Луис Рохелио Ногерас
И ако утре умра (10)

Неделя

And ye shall know the

truth. And the truth shall

make you free!

John, VIII:32^[1]

Надпис на мраморната стена в централното фоайе на главната квартира на ЦРУ в Ленгли, Виржиния.

— Всички доказателства са налице — каза Майки Норманд.

Дж. Дж. го погледна доволно над очилата си с метални рамки.

— Това е много тежко обвинение — каза.

— Повтарям, господине, с голямо уважение: всички доказателства. Вие сам прочетохте показанията на Чарлз Мелтън — офицер от трето поделение в Ню Йорк. Роберто Сан Хил е подкупил Стюърт Дюк, за да се сдобие с ценна информация от Управлението. Съпругата на Сан Хил може да го потвърди, господине. Тя на два пъти е виждала господин Дюк в дома си и е чула крайно компрометиращи разговори. Готова е да го потвърди при очна ставка.

Дж. Дж. се облегна назад. Той също искаше да се освободи от стария Стюърт Дюк, но трябваше да се действува много предпазливо в тези деликатни работи.

— Защо не сте информирали за всичко това Кеплън? — попита.

— Извинете, господине, но ми се стори, че поради важността на проблема би било по-добре във вашето положение…

— Така, така… — промърмори Дж. Дж. поласкан.

— Операция „Бока де Пахаро“ е осъществена от „Бойна група 16 април“ на Роберто Сан Хил, господине. През главата на Управлението, но с благословията на Стюърт Дюк, господине.

— Не е за вярване — промърмори Дж. Дж., когото всъщност нищо на този свят не можеше да учуди.

— Имам още едно доказателство, господине. Неоспоримо, ако мога така да се изразя.

— Така ли? — каза Дж. Дж. и смръщи вежди.

— Човекът, който е осъществил връзката между Дюк и Роберто Сан Хил, господине. Посредникът в сделката.

— Кубинец ли е?

— Американец, господине. Съвсем доверен човек. Дълги години е работил за Управлението, господине.

— Кой е той?

— Името му може би не ви говори нищо, господине. Позволих си да го доведа.

— Къде е?

— Отвън, господине. Ако имате още петнадесет минути, можете да чуете от него много интересни неща.

— В приемната ли е?

— Да, господине.

Дж. Дж. се наведе към интеркомуникатора. Натисна копчето за повикване.

— Дорис — каза, — има ли някой в приемната?

— Да, господине — каза момичето от апарата.

— Нека влезе.

Дж. Дж. запали пура и Майки Норманд си спомни за миг вонящите пури, които пушеше старият Стюърт Дюк. Но Дж. Дж. беше млад и елегантен: на него пурите много му подхождаха.

На вратата леко се почука.

— Влезте — каза Дж. Дж.

Вратата бавно се отвори.

Дж. Дж. видя едно лице, посърнало и бяло като маска от оризов прах на стар палячо.

Стар палячо с дълъг белег на лицето: ужасен белег, който с един удар бе заличил младостта му.

— Мога ли да вляза? — попита смирено Хари Терц.