11 и 40 самолета за Маями, Флорида. Знаете ли, аз съм застрахователен агент и… о, това е дълга и отегчителна история. Бихте ли ми помогнали да открия моя клиент?

— Just a minute, please.

Момичето задържа слушалката между рамото и едната си буза и се обади по един от телефоните, които имаше пред себе си в гишето на Нешънъл Еърлайнс. Две минути по-късно говореше с Норманд.

— Господине?

— Да?

— Няма никакъв Рикардо Солана, господине.

— Благодаря, мис.

— На вашите услуги, сър.

Норманд затвори. Сега в играта имаше няколко възможности: първата — Рикардо Виля още да не е напуснал Ню Йорк, а да го направи с полета в 6,00, втората — да напусне Ню Йорк след два-три дни, може би следващата седмица, третата — да е отлетял под чуждо име със самолета в 11 и 40 (макар че, реално погледнато, това беше най-малко вероятно, защото от Парк Авеню до летището имаше не по-малко от час път, а според Чарли Виля беше излязъл от апартамента на Сан Хил след 11), четвъртата — да е отлетял със самолет в друга посока (Орландо, Джексънвил, в края на краищата…), петата — да е отпътувал от Ню Йорк с автобус или кола…

В първия случай всичко беше решено. Достатъчно е да го причакат в шест на летището и сърдечно да го поканят на разходка. Във втория случай работата се усложняваше, защото трябваше да го търсят из цял Ню Йорк и да го намерят, а това нямаше да е лесно без разрешение от Дюк (или от по-високо — от Кеплън) поради огромния брой хора, които трябваше да се вдигнат на крак, и, разбира се, оставаше най-пасивното решение — да го причакат на летището. Ами ако отпътува с „Грейхаунд“ или с кола? В третия и четвъртия случай щеше да се наложи да го търсят в Маями.

Загаси със сила цигарата в алуминиевия пепелник на бюрото.

Добре. Така или иначе, нищо нямаше да изгуби, ако изпрати Чарли на летището и…

Остана втренчен в пепелника. Очите му светнаха, а устните му се разтегнаха в усмивка. Хрумна му една идея… Може би…

Отново позвъни на летището, на информация. Същият женски глас му каза:

— Information, good morning.

— Обажда се човекът, който се интересуваше от полета за Маями в шест сутринта — нарочно говореше припряно. — Виждате ли, не мога да открия моя клиент Рикардо Виля Солана в… Мисля, че ви обясних — става дума за едни застраховки и недвижими имоти… Зная, че ви притеснявам много, но бихте ли ми казали, т.е. би ли било много трудно да се провери дали мистър Виля е резервирал билет за полета в шест за Маями?

— Кажете ми пак името, ако обичате.

— Рикардо Виля Солана. Рикардо, like Richard. With double l, Солана: es, ou, el, ei, en, ei.

— Момент, моля.

Норманд нетърпеливо броеше секундите. Подпря телефона с рамо и запали нова цигара. Дръпна силно два-три пъти.

— Сър?

— Да?

— Точно така, сър. Мистер Ричард Виля Солана — полет номер 505 за Маями, в 6,00 часа.

— Какъв късмет! — каза Норманд.

— Радвам се, че можах да ви услужа — каза момичето.

Ловът беше започнал.